2024-03-29

3 thoughts on “Б.Борисов: Честният бизнес ще ни извади от блатото

  1. Бойко Борисов да не си прави оглушки, ами да напише в GOOGLE „Няма такава партия!“ и да се присъедини към иска на проф.Янко Янков-Вельовски – защото всичките проблеми на България имат един източник – въпросната „партия“.

  2. И певци песни за него пеят:

    Бакалова:
    О, достолепни генерале, поведи ни!

    Ний вярваме във твоя свят обет!
    От враговете – Де пе се (ДПС) пази ни!
    Проправяй бедния ни път напред,
    За да остане нашата България
    Във Европейския съюз със чест,
    Да заблести като небесна Лъчезария
    Да я приветстват всички! Светла вест!
    Премъдри Господи Исусе, благослови Ти Генерала и България!

    **************************************
    Iotoff:

    ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА БОЙКО
    1 декемврий лето 2009-то

    Нека носим йоще срама по челото,
    синила от бича, следи от теглото;
    нека спомен люти от дни на позор
    да висне кат облак в наший кръгозор;
    нека ни отрича исторйята, века,
    нека е трагично името ни; нека
    Бесепето стара и новий ендесевак
    в миналото наше фърлят своя мрак;
    нека да ни сочат с присмехи обидни
    счупенте окови и дирите стидни
    по врата ни още от хомота стар;
    нека таз свобода да ни бъде дар!
    Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
    свети нещо ново, има нещо славно,
    що гордо разтупва нашите гърди
    и в нас чувства силни, големи плоди;
    защото там нейде навръх планината,
    що небето синьо крепи с рамената,
    издига се някой див, чутовен генерал,
    покрит с мускули и с депесарска кал
    на безсмъртен подвиг паметник огромен;
    защото в Балкана има един спомен,
    има едно име, що вечно живей
    и в нашта исторья кат легенда грей,
    едно име ново, голямо антично,
    като Термопили славно, безгранично,
    що отговор дава и смива срамът,
    и на клеветата строшава зъбът.

    О, Бойко!

    Три деня младите дружини
    как изборите бранят. Горските долини
    трепетно повтарят на боя ревът.
    Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
    гъсти орди лазят по урвата дива
    и тела я стелят, и пари я заливат.
    Бури подир бури! Рояк след рояк!
    Доган безумний сочи върха пак
    и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
    И ордите тръгват с викове сърдити,
    и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
    Върхът отговаря с други вик: ура!
    И с нов дъжд статии, стихотворения и дървье;
    дружините наши, оплискани с кърви,
    пишат и отблъскват, без сигнал, без ред,
    всякой гледа само да бъде напред
    и гърди геройски на почест да изложи,
    и един враг повеч мъртъв да положи.
    Пушкалата екнат. Турците ревът,
    правителство налитат и падат, и мрът; –
    Идат като тигри, бягат като овци
    и пак се зарвъщат; българи, бойкОвци
    кат лъвове тичат по страшний редут,
    не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
    Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
    Три дни веч се бият, но помощ не иде,
    от никъде взорът надежда не види
    и братски енепе орли не фърчат към тях.
    Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
    кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
    Талазите идат; всичките нащрек са!
    Последният напън вече е настал.
    Тогава Цветанов, наший генерал,
    ревна гороломно: „Млади опълченци,
    венчайте България с герберови венци!
    на вашата сила Бойко повери
    изборите, войната и себе дори!“
    При тез думи силни дружините горди
    очакват геройски душманските орди
    бесни и шумещи! О, геройски час!
    Вълните намират канари тогаз,
    думите липсват, но волите траят,
    перо се пречупва – гърдите остаят
    и сладката радост до крак да измрът
    пред цяла вселена, на тоз славен рът,
    с една смърт юнашка и с една победа.
    „България цяла сега нази гледа,
    тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
    ако би бегали: да мрем по-добре!“
    Няма веч оръжье! Има хекатомба!
    Всяко дърво лист е, всякой молив – бомба,
    всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
    Камъне и дървье изчезнаха там.
    „Грабайте телата!“ – някой си изкряска
    и трупове мъртви фръкнаха завчаска
    кат демони черни над черний рояк,
    катурят, струпалят като живи пак!
    И турците тръпнат, друг път не видели
    ведно да се бият живи и умрели,
    и въздуха цепят със демонский вик.
    Боят се обръща на смърт и на щик,
    героите наши като скали твърди
    желязото срещат с железни си гърди
    и фърлят се с песни в свирепата сеч,
    като виждат харно, че умират веч…
    Но вълни по-нови от орди дивашки
    гълтат, потопяват орляка юнашки…
    Йоще миг – ще падне заветният хълм.
    Изведнъж Бойко пристигна със гръм.
    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
    спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
    славата му дивна като някой ек
    от …урва на …урва и от (чо)век на (чо)век!

    **************************************

    Mokov:

    БОЙКО

    Написано в лето 2009, декемврий 1

    Бойко, Бойко, славно име,
    име символ, име зов,
    за геройства неброими,
    за преданост и любов!

    ***
    Ти Божи дар си на земята наша-
    от тебе сила българска струи!
    не може ДПС да те уплаши,
    навярно то от тебе се бои!

    Защото истината свята свети
    като звезда във твоите ръце,
    а думите ти, като огнен пламък
    разтупват всяко българско сърце!

    По славни пътища живота ти премина,
    охрана бе на Тато, после генерал във МВР,
    че даже и през кметски стол премина,
    и всичко все за благото на нашата Родина!

    От крадци и мародери реши да я опазиш
    и славата и да възвеличиш,
    коалицията тройна ти успя да смажеш
    и престъпниците да изобличиш!

    Защото българинът се нуждае
    от нова сила и от порив нов,
    той трябва с кризата да се оправи,
    та за нови подвизи да е готов!

    А ти това помагаш му това да стори-
    на себе си да стане господар,
    за бъдещето свое да се бори,
    та да получи твоя славен дар!

    ***
    Народът вярва, корабът държавен
    ще изведеш ти до бряг желан,
    макар и трудно управляван
    и от вихрушките люлян!

    А твойта партия велика
    по правилния път ни тика
    и смело ще ни поведе,
    начело с теб към славни бъднини!

  3. „… друг ръководител освен мене? Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.“
    Най-после българинът си има за премиер, такъв човек, за какъвто си е мечтал…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *