Не се страхувам, че ще бъдеш сам –
в безсънните ти нощи ще дохождам.
Страхувам се за оня светъл блян,
който да достигнем с теб не можем.

Безсънни нощи.
Пълнолуние.
Небе безмълвно.
Пустота.
Душата – гола.
Празнодумие.
Крещяща болка.
Самота.

Горчиво е във гърлото от мъка,
а всеки мускул от умора спи,
кръвта по вените стаено млъква,
едва прекрачиш прага и заспиш.
Така изтичаше нерадостното лято
и идваше безшумно есента;
подгонени от есенния вятър,
прехвърчаха съсухрени листа.

Вратата е отворена, а теб те няма…
Чакалите се спускат гладни от баира.
Приижда нощ – студена и голяма,
и сънищата плаха топлина събират.

Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така – до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?

В пространство Х се появиха „Революционни промени“. На 31 декември 2xx0 година в 23.59 часа се преустанови функционирането на т. нар. Политически партии, Парламент, Президент, Премиер и т. н. Започнаха да функционират само „Управленчески инсинуации“. Служителите на Институциите се подбираха съгласно техните генетични заложби, установени с ДНК тест…

Тя няма да се върне, а пък аз
щом Татък тръгна ще се необятя
в подирбата й в горен Алкатраз,
без стени сред океан от сестро-братя.
Ще й подсвирна нашия сигнал
с окаяна надежда да го чуе,
току-виж в ушната й мида спрял,
но най-вероятно ще е всуе.

Тогава Шейтанът все още не отвеждал децата на Запад, за да използва телата им с обещания за много пари, а те оставали да живеят при родителите си.
Така лека-полека мястото се обезлюдило, с помощта на слугите на Шейтана, които той пуснал навсякъде, благодарение на парите, които им давал.
Все повече деца заминавали и все повече от останалите старци измирали.
Та, така се е появил Адът на Земята – мястото, което Нечестивецът разчисти за изчадията си.

Сашо Сариев е автор, непознат за широката публика, част от чието творчество вече представихме на читателите, публикувайки няколко от неговите истории. Сашо пише и стихове, някои от които са в стистистиката на народните песни, но са негови собствени, авторски творби. В тази публикация може да се види част от поетичното творчество на Сариев.

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР с “КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ” на Генадий Велчев
“ФАЙТОНА”
къща-музей “Димитър Благоев”, София

Тугава адин день то са мерекландисалу и утишло нах училищену с дицана ваннаш, зам да види кина е айнва училище. И ага даскален гу пупитал: “Ти на колку си гудини, копельче?”, то рекло: “Ни знам”; та айтувань трева да ви кажем, че то гальба е било на 6 г. и некав месец. “Ами ищеш ли да учиш?” Пак то малчелу, ама си личелу, че му е било мерак. Тугава даскален рекал: “Яла утре и донеси 2 лава за учебници и ше си ученик.” То за зарадвалу еце и тарчешкум утишло у дума му, ка казалу на ана му, кина рекал даскален. Убаву, ама ут каде да найде тя 2 лв.? Тугава нашну пумаче са разплакалу, пак на ана му сарце ни давалу да гледа детену да плаче, станала и утишла, та зела на заем парине ут нехин брат ут Караминискана махала. И анай нашну пумаче тарлу на училище, след 20 дене по-назать ут другине дица. И айтува да ви кажем, чи ду сига то не е знаелу ниту кина е кинига, ниту татрадка, камо ли нещу другу ут сичкине рабути, дену треват за писане и учене.