Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература, политика »

[22 ян. 2020 | No Comment | ]

Какви са ми плановете ли?
Ами да се свържа с китайците и да подпиша с тях за боклук. Голяма нация – много работа.
Айде, Дони, не плачи. И ти ще измислиш нещо. Ето, Борис направи така, че сега всички гледат Мегзит и никой не пита за Брекзит. Да, знам, че нямаш кралица, ама вземи си, ако ти трябва. Колко му е?! Ето Вова сменя конституцията и главния прокурор. Стига с тая Декларация за независимост. Прати един клошар да запали музея, за две години ще забравят, че я е имало.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[21 ян. 2020 | No Comment | ]

– На мен ми останаха само тези две гърди – тъжно приключи Наташа.
– Страхотни са – рекох, да я ободря позитивно, – колко струват? Ама той и “Мазерати”-то ли смени?!
– Колкото едногодишната ти заплата – отвърна бившата съпруга. – Да, и “Мазерати”-то.
Подписах препоръката на Наташа. Дадох й две лири за кафе. Яко натиснах газта. Забих в перфектния мрак като в перфектна депресия…

Авторски страници, литература »

[20 ян. 2020 | 2 коментара | ]

– Крадци ли идват? – ококори се Яна.
– Обирите са най-малкото – обади се жената. – Карат хора… бият ги до смърт, после ги захвърлят нагоре в дебрите… Дори не ги заравят, само нахвърлят сухи клонаци отгоре им…
– Ловците понякога намират изсъхнал труп, завързан за дърво – добави мъжът. – А кучетата разнасят кости или от крак, или от ръка…
Иво мълчеше вцепенен, очите на Яна се напълниха със сълзи.
– Какво е станало с нашия приятел? – запита с треперещ глас.

Авторски страници, литература »

[19 ян. 2020 | No Comment | ]

Малък народ.
Вековен, виновен.
Виновен пред другите.
Вековен за себе си.
Вината поделяме.
Вековете живеем.

Авторски страници, литература »

[14 ян. 2020 | No Comment | ]

Намериха го на следващата сутрин зад кофите с боклук – вкоченен, свит, покрит с току-що навалял пухкав сняг. Отиваха на просия на Централна гара. Някой каза, че го е виждал и друг път да обикаля около гарата, но не беше сигурен. Друг каза, че живеел в някакво наводнено мазе. Трети го прекъсна – каза, че спял в изоставена барака зад гарата и се завърза кратък спор къде бе живял покритият със ситен снежец бездомник. Защо е лежал зад кофите, след като е имал покрив над главата? – зачудиха се останалите. Един от тях промърмори, че замръзналият е учител, защото го е учил някога да чете и пише, и разтри посинелия си нос. После замълча. И той не беше сигурен като другите.

Авторски страници, литература »

[12 ян. 2020 | One Comment | ]

Но вече знам, че трябва да съм луд
на същите площади да погина.
България – щастлив, безмислен бунт.
Или една отчаяна чужбина.

Авторски страници, литература »

[10 ян. 2020 | No Comment | ]

Представи ми се – Иван еди-кой си от Велинград. Използваше стари народни думи, говореше с акцент. Разпитах го, за да попълня листа. Беше на шейсет и пет години, каза, че е работил четиридесет и две години в Америка, пенсионирал се и се върнал да изкара старините си в България. Поставих диагнозата – ревматоиден артрит и започнах да го лекувам.
Съдбата му ме заинтересува и често присядах на болничната кушетка, и разговаряхме на различни теми – житейски, социални, политика. Каза, че е избягал от България след Девети септември. Прекарал шест месеца в емигрантски лагер в Австрия, после шест месеца във Франция. Българи емигранти му казали, че ако иска да живее добре, трябва да остане в Европа, ако иска да забогатее – да замине за Америка.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[6 ян. 2020 | No Comment | ]

Една внушителна група бабугери, юнаци със страховити маски, препасани с тежки чанове и звънци, направиха кръг около голямо маслинено дърво, на разстояние два-три метра от дънера. Хванаха се за ръце и в такт раздрусаха звънците. Страшен грохот заглуши всичко. Птиците на рояци отлетяха. Народът утихна. И тогава, бавно и величествено, голямите клони на дървото се раздвижиха към всичките посоки на Вселената. Никой вятър не може да направи това. Листата танцуваха и някак странно се въртяха като дервиши. Миг, изпълнен с езическа магия. Другите дървета близо до маслината стояха неподвижни, сякаш издялани от камък. Силата от вибрациите на бабугерските звънци раздвижи застоялата енергия, прогони стаилите се джинове и вдъхна нов живот. Хората не обръщаха повече внимание на ръмжащите мечки. Всички бяха впили поглед в танцуващото маслинено дърво, от чийто клони се вият венците за победителите и героите, а те от памтивека са призвани да гонят злото вдън гори тилилейски, където му е мястото.

Авторски страници, литература »

[6 ян. 2020 | No Comment | ]

Затова и „Кръчмето“, написан сладкодумно и убедително, разкрива пред читателя една химера – красива и желана, но само химера. Вдъхва ни надежда, че нещо все пак може да се промени, но реалностите у нас са други. В запустението се заселват други, бързо множащи се етноси. И родовата памет постепенно изтлява, превръща се в нещо, което вече не може да се възстанови. Трайно завръщащите се по родните места са единици, всекидневно заминаващите – десетки. Все по-малко са родените в страната, все повече – децата в чужбина. Тук се закриват училища, в диаспората те ставата все повече. Бягането от същинските, нетърпящи отлагане проблеми от многопосочната криза не е изход, а лозунгите „България е била и ще пребъде!“ плашат с късогледството си пред омагьосания кръг, в който живее днешният ни сънародник в страната. Докога? Та ножът отдавна е опрял до кокала…

Авторски страници, литература »

[4 ян. 2020 | No Comment | ]

Тихи стъпки днес вървят
под лунната пътека,
но дали ще спрат,
пред моята врата?
Ще почукаш ли,
заедно с някой от сезоните…

Авторски страници, литература »

[30 дек. 2019 | No Comment | ]

Цяло лято тъкахме нашата черга. Педя по педя. Не бързахме. Пък и това лято имаше толкова много игри, бягства до къпалнята с басейна в Боаза, пакости, бели и най-откровени магарии, които си бяха за як бой. Направо Патиланско царство, драги ми Смехурко! А станът с чергата ни чакаше под сайванта. Мен и баба. Говорехме си и наричахме шарките. Тя неусетно ме учеше, а аз я обичах и ред по ред съм я кътала в сърцето си. Така изтъкахме нашата песен. И днес като погледна чергата – вече добре увита е скътана в шкафа (твърде голяма е за софийския апартамент, а е грехота да я режа) – всичко си спомням – дума по дума и цвят по цвят. От черга се прави постелка и завивка, люлка и носило. Аз знам, че много труд трябва, за да се направи черга. И най-трудно е като се седне в стана. За да избираш и редиш шарки като думи, да туптят с ритъма на сърцето ти, да пеят и да плачат с душата ти.