Следвайки съветите на ученика и професора, както и на Микеланджело: „За да се направи скулптура, трябва да се премахне ненужният материал“, премахнах – надявам се – ненужните думи в тази книга и сега тя съдържа 69 727 думи, разположени на 137 страници. И една мечта – да стимулира мислите и чувствата на читателя…

И селото лека-полека утихна,
подобно изпружен пред Бога болник.
Останаха няколко старци да кихат
и орехът, стрелян и в двете войни.

Щурците не подеха тържество.
Забиха струни – зноят ги захлупи.
Без тях какво е лятото, какво?
И ето, че покоят се начупи…

има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни…

Дали ще ни помнят, дали?
Дали ще сме българи още?
Ще има ли смях до зори,
ще канят ли още на гости…

Изпусна ножа на пода, ядно запрати и шапката, дръпна отвратителния чорап от лицето си, отвърза ръцете й, взе ги в шепите си и ги зацелува като отнесен, с незрящи от спусналата се мъгла очи, отчаяно мърморещ: “Простете ми! Простете ми!… Трябват ми сто, само сто…”.

И да разказва. Невероятни истории. Толкова явни, но така закътани, че никога не бихме могли да ги видим. Докато не се променим. Докато не пожелаем да излезем поне за миг от матрицата, в която някой е заключил живота ни. И е вкаменил мислите ни.
Дали си въобразявам?

И този път разчитаме на всички, които обичат литературата и родния език, да се включат в общото и безкористно дело. Защото тези, които са участвали в издаването на предишните сборници, знаят – книгите ни са напълно безплатни и те, освен че могат да се намерят без пари в «Български книжици», могат да бъдат изтеглени и онлайн от всяка точка на света, от безплатната…

Викаше Миле по цял ден, дрънчеше онова ми ти камбанище, а вечер, щом слезеше от въжето, увещаваше Ангела: „Ела ми гостувай дома, с курбан ще те гостя, таман сега става добитъкът…“ Склони глава Ангелът, помилва Клисаря по челото, преви се под словото му, мъчно му стана за хората.

Така го запомних – нагоре погледнал,
усмихващ се тъжно и вече уседнал…
Сетне бяла мъгла самолета обгърна,
а аз си повтарях, че пак ще се върна.

Хоризонтът с гребенче разресва
на облак меките къдрици.
Зад тях намига слънце весело.
Утро е. Къде са птиците?