Home » Избрано

Неформално предложение до ВСС

2010.01.08 Няма коментари
Spread the love

Кафе “Мале-Мале”

Модата на срещите “на кафе” с оперативно интересни лица тръгна от МВР. През 2007 г. министърът на вътрешните работи Румен Петков се срещнал с братя Галеви на територията на тайния агент Алексей Петров. Дали са пили кафе и какво са си говорили никой не разбра със сигурност.

Татяна Дончева изпусна една реплика по време на разпита на Ваньо Танов пред Комисията по вътрешен ред и сигурност от която излиза, че срещата е имала за цел да убеди престъпния контингент да се покрие временно в името на една голяма, национална цел – да ни приемат в Европейския съюз.

Тази среща с Галеви беше тайна като агентът, който я организира. Само че високият гост на тайния домакин взе, че го издаде. Наложи се да назначат лишеният от тайна заплата мултимилионер Алексей Петров съвсем явно ДАНС. Някъде по това време ДАНС започна да организира беседи с оперативно интересните лица директно в сградата на институцията. Поради ранния час на срещите, предвидливо уведомената преса ги нарече “на кафе в ДАНС”, макар че според някои източници се сервирала само вода.

След чистката в ДАНС починът да се провеждат неформални срещи с оперативно интересни лица се премести в съдебната власт и по-специално в Софийска градска прокуратура (СГП). Не става дума за Красьо, чиито многобройни срещи с магистрати са отделна тема.

Най-напред в СГП се яви на раздумка Стефан Гамизов, “при приятели” според собствените му думи. Но да не си помислите, че има връзка между това “приятелство” и закононарушенията на Гамизов, които са подробно описани в специален доклад на ДАНС и предадени на прокуратурата, за да вземе отношение. Нищо подобно. Гамизов съобщи на струпалите се журналисти, че отивал при “приятелите” да подаде жалба срещу бившия шеф на ДАНС Иван Драшков. А бива ли да идеш при “приятели” и да не те почерпят поне едно кафе? Неудобно е някак.

В интерес на истината все пак се разбра, че “приятелската” среща е по инициатива на прокурорите, а не обратното, както се опитваше да го представи “анализаторът” и “специалист по борба с лошите бизнес практики” Гамизов.

Вчера научихме, че с прокурор Николай Кокинов по собствена инициатива е беседвал застреляният Боби Цанков, доказан мошеник и кой знае защо обявен за журналист. Цанков, Бог да му прости, искал да сътрудничи и да осигурява свидетели срещу мафията, според някои източници. Главният прокурор Борис Велчев прикани медиите да потърсят живия събеседник Кокинов за да разберат какви са били темите на разговорите и какво е произлязло от тях.Предлагам да го попитат също така къде са се срещали така неформално с Цанков и дали са пили кафе.

Изобщо, прави впечатление лекотата и доброжелателството, с което високопоставени служебни лица от правоохранителния сектор провеждат неформални срещи с оперативно интересни, доказани или все още разследвани апаши. Само че кой знае защо повечето от апашите са си на свобода, с изключение на Баретата, който е в ареста и о Бозе почившия Цанков. А досега не се е чуло за разтърсващи успехи в борбата с организираната престъпност именно благодарение на наученото по време на неформалните разговори “на кафе”.

В същото време, въпреки многобройните призиви на прокуратурата към гражданите да изпращат сигнали, тези, които го правят формално не срещат същото доброжелателно отношение. Спомнете си за архитект Георги Янев, който изобличи корумпирани началници в НАПИ и дори даде 10000 лева свои пари за контролирано предаване на поискания от тях подкуп. Той беше церемониално награден с кортик от министър Петков, но прокуратурата отказа да му върне парите с мотива, че били дадени за подкуп. Едно кафе да го бяха почерпили, щеше да е на кяр човекът, а така си остана с нож за хартия за 10 бона.

Журналистът Асен Йорданов от Бургас, който е истински, а не мним като Цанков и прави сериозни разследвания за корупция в обществените поръчки, заменки, далавери и престъпно съсипване на природата по крайбрежието често сезира прокуратурата. За награда неизвестни лица щяха да го наръгат с кортик между ребрата, а той по чудо се спаси. Засега разследването не дава резултат.

Няма резултат и от разследването за заплахата с киселина срещу Мария Николаева, въпреки факта, че мутрите, които са влезли в редакцията да я плашат са заснети от охранителните камери и са носели вестник с нейна публикация за злоупотребите в Странджа, на който личал печат от Народното Събрание.

От тях знам, че никой не ги е канил на кафе нито в прокуратурата, нито в МВР. Което не вещае нищо добро.

Можах да се убедя лично колко съпричастна е прокуратурата към сигналите на гражданите след като се поинтересувах от съдбата на подаден от мен сигнал за злоупотреби с обществени поръчки на странджанския херой Петко Арнаудов, кмет на Царево. След като чаках половин час на вътрешния телефон пред затворената врата на прокурорската светая светих в Бургас, госпожата на другия край на жицата троснато ми каза, че не можели да намерят сигнала ми по входящия номер на писмото, което държах в ръката си подписано от Висша касационна прокуратура. За среща с наблюдаващия прокурор не можеше да става и дума. Наложи се да освободя телефона за другите граждани, желаещи да общуват с прокурорите, които вече бяха образували опашка след мен. До телефона имаше кафе машина, но не и обърнах внимание. А жалко. Вместо да настоявам да ми дадат формален отговор можеше да се представя за Красьо и да викна наблюдаващия на по едно кафе на крак…

Общото между последните случаи е, че става въпрос за формални сигнали, пораждащи формални задължения. Но къде по-сладко е да седнеш на раздумка с приятели или познати на по кафе, вместо да водиш преписки, да разпитваш заподозрени и да документираш подробно всеки контакт с оперативно интересните лица. Очевидно това е пътят към прокурорското благоразположение – неформално и на кафе.

Затова предлагам на ВСС да реализира един пилотен проект: затворената съдийска чалгаджийница “Мале Мале” да се преобразува в кафене, прокурорите да се задължат да си пият кафето в работно време там, а гражданите, които имат нещо да им съобщят да си плащат куверт, за да влязат. Все ще хванат някой прокурор за душеприказчик, че да ги изслуша неформално докато си сърба кафето.

Ако е вярно, че количеството прераства в качество, натрупването на кафетата може да даде резултат преди да заработи системата за електронно правораздаване, в която прокуратурата ще се отчита онлайн за извършената работа.

Атанас Чобанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.