Реши се на най-нежелания вариант.
– Добре, на теб го давам. Ти ще го вземеш, нали? – попита сянката на плешивия ухилен чичка, който стоеше насреща му и го гледаше презрително с кръглите си мазни очички. – Ти си алчен. Обичаш да ти дават. Колкото повече имаш, толкова повече искаш. Все не ти стига. Не можеш да откажеш.
Плешивият се зарадва. Пристъпи бързо и хищно, обаче силна кашлица изведнъж го разтресе – от главата до петите. Не можеше и крачка да направи, задъха се, чак се запени. От цигарите ли, подагра ли имаше – кой знае, обаче целият се изчерви. Краката му се вкочаниха, ръцете му стискаха гърлото, сякаш се страхуваше, че душата му ще избяга през устата към небето и той ще остане съвсем сам с парите си. Не знаеше, че душата му отдавна го е напуснала, много преди да издъхне.

Спокойно вятърът те милва,
с прохлада се намята утринта.
Не рухват светове, не лумват
пожарища с желания и мъст,
полягат листите в тревата
и се заслушват в помнещата пръст.

Не се страхувам, че ще бъдеш сам –
в безсънните ти нощи ще дохождам.
Страхувам се за оня светъл блян,
който да достигнем с теб не можем.

Безсънни нощи.
Пълнолуние.
Небе безмълвно.
Пустота.
Душата – гола.
Празнодумие.
Крещяща болка.
Самота.

Вратата е отворена, а теб те няма…
Чакалите се спускат гладни от баира.
Приижда нощ – студена и голяма,
и сънищата плаха топлина събират.

Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така – до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?

В пространство Х се появиха „Революционни промени“. На 31 декември 2xx0 година в 23.59 часа се преустанови функционирането на т. нар. Политически партии, Парламент, Президент, Премиер и т. н. Започнаха да функционират само „Управленчески инсинуации“. Служителите на Институциите се подбираха съгласно техните генетични заложби, установени с ДНК тест…

Тя няма да се върне, а пък аз
щом Татък тръгна ще се необятя
в подирбата й в горен Алкатраз,
без стени сред океан от сестро-братя.
Ще й подсвирна нашия сигнал
с окаяна надежда да го чуе,
току-виж в ушната й мида спрял,
но най-вероятно ще е всуе.

Тогава Шейтанът все още не отвеждал децата на Запад, за да използва телата им с обещания за много пари, а те оставали да живеят при родителите си.
Така лека-полека мястото се обезлюдило, с помощта на слугите на Шейтана, които той пуснал навсякъде, благодарение на парите, които им давал.
Все повече деца заминавали и все повече от останалите старци измирали.
Та, така се е появил Адът на Земята – мястото, което Нечестивецът разчисти за изчадията си.

Сашо Сариев е автор, непознат за широката публика, част от чието творчество вече представихме на читателите, публикувайки няколко от неговите истории. Сашо пише и стихове, някои от които са в стистистиката на народните песни, но са негови собствени, авторски творби. В тази публикация може да се види част от поетичното творчество на Сариев.

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР с “КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ” на Генадий Велчев
“ФАЙТОНА”
къща-музей “Димитър Благоев”, София