Животът – лунна въртележка
върти ме като спънат кон.
Върти ме като черна пешка –
танцьор без маска на пилон.

Ето и част от съдържанието на Антологията. Сред 18-те поети, включени в нея, е Димчо Дебелянов. Неговите емблематични творби “Помниш ли, помниш ли тихия двор…”, “Да се завърнеш в бащината къща” и “Сиротна песен” са преведени на гръцки от Николай Георгиев и Калин Стоянов.

На 24 май т.г. ще излезе от печат антология на българската поезия, преведена на гръцки език от бивши и настоящи ученици на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина. Антологията е под редакцията на Константинос Марицас. В двуезичното издание са включени 18 поети.

Без да трепне и с мигла, Делиахмет сторил крачка, втренчил се в очите на съперника и потопил пръстите на дясната си ръка в цяра. На околните им се сторило, че чули удар на голяма камбана от много далече. А Делиахмет се олюлял, разтърсило го като папур на вятър, посинял и краката му се подгънали – започнал да се вкаменява толкова бързо, че едва успял да мушне лявата си ръка в козинявата торба. Караали стоял насреща му, вкопал яки нозе и със стиснати устни, като да се борел с него – и аха да го повали, когато Делиахмет изведнъж поел шумно въздух и кихнал така силно, че наоколо се разлетели яворови шумки.

Хапвам аз от печеното прасенце, скъпи приятелю. Поливам го с отлежало вино – от по сто и двадесет лева бутилката – и една и съща натрапчива мисъл непрекъснато ми се върти в главата: „Беден, беден бях – а сега вече съм богат, богат!”. И още: „Чичо, чичо… колко навреме си отиде от този свят, чичо!”. Не щеш ли, точно тогава пред мен се появи едно дете – помоли ме да купя за един лев от него – коледни свещи, за хляб на болната му майка. Отказах му под предлог, че не разполагам с дребни пари. Детето се разплака, като същевременно ме прокълна по същия начин, както ме беше предупредил моят роднина. “Дано и ти, чичо, един ден да нямаш пари, за да си купиш хляб – и да умреш накрая, от студ и глад, и в нищета!” – След което избяга навън.

Излизам от този кошмар, когато пристигам на българската граница и виждам български униформи. Поглеждам към Холерата. На лицето й, като по чудо, няма черна брадавица! От мястото й струи едва забележима светлина и полека изчезва нагоре. “Богородица се явява в черно” – сещам се за баба. Ще минат много години, ще прочета много книги, животът ще ме среща с просветени люде и аз ще осъзная, че любовта може да трансформира злото в добро. Достатъчно е да го изречем в молитвата си, защото тя е любов към всичко около нас и точно тази любов превръща черните и гнойни душевни циреи в светлина, и ни учи, че лошото понякога идва за добро. Разбрах това, след като баба се беше преселила в Рая. Тя ми остави от нейната мъдрост само толкова, колкото е трябвало.

– Ехей! Чш! – чух зад себе си. Беше един от полицаите в заведението, този нисичкият. Устата му беше мазна.
Изпънах се. Нищо не съм направил. Но никога не се знае. Сетих се, че не съм платил данъка на къщата на село. Вече три години, откакто я наследих. Срутена е вече, но може сто лева да са се насъбрали. Като нищо. А ако има и теч от чешмата… Да не дава Господ. ВиК-то не си поплюват. Може и в затвора да ме пратят. Това не е голяма беля, за затвора, де. “Лошото е – викам си, – че като изляза, ако ме пуснат – пак ще ги дължа тия пари. С лихвите.”
– Ето ти – подхвърли ми нещо…

– И в какво ще се състои моята длъжностна характеристика!? Все пак, желая да бъда осведомен!
– Чистач. – Обикновен чистач ще бъдеш – каза само Жоро. Той постави на бюрото една напълно нова тухла единица, произведена от керамичните заводи в гр. Горна Оряховица. – Това ще е твоето оръдие на труда. Другото ще е метлата. Не се допускат никакви огнестрелни и хладни оръжия в бъдещата ти дейност.
Камен само се усмихна…

Ивайло Диманов е известен български журналист, писател и бард. Роден е в София през 1956 г., автор на 12 книги с поезия, разкази, театрална критика. Превеждан е на английски, френски, италиански, сръбски, украински, турски, шведски и руски. Носител е на…

Авторът на интересния труд ни доказва с убедителни примери, че тайната на нашия успех се крие не във вродената ни интелигентност, а в нашия колективен мозък – в способността на човешките групи да се свързват социално, да се учат една от друга през поколенията и да…

– Гледай каква пролет се е белнала, а те са се наврели в панелките си. Ни картофец да боднат, малко бобец, лучец… Страх ги е да не умрат! Сякаш са дошли да векуват на този свят. Пък и не умират, нали виждам. Викам, барем мен да вземе пустата корона, ама на… Чакай да ти кажа, докторе… Като бях млада… Ама, едно хубаво докторче, напето като теб. „Ела да ти хакна” – вика…
– Бабо Гицо…
– Ама, чакай бе, докторе. И ти с това твое мръсно подсъзнание… не ме оставяш дори да довърша. Искаше да ми хака БЦЖ ваксина.