Всички авторски страници

Авторски

• Desebg.com: Пълен списък на сътрудниците на ДС, издигнати за кметове в избори ‘2015

  

  Сайтът desebg.com публикува пълен списък с имената на обявените от Комисията по досиетата (решение №2-566 от 15 октомври 2015 г.) общо 267 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са регистрирани от ОИК като кандидат-кметове на предстоящите мести избори следващата неделя – 25 октомври 2015 г.

  Списъкът е разделен на парламентарно представени партии и коалиции, на по-известни извънпарламентарно представени такива, и на други партии и местни коалиции, които са издигнали в листите си сътрудници.

  Подреждането е извършено според броя на сътрудниците, издигнати от съответна партия/коалиция и по азбучен ред.

  След списъка на сътрудниците е публикувана интересна информация за някои от кандидатите за кметове на предстоящия местен вот.

  В списъка на агентите само името на Борислав Димов, кандидат за кметство Гара Бов, е публикувано два пъти – и при БСП, и при АБВ, тъй като е подкрепен от коалиция между двете партии.

  .

  ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

  .

  БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСП) и коалиции, в които участва

  .
  1. Айгюн Сабриев Юмеров, кандидат за кмет на кметство Росица, общ. Павликени;
  2. Александър Петров Станиславов, кандидат за кмет на кметство Петърч, общ. Костинброд;
  3. Анани Иванов Михайлов, кандидат за кмет на кметство Чавдарци, общ. Ловеч;
  4. Андон Славчев Ризов, кандидат за кмет на община Сандански;
  5. Асен Ангелов Гуджев, кандидат за кмет на кметство Черничево, общ. Крумовград;
  6. Атанас Господинов Атанасов, кандидат за кмет на кметство Ясна поляна, общ. Приморско;
  7. Борислав Ангелов Димов, кандидат за кмет на кметство Гара Бов, общ. Своге, издигнат от местна коалиция „БСП – АБВ – ОСД“;
  8. Валентин Петров Рачев, кандидат за кмет на кметство Аспарухово, общ. Карнобат;
  9. Васил Любомиров Христов, кандидат за кмет на кметство Кокаляне, общ. София, издигнат от местна коалиция „БСП лява България“;
  10. Венелин Йорданов Атанасов, кандидат за кмет на кметство Арчар, общ. Димово;
  11. Веселин Асенов Марчев, кандидат за кмет на кметство Скала, общ. Дулово;
  12. Георги Стойчев Тодоров, кандидат за кмет на общ. Шабла;
  13. Дарин Георгиев Кинов, кандидат за кмет на кметство Въбел, общ. Никопол;
  14. Диан Цонев Дончев, кандидат за кмет на община Търговище;
  15. Димитър Великов Баханов, кандидат за кмет на кметство Копривлен, общ. Хаджидимово;
  16. Димитър Кирилов Бошняков, кандидат за кмет на кметство Червен брег, общ. Дупница;
  17. Добри Николов Малчев, кандидат за кмет на кметство Войново, общ. Кайнарджа;
  18. Иван Кирилов Христов, кандидат за кмет на кметство Голяма Желязна, общ. Троян;
  19. Иванчо Минков Раев, кандидат за кмет на кметство Борима, общ. Троян;
  20. Илия Каменов Иванов, кандидат за кмет на кметство Подгоре, общ. Макреш;
  21. Иван Петров Иванов, кандидат за кмет на кметство Сламино, общ. Тунджа, издигнат от коалиция „БСП-ЗС „Ал. Стамболийски“;
  22. Йото Дочев Йотов, кандидат за кмет на кметство Скобелево, общ. Ловеч;
  23. Кольо Николов Петков, кандидат за кмет на община Кайнарджа;
  24. Коста Маринов Костадинов, кандидат за кмет на кметство Ст. Караджа, общ. Вълчи дол;
  25. Крайчо Петков Крайчев, кандидат за кмет на кметство Голямо Асеново, общ. Димитровград;
  26. Красимир Стойков Богалинов, кандидат за кмет на кметство Крали Марко, общ. Пазарджик;
  27. Милен Нейков Гайдарски, кандидат за кмет на кметство Нивянин, общ. Борован;
  28. Милчо Лалов Въков, кандидат за кмет на община Брегово;
  29. Минчо Стоев Недин, кандидат за кмет на кметство Паничерево, общ. Гурково;
  30. Момчил Йосифов Мизурски, кандидат за кмет на кметство Благоево, общ. Разград;
  31. Недко Аленов Хаджиев, кандидат за кмет на кметство Црънча, общ. Доспат;
  32. Николай Маринов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Горско Сливово, общ. Летница;
  33. Нистор Михайлов Каменов, кандидат за кмет на кметство Каменна Рикса, общ. Георги Дамяново;
  34. Огнян Методиев Петров, кандидат за кмет на кметство Гинци, общ. Годеч;
  35. Пантелей Стоянов Мемцов, кандидат за кмет на община Чепеларе;
  36. Петко Тодоров Петков, кандидат за кмет на кметство Шивачево, общ. Твърдица;
  37. Петко Янков Арнаудов, кандидат за кмет на община Царево;
  38. Радослав Тодоров Стойков, кандидат за кмет на община Хайредин;
  39. Румен Господинов Боянов, кандидат за кмет на кметство Муселиво, общ. Никопол;
  40. Румен Илиев Гунински, кандидат за кмет на община Правец;
  41. Румен Йосифов Савов, кандидат за кмет на кметство Дондуково, общ. Брусарци;
  42. Сашка Антонова Тръпкова, кандидат за кмет на община Момчилград;
  43. Симо Иринов Ненов, кандидат за кмет на кметство Галата, общ. Тетевен;
  44. Славчо Андонов Иванов, кандидат за кмет на кметство Голям манастир, общ. Тунджа, издигнат от коалиция,“БСП-ЗС ,“Ал. Стамблолийски“;
  45. Стефан Анков Апостолов, кандидат за кмет на община Земен;
  46. Стефан Дянков Стефанов, кандидат за кмет на район „Младост“, общ София, издигнат от местна коалиция „БСП лява България“;
  47. Стефан Иванов Цонев, кандидат за кмет на кметство Раковски, общ. Разград;
  48. Стефан Петров Личев, кандидат за кмет на кметство Асеновци, общ. Левски;
  49. Стефко Славов Пенев, кандидат за кмет на кметство Скобелево, общ. Сливен;
  50. Стоян Кирилов Ванков, кандидат за кмет на кметство Рупци, общ. Видин;
  51. Тихомир Койчев Лазаров, кандидат за кмет на кметство Рибарица, общ. Тетевен;
  52. Тошко Николов Илиев, кандидат за кмет на кметство Балкански, общ. Разград;
  53. Христо Андонов Христов, кандидат за кмет на кметство Доброплодно, общ. Ветрино;
  54. Христо Димитров Гечев, кандидат за кмет на кметство Гранитово, общ. Елхово, издигнат от местна коалиция „БСП и левицата“;
  55. Христо Захариев Христов, кандидат за кмет на кметство Прохорово, общ. Нова Загора;
  56. Цветан Димитров Велев, кандидат за кмет на кметство Василовци, общ. Брусарци;
  57. Цветан Минков Ралчовски, кандидат за кмет на кметство Кунино, общ. Роман;
  58. Цветан Петров Марков, кандидат за кмет на кметство Осиковска Лакавица, общ. Правец;
  59. Цено Василев Иванов, кандидат за кмет на кметство Разлив, общ. Правец;
  60. Янко Тодоров Радев, кандидат за кмет на кметство Кладенци, общ. Тервел.

  .

  ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Благой Атанасов Зулямски, кандидат за кмет на кметство Полена, общ. Симитли;
  2. Валентин Христов Атанасов, кандидат за кмет на общ. Сливо поле;
  3. Величко Симеонов Станчев, кандидат за кмет на кметство Дунавци, общ. Казанлък;
  4. Георги Евтимов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Гинци, общ. Годеч;
  5. Димитър Петров Димитров, кандидат за кмет на кметство Долна Рикса, общ. Монтана;
  6. Динко Асенов Узунов, кандидат за кмет на кметство Горно Кирково, общ. Кирково;
  7. Динко Тончев Бояджиев, кандидат за кмет на кметство Безмер, общ. Тунджа;
  8. Иван Андреев Андреев, кандидат за кмет на община Свиленград;
  9. Иван Петров Петков, кандидат за кмет на кметство Овча могила, общ. Свищов;
  10. Иванка Пенева Дончева, кандидат за кмет на кметство Сокол, общ. Главиница;
  11. Исмаил Салимов Хасанов, кандидат за кмет на кметство Новачево, общ. Сливен;
  12. Йордан Тодоров Казаков, кандидат за кмет на кметство Росица, общ. Генерал Тошево;
  13. Колю Иванов Миланов, кандидат за кмет на кметство Калековец, общ. Марица, издигнат от местна коалиция между партиите ГЕРБ и „Обединени земеделци“;
  14. Любомир Димитров Христов, кандидат за кмет на община Шумен;
  15. Милда Асенова Караилиева, кандидат за кмет на кметство Ломец, общ. Троян;
  16. Мирчо Петров Петров, кандидат за кмет на кметство Трилистник, общ. Марица, издигнат от местна коалиция между партиите ГЕРБ и „Обединени земеделци“;
  17. Неделчо Петров Тодоров, кандидат за кмет на кметство Бориловец, общ. Бойница;
  18. Осман Хамид Джемаил, кандидат за кмет на кметство Климент, общ. Каолиново;
  19. Павел Недялков Недялков, кандидат за кмет на кметство Медовина, общ. Попово;
  20. Пламен Пасев Стоилов, кандидат за кмет на община Русе;
  21. Радостин Борисов Алчев, кандидат за кмет на кметство Резбарци, общ. Кърджали;
  22. Реджеб Адемов Аков, кандидат за кмет на кметство Кривня, общ. Ветово;
  23. Реджеб Ахмедов Коджаместанов, кандидат за кмет на кметство Търносливка, общ. Ардино;
  24. Реджеб Халибрямов Халилов, кандидат за кмет на кметство Чернооки, общ. Крумовград;
  25. Румен Детелинов Арнаудов, кандидат за кмет на кметство Плетена, общ. Сатовча;
  26. Румен Тодоров Първин, кандидат за кмет на община Вълчедръм;
  27. Себат Юсеин Тасим, кандидат за кмет на кметство Конево, общ. Кърджали;
  28. Стоил Митков Карагьозов, кандидат за кмет на община Антон;
  29. Стоян Иванов Иванов, кандидат за кмет на кметство Шипка, общ. Казанлък;
  30. Стоян Нешков Бончев, кандидат за кмет на кметство Кочмар, общ. Тервел;
  31. Тефик Али Байтар, кандидат за кмет на кметство Голямо Враново, общ. Сливо поле;
  32. Фикрет Акиф Местан, кандидат за кмет на кметство Ненково, общ. Кърджали;
  33. Харизан Нейков Христов, кандидат за кмет на кметство Дренци, общ. Венец;
  34. Хасан Селим Хасан, кандидат за кмет на кметство Кукуряк, общ. Кирково;
  35. Хикмет Ахмед Емрулах, кандидат за кмет на кметство Купците, общ. Джебел;
  36. Христо Василев Вълев, кандидат за кмет на кметство Крушево, общ. Севлиево;
  37. Христо Желев Георгиев, кандидат за кмет на кметство Радовец, общ. Тополовград;
  38. Христо Иванов Колев, кандидат за кмет на кметство Равнец, общ. Бургас;
  39. Христо Илиев Христов, кандидат за кмет на кметство Плиска, общ. Каспичан;
  40. Хълми Ахмед Амза, кандидат за кмет на община Върбица;
  41. Цончо Минчев Минчев, кандидат за кмет на кметство Обединение, общ. Полски Тръмбеш.

  .

  ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС) и коалиции, в които участва

  .
  1. Александър Йорданов Александров, кандидат за кмет на район „Нови Искър“, общ. София;
  2. Ана Йосифова Стоянова, кандидат за кмет на кметство Бистра, общ. Алфатар;
  3. Ахмед Ахмедов Башев, кандидат за кмет на община Гърмен;
  4. Ахмед Ибрямов Контилев, кандидат за кмет на кметство Габарево, общ. Павел баня;
  5. Байрям Али Муталиб, кандидат за кмет на кметство Раклиново, общ. Айтос;
  6. Бахти Халид Селим, кандидат за кмет на кметство Живково, общ. Хитрино;
  7. Бехчет Мустафа Хадживели, кандидат за кмет на кметство Острово, общ. Завет;
  8. Боряна Миткова Хъзова, кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково;
  9. Бюрхан Назми Акиф, кандидат за кмет на кметство Чуковец, общ. Алфатар;
  10. Васил Панделиев Панделиев, кандидат за кмет на община Сунгурларе;
  11. Веселин Кънчев Урумов, кандидат за кмет на кметство Градец, общ. Котел, издигнат от коалиция на партиите „ДПС-НАРОДЕН СЪЮЗ“;
  12. Дауд Мехмед Ибрям, кандидат за кмет на община Русе;
  13. Джемал Муса Шарански, кандидат за кмет на кметство Черна Места, общ. Якоруда;
  14. Ибрям Алиев Тазимов, кандидат за кмет на кметство Преславци, общ. Тутракан;
  15. Исмаил Мустафов Мустафов, кандидат за кмет на кметство Цветница, общ. Търговище;
  16. Исмаил Хюсеинов Халидов, кандидат за кмет на кметство Конево, общ. Върбица;
  17. Исмет Ниязиев Ереджебов, кандидат за кмет на кметство Обител, общ. Омуртаг;
  18. Йълмаз Ремзи Афузахмед, кандидат за кмет на кметство Прилеп, общ. Сунгурларе;
  19. Красимир Красимиров Сербезов, кандидат за кмет на кметство Кременец, общ. Момчилград;
  20. Мемду Мехмед Али, кандидат за кмет на кметство Йорданово, общ. Силистра;
  21. Мехмед Алиев Ходжов, кандидат за кмет на кметство Малко Йонково, общ. Исперих;
  22. Мехмед Юмер Юмер, кандидат за кмет на кметство Цар Самуил, общ. Тутракан;
  23. Митхат Талят Юмер, кандидат за кмет на кметство Боил, общ. Дулово;
  24. Младен Маринов Русев, кандидат за кмет на община Котел, издигнат от коалиция на партиите „ДПС-НАРОДЕН СЪЮЗ“;
  25. Мустафа Ахмедов Мехмедов, кандидат за кмет на кметство Българаново, общ. Омуртаг;
  26. Мустафа Осман Ходжа, кандидат за кмет на кметство Зайчар, общ. Руен;
  27. Свилен Алдинов Русинов, кандидат за кмет на кметство Градежница, общ. Тетевен;
  28. Себахтин Хасан Юсеин, кандидат за кмет на кметство Студен кладенец, общ. Крумовград;
  29. Смаил Шукриев Афъзов, кандидат за кмет на кметство Борима, общ. Троян;
  30. Стефан Колев Денчев, кандидат за кмет на кметство Дебнево, общ. Троян;
  31. Февзи Хамидов Байрактаров, кандидат за кмет на кметство Бяла паланка, общ. Твърдица;
  32. Хасан Ибрахим Ибрахим, кандидат за кмет на кметство Джелепско, общ. Момчилград;
  33. Христо Райчев Мирчев, кандидат за кмет на кметство Плазище, общ. Джебел;
  34. Шенол Мехмедов Етемов, кандидат за кмет на кметство Синя вода, общ. Лозница;
  35. Шенол Сали Реджеб, кандидат за кмет на кметство Стамболово, общ. Сливо поле;
  36. Юксел Бедри Хакъ, кандидат за кмет на кметство Колобър, общ. Дулово;
  37. Юсеин Юсеин Юсеин, кандидат за кмет на кметство Черна могила, общ. Айтос;
  38. Юсмен Юсмен Али, кандидат за кмет на кметство Градско, общ. Сливен;
  39. Юсуф Мехмед Моллахасан, кандидат за кмет на кметство Самовила, общ. Крумовград.

  .

  АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (АБВ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Борислав Ангелов Димов, кандидат за кмет на кметство Гара Бов, общ. Своге, издигнат от местна коалиция „БСП – АБВ – ОСД“;
  2. Валери Горанов Младенов, кандидат за кмет на район Изгрев, общ. София, издигнат от местна коалиция „Сердика” (АБВ, Български социалдемократи);
  3. Георги Сеферинов Георгиев, кандидат за кмет на община Сливница;
  4. Димитър Йорданов Димитров, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София, издигнат от местна коалиция „Сердика” (АБВ, Български социалдемократи);
  5. Димитър Стоянов Димитров, кандидат за кмет на община Тополовград;
  6. Иванка Малинова Евтимова, кандидат за кмет на община Брезник;
  7. Костадин Любенов Трендафилов, кандидат за кмет на кметство Орешец, общ. Харманли, издигнат от местна коалиция „Алтернативата Днес“ (АБВ и партия „Нова сила“);
  8. Маркос Иванов Христанов, кандидат за кмет на кметство Изгрев, общ. Левски;
  9. Митко Борисов Панчугов, кандидат за кмет на кметство Стърница, общ. Баните;
  10. Огнян Драганов Янев, кандидат за кмет на кметство Стенско, общ. Кюстендил;
  11. Петър Русев Петров, кандидат за кмет на кметство Радко Димитриево, общ. Шумен;
  12. Стамо Николов Стамов, кандидат за кмет на кметство Капитан Андреево, общ. Свиленград;
  13. Стойчо Димов Николов, кандидат за кмет на кметство Гълъбинци, общ. Тунджа;
  14. Стоян Митев Стоянов, кандидат за кмет на кметство Бояново, общ. Елхово;
  15. Цветан Монов Лилов, кандидат за кмет на кметство Добролево, общ. Борован.

  .

  РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК и коалиции в които участва

  .
  1. Ваньо Иванов Янев, кандидат за кмет на кметство Крушуна, общ. Летница;
  2. Гочо Ангелов Сарафов, кандидат за кмет на кметство Студена, общ. Свиленград;
  3. Димитър Георгиев Андонов, кандидат за кмет на община Ракитово;
  4. Димитър Дончев Райчев, кандидат за кмет на кметство Константиново, общ. Симеоновград;
  5. Калин Гавраилов Качаров, кандидат за кмет на кметство Върли дол, общ. Неделино;
  6. Митко Райчев Димов, кандидат за кмет на община Трекляно;
  7. Назъм Али Хабил, кандидат за кмет на кметство Гърбище, общ. Ардино;
  8. Райчо Ясенов Саров, кандидат за кмет на кметство Тополовец, общ. Кула;
  9. Реджеп Реджепов Къртълов, кандидат за кмет на кметство Грохотно, общ. Девин;
  10. Сабахаттин Рамадан Али, кандидат за кмет на община Момчилград, издигнат от КОАЛИЦИЯ „За Момчилград” между Реформаторски блок и Българска нова демокрация;
  11. Тодор Русев Токушев, кандидат за кмет на кметство Войново, общ. Кайнарджа.

  .

  НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ (НФСБ) и коалиции, в които участва

  .
  1. Димитър Георгиев Тодоров, кандидат за кмет на кметство Караманово, общ. Ценово;
  2. Димо Борисов Георгиев, кандидат за кмет на кметство Габрене, общ. Петрич;
  3. Иван Йорданов Георгиев, кандидат за кмет на община Тунджа;
  4. Кирил Адамов Стоянов, кандидат за кмет на кметство Драчево, общ. Средец, издигнат от местна коалиция „НФСБ и СЕК“;
  5. Кольо Иванов Колев, кандидат за кмет на кметство Срем, общ. Тополовград;
  6. Николай Илиев Ташев, кандидат за кмет на кметство Чинтулово, общ. Сливен;
  7. Тодор Маринов Василев, кандидат за кмет на кметство Джурово, общ. Правец.

  .

  ВМРО и коалиции, в които участва

  .
  1. Александър Лазаров Спасов, кандидат за кмет на кметство Лесново, общ. Елин Пелин, издигнат от местна коалиция на партии „ВМРО – НОВА БЪЛГАРИЯ“;
  2. Методи Атанасов Калайджийски, кандидат за кмет на кметство Падеш, общ. Благоевград;
  3. Пламен Анатолиев Легкоступ, кандидат за кмет на община Велико Търново, издигнат от местна коалиция на Патриотите-ВМРО;
  4. Радион Василев Попов, кандидат за кмет на община Казанлък, издигнат от „Патриотите-ВМРО, Нова алтернатива“;
  5. Румен Радев Виранов, кандидат за кмет на кметство Церово, общ. Благоевград;
  6. Тотю Минков Христов, кандидат за кмет на кметство Голяма Желязна, общ. Троян.

  .

  „АТАКА”

  .
  1. Благой Петров Дункин, кандидат за кмет на общ. Разлог;
  2. Борис Атанасов Златарев, кандидат за кмет на район Западен, общ. Пловдив;
  3. Иван Кирилов Михалков, кандидат за кмет на кметство Черна гора, общ. Перник;
  4. Иван Събев Мирчев, кандидат за кмет на община Добричка;
  5. Исмаил Шерифов Акбашев, кандидат за кмет на кметство Врани кон, общ. Омуртаг.

  .

  БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР (БДЦ)
  .

  1. Джемал Мурад Чобан, кандидат за кмет на кметство Ябланово, общ. Котел;
  2. Димитър Борисов Белчев, кандидат за кмет на кметство Крепост, общ. Димитровград;
  3. Леко Славов Леков, кандидат за кмет на кметство Меричлери, общ. Димитровград;
  4. Николай Хараланов Янков, кандидат за кмет на кметство Злато поле, общ. Димитровград.

  .

  ПО-ИЗВЕСТНИ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

  КОАЛИЦИЯ „НАРОДЕН СЪЮЗ” („Земеделски народен съюз“ – Румен Йончев, „Съюз на свободните демократи“ – Радослав Кацаров, Български демократичен съюз „Радикали“ – Цветан Манчев, Движение „Гергьовден“ – Любен Дилов, БАСТА – Мирослав Найденов и Емил Димитров, „Българска земеделска партия“ – Пейчо Касъров)

  1. Ангел Тодоров Стоев, кандидат за кмет на кметство Аканджиево, общ. Белово;
  2. Васил Николов Борисов, кандидат за кмет на кметство Игнатово, общ. Вълчедръм;
  3. Васко Колев Тенев, кандидат за кмет на кметство Злати войвода, общ. Сливен;
  4. Иван Николов Лесков, кандидат за кмет на община Копривщица;
  5. Иван Стефанов Цветков, кандидат за кмет на кметство Мелница, общ. Елхово;
  6. Мустафа Кадир Ехлиман, кандидат за кмет на кметство Вокил, общ. Дулово;
  7. Салим Мехмед Али, кандидат за кмет на кметство Златоклас, общ. Дулово;
  8. Христослав Кирилов Славчев, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ София;
  9. Шабан Алиев Рамаданов, кандидат за кмет на кметство Окорш, общ. Дулово.

  .

  ПАРТИЯ „НОВА АЛТЕРНАТИВА” (Николай Цонев)

  .
  1. Васил Георгиев Костов, кандидат за кмет на район „Възраждане“, общ. София;
  2. Милчо Дойчев Карагьозов, кандидат за кмет на район Банкя, общ. София;
  3. Петър Райков Тенев, кандидат за кмет на кметство Малко Тръново, общ. Чирпан;
  4. Светослав Иванов Козаров, кандидат за кмет на район „Средец“, общ. София;
  5. Стефан Драгиев Марков, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ. София.

  .

  Партия „РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ” (РЗС – Яне Янев)

  1. Иван Викторов Тодоров, кандидат за кмет на кметство Лехчево, общ. Бойчиновци;
  2. Милчо Илиев Иванов, кандидат за кмет на кметство Рабиша, общ. Белоградчик;
  3. Мустафа Зекериев Камбуров, кандидат за кмет на кметство Долна Кабда, общ. Попово.

  .

  ПАРТИЯ „БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ” (Александър Томов)

  1. Андрей Кузманов Кузманов, кандидат за кмет на кметство Гълъбово, общ. Баните;
  2. Атанас Любенов Захариев, кандидат за кмет на район „Витоша“, общ. София

  .

  ПАРТИЯ „ДВИЖЕНИЕ 21” (Татяна Дончева)

  1. Горан Димитров Герджиков, кандидат за кмет на община Батак;
  2. Тодор Начев Баръмов, кандидат за кмет на община Първомай.

  .

  ПАРТИЯ „ГЛАС НАРОДЕН” (Светослав Витков)

  1. Мустафа Мустафа Кайряк, кандидат за кмет на кметство Партизани, общ. Дългопол;
  2. Христофор Петков Дочев, кандидат за кмет на община Плевен.

  .

  ДВИЖЕНИЕ ЗА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА „БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТ (Велизар Енчев)

  1. Димитър Кръстев Велчев, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София;
  2. Тодор Иванов Борисов, кандидат за кмет на кметство Баница, общ. Враца.

  .

  БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА (Николай Бареков)

  1. Огнемир Александров Пенчев, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София;

  .

  КАНДИДАТИ С ДОСИЕТА НА ДРУГИ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ КОАЛИЦИИ И ПАРТИИ:

  1. Александър Петков Миланов, кандидат за кмет на кметство Сталийска махала, общ. Лом, издигнат от местна коалиция (МК) „Единство“;
  2. Андон Стоянов Карачоров, кандидат за кмет на кметство Чучулигово, общ. Петрич, издигнат от МК „Роден край“;
  3. Атанас Георгиев Тильоков, кандидат за кмет на кметство Марино поле, общ. Петрич, издигнат от МК „Земеделци за Петрич“;
  4. Бисер Алдинов Чинов, кандидат за кмет на кметство Калайджии, общ. Златарица, издигнат от МК „Бъдеще за Златарица“;
  5. Борис Симонов Кръстанов, кандидат за кмет на кметство Сбор, общ. Пазарджик, издигнат от Местна коалиция „Тодор Попов за Пазарджик“;
  6. Борис Трифонов Цветков, кандидат за кмет на кметство Габровница, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Заедно за Монтана“;
  7. Васил Стефанов Караиванов, кандидат за кмет на район „Красна поляна“, общ. София, издигнат от ПП „Движение демократично действие”;
  8. Васко Стоилов Попов, кандидат за кмет на община Брезник, издигнат от Коалиция „Бъдеще за Граово“;
  9. Владимир Ангелов Тренев, кандидат за кмет на община Радомир, издигнат от МК „Нов български път“;
  10. Георги Иванов Димитров, кандидат за кмет на община Карнобат, издигнат от МК „Левицата“;
  11. Георги Стефанов Георгиев, кандидат за кмет на община Ботевград, издигнат от Българска социалдемократическа партия;
  12. Георги Цеков Цеков, кандидат за кмет на кметство Долно Белотинци, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Заедно за Монтана“;
  13. Данаил Василев Данаилов, кандидат за кмет на кметство Големаново, общ. Кула, издигнат от МК „Надежда“;
  14. Денчо Стоянов Бояджиев, кандидат за кмет на община Разград, независим кандидат;
  15. Димитър Павлов Павлов, кандидат за кмет на кметство Дълбоки, общ. Стара Загора, издигнат от МК „истина за Сатара Загора“;
  16. Димитър Радославов Димитров, кандидат за кмет на община Етрополе, издигнат от Местна коалиция „Етрополе“;
  17. Живко Алексиев Чобанов, кандидат за кмет на община Крушари, издигнат от Коалиция „Земеделците“;
  18. Здравка Лилова Солакова, кандидат за кмет на кметство Аврен, общ. Крумовград, издигнат от инициативен комитет;
  19. Иван Дочев Иванов, кандидат за кмет на кметство Дамяново, общ. Севлиево, издигнат от коалиция „Избирам Севлиево“;
  20. Иван Райков Цаков, кандидат за кмет на община Ябланица, издигнат от МК „Заедно за община Ябланица“;
  21. Иван Русев Александров, кандидат за кмет на кметство Сладун, общ. Свиленград, издигнат от МК „Заедно за Свиленград“;
  22. Иван Тодоров Иванов, кандидат за кмет на кметство Тлачене, общ. Бяла Слатина, издигнат от Социалистическа Партия Български път;
  23. Иляз Илиязов Ибишев, кандидат за кмет на кметство Блатска, общ. Хаджидимово, издигнат от Местна коалиция „Бъдеще за община Хаджидимово“;
  24. Йордан Желязков Тодоров, кандидат за кмет на кметство Камен, общ. Сливен, издигнат от „Движение Обединени региони“;
  25. Йордан Иванов Коев, кандидат за кмет на кметство Радилово, общ. Пещера, издигнат от Политически клуб „Екогласност“;
  26. Йордан Стефанов Михтиев, кандидат за кмет на община Горна Оряховица, издигнат от „Алтернатива за Горна Оряховица (ПП „Нова алтернатива“, КП „Народен съюз“, „Новото време“, ПП „Обединени земеделци“, ПП „Българска социалдемокрация“);
  27. Костадин Цветков Катранджиев, кандидат за кмет на кметство Стоб, общ. Кочериново, издигнат от МК „Нова алтернатива за Кочериново – ПП „Обединена социалдемокрация” и ПП Нова алтернатива”;
  28. Красимир Сотиров Сотиров, кандидат за кмет на кметство Драгичево, общ. Перник, издигнат от Местна коалиция „За нашия Перник“;
  29. Красимир Христов Тодоров, кандидат за кмет на община Аврен, издигнат от МК „Красимир Тодоров за общината“;
  30. Кямил Кямил Садула, кандидат за кмет на кметство Честименско, общ. Тервел, издигнат от МК „Кан Тервел“;
  31. Лефтер Маринов Едипов, кандидат за кмет на кметство Церово, общ. Благоевград, издигнат от Инициативен комитет за издигане на Лефтер Маринов Едипов;
  32. Милко Петров Симеонов, кандидат за кмет на община Бяла Слатина, издигнат от коалиция „За община Бяла Слатина”;
  33. Милчо Дачев Милчев, кандидат за кмет на кметство Гложене, общ. Тетевен, издигнат от Местна коалиция „За община Тетевен“;
  34. Мустафа Идаетов Ибрямов, кандидат за кмет на кметство Черноок, общ. Провадия, издигнат от инициативен комитет;
  35. Наско Стоянов Петев, кандидат за кмет на кметство Мелник, общ. Сандански, издигнат от Партия „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“;
  36. Неджиб Халил Узун, кандидат за кмет на кметство Средна махала, общ. Руен, издигнат от МК „Независима коалиция за община Руен“;
  37. Никола Петров Николов, кандидат за кмет на кметство Гостиля, общ. Долна Митрополия, издигнат от партия „Нова Зора“;
  38. Никола Тончев Иванов, кандидат за кмет на кметство Къкрина, общ. Ловеч, издигнат от инициативен комитет;
  39. Николай Петров Димитров, кандидат за кмет на кметство Чомаковци, общ. Червен бряг, издигнат от ПП „Движение за радикална промяна „Българска пролет“;
  40. Огнян Иринов Йорданов, кандидат за кмет на кметство Василовци, общ. Брусарци, издигнат от инициативен комитет;
  41. Пламен Георгиев Беров, кандидат за кмет на кметство Трудовец, общ. Ботевград, издигнат от Местна коалиция „Радетели за Ботевградска община“;
  42. Пламен Георгиев Господинов, кандидат за кмет на община Златица, издигнат от МК „Коалиция за промяна на Златица“;
  43. Радко Георгиев Атанасов, кандидат за кмет на кметство Орешник, общ. Тополовград, издигнат от МК „Възраждане“;
  44. Росен Петров Нончев, кандидат за кмет на кметство Доктор Йосифово, общ. Монтана, издигнат от местна коалиция „Единни за промяна“;
  45. Росен Славов Русев, кандидат за кмет на кметство Дебелец, общ. Велико Търново, издигнат от Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Росен Славов Русев;
  46. Румен Александров Крумов, кандидат за кмет на кметство Кулата, общ. Петрич, издигнат от МК „Заедно за промяната“;
  47. Руси Стоянов Колев, кандидат за кмет на кметство Елена, общ. Хасково, издигнат от Коалиция „За Хасково“;
  48. Светослав Венциславов Славчев, Кандидат за кмет на община Димово, издигнат от „Обединена България”;
  49. Стефан Иванов Стойков, кандидат за кмет на кметство Ъглен, общ. Луковит, издигнат от Обединена България;
  50. Стефчо Благоев Борисов, кандидат за кмет на кметство Долно Линево, общ. Лом, издигнат от МК „Единство“;
  51. Талю Георгиев Талев, кандидат за кмет на кметство Тополово, общ. Асеновград, издигнат от Българска социалдемократическа партия (БСДП);
  52. Файтин Нури Мурад, кандидат за кмет на кметство Рани лист, общ. Кърджали, издигнат от инициативен комитет;
  53. Феим Хабиб Мендерес, кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково, издигнат от коалиция „Бъдеще за Кирково“;
  54. Христо Илиев Илиев, кандидат за кмет на кметство Баня, общ. Нова Загора, издигнат от Движение „Напред България”.

  .

  По-интересни факти за кандидати, участващи в местните избори 2015 г.

  Най-голямата община, която е и областен център и е управлявана от сътрудник на Държавна сигурност, е Русе. Настоящият кмет на Русе е Пламен Стоилов (ГЕРБ), щатен служител наТрето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1987 г.

  

  Русе е едно от двете населени места в България, в което за местния вот на 25 октомври 2015 г. ще се конкурират по двама сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Освен Стоилов, там като кандидат-кмет от ДПС е издигнат Дауд Мехмед Ибрям – агент „ИСКРЕНОВ” също от Трето управление на ДС – ВКР от 1984 г.

  Другото населено място е кметство Гинци, община Годеч, където се състезават двама бивши резиденти от комунистическите служби – Огнян Методиев Петров (БСП) и Георги Евтимов Тодоров (ГЕРБ).

  ГЕРБ вкарва в битката за още една община областен център – Шумен друг резидент на ДС  – Любомир Христов (виж досието му – тук), настоящ депутат и бивш шеф на Областна дирекция на МВР – Шумен. Партията на Бойко Борисов разчита отново и на спечелилите местния вот през 2011 г. кметове на кметства в гр. Шипка и кметство Дунавци, община Казанлък Стоян Иванов и Величко Станчев, които са с разкрита принадлежност към ДС.

  

  ДПС пуска отново в битката за община Гърмен Ахмед Башев (виж досието му – тук), бивш дългогодишен кмет там, който на парламентарните избори през 2014 г. не можа да влезе в 43-то Народно събрание, защото беше изместен при преференциалния вот от по-задни кандидат-депутати.

  Кметът с най-много мандати сред агентите

  Милчо Лалов Въков (БСП), настоящият кмет на община Брегово, област Видин, е безспорният действащ №1 на агентите на ДС сред всичките кандидати за кметове в България.

  

  Той се бори за пети мандат, като преди това е печелил последователно четири, на които е участвал – 1999, 2003, 2007, 2011 г. още на първия тур. Лалов е вербуван през 1986 г. от Областно управление на МВР-ДС Видин като агент под псевдонима „ВЛАДИМИР”.

  .

  Стари познати отново в играта

  БСП играе на тези избори и със скандално известния бивш кмет на община Царево Петко Арнаудов, станал печално известен с безобразията, извършени в природен парк „Странджа” – агент „ИВАНОВ” на ДС, Управление „Гранични войски” от 1976 г.

  „Позитано” 20 ще разчита и на своя бивш кмет в Карнобат Георги Димитров – агент „ВЪЛЕВСКИ” на Трето управление на ДС – ВКР от 1978 г.

  БСП връща в изборната надпревара още един свой бивш кмет с досие – Радослав Стойков. Той отново ще се бори за кметското място в община Хайредин, обл. Враца, което спечели на местния вод през 2007 г. Той е разкрит като резидент „СТОЯН” също на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване от 1983 г.

  

  Други двама бивши кметове на БСП ще се опитат да спечелят нов мандат, но с друга подкрепа. Действащият кмет на община Ябланица Иван Цаков е подкрепян от местната коалиция „Заедно за община Ябланица”, а бившият кмет на БСП в община Първомай Тодор Баръмов е издигнат от партията „Движение 21” на Татяна Дончева.

  .

  Бивш шеф на НСО с апетит към кметския стол в Етрополе

  Бившият директор на Националната служба за охрана (НСО) ген. Димитър Димитров (2007-2012) е кандидат за кмет на община Етрополе, където е роден. Той е щатен служител на Пето управление на ДС – УБО (Управление за безопасност и охрана) от 1987 г.

  

  Димитров е подкрепян от местна коалиция в която влизат БАСТА и АБВ. Баста е ръководи от етрополчанинът Емил Димитров, бивш депутат от ГЕРБ, известен под пряко Емо Фаса, който е братовчед на бившия шеф на НСО, а АБВ се ръководи от Георги Първанов, който като президент издаде указ за назначаването на Димитър Димитров начело на НСО през 2007 г. и който често ловува в резервата над Етрополе.

  Бивш зам.-министър сред кандидатите за кмет

  Радион Попов, бивш зам.-министър на външните работи в кабинета Станишев, е кандидат за кмет на община Казанлък. Той е щатен сътрудник на РУ-ГЩ от 1970 г., а в кадровата му визитка фигурира и 10-месечна школа в СССР (вероятно става въпрос за обучение в ГРУ – съветското военно разузнаване).

  Като щатен служител на РУ-ГЩ Радион Попов е работил като военен разузнавач на прикритие като помощник на военния аташе в Дамаск (1980-1982 г.), военен аташе в Сирия (1986-1989). Бил е пълномощен министър в Кайро и заместник-министър на външните работи. След промените е бил военен аташе в Мадрид (1999-2000).

  

  Пред 2001 г. Радион Попов беше един от кандидатите за народни представители при сформирането на партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ. Тогава обаче той беше оттеглен с още няколко кандидати, след като царя прие призива на ОДС в листите да не бъдат включвали сътрудници на комунистическите служби.

  Сега кандидатурата му е издигната от ВМРО и „Нова алтернатива”, партията на бившия военен министър (2008-2009) Николай Цонев в кабинета Станишев.

  .

  Жените с досиета сред кандидатите за кметове

  Пет са жените сред всичките 267 обявени от Комисията по досиетата сътрудници – кандидати за кметове на местния вот на 25 октомври.

  Това са:

  • Сашка Антонова Тръпкова (БСП), кандидат за кмет на община Момчилград;
  • Иванка Пенева Дончева (ГЕРБ), кандидат за кмет на кметство Сокол, общ. Главиница;
  • Милда Асенова Караилиева (ГЕРБ), кандидат за кмет на кметство Ломец, общ. Троян;
  • Боряна Миткова Хъзова (ДПС), кандидат за кмет на кметство Бенковски, общ. Кирково;
  • Иванка Малинова Евтимова (АБВ), кандидат за кмет на община Брезник;
  • Здравка Лилова Солакова, кандидат за кмет на кметство Аврен, общ. Крумовград, издигнат от инициативен комитет.

  .

  Най-възрастният агент и най-младият агент сред кандидат-кметовете

  Най-възрастният агент сред кандидатите за кметове на местите избори през 2015 г. е Минчо Стоев Недин, роден на 10 октомври 1940 г. 75-годишният пенсионер е Кандидат за кмет на кметство Паничерево, общ. Гурково, издигнат от БСП.

  Недин е вербуван от Областно управление на МВР-ДС Стара Загора през 1986 г. като резидент под псевдонима „ЧАПАЕВ”.

  Най-младият агент сред кандидат-кметовете е Юсеин Юсеин Юсеин, роден на 2 ноември 1970 г. 44-годишният участник в местните избори е кандидат за кмет на кметство Черна могила, община Айтос, издигнат от ДПС.

  Той е вербуван от Областно управление на МВР-ДС Бургас през април 1988 г. като агент под псевдонима „РОСЕН”. Снет е от оперативен отчет през 1989 г.

  .

  27 щатни – останалите нещатни сътрудници

  От общия брой 267 сътрудници 27 са щатни служители на Държавна сигурност или на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване). Останалите 240 души са различни категории секретни сътрудници – от агент, през резидент, до съдържател на явочна квартира и др..

  .

  Разкритите за първи път агенти

  От всички 267 сътрудници сред кандидатите за кметове 70 са обявени от Комисията за първи път. Останалите 197 души са разкрити при предишни нейни проверки на различни институции, като една немалка част от тях са при предходните по-предишните местни избори през 2011 г. и 2007 г., а също така и с решения от глобалната проверка на ръководните кадри в общините в България за принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

  .

  Христо Христов

• Обсерваторията “Рожен” се руши, дъжд вали върху телескопите

  Астрономическият комплекс обяви дарителска кампания. Необходими са 264 хил. лв. – за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита против мълнии

   

  Валентин Хаджиев, в. „24 часа“

  .

  Куполите над телескопите на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” пропускат дъжд и водата тече върху техника за милиони левове.

  “Един от телескопите – 70-сантиметровият, не работи от зимата. Влагата го е повредила. За да се ремонтира, е необходим кран да го извадим навън. Нямаме пари за кран, камо ли да ремонтираме купола или да се платят резервни части, ако е необходимо”, казва директорът на обсерваторията д-р Никола Петров.

  В помещението на телескопа зелен мухъл е плъзнал по стените, мазилките, въпреки че е боядисвано миналата година, са паднали, а гредите на купола над самото огледало на телескопа са черни и прогнили и се вижда ясно, че има теч.

  Телескопът обаче няма как да се помести, за да не тече върху него, тъй като е тежък няколко тона.

  В съседство телескопът за наблюдение на Слънцето също не работи. Причината е компрометираният му филтър, който трябва да се смени.

  “Този не позволява да се направи истински научен резултат, защото данните от наблюдението на Слънцето не са верни и истински. Нов филтър струва 7 хил. долара. От м.г. се произвеждат и продават 4 филтъра в комплект, които не се повреждат, но цената им е 40 хил. долара. Можем само да мечтаем за такъв”, уточнява Петров.

  

  Той е име в света сред специалистите по Слънцето, сам е направил телескопа за докторантурата си със спонсорски 28 000 лв. Болно му е, че не може да се използва.

  Иначе от БАН го заприходили за 40 хил. лв. Сега всички усилия на астрономите са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп. Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в “Карл Цайс”, Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника.

  През 2009 г. – 30 г. след въвеждане на телескопа в експлоатация, неговата система за управление бе изцяло подменена по проект за 1,6 млн. лв.

  НАО “Рожен” е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и има 3 телескопа. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания.

  По научни показатели в област “Физика и астрономия” България е на 43-о място в света

  от около 200 държави за периода 1996-2013 г. В подобласт “Астрономия и астрофизика” е на 40-о място според световната научна ранглиста.

  Въпреки международния си авторитет, заради разпадащия се комплекс “Рожен” обяви дарителска кампания за поддръжка и ремонт на телескопите. Неотложно са необходими 264 хил. лв. – за ремонт на куполите 54 хил., 63 хил. – за ток, 67 хил. – за закупуване на генератор за ток при аварии, 53 хил. – за ремонт на помещенията, където се намират, и 27 хил. – за ремонт на инсталации – заземявания, защита против мълнии, подмяна на остарели ел. табла.

  Причината за кампанията е недофинансирането на науката от бюджета.

  “Спешно трябва да се плати токът и да се ремонтират куполите, тъй като през тях прониква вода”, каза шефът на Института по астрономия към БАН проф. Таньо Бонев.

  “Рожен” започва да се създава през 1974 г.

  Четири години работи с големия телескоп, но официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията “1300 години България”.

  “За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Астрономите са живеели тук. Имало е дори детска градина, идвал е учител да обучава децата, за да не пречи на учените да спят след нощните наблюдения”, разказват техни наследници.

  Оттогава в сградния фонд нищо не е правено. Постройките се лющят, падат мазилки и облицовки, мраморите са мухлясали. В битовия корпус мебелите се трошат, защото са на 40 г. По ъглите в стаите, където се настаняват учени от цял свят, са плъзнали плесени. През прозорците буквално духа вятър. Радиаторите са 40-годишни и гълтат толкова електричество, че са стопили контактите.

  През зимата месечната сметка за ток стига до 27-28 хил. лв.

  За да пестят, учените се събират в една стая и се обличат като за Северния полюс. Много пъти са правени проекти и оценки за ремонт на сградата с топлоизолация и нова дограма, които все възлизат на 1,4 млн. лв. Досега няма финансиране.

  

  Само корпусът с 63 жилищни помещения е 1000 кв. м разгърната площ, има около 20 кабинета, от които са използваеми 7. Другите не стават за обитаване. Общо обсерваторията е на 64 дка площ. Заради надморската височина от 1750 м зимите са сурови.

  Обсерваторията е успяла да ремонтира 6 стаи от общо 63 с парите от научен форум през 2014-а. Те помолили чужденците, които искали да дойдат на лятна школа, да платят таксите предварително и така бил направен ремонт на помещенията, където да се настанят.

  “Бюджетът не е достатъчен. Според световните стандарти за функциониране и поддръжка на такъв комплекс са необходими 10% от сумата, която е вложена за построяването му. Тогава държавата е вложила 15 млн. лв. И наистина необходими са 1,5 млн., за т.г. са отпуснати 375 хил.

  Поне един път да се направи цялостен ремонт, след това ще успяваме години наред да поддържаме, но в състоянието, което е сега, просто спасяваме каквото можем от техниката”, казва Никола Петров.

  Той е благодарен на областният управител на Смолян Недялко Славов и МОСВ за моменталната реакция, с която са отпуснати 150 000 лв. по проект по ПУДООС, с които ще закърпят положението.

  По проекта астрономите ще си платят тока и разходите на обсерваторията и ще се купят 3 камери, за да снимат на 180 градуса нощното небе.

  “Идеята е през различни филтри да наблюдаваме осветеността на нощното небе,

  което е пряко свързано с едни и ли други прахови частици в атмосферата, и по този начин ще можем реално да дадем оценка, когато получаваме данни дали се дължи на замърсяване на земната атмосфера от цивилизационен характер, или от метеорни потоци.

  Това евентуално отчитане на запрашаване и разсейване на светлина в атмосферата вече реално ще се отчита към МОСВ и ще е полезно за обществото”, казва Петров.

  Астрономите коментират, че в цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти и това е нормално да се събират средства за нова техника, но издръжката на обсерваторията не бива да бъде от дарители.

  Обсерваторията е построена с пари на хората и трябва да се реши или да я няма, или да я има. Ако я има, да се поддържа от държавата, коментират учени, на които им е болно за загиващата база, която е най-големият ни научен обект, в който обикновеният човек може да се докосне до истинска астрономия.

  Това лято НАО е пълна с туристи от събора на Рожен насам – хората се записват със седмици по-рано за нощни наблюдения, тъй като се допускат по 15 души на вечер при хубаво време.

  Вместо с приходите от туристите да се купи някой уред, астрономите са платили старите сметки

  Петров сам коси 15 дка ливади на обсерваторията и зимата пътува с резачка, за да отвори пътя, ако снегът е дълбок.

  На обсерваторията освен телескопите има и куп съоръжения на други министерства и институции – въздушна навигация, метрология, сеизмична станция, джипиес за земните пластове за геоложки изследвания, фонова станция за запрашеност.

  Има и два частни телескопа, на които астрономите правят научни изследвания заради проблемите с техниката на държавните.

  Ако базата и техниката са в добро състояние, ще има много по-голям интерес от любители астрономи, които си плащат за престой и наблюдение.

  НАО спечелила финансиране по международен проект за Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО) преди 4 г., приет от МС, но все още няма по него финансиране.

  Идеята на този център е научните институти в Източна Европа да се модернизират и да стигнат нивото на тези в Западна Европа.

  Тъй като по проекта се предвиждат десетки милиони левове за обсерваторията, астрономите се надяват той да бъде финансиран и така да се ремонтира базата, която след това да се поддържа.

  Снимки: в. „24 часа“

• Credit Suisse: Богатството е в ръцете на 1% от световното население

  Средната класа по света се стопи до 14%

  .

  

  Средната класа се формира от около 14% от населението на планетата, сочат данни от доклад на центъра за анализи на швейцарската банка Credit Suisse. Средната класа продължава да намалява, докато броят на свръхбогатите се увеличава, сочи документът.

  По този начин световното неравенство расте, като половината от световното богатство е в ръцете на 1% от населението. Класацията е направена на база активите, притежавани от хората, в това число недвижими имоти и инвестиции на фондовите пазари. Данните сочат, че около 3.4 милиарда души на планетата (70% от населението) имат собственост за по-малко от 10 000 долара. Още един милиард имат от 10 000 до 100 000 долара. Само 383 милиона души имат повече от 100 000 долара, а от тях 34 милиона души са доларови милионери. Почти 124 000 от живеещите на планетата имат над 50 милиона долара, а 45 000 души могат да се похвалят със състояние от над 100 милиона долара.

  Друго проучване, направено в САЩ, пък установи, че богатите живеят по-дълго от бедните хора, съобщиха местните медии. Така например бедните жители на нюйоркския квартал „Бруклин“ живеят средно с 11 години по-малко от богаташите на Уолстрийт. Бруклин е един от 5-те района на Ню Йорк, а най-бедният квартал в него е Браунсвил. Поне 76% от жителите му са афроамериканци, а средната продължителност на живота е 74.1 години. В същото време жителите на Манхатън около Уолстрийт живеят средно до 85.4 години – с цели 11 години повече. „Бедните жители по-често умират от сърдечни заболявания и рак, като в немалко случаи това става в млада възраст. Разбира се, в Браунсвил и престъпността е по-голяма, което става причина за смъртта на немалко млади хора“, обясни Мари Басет от здравния департамент на Ню Йорк.

  Китай пък задмина САЩ по количество на доларови милиардери, показва изследване на китайското бизнес издание „Хужун“, цитиран от ТАСС. Т. г. техният брой се е увеличил от 242 до 596. В САЩ милиардерите са 537, твърди изданието. Най-богатият жител на Китай е президентът на компанията Wanda – Ван Цзянлин. 61-годишният бизнесмен и семейството му притежават 220 милиарда юана ($34.4 млрд.). Неговата компания се занимава със строителство и експлоатация на туристически и развлекателни обекти, както и на търговски центрове не само в Китай, но и в други страни. Втори е Ма Юн, основателят на компанията за интернет търговия Alibaba, със 145 милиарда юана (22.7 млрд. долара).

  Източник: в. „Сега“

• ДПС поведе класацията за най-скъпа медийна кампания

  Людмил Илиев, в. „Сега“

  .

  Единайсет дни преди кметския вот ДПС вече води класацията за най-скъпа медийна кампания, показва мониторингът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). До този момент движението е похарчило за телевизионна и печатна реклама 337 462 лв. без ДДС. На второ място е ГЕРБ с 300 946 лв., а на трето – БСП с 229 152 лв. При предишното обобщение на данните в началото на октомври лидер бе ГЕРБ.

  Общо досега партиите са похарчили 1 421 049.27 лв. за агитация, съобщава още ИРПС. Най-голяма част от бюджетите са дадени за карета и за PR материали в „Труд“ и „24 часа“ – почти 250 000 лв. Медийната група е най-предпочитана от ГЕРБ, рекламирала там с почти 69 000 лв. ДПС е втора с 62 000 лв, а БСП – трета с 60 000.

  Следва „Канал 3“ със 187 000 лв. Въпреки че не е сред телевизии с голяма аудитория, програмата на Делян Пеевски продължава да е най-предпочитаната от политиците електронна медия. Най-сериозната сума в нея е внесла ДПС – почти 50 000 лв., следвана от ГЕРБ – 41 000 и БСП – 30 000 лв. На „Канал 3“ са се отчели и почти всички останали формации – коалицията АБВ и БСД, БДЦ, НФСБ, Реформаторският блок и ББЦ. До момента bTV е взела през кампанията около 140 000 лв., БНТ – приблизително 88 000 лв, а Нова телевизия – 60 000 лв.

  Върховният административен съд окончателно отряза Партията на българските жени, която е част от ББЦ, и Българска партия „Либерали“ – партньор в АБВ, от медийни пакети за референдума. Двете формации получават финансиране от държавата, като част от парламентарни коалиции. Те оспориха решението на ЦИК, с което органът отмени своето разпореждане, отреждащо им частичен медиен пакет.

  В края на септември „Сега“ разкри, че ЦИК е присъдила частично бюджетно финансиране за медийните изяви на пет формации със субсидия от хазната. След намесата на финансовото министерство комисията отмени решението си. И фактически призна неговата незаконност, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за референдумите, според който право на медиен пакет имат само партии, коалиции и инициативни комитети без държавна подкрепа.

  В отговор двете партии оспорват решението във ВАС. От Партията на българските жени на бившия царски депутат Весела Драганова мотивират жалбата си с факта, че са се регистрирали за самостоятелно участие в информационно-разяснителната кампания. Освен това получавали само 1% от субсидията, на която има право ББЦ. По-интересен е случаят на либералите, които твърдят, че изобщо не взимат никакви пари от държавата, тъй като в коалиционното споразумение с АБВ не е предвиден дял за тях.

  ВАС обаче категорично отхвърля претенциите им.

  .

  Скромен сайт взе 270 000 лв. от бюджета за референдума

  .

  Доскоро неизвестният сайт „Хаштаг“ продължава да събира рекордни суми от медийните пакети, които се отпускат от бюджета, на участниците в агитацията преди националния референдум. На заседанието на ЦИК вчера стана ясно, че още три инициативни комитета са готови да му платят близо 100 хил. лв., за да агитират срещу допитването за електронно гласуване. Първият, представляван от Емил Иванов, е готов да похарчи 37 000 лв., вторият на Павла Цветкова – 31 290 лв., а третият на Ивайло Петров – 30 000 лв. От „Хаштаг“ са пратили запитване до ЦИК дали комитетите имат достатъчно средства в медийните си пакети, за да покрият тези суми, и от органа отговориха утвърдително.

  С новите заявки сумата, която ще се насочи към „Хаштаг“, вече набъбва на 267 000 лв. Онзи ден ЦИК одобри още един договор с „Хаштаг“ – този път от Политическа партия „Бургас“ за 19 200 лв., съобщи Клуб Z. Партията бе част от коалиция „Модерна България“ на Борислав Цеков на предсрочните парламентарни вот през 2013 г. А миналия петък сайтът поиска ЦИК да одобри договори за около 140 000 лв. от други три инициативни комитета и две партии. З9 960 лв. от тях ще дойдат от комитет с председател Радослав Маринов. 35 100 лв. са на партия „Движение за европейска интеграция“. Останалите три транша са от партии и комитети, които са с позиция „За“ електронното гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, още 7200 лева – Социалистическа партия „Български път“, и още 30 360 лв. – един от четирите видински инициативни комитета с председател Борислава Стоянова. Справка в Търговския регистър показа, че фондацията собственик на „Хаштаг“ е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова. Същата, вече с фамилия Кичашка, е съдружник с члена на УС на Института за модерна политика (ИМП) на Борислав Цеков – бивш депутат от НДСВ. В ръководството на ИМП е и съпругът на Кичашка – Петър Кичашки, който е кандидат за общински съветник от БСП в София. Във връзка със същия институт е и инициативният комитет на Радослав Маринов, който е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, в което участва Цеков.

  .

• „Да строиш за Родината“ ли?

  Заслужава ли България дарители като Евлоги и Христо Георгиеви? Защо не успяваме да опазим съграденото? Ни пита всички нас авторът на материала, публикуван по-долу – Антония Абрашева от сайта 1 към 1. (Снимките са на  Жоро Хаджиев.)

  След статията за рушащата се сграда в Габрово, дарена от индустриалеца Пенчо Семов за старчески дом, ми писаха хора от Карлово да ми разкажат за вилата на Евлоги и Христо Георгиеви, която се руши по идентичен начин.

  Оказа се, че към вилата има и… фабрика. Поне някога е имало.

  

  

  В начина, по който изглеждат, няма пръст Ислямска държава.

  Има неблагодарност. Има безотговорност. Има безхаберие и цинизъм.

  Няма патриотизъм. Няма родолюбие. Няма добродетел.

  Има България. Каквато е днес.

  Каквато я допускаме.

  Каквато я напускаме.

  

  Евлоги и Христо Георгиеви са двамата останали живи сина от петте деца на Георги Недев и Евдокия Пулиева. В началото на 1830 г. бащата умира, но оставя добро състояние, а майката е дъщеря на Тодор Пулиев, първият българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

  Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово, където учи при Райно Попович, а след това учи в Пловдив. След приключване на образованието си известно време сам е учител в Карлово. През 1837 заминава за Румъния, където в Галац двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев, се занимават с търговия. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Скоро в Галац пристига и Христо Георгиев, роден през 1824 г.. В първите години продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. От 1839 г. до 1878 г. капиталите на фирмата са увеличени над 95 пъти.

  Имената на братята са спрягани в злоупотреби с парите на богати българи, присовявания, преводи от Русия… Има твърдения, че Евлоги Георгиев умишлено не е дал наследството на Венета Ботева от вуйчо ѝ Панарет Рашев и тя е принудена да слугува в Търново, за да се препитава с единственото дете на Христо Ботев – Иванка. Факт е, че братята са били русофили, които са виждали Освобождението на България чрез Русия и са нямали абсолютно никакво доверие на четниците и хъшовете. След като става министър-председател Стефан Стамболов забранява на Евлоги Георгиев да влиза в България – като хъш Стамболов е взимал пари от Евлоги Георгиев само с пистолет…

  Факт е обаче, че години наред братя Георгиеви подпомагат издаването на български вестници в Румъния, поемат издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац – 100 000 лв; на университета „Карол I” – 200 000 лв; на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв; на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

  С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово. Три години преди смъртта си купува сграда в Солун за българска община.

  Най-значимото дарение обаче остават средствата за построяването на открития на 1 октомври 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството – сегашният Софийски унивесритет „Св. Климент Охридски“, което се нуждае от собствен дом. През 1896 Евлоги Георгиев дарява на българската държава 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“ (на стойност 200 хил. лв).

  

  При смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му е 23 милиона. Христо Георгиев е починал внезапно 6 март 1872 г. Двамата нямат собствени семейства, нямат преки наследници.

  Два дни след смъртта му е отворено завещанието на Евлоги Георгиев – на 9 юли 1897 г. в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Наследниците по майчина линия Пулиеви са разочаровани, защото става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

  На българската черква в Букурещ 20 000 лева.

  „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“

  200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“

  На общината в Галац са завещани 30 000 лева.

  6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“, но с това име Университетът е около година.

  20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.

  За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.

  На първите си братовчеди дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000. Дава по 4 000 лева дава на неомъжените си братовчедки.

  На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

  В завещанието си Евлоги Георгиев пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.“

  Универсален изпълнител на завещанието е Иван Евстратиев Гешов.

  Роднините обжалват. Делата се точат с години. Процесът се политизира. Има съмнения, че завещанието е фалшифицирано…

  На 2 март 1907 г. финансовият министър Лазар Паяков внася иск за 16 000 000 лева, които Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна Иван Гешов бил присвоил… Петко Д. Петков, министър-председател, заявява: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ Въпреки разпита на многобройни свидетели, правителството губи делото. Консултанти на Иван Гешов са професорите по гражданско право от Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс, които недоумяват: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“ Според един от свидетелите Евлоги Георгиев е казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“

  През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона лева, да се построят университет, висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово, но според Народното събрание (1915 г.) това противоречи на волята на дарителя. Едва през 1934 г. е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това и другите 2 крила. Централното крило на сградата на СУ е на стойност 6 милиона златни лева, а пред парадния му вход стоят скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви от Кирил Шиваров.

  

  От откриването на Софийски университет до момента дипломираните студенти са малко над четвърт милион души.

  А не можем да опазим делото им.

   

  В края на 80-те години на 19-ти век Евлоги Георгиев се допитал до карловци какво да направи, за да подпомогне развитието на родния си град. Решението на обществеността в Карлово е било единодушно – вълнено-текстилна фабрика. Евлоги Георгиев дарява 500 000 лв. Основният камък е положен на 10 април 1890 г. и само за година фабриката и вилата към нея за директора на фабриката, са построени.

  Над централния вход на фабриката и сега се вижда надписът „Фабрика за вълнени изделия, въздиганата от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово. 1891″.

  

  Както обикновено правят братята Евлоги и Христо Георгиеви, двете сгради остават на ползу народу – за издръжка на болнични легла и на местните училища.

  Последно вилата е била на ВиК, Карлово, но от около 15 години е оставена безстопанствена, сама на себе си и без поддръжка.

  Свързах се с арх. Петър Петров от Архитектура и Наследство ООД, който е участвал в изготвянето на проекта по спешното укрепване на вилата, която очевидно отдавна е пред падане. Разговорът ми с него се блъскаше между убедеността, че такива къщи трябва да бъдат спасявани като свидетели и носители на белезите на времето, между обезсърчението, че въпреки усилията нищо не се случва, няма и да се случи скоро, и възхищението, че сградата, обявена още през 2009 г. за „демонтаж“ от Института по паметници на културата, все още се държи.

  Преценката на Института е, че къщата не може да бъде реставрирана и препоръчват да се събори и построи отново, като за целта трябва да се направи архитектурно заснемане. По покана на община Карлово арх. Петров и арх. Петкана Бакалова изготвят архитектурното заснемане, но решават да опитат да я реставрират. „Защото тази къща все още пази онази възрожденска искра и съкровено желание на дарителите – да видят родния си град благоденстващ.“ Събарянето ѝ и повторното ѝ построяване означава просто да бъде подменен оригиналът, когато всяка тухла от него носи духът и смисълът, които сме загубили във времето и пространството…

  

  Изготвен е проект за конструктивно укрепване с уникална операция, всяка стъпка от която да бъде заснета и включена във филм за Discovery Channel… В рисковата операция трябвало да участват пожарникари от Пловдив, които да свалят първо керемидите от покрива, за да не пропадне той и да повлече фасадите. Изгнилите гредореди са пропаднали до сутерена, а конструкцията на покрива „виси“, захваната за предната фасада, и я усуква. Всичко се държи на един метален обтегач и два нита. Останало да се намери финансиране. От Норвежката програма. Чакаме чужди пари, за да запазим собствени светини…

  „В крайна сметка чакаме някой да се сети да ни даде пари, за да реставрираме вилата в Карлово – една къща, която е светиня! Това е обидно за българите, при положение че става дума за не повече от 300 квадрата площ.“, казва арх. Петър Петров.

  Това преди година-две.

  Според арх. Петров в момента фасадата се държи само на един нит и вероятно ще падне с първия сняг…

  

  Не съм от хората, които лесно губят инерцията на ентусиазма си. Мислех за алпинисти, оператори, материали, кого познавам, с кого да се свържа…

  Тепърва щях да се сблъскам с Реалността.

  Жоро Хаджиев озаглави албума със снимките във Фейсбук „Да строиш за Родината“.

  Къщата е обречена. Това е. Спокойно можем да приемем, че вече я няма.

  След неясно колко години евентуално ще приемем нейна „реплика“, в която няма да има история, няма да има Възрожденски дух, дървото и тухлите няма да пазят спомена от ръцете на старите майстори. “ Все едно Lada да излезе с реплика на Lamborghini…

  „Новата“ къща няма да бъде исторически СВИДЕТЕЛ, както я нарече арх. Петров.

  Какво може да се каже пред поредното свидетелство за времето, в което живеем, когато си се докоснал до живота на двама големи българи, решени да помогнат на Родината си и на „ползу роду“, а изграденото от тях е оставено от много важните наследници на себе си… до следващия сняг. Собствената ни национална ПАМЕТ, носител на възходите и паденията ни като народ, се руши методично и сякаш целенасочено, без значение какво е било и какво следва.

  Не се рушат някакви си сгради. Рушат се цели животи. Руши се самосъзнанието ни, идентичността ни

  Руши се България – най-старата държава в Европа. Руши се в мирно време.

  Руши се пред очите ни. Доколкото са ни останали очи…

  Хубавите ябълки прасетата ги ядат…

  Инж. Матьо Писачев, началник отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ в община Карлово, ми каза, че знае, че е имало такъв проект за укрепване на вилата, но не го е виждал и не знае на какъв етап е. Не знаел, че фабриката вече е частна собственост… На другите въпроси получих стандартните отговори, които мога да преразкажа с простите изречения „Няма пари“, „Имаме много работа“, „Колегите знаят.“

  Нищо лично, г-н Писачев, друго не съм и очаквала! Защото живея достатъчно дълго в България. И да, знам какво е положението в българските общини. Благодаря Ви, че поне опитахте!

  С друг в Община Карлово не успях да се свържа по телефона. Избори идват, хората работят. Не говорят по телефоните като мен, нали.

  На страницата на общината мейлите са най-строго пазената тайна. Все пак се добрах до 2 мейла. Надявам се, че поне единият ще е актуален… И на двата изпратих следните въпроси:

  1. Какво се случи с проекта по спасяването на вилата до фабриката и защо вилата все още не е укрепена?

  2. Кой е взел решение да бъде нарушена волята на дарителя и сградата на фабриката да бъде продадена и днес да е „частна собственост“? Направен ли е поне опит – какъв и от кого, фабриката да продължи да съществува?

  3. Кой е бил първият частен собственик на фабриката?

  4. Кой е настоящият собственик на сградата?

  5. Кой е стопанисвал сградата на вилата?

  6. Фабриката и вилата са паметници на културата. Фабриката е частна собственост, вилата вероятно няма да изкара зимата. Какво може и какво ще направи Община Карлово за опазването им?

  7. От кои български институции Община Карлово е търсила съдействие за тези две сгради и какви отговори е получавала?

  Надявам се на конкретни, писмени отговори на мейла на редакцията!

  За фабриката има надежда, но ще е много трудно. Вероятно си струва…

  В сайта на община Карлово при културните паметници, даже на първо място е отбелязано:

  „1. „Първа текстилна фабрика на името на Евлоги Георгиев“ обявена като групов паметник на културата-архитектурно-строителен и производствено-технически комплекс с категория „местно значение“. Съставни елементи:

  – производствена сграда;

  – жилищна сграда;

  – „вила“;

  – прилежаща паркова среда в регулационните граници на груповия паметник на културата.

  Фабриката е построена със средства на Евлоги Георгиев през 1891 г. като вълнено-текстилна фабрика, която дарява на карловската Градска община за издръжка на местните училища. /сега е частна собственост/.“

  Знам, че настоящият кмет на Карлово и кандидат за втори мандат – д-р Емил Кабаиванов , е започнал мандата си с огромни общински дългове. Знам, че се е справил, въпреки че не е било лесно. Но знам, че сред основните приоритети в програмата му за управление на община Карлово през мандат 2011 – 2015 г. е и съхраняването и развитието на възрожденските традиции и културата…

  А и знам, че зад инициатива по спасяване на фабриката и вилата ще застанат много хора.

  Ако все още ни има. Ако все още искаме да останем. Ако все още сме българи.

  Защото Евлоги Георгиев е дарил не просто фабрика, а поминък на Карлово. Не е нахранил гладния с риба – дал му е въдица, за да лови рибата сам…

  Ограбена е не само волята му на дарител. Ограбена е Общината. Ограбени са и гражданите ѝ – данъкоплатци и избиратели.

  „Времената се менят, приоритетите също, но за да възпитаваме читаво поколение, трябва да пазим тези паметници на историята, най-малкото заради надписът над входа на фабиката…“, казва Жоро Хаджиев.

  Не петним паметта на Евлоги и Христо Георгиеви. Петним себе си.

  Позорим държавата си, позорим децата си.

  Да си простим?!

  Да строим за България ли?

  .

• Какво още е казал банкерът Цветан Василев в Белград

  Банкерът с шокиращи признания и факти в четири неизлъчени откъса от интервюто му с Люба Кулезич

  Кулезич коментира в блока „Добро утро, България” още четири неизлъчени фрагмента от нашумялото през последните дни интервю с банкера Цветан Василев. Те повдигат завесата над още мръсни тайни и неизричани до сега подробности за политико-криминалния съюз, организирал покушението върху КТБ. За първи път публично Василев изрича имената на хората, които лично са го рекетирали да отстъпи безвъзмездно на Делян Пеевски и кръга зад него структуроопределящи активи на банката. Според свидетелството на Василев на първо място това е бил адвокатът Александър Ангелов, сега сред собствениците на ФК „Левски”. На изнудването е присъствал и Бисер Лазов, сега привлечен като свидетел на прокуратурата срещу бившия си благодетел и работодател.

  .

• ​Иван Сотиров: РБ влиза в класическа схема за отстрел на Плевнелиев
  Изборите се превърнаха в чиста технология – няма ги идеите, общините са феодализирани. Предстои сблъсък между силното рубладжийско лоби в България и проевропейски ориентираните избиратели, казва пред Faktor.bg бившият депутат и зам.- председател на СДС

   

  – Г-н Сотиров, какво се случва с дясното в България, особено в контекста на предстоящите местни избори?

  – Големият проблем в България е не само на местни избори, че се размиха границите между ляво и дясно. Политиката отстъпи пред чисто корпоративните схеми и самите партии са се превърнали в лични корпорации на председателите си – нещо, което се вижда и на местните избори. Независимо какви са опитите на една или друга партия да си приписва някакви успехи се вижда, че общините в България са се превърнали във феодални владения, а самите партии се опитват да се закачат за кандидатурата на някой кмет, който разполага с местно влияние. Това, което прави впечатление е, че специално на тези избори, повечето партии изобщо не инвестират в политическа кампания, което означава, че са преминали към директен маркетинг – купуване на гласове, корпоративен вот и осигуряване на избиратели на роднинска и приятелска основа. Хората вече са тотално обезверени, което е изключително опасно. За 25 години се получи пълна деморализация. Вярата, че нещо ще се промени, се загуби. Самите партии виждат, че обществото не им вярва и не инвестират усилия в класическа политическа кампания с програма и идеи. В София и в цялата страна, това което става, е потискащо.

  По места има съвсем произволни коалиции, съобразно местния корпоративен интерес. Почти навсякъде общинските съвети са маргинализирани – влизат хора от различни партии, но след това се прегрупират в икономически лобита, които контролират сфери на влияние. Кметовете са принудени да си формират мнозинства в общинските съвети, независимо кой как е влезнал, като се договарят зад гърба на избирателя. Този процес тече от доста време, но вече е достигнал една ужасяваща кулминация.

  – Защо на много места не са издигнати автентични десни кандидати?

  – Това е така, за жалост. Има няколко автентични десни кандидати в страната, които ги познавам, но тези хора играят за честта на пагона, те нямат голям шанс да бъдат избрани. Реално тези хора, които действително са с ясен политически профил в дясното, трудно могат да се впишат в корпоративната схема на правене на избори. Примерно ако поговорим сега за Реформаторския блок – те реално могат да спечелят там, където залагат на последните кметове, които бяха останали като избрани от СДС. Нямат нито един нов претендент, който да издигнат. В политиката може да се тества една партия, ако издигне една собствена политическа кандидатура като кмет и той пробие статуквото. ДСБ и партията на Кунева, покрай Реформаторския блок и другите партии, ще разчитат на няколко остатъчни от СДС кмета, които вече от години печелят доста по-широка подкрепа от тази, която им осигуряваше СДС. Така че битката на РБ е да се закачат някъде за една или друга кандидатура, която тъй или иначе има влияние и ресурс да спечели, с надеждата покрай нея да вкарат няколко съветника и да участват по някакъв начин в разпределянето на баницата, а след изборите да си сложат нашивки, че са победили.

  – Дайте такива примери?

  – Трудно ми е да дам пример за обратното. Когато ДСБ се отдели от СДС нито един от кметовете на СДС не отиде в ДСБ, вярно е че в 2-3 по-малки общини те имаха някакви кметове, но във всички големи областни центрове и стратегически общини, кметовете си останаха и бяха членове до последно на СДС. Такива са кметовете в Монтана, Кюстендил, Петрич, Свищов. Тези кметове едно време бяха избрани от СДС и вече управляват по няколко мандата.

  Мисля, че няма смисъл да коментираме и печално известния случай с подкрепата на кмета на Хасково или случаи, като този в Пловдив, където реформаторите подкрепят изключен депутат от ГЕРБ за кмет.

  – А сега един конкретен случай – за Димитровград, където кметът, който сега ще бъде издигнат, е предложил Димитровград да бъде обявен за музей на открито. Как ще коментирате подкрепата за такова лице?

  – След толкова много компромиси, които направиха реформаторите, това не ме учудва. Най-малкият им проблем е, че кандидатът, който подкрепят иска в града му да има алея на комунистическото изкуство. Проблема на реформаторите е, че техният кандидат за кмет преди време заяви, че трябва да има признание към Георги Димитров, като определи този национален предател, за „човек който е работил за България и нейната независимост и дори го нареди редом до Левски и Ботев. Да наредиш верният слуга на Сталин, който насилствено принуждаваше българите от пиринска Македония да се отричат като българи и да се обявяват за „македонци“ е перверзия. Но когато става въпрос да се отчете още едно кметско място за тези от РБ, които най-много се бият в гърдите като антикомунисти, това няма значение. Реформаторите вече не се интересуват от тези неща, а и усетиха, че избирателите им претръпнаха. Ако едно време, лидерите на така наречените десни, допуснеха такова нещо, пред „Раковски“ 134 щеше да има революция. Но тогава избирателите имаха съпротивителна сила, която „десният елита“ на прехода успя да притъпи и унищожи – това е голямо престъпление. А и пред кой да протестират? На „Раковски“ няма никой, всички са в министерството на икономиката. Освен това, тази сграда, която за много хора беше символ на демокрацията и антикомунизма, беше превърната в предизборен щаб на една червена кукувица.

  За лидерите на РБ запазването и осребряването на позициите във властта чрез „подтичкване” след ГЕРБ, е много по-важно от някакви си там отживелици като „антикомунизъм“. Това горе-долу правят и другите основни партии в България. В страната ни се реализира почти еднопартиен модел. Повечето партии спокойно могат да се регистрират като клубове по интереси към ГЕРБ – „Реформаторски клуб“, „Патриотичен клуб“, „АБВ –рублофили“ и т.н. От БСП единствено се опитват да се правят на опозиция, но будят съжаление. Според мен те влезнаха във фаза, от която няма завръщане. Не е добре за демокрацията да няма нормална опозиция, но сигурно има едно възмездие – състоянието, до което беше докаран СДС, сега ще се случи и на БСП.

  – Приемате ли идеята на Радан Кънев за предварителни избори в дясно и излъчване на общ кандидат-президент?

  – Тази идея породи няколко въпроса. На първо място, париите които сега съставляват Реформаторския блок, независимо, че нямаха голям ентусиазъм за подкрепа на Плевнелиев, когато ГЕРБ го издигнаха, сега се афишират като по големи привърженици на президента от партията, която го е издигнала. Искам само да припомня, че Кунева му беше яростен опонент, от ДСБ го подкрепиха с половин уста, защото тогава основният им враг беше ГЕРБ, а председателя на СДС Мартин Димитров призова да се гласува по съвест, въпреки че огромната част от нашите привърженици смятаха за абсурдно лидерът на СДС да няма предпочитания между Калфин и Плевнелиев. Сега, когато реформаторите превърнаха Плевнелиев публично в „техния президент“, а ГЕРБ нямат разминаване с него и не са давали знак за снемане на политическото си довери, е нелогично да се говори за предварителни избори – това е просто пускане на Плевнелив по пързалката. Предварителни избори се правят или когато нямаш президент, или когато си се конфронтирал с него. Да поставяш въпроса за предварителни избори при наличието на действащ президент, с който нямаш политически проблеми, е класическа схема за неговия отстрел. Не знам дали това се дължи на притискане от проблемите в Реформаторския блок или други причини. Но има и още нещо абсурдно – да отидеш с Реформаторския блок на предварителни избори с ГЕРБ, е все едно да излезеш на челен удар с велосипед срещу влак. По-честно ще е от РБ да кажат, че желаят да избягат от тази битка и да предложат Борисов да посочи следващия кандидат. Много ми е трудно да разбера техните действия, защото няма политическа логика, а когато няма политическа логика, тогава има друга логика.

  На предстоящите избори за президент ще се поставят големи геополитически въпроси и ще има сблъсък между силното рубладжийско лоби в България и проевропейски ориентираните избиратели. Ще има сблъсък и на проводниците на неоосманистките влияния, и на радикалния ислям в страната, както и на защитниците на националната ни и европейска идентичност. Лошото е, че и така наречените десни се опитват да дриблират между Русия и Запада. Държат се като политически травестити – с неизяснена геополитическа ориентация, която дори и либерална Европа не може разбере.

  – Както споменахте рубладжийското лоби – докъде достигат мащабите на хибридната война в момента?

  – Има цялостен процес на рекомунизация в България – дори има отстъпление от някои демократични завоевания в първите години на прехода. Преди се работеше много по-свободно, сега има перфидни механизми, чрез които се имитира, че сме много демократични, но ние сме много по-несвободно общество от това което имахме след 10-ти ноември 1989 г. Тогава много хора повярваха, че ще има радикална промяна, че страната ни ще стане нормална държава и ще се управлява от нов несвързан със старата система елит. Имаше огромна енергия, народът беше повярвал, че извършва революция и силата на тази мощна воля на хората респектираше и плашеше перестроечната номенклатура, която стартира прехода. Трябваше да мине дълго време, за да може БКП и ДС номенклатурата, чрез подставените им лица в ръководствата на младите български партии, да уморят тази енергия, да деморализират хората и да се стигне до днешното положение. Обратният път може да стане не чрез партиите на статуквото, които възпроизвеждат модела на БКП. В България няма големи демократични партии. Дори такива, които се прокламират за десни и антикомунистически, се ръководят от политически елит, който директно и генетично, и манталитетно е свързан със старата БКП и ДС номенклатура.

  Една от илюстрациите на това са доминиращите съветските паметници в София и отказът да се изучават престъпленията на комунизма. Всеки ден по медиите има офицери от ДС и видни деятели от БКП номенклатурата, които промиват мозъците на хората. Има масирана кампания за възраждане на комунизма. За 25 години не възникна антикомунистически елит, реален капитализъм и демокрация няма. Всички лоши неща не се дължат на капитализма или на демокрацията, а на не неслучването им. Но апологетите на тоталитарния режим непрекъснато внушават на народа, че несправедливостта на прехода се дължи на капитализма, демокрацията и лошия Запад, „който ни ги е наложил“.

  Русия, независимо че беше принудена от обстоятелствата да допусне България да стане член на ЕС и НАТО, продължава да иска да я контролира като територия и затова хвърля огромни ресурси да не допусне тук да се формира български национален политически елит. От Кремъл имат механизми за това – държат всички стратегически и структурно – определящи предприятия, основно в енергетиката и чрез свързаният с тях едър бизнес, както и големите медии. Същевременно, целенасочено се бойкотира всеки опит българската армия и въоръжение да бъдат приведени в състояние отговарящо на натовските стандарти – нещо, което вече десет години от членството ни в алианса не се случва. Например, дебатът около въпроса за ремонта на МИГ-29 се върти основно около цената. Това, което не се казва дори от военните експерти, подкрепящи решението на министерството за ремонт на самолетите ни в Полша, е, че няма как натовски самолети да бъдат ремонтирани в Русия. Най-доброто и изгодно решение би било да се закупят нови самолети, защото поддръжката на старите руски самолети ще ни излезе по-скъпо.

  – Защо не беше одобрена вашата идея паркът „Заимов” да бъде преименуван?

  – Идеята беше на голяма група хора и организации. Лично аз имах голям проблем да убедя дори съветниците от Реформаторския блок, да подкрепят това искане. Единствените, които го подписаха бяха петимата съветника влезнали от името на СДС. Съветниците от ДСБ и ДБГ се измъкнаха, а някои от тях ми дадоха абсурдни обяснения, които ще им спестя. Дори ми поставиха въпроса – защо сега? Казах им, че го правя точно сега, преди изборите за да се види кой кой е. Едно е да рисуваш Паметника на съветската армия за да се снимаш, друго е да направиш едно реално действие. Срамно е в центъра на София да има парк, кръстен на човек с присъда заради шпионаж в полза на чужда държава, това е недопустимо. Когато от Алианс за София по предложение на ДСБ беше издигнат Мартин Заимов за кмет, комунистите с подкрепата на съветниците, влезнали от партията ССД, която вече не присъства в съвета се изгавриха и върнаха името. ГЕРБ също бягат от темата, като дявол от тамян. Те искат да се харесват на всички.

  Но не само по този въпрос, а изобщо по всички важни въпроси няма сериозен политически сблъсък. Това е най-сивата кампания в София, а има толкова сериозни и нерешени проблеми в нашият град. Дори я няма и очакваната битка между БСП и Реформаторския блок за второто място. Толкова безидейна кампания и безлично участие във вот, който предполага мажоритарен сблъсък не съм виждал. Все едно голямата премия е за третото място и всеки се бори да прекара другия на втората позиция.

  – Кои са основните проблеми на София?

  – Един от най-големите проблеми е за постигане на максимална прозрачност и ефективност при управлението на парите на гражданите. Разбира се това е основен проблем за всички общини и за цялата държава. Всеки български гражданин трябва да има пълната информация за това как общините и държавата се разпореждат с неговите пари. Хората трябва да знаят как се харчи всеки техен лев, трябва да могат да влезнат в сайта на своята община и да знаят колко, как и защо е платено за всеки квадратен метър асфалт, за всяко посадено дърво, за всяка лампа, за всяка пейка и т.н. За това не се искат много пари, а добра воля и почтеност от тези, които сме избрали. Принципното решаване дори само на този въпрос ще доведе до радикална и положителна промяна в нашите общини и в нашата държава. Но така наречената опозиция, не само в Столицата, а и в другите общини, не се бори да промени лошите практики, а иска да се впише в тях – на това му казват – „да бъдем коректив“. Май това беше високата цел, която си поставиха реформаторите в София още със старта на кампанията. Те, заедно с БСП, от дълги години така са се вписали, че избирателите им са на път напълно да ги отпишат. БСП никога не са печелили в Столицата и имат постоянен низходящ тренд, защото винаги са се колаборирали с управляващите, а сега имат и проблем със своя ренегат Кадиев. За мен това е младият Близнашки, помнете ми думата на там се е запътил. По пътя на БСП в София върви и т.н. „традиционна десница“. В столицата аз не виждам сериозна надпревара за кмет. Очевидно е че всички с изключение на ГЕРБ се борят само за съветници.

  Без да се увеличават данъците и таксите на столичани, може да се постигне 20% по-добра ефективност. Отделно, когато говорим за местно самоуправление трябва да създадем възможност за гражданите непрекъснато да участват във взимането на решения за управление на града, а не само по време на избори. Емблематичен пример за това е как беше смачкан референдумът. Двата най-съществени въпроса подкрепени от над 550 хиляди избиратели и ползващи се с подкрепата на над 2/3 от избирателите според социологическите агенции – за задължителното гласуване и за мажоритарния вот, бяха брутално отхвърлени от парламента.

  – Ще се промени ли политическата ситуация след общинските избори?

  – Нещата ще се подобрят, когато хората видят смисъл от гласуването си и видят, че има почтени политици. Сега изборите се печелят от демагози и добри изборни технолози. Ако това продължи – България загива. Не може без морал и ценности да съществува една общност.

   

  Интервю на Косара Белниколова /Faktor.bg/ 

• CNN releases Democratic debate podium order

  Washington (CNN). Hillary Clinton will be center stage on Tuesday night for the Democratic presidential candidates’ first debate, according to the podium order released by CNN, which is hosting the event.

  

  The position of the five candidates on the stage at the CNN Facebook Democratic Debate in Las Vegas is based on polls since Aug. 1 and was announced on CNN’s „State of the Union.“

  On either side of Clinton, the highest-polling candidate, are Bernie Sanders (to Clinton’s right) and Martin O’Malley (to her left). Jim Webb and Lincoln Chafee, the fourth- and fifth-placing candidates, bookend the stage.

  Should Vice President Biden decide to enter the race and take part in the debate, there would be a podium placed on the stage for him as well.

  Biden expected to skip first Democratic debate

  CNN’s coverage of the debate begins at 8:30 p.m. ET on Tuesday.

  Source: CNN

   

• Нов етап на мръсната кампания срещу сайта Биволъ

  МРЪСНАТА КАМПАНИЯ НА МЕДИИТЕ НА ПЕЕВСКИ СРЕЩУ БИВОЛЪ НАВЛИЗА В НОВА ФАЗА

  Канал 3 на Пеевски пратил екип да снима жилището на журналиста от Биволъ Атанас Чобанов в Париж

  Пеевски прати свой екип чак до Париж, за да разследва журналист от Биволъ дали е “социално слаб” (бел. ред. – Чобанов живее и работи в Париж, в България е неговият колега в сайта, журналистът Асен Йорданов).

  Тази сутрин (бел. ред. – в събота, 10 октомври) на адреса в парижкото предградие, където живее главният редактор на сайта Атанас Чобанов, се явява снимачен екип на телевизия „Канал 3″.

  Натрапниците се представили на съпругата му като „колеги“, искали да влязат в апартамента, разпитвали дали това е „социално жилище“ и снимали сградата.

  През това време Чобанов е в Лилехамер (Норвегия), където представлява българската разследваща журналистика на Световната конференция на разследващите журналисти, събрала 850 души от 120 държави. Чобанов е поканен от организаторите. В случая важният детайл е, че отсъствието на Атанас Чобанов от дома му е публично оповестено (бел. ред. – тоест тв екипът използва момента, докато го няма).

  В понеделник Чобанов ще депозира във френската прокуратура жалба за тормоз от страна на овластеното лице Делян Пеевски, бивш директор на ДАНС, настоящ депутат, вече официален собственик на „Канал 3″, и акционер в „Булгартабак“. Към жалбата ще бъде приложено и разследване, което уличава документално „семейството“ от хотел „Берлин“ в укриване на десетки милиони евро доходи с неясен произход.

  Защо медиите на #КОЙ минаха в истеричен режим срещу Биволъ?

  През последните дни клеветническата кампания срещу Биволъ във всички притежавани от Пеевски медии достигна кресчендо заради последните разкрития на сайта ни. Свързани със собствениците на ПИБ лица са откраднали 20 млн. евро от храните за бедни в Румъния. Следите на парите водят към Кипър, където ПИБ имат филиал. По следите им са ОЛАФ и румънски прокурори (виж тук).

  След КТБ, Пеевски се обвърза с „гнилата ябълка“ ПИБ. Това обаче е и последният му финансов рубеж. Благодарение на работата на Биволъ той получи първи, но не последен, реален удар, от който много боли.
  …

  До неотдавна Чобанов беше обект на досъдебно производство за набеждаване, образувано от българската прокуратура. Разследването е активирано и водено точно по времето, когато сайтът направи ключови публикации (виж тук, тук и тук), уличаващи Цветан Василев, Делян Пеевски, Ахмед Доган и Бойко Борисов в корупционна схема за приватизацията и подялбата на Булгартабак.

  Всичко това показва, че срещу сайта ни е впрегнат ресурса на цялата държавна власт.

  Публикуваният горе текст е на Е-Вестник . Целият текст виж в “Биволъ” .

  .

• Токът пада с 50%? Може, но олигарсите не дават

  Доц. Минчо Христов, Retro.bg
  

  

  Според българските политици и обслужващите ги медии доходите и пенсиите в България са най-ниските в Европейския съюз, защото сме бедна държава. Трябва да продължим да затягаме коланите, да приватизираме и да даваме на концесия най-ценните си ресурси: ток, вода, болници, подземни богатства, банки, големи търговски вериги. Истината обаче е коренно различна. България не е бедна, а продължава да се разграбва от монополите и съучастниците им в парламента. Какви са фактите?

  Според официални данни на ДАНС всяка година от ДДС се източват между 2 и 3 млрд. лева. От акцизи – около милиард и половина. От концесията за българското злато България губи над 3 млрд. годишно. От златото държавата получава около 1,5% концесионна такса, докато за чуждите концесионери остават 98,5% . Подобен грабеж няма и в държавите от централна Африка!

  Ако прибавим и цените на телефоните и мобилните оператори, които са 3-4 пъти по-високи, отколкото в ЕС и техните непочтени търговски практики, цифрата ще скочи с още 2 милиарда. От завишените цени на горивата определени монополисти и техните политически съучастници също печелят милиарди. Преди месец попитах публично министър Лукарски защо цената на дизела в Австрия и Белгия е 40 евроцента преди облагането му с данъци, а в България е 62 евроцента. При условие, че заплатите там са близо 10 пъти по-високи. Попитах го директно защо не прекрати този грабеж. Отговорът беше, че това е „морален” и „човешки” въпрос и той не касае Министерството на икономиката.

  Всъщност отговорът на въпроса защо цената на дизела в България е с 50% по-висока от тази в Австрия и Белгия е чисто криминален. Той трябва да касае прокуратурата, следствието, съда и вероятно самия министър. Ако прибавим нелоялните практики и завишени цени на големите търговски вериги, където търговската надценка при някои стоки надвишава 110 %, при условие че в същите вериги в ЕС тя е не повече от 10-12%, загубите за българските потребители дотук са над 20 милиарда годишно.

  Това обаче съвсем не е всичко. Дадената на концесия от Софиянски фирма „Софийска вода” купува водата от язовир „Искър“ за 2 стотинки на кубик, а го продава на софиянци за лев и осемдесет. Водата идва по гравитачен път и стига почти без никакви допълнителни разходи до софиянци. Според договора през 2006 . загубите за вода трябваше да бъдат намалени от 64% на 32%. Днес, 2015 г., тези загуби са 54% ! А има региони в България, където загубите са над 80%. За сравнение загубите на вода в Париж, Берлин и Лондон са около и под 10%. Най-скандалното в случая е, че всички тези загуби се плащат от потребителите. Казано направо – повече от половината пари от сметките за вода на софиянци са не за реално потребена вода, а за загубите на концесионера.

  Преди години предложих на депутатите елементарно решение на този проблем: да не могат да се включват в цената повече от 20 процента загуби. Така незабавно цената за водата в София щеше да падне с 30 на сто, а в много други градове и повече. За съжаление и тогава българските политици показаха, че не работят за българските граждани. Жалко е, че нито един депутат не посмя да внесе подобен закон през последните 8 години.

  Спрямо доходите на хората цената на тока в България е най-висока в Европа. Има реална възможност цената на тока да падне с над 50%, но българските политици и тук се правят на разсеяни. Заради предсрочното закриване на 3 и 4 блок на Козлодуй българските потребители например плащат с около 30 на сто по скъп ток. За това безумие трябва да благодарим на гражданина Симеон Сакскобурготски, Соломон Паси и Меглена Кунева. Ако се анулират криминалните договори на Иван Костов за Марица Изток 1 и 3, които гарантират баснословни печалби на чуждите инвеститори и завишават сметките за ток на всяко българско семейство с 10-12 процента, дотук стават 42 процента. Ако бъдат ревизирани закона и договорите с възобновяемите източници цената ще падне с още 15-20 на сто – общо над 50 на сто намаление.

  Когато по времето на тройната коалиция се гласуваше закона, гарантиращ държавата в продължение на 25 години да изкупува суперскъпата слънчева енергия, призовах от трибуната на парламента да не се гласува този престъпен и лобистки закон. Защото ще бръкне дълбоко в джоба на българите. Предупредих депутатите, че цената от Козлодуй е 4 стотинки, а цената от слънчевите централи – 70 стотинки на киловат. Партии тогава не ме подкрепиха – БСП, НДСВ, ДПС, Атака, сините… Твърдя, че тогава парламентът гласува като организирана престъпна група, защото всички добре чуха моето предупреждение. Ако бъде отнет лицензът на ЕРП-тата, които нагло надписват сметки и крадат, цената на тока може да падне с много повече от 50%. Странно е, че никой вече не говори и за отнемането на лиценза на ЕРП-тата, при условие, че има достатъчно факти и основания за това – надписванията на сметки, хонорарите от 5000 лева на ден, фиктивните инвестиции, неизплатените дивиденти на държавата. Никой не желае да отговори защо АЕЦ „Козлодуй” изнася ток за 6-7 ст. за киловат в Сърбия и Гърция, а НЕК, т.е. българските граждани, купуват киловата от слънчевите централи за 70 ст.

  Наскоро парламентът реши да раздели пакета на здравни услуги на задължителен и допълнителен. В задължителния пакет останаха най-спешните случаи, докато за допълнителния пациентите ще трябва да чакат с месеци и години. Освен ако не си платят. Превръщането на здравето в стока и на болниците в търговски дружества е едно от най-големите престъпления през последните 25 години. Как обаче испанските и немските пенсионери не плащат стотинка за лекарства, а тук пенсионерите са принудени да отделят огромна част от своите мизерни доходи за животоспасяващи лекарства? Лекарства, които струват в аптеките на Германия, Франция, Гърция, Македония, Румъния в пъти по-евтино отколкото в България.

  България съвсем не е бедна държава. Бедни сме заради алчната партийна олигархия. Същата, която си е гласувала най-високата партийна субсидия в света – по около 14 000 лева на месец за всеки един избран депутат. Малцина знаят, че партийните субсидии в Германия, Гърция, Македония са 10 пъти по-малки от тези в България. Това е същата олигархия, която допусна 18 линейки да обслужват двумилионна София, а 240 депутати да разполагат със 130 луксозни лимузини. Тази олигархия допусна през 2015 г. месечната издръжка на едно бездомно куче да е по-висока, отколкото тази на един пенсионер. Въпросът, който стои пред всички нас е: докога ще търпим?

  .

• Масов протест срещу ТТИП в Берлин

  Бойчо Попов, Investor.bg

  

  Десетки хиляди граждани протестират днес в германската столица Берлин срещу плановете на Европейския съюз за сключване на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство със САЩ (ТТИП – TTIP) и Канада (CETA), предаде DPA.

  Към момента не се съобщава точния брой на участниците, но се предполага, че той няма да превиши 50 000. Според полицейски данни, броят на протестиращите е 45 000. Много от тях са дошли до столицата със специални влакове. Организаторите – съюз от критици на глобализацията, защитници на околната среда и правата на потребителите, както и профсъюзи, са заявили, че протеста участват 250 000 души от цялата страна.

  Протестиращите се опасяват, че чрез споразумението потребителите ще загубят досегашни свои социални права за сметка на големите корпорации. На големи транспаранти се четат надписи, като „Да спрем TTIP & Ceta! За справедлива глобална търговия“ и други. Събитието се охранява от 1000 полицаи.

  Припомняме, че ЕС и САЩ преговарят от 2013 г. за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия. Германското правителство начело с Ангела Меркел решително подкрепя споразумението, твърдейки, че то ще стимулира търговията и световната икономика. Според канцлера то би помогнало на ЕС окончателно да се възстанови от последиците на дълговата криза.

  В германското общество обаче споразумението среща силна съпротива, тъй като мнозина се опасяват от занижаване на стандартите за качество на единния пазар и изместване на европейските стоки от по-евтините, но по-нискокочествени американски продукти.

  

• АЕЖ-България: Нова форма на натиск над журналистите – слухове и клевети

  

  „Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

  Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.

  За изследването

  Проучването за свободата на словото на АЕЖ – България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни – 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията. Изследването се провежда с подкрепата на фондация „Америка за България”, като статистическите данни бяха обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по Журналистика и масови комуникации на Софийския университет Св. „Климент Охридски”.

  В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги. (Вижте изводите по-долу.)

  Оценка на медийната среда

  Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

  Нарастващ натиск върху журналистите

  Отговорите с „да” и „не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента.) Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление. Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги.

  Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.

  Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.

  Автоцензурата – начин за избягване на натиска

  Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.

  Основни проблеми на медийната среда

  Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

  Възможни решения

  Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%).

  Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво

  Повече от половината регионални журналисти, с които АЕЖ – България се свърза, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите). Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период. В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.

  Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.

  Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и проявяването на повече солидарност в гилдията с проблемите на местно равнище.

  Източник:  Аej-bulgaria.org

• Нова схема за точене на пари? Свързани лица, инициативни комитети, сайт за осребряване на субсидии…

  Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика. Как свързани лица регистрираха инициативни комитети, които осребриха субсидията чрез един сайт. Техния

  .

  Пламена Тодорова, Сlubz.bg

  Четвъртък. Обикновено заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й докладват за одобрение как политическите партии и инициативните комитети (ИК), които нямат държавни субсидии, са решили да разходват т.нар. медийни пакети от по 40 000 лв. – т.е. към кои медии какви суми се насочват за публикуване на агитационни материали за местния вот и за референдума.

  И всичко по докладите изглежда скучно до момента, в който член на ЦИК не започва с изброяването: за сайта „Хаштаг-БГ“ отиват последователно сумите от 39 960 лв., 35 100 лв., 30 900 лв., 7200 лв., 30 360 лв….

  Кой за какво плаща

  Сумата от 39 960 лв. се отпуска на Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов. От Инициативния комитет парите се насочват към „Хаштаг“.

  Втората сума – 35 100 лв., отива в същия сайт от името на партия „Движение за европейска интеграция“, която също е в списъка с противниците на електронното гласуване.

  Останалите три транша са от партии и ИК, които агитират в полза на дистанционното електронно гласуване. 30 900 лв. дава партията на бившия военен министър Николай Цонев „Нова алтернатива“, 7200 лв. – „Социалистическа партия Български път“ и 30 360 лв. – видинският ИК с председател Борислава Стоянова.

  Важното в случая е, че това не са пари на самите партии или на самите комитети. Те получават от държавния бюджет по 40 хиляди лева под формата на ваучери – сключват договор с медиите и после ЦИК превежда парите на самите медии, според подписаните договори за реклама. Т.е. партиите и комитетите нямат друг начин за осребряване на парите.

  Кой кой е в тази игра

  На пръв поглед става въпрос за различни партии и комитети, които нямат общо помежду си, както и със сайта „Хаштаг-БГ“, но на втори прочит нещата не стоят точно така.

  Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните медии у нас, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.

  Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.

  

  Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.

  В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и кандидат за общински съветник от БСП в София под номер 9. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.

  

  Но това не е всичко.

  Инициативният комитет Радослав Маринов също има връзка с „Института“. Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което също е на Борислав Цеков. Инициативният комитет на Маринов, макар и регистриран в София, може да се причисли към видинската група от комитети, които се нароиха точно за този референдум, тъй като голяма част от членовете в него са от северозападния район.

  Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова. На изборите за Европейски парламент миналата година Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“. Нейният комитет е от тези, регистрирани във Видин, въпреки че за разлика от останалите комитети от града, подкрепя електронното гласуване.

  „Нова алтернатива“ на ексминистъра на НДСВ Цонев и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“ например.

  Що се отнася до „Социалистическа партия Български път“, нейни членове и симпатизанти като Мирослав Паскалев – Зорец и Стоян Тодоров, бяха чести гости на бившия премиер на левицата Пламен Орешарски в рамките на срещите му с неправителствения сектор и участници в т.нар. контрапротести.

  Къде е ЦИК?

  Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева преди това бе член на Управителния съвет на „Институт за модерна политика“ и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията. Един от говорителите на ЦИК – Камелия Нейкова, пък беше зам.-председател на партията на Николай Цонев „Нова алтернатива„.

  Всички тези съвпадения може и да не означават нищо. Но донесоха 140 хиляди лева на сайт, свързан с лицата от Инициативните комитети. Всичко това е платено от парите на данъкоплатците. Това засега е единственото сериозно обяснение за големия брой регистрирани Инициативни комитети.

  Остава някоя институция да си зададе въпросите защо това се случва, законно ли е и как с нашите пари се прикрива политическо финансиране.

  .
  

• Дисидентите 25 години по-късно: Милионери или бедняци

  Иван Вутовски, в. „168 часа“*

  Фаворизирани и охулвани, идеалисти и ренегати, първите афиширали се като борци срещу тоталитарната система у нас имат коренно различна съдба след разграждането й.

  Хора от различни прослойки, едни от тях се приспособиха към демокрацията и бяха нейни президенти като историка Желю Желев, и нейни премиери като начеващия писател Филип Димитров. Но други така и не намериха свое поприще, а дори и прехрана. Някои 25 години по-късно се оказаха милионери, а други издъхнаха в крайна нищета.

  През комунистическото управление отявлените противници на режима пребивават в дълбока неизвестност. За първи път някакви хора се обявяват публично за опозиция повече от седмица след падането на Тодор Живков. Част от тях се показват на голям митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Александър Невски“ и предизвикват небивал интерес сред тълпата, дошла да скандира какво ли не. По-късно на този митинг е прикачено званието „първи опозиционен“.

  Все още е неясно кой и защо определи точно тези личности да заемат трибуната на стълбите пред черквата. Още тогава, а и днес има съмнения, че някои от тях са наместени там по замисъл на вездесъщата Държавна сигурност. Така разделителната линия между дисидентите е поставена още тогава.

  

  Според набързо разлепените из София съобщения за митинга в инициативния комитет влизат: Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова и Стефан Продев. А между участниците, макар да има и бивши политически затворници, преобладават хора от вътрешната опозиция в БКП, които са си живели добре при стария режим. Няма общ знаменател за всички.

  За най-заслужили антикомунисти като дългогодишния затворник Илия Минев няма място на трибуната и тя става първият кръстопът в похода на опозиционерите. Пренебрегването на антикомунистическата икона е описано през 2003 г. в книгата „Непримиримият Илия Минев“ от Иван Гаджев:

  „На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек. Така и не смея открито да ида до гарата, защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София. На 18-и се събра огромен митинг… Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!“. Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляно. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха…“

  

  С над три десетилетия зад решетки Минев е политическият затворник с най-дълга присъда не само у нас, но и в цял свят. Лежал е повече и от Нелсън Мандела. Несломен, през 1988 г. той създава Независимото дружество за защита на правата на човека – първата опозиционна организация у нас.

  След 1989 г., разочарован от случилото се на митинга, той е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Непримиримият бай Илия остава в забвение до края на живота си – над 10 от демократичните години.

  През това време преживява почти изцяло от подаяния на приятели. Под претекст, че има софийско жителство, общината в град Септември, където живее, не му отпуска социална помощ. Но казват, че и самият Минев упорито е отказвал да му се помага, защото това е било под достойнството му.

  В мизерия и самота, незнаен за новите демократи, Минев умира в старчески дом в Пазарджик на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст. Посмъртно обаче е удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“.

  В мизерия живее и друг член на първата опозиционна организация у нас – поетът Петър Манолов. На 11 януари 1989 г. Държавна сигурност нахлува в дома му и конфискува литературния и личния му архив, понеже е секретар на дружество на Минев. В отговор поетът обявява безсрочна гладна стачка.

  Западните радиостанции с български редакции отразяват ежедневно протеста на пловдивския литератор, в негова подкрепа се изказват Константин Павлов, Радой Ралин, Блага Димитрова, Йордан Василев, Янаки Петров, Георги Мишев, Марко Ганчев, европейски писатели и правозащитни организации.

  Здравословното му състояние с тревога се следи. Според медици от тогавашния ВМИ той е с остра форма на обезводняване, в урината му ацетонът се е повишил чувствително, започва атрофия на мускулатурата вследствие драстичното отслабване и има реална опасност за живота му. Около къщата на поета денонощно дежурят милиционери и тайни агенти. Тъй като скандалът добива силен отзвук на Запад, властта започва медийна кампания за дискредитиране дейците на дружеството. Авторът на поемата „Сто кръпки“, който взривил с нея една от залите на Софийския университет, в момента е пенсионер.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Къде са днес други изявени БГ дисиденти може да се прочете в хартиеното издание на в. „168 часа“.

  .

• Доц. М. Христов: Партиите са получили досега 500 млн. лв. от данъкоплатците

  Половин милиард лева са стрували политическите партии на българския данъкоплатец от началото на прехода. Това изчисли политологът доц. Минчо Христов. В студиото на предаването „Свободна зона“ по ТВ+ депутатът от 40-тото Народно събрание посочи корупцията като основна причина у нас да няма много чуждестранни инвеститори.

  

  По 14 хиляди лева на месец получават политическите партии като субсидия за всеки свой избран депутат, сочат сметките на Минчо Христов. „Tова е пир по време на чума, 142 млн. ще излапат от този Парламент за целия мандат”, коментира политологът.

  У нас всяка година се крадат милиарди от ДДС и акцизи, сочи справка на ДАНС, с която бившия депутат разполага. Причината тези присвоявания да се случват безнаказано са законите, които ги позволяват. Според Христов, трябва да се въведе нов вид проверка на имуществото на политици, магистрати и висши държавни чиновници.

  „Имуществото трябва да се разследва, тази проверка трябва да се направи върху реалното имущество, а не какво пише дадения депутат или министър. Да потропат в домовете на политици или магистрати, тези наглеци, да опишат със специалист, този дом струва един колко си, мебелировката струва толкова си, при условие, че си получвал един-колко си хиляди лева на месец – от къде са ти парите?“ – каза Христов. /БЛИЦ/

• България дава данни за пътуващите до САЩ

  България ще предоставя данни за пътуващите до САЩ. Това решиха депутатите, като ратифицираха окончателно спогодбата между двете страни. Информацията включва данните за пътуване и биографичната информация, съдържаща се в паспорта.
  

  От Департамента за вътрешна сигурност на САЩ ще предоставят софтуера на Националното звено за резервационни данни. Обмяната на данни е с цел борба с тероризма.

  Чавдар Георгиев от БСП припомни, че наскоро съдът на Европейския съюз отмени подобно споразумение за обмен на лични данни. Магистратите дадоха зелена светлина на всяка от 28-те държави сама да реши дали информацията за гражданите й да бъде пращана в трети страни:

  Чавдар Георгиев: Основният мотив на съда в Люксембург е, че американските закони не гарантират достатъчна защита за данните на европейците. Нека да предоставяме информация за други чужди граждани, които преминават през нашата страна, но да не поставяме в положение българските граждани техните лични данни да се използват от Съединените американски щати.

  Според Атанас Атанасов притесненията са неоснователни: Ние ще ползваме огромната база данни на САЩ в борбата с тероризма – това първо. И второ, всеки един от вас в тази зала, който е пътувал до САЩ, а аз съм сигурен, че отляво май няма хора, които не са пътували до САЩ, знае, че за да получи виза, предоставя на американското правителство, много преди да си купи билет, всичките данни, които му искат, за да получи такава виза. /БНР/

  ––––––––––––––––––

  САЩ и ЕС постигнаха съгласие наскоро по друго споразумение за обмен на данни, поделени с цели за прилагане на закона, като разследвания на терористични атаки. Двете страни преговаряха в продължение на четири години, за да гарантират, че гражданите на ЕС ще имат право да съдят САЩ, ако смятат, че данните им са били незаконно разкрити или с тях е била извършена злоупотреба.

  

• CUBS WIN! Playoff Baseball Returns to Wrigley

  How Cubs fans celebrated the Cubs wildcard win Wednesday night, the first playoff win in 12 years for the Cubs.

  

  Jake Arrieta delivered as expected in the Chicago Cubs wildcard game at PNC Park in Pittsburgh, with a few bailouts from the infield, and shut out the Pirates as Cubs’ batters put up four runs. Now the Cubs head to the division series to face the St. Louis Cardinals on Friday.

  Back home in Chicago, revelers packed the Wrigleyville bars and began pouring into the streets to celebrate after the final out.

  Arrieta pitched a complete game. His 11 strikeouts were the most for a Cubs pitcher making his postseason debut. The last time the Cubs shut out an opponent in postseason play was during the 1945 World Series. The last time the Cubs won a playoff game? Twelve years ago. They were swept in three games in both 2007 and 2008.

  DENNIS ROBAUGH (Patch National)

  

  Wednesday night’s win ensures that playoff baseball will return to 101-year-old Wrigley Field for the first time since 2008. But first, Game 1 of the National League Division Series is scheduled for Friday, Oct. 9, 5:45 p.m. Central time at Busch Stadium in St. Louis. The game will be broadcast on TBS. Saturday’s Game 2 will be at 4:30 p.m.

  Tickets for Busch Stadium can be had for $99, but Wrigley Field, where Games 3 and 4 (if the Cubs take it that far) are selling for upwards of $300, reports DNAinfo Chicago.

  The rival Cardinals won 100 games this season. Few expected the Cubs to put up one of the best records in the National League with 97 regular-season wins. But along the way, manager Joe Maddon and the players repeatedly promised fans this was a different team. And they followed through on those promises. As the wins mounted, fans began to look for signs — ”Back to the Future” references, among them — that all curses would be foiled. So far, so good.

  .

• Amnesty International призова Лондон да спре военните доставки за Саудитска Арабия

  Великобритания е призовавана да прекрати доставките на оръжие за съюзника си Саудитска Арабия на фона на доказателства, че извършваните от водената от Рияд коалиция атаки срещу шиитските бунтовници в Йемен водят до цивилни жертви, съобщава „Гардиън“.

  

  Amnesty International предупреди, че „доказателства за военни престъпления“ подчертават спешната нужда от независимо разследване на насилието и спиране на трансфера на оръжие, използвано за атаки.

  Организацията отбелязва, че коалицията е отнела живота на около 100 цивилни, включително 58 деца и 22 жени, а 56 са пострадали, включително 18 деца, при 13 въздушни атаки в Йемен през май, юни и или.

  Според ООН при конфликта в Йемен са убити около 5 хиляди души и са пострадали около 25 хиляди, много от тях цивилни. 114 хиляди пък са избягали от домовете си, но прогнозите са броят им да достигне 200 хиляди в края на 2016 година. 80% или четирима на петима граждани на Йемен се нуждаят от хуманитарна помощ.

  Великобритания е призовава да спре доставките на оръжие за Саудитска Арабия, включително бомби „Пейвуей“ IV, използвани от бойни самолети „Торнадо“ и „Тайфун“. И двата класа самолети са използвани в Йемен. Британски министри заявяват, че Рияд гарантира, че те ще бъдат използвани подходящо. /„Сега“/

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Български сървъри обслужват ислямистки форуми

  .

  Български интернет ресурси и сървъри се използват от ислямистки форуми, съобщи началникът на Сектора за борба с киберпрестъпления към ГДБОП Явор Колев. По думите му „българската правоохранителна система наблюдава такива сайтове и опасностите, които могат да възникнат във връзка със защитата на националната ни сигурност“.

  „В българското интернет пространство има, може да бъдат намерени, да се използват български интернет ресурси за форуми или някакви други типове комуникации, но общо взето нашата дейност е свързана с подтискане на такива възможности“ – обясни Колев по БНР. Според него интернет комуникатори се използват и от трафикантите на бежанци у нас, и от организираната престъпност като цяло.

  „Използват интернет комуникатори, които са много лесно достъпни и удобни, и съвсем нормално е да бъдат ползвани и от орпганизираната престъпност за осъществяване на дейността й“ – каза още експертът.

  В ГДБОП имат и сигнали от български фирми, станали жертва на онлайн престъпления, като загубите на някои от тях възлизат на 300 хиляди евро. /„Сега“/

  .

• Георги Котев: Кратко и ясно за вноса/износа на ток в/от България

  Георги Котев,  Gikotev.blog.bg

  След като вчера ви показах на отделна графика историята на вноса на електроенергия в България за годините 1973-2014 г., а после и аналогичната история на износа, размислих и реших да ги събера 2 в 1, за още по-лесно сравняване и анализиране. И ето какво се получи:

  

  Сега, за разлика от вчера (вижте двете отделни графики в „История на вноса на електроенергия в България (1973-2014)„) ще си позволя няколко ключови забележки, които да ви помогнат по-доброто прочитане и разбиране на графиката.

  Хронология на въвеждането на ядрено-енергийните блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (взета от сайта на предприятието ТУК):

  Пуск на 1 блок: 1974 г.
  Пуск на 2 блок: 1975 г.

  Пуск на 3 блок: 1980 г.
  Пуск на 4 блок: 1982 г.
  
  Пуск на 5 блок: 1987 г.
  Пуск на 6 блок: 1991 г.

  Блокове от 1 до 4 са с установена мощност от 440 МВт, а блокове 5 и 6 – от 1000 МВт. Блокове 1 и 2 са изключени завинаги от мрежата на 31-ви декември 2002-ра г. Блокове 3 и 4 са изключени от мрежата завинаги на 31-ви декември 2006-та г.

  На графиката прави впечатление годината 1985-та, когато има рекорден внос на ток. Напомням, че през тази година на власт в Съветския съюз (СССР, през месец март) идва Михаил Горбачов, който заявява на Тодор Живков и останалите комунистически лидери от „братските“ държави, че безплатния обяд свърши. След 4 години рухва комунистическия режим в тези държави рухва, а заедно с него и икономиката на България, което си личи и от графиката, в годините след 1990-та.

  От 1997-ма г. (още в първата година от правителството на Иван Костов) започва възходът на износа на електроенергия, който почти неизменно продължава и до наши дни.

  Защо тогава на нас постоянно ни вдигат цената на тока? Защо? Защо ли? ЗАЩО?

  Ето само един от няколкото възможни отговора на този въпрос:

  

  И понеже някой може да каже, че показаните данни не са по темата на блога, ще го контрирам като покажа и историята на АЕЦ-а в разпродаването на нашата продукция на „честни“ частници, което има пряка връзка с най-горната графика:

  

  За днес толкова. А в скоро време е възможно да се появят и нови сравнителни анализи, които да ни покажат „грижите“ на политико-енерГЕПИйната мафия, за нашето „добро“.

  .

• Макулатура

  Веселина Седларска, Reduta.bg

  .

  

  Помните ли думата макулатура? Тя се появи покрай аферата „Костинброд“, в която блесна политическата звезда на Николай Бареков. Той твърдеше, че палетите с бюлетини са доказателство за подмяна на избирателния вот, опонентите му обясняваха, че става дума за най-обикновена макулатура.

  Да проверим какво е обяснението за този термин. Речникът пояснява, че тази дума има три значения: 1/ в полиграфическото производство – погрешно или пробно отпечатан лист; 2/ в полиграфическото производство означава още и техническите отпадъци от хартия или картон, образуващи се при подготовката за печат, при печата на тиража, при провеждането на брошуро-книговезките и довършителни процеси; 3/ в целулозно-хартиеното производство негодна хартии, книги и други, събирани като вторични суровини и други материали, които се преработват.

  Моля ви да прочетете отново тези обяснения, като замените „полиграфическо“ с „политическо“. Ако сте го направили, и вие ли стигнахте до извода, че Николай Бареков е макулатура? Де да беше само той. Местните избори са времето, в което макулатурата – всички тези погрешно или пробно създадени партийки, технически отпадъци от политическия живот, изрезки от довършителни обществени прекроявяния и прочие вторични суровини – се опитват да влязат в преработка и да се превърнат в малки, но вършещи някаква работа изделия. В полиграфията макулатурата се употребява за визитни картички, да речем. В политиката е приложима за производство на общински съветници.

  Политическата макулатура не бива да се подценява. Тя може както да вкара свои хора в общинския съвет, така и да се спазарява за участие с големи партии, за да откъсва гласове от техни противници. Такива неща стават и на парламентарни избори, но местните са теренът, на който малките могат да се развихрят така, че да устроят себе си или да развалят играта на големите. Мащабът го позволява.

  За парламентарните избори през миналата година се регистрираха 22 партии и седем коалиции. В местните избори на 25 октомври тази година ще участват 71 партии и три коалиции.

  Кирил Йорданов се кандидатира за кмет на Варна. Името на коалицията, която го издига е в духа на африканската традиция партията да носи името на лидера, за да е ясно кой от кое племе е. Коалицията се казва „Кирил Йорданов – кметът на Варна“. Шансовете това да се сбъдне са от нула към минус десет. Но шансовете да се вкарат неколцина или поне първият от листата в общинския съвет е съвсем реален. А първият, разбира се, е Кирил Йорданов.

  Йордан Лечков се кандидатира за кмет на Сливен. Първо бе подкрепен от „Ред, законност и сигурност“ на Яне Янев. После бе подкрепен от „България без цензура“ на Николай Бареков. Това предизвика Яне Янев да каже, че до Лечков ще застане, но до Бареков никогаж. Йордан Лечков няма да стане отново кмет на Сливен, но ще бъде съветник. Той, разбира се, води листата на създадената за тези избори коалиция „Обединени региони“.

  „Жената до Бареков“ се кандидатира за кмет на София. Нейната победа е вече осигурена, тъй като хората ще научат, че тя не се казва Женадатобареков, а Мария Календерска. Твърди, че е убедена, че балотажът ще бъде между нея и Йорданка Фандъкова. Дано повече да твърди, отколкото да е убедена, защото иначе положението се влошава дори повече, отколкото разумният човек предполага. „Искам да направя много конкретни неща и дори да загубя балотажа, ще остана да ги отстоявам в общинския съвет“ – казва тя за наше успокоение. Календерска се бори за участие в общинския съвет.

  Във всяка община има по няколко такива примера и ако все още са останали хора, които се питат защо кандидати без никакъв шанс се кандидатират за кметове, отговорът е, че те не се кандидатира за кметове. Кандидатурата им за кметове е само въжето, което се надяват да издърпа листата, която оглавяват, достатъчно напред, за да попаднат в общинските съвети.

  В малките общини това е въпрос, включително и на поминък.В малките общини няма работни места, а съветниците получават заплата. Съветниците са близо до общинските администрации, а вече в много градове общината се явява най-големият работодател. И, което е по-важно от първите две, общинските съвети са нещо като местната борса, на която се решават въпросите, свързани с потоците пари, които преминават през територията на общината.

  Общинските съвети днес нямат нищо общо с онези съвети от зората на демокрацията, в които се дебатираха идеи, ценности, тенденции и други възвишени заблуди. Сега в общинските съвети се говори само за пари. Уж какво е важно да се направи, уж кой може да го направи най-добре, уж защо е неотложно, но в крайна сметка – при кого да отидат едни пари. Тук всеки глас е важен и тази важност също има своята себестойност. В общинския съвет един глас на управляващата партия е равен на един глас от партия, която никой не може да се сети как се казва. Общинските съвети не се състоят от старейшините на общината. Те се състоят от брокерите на общината.

  Сан Диего е град с 1,5 млн. население. Управлява се от 9 общински съветници, които работят с екипите си на пълен работен ден. В България има 265 общини. Във всяка от тях има общински съвет, най-големият се състои от 61, а най-малкият от 11 съветници. Ако се чудим накъде ще му излезе краят, един от отговорите е – ще построим уникален български обществен строй, който ще се казва общински капитализъм.

  .

• <<
• 1
...
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
• 81
...
• 421
• >>