Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[11 февр. 2019 | No Comment | ]

Това не направи прекрасния свят още по-красив. Напротив, Човекът все повече загрозяваше всичко в него, защото се помисли за уникален и всемогъщ.
Надсмиваше на всичко, което беше създал Господ.
Надсмиваше над чистите реки и ги превърна в мътни и отровни.
Надсмиваше над вековните гори, изсече ги и ги превърна в пустинни площи.
Надсмиваше над красивите животни и ги превърна в роби, които му служеха за храна и забавление.
И когато вече нямаше над какво да се надсмива, Човекът се погледна в огледалото…

Авторски страници, литература »

[4 февр. 2019 | No Comment | ]

Двете жени се прегърнаха. Хели взе специалната чанта, в която важната Сузи беше разстлала разкошния си пух, и се шмугна в таксито.
…То я отнасяше към летището, Хели плачеше безгласно, скътала една тайна – единствената, която не можа да сподели с майка си: една дългоочаквана тайна за един малък Петърчо, който си растеше спокойно под сърцето й и на когото сигурно майка й се усмихваше от Рая.

Авторски страници, литература »

[2 февр. 2019 | No Comment | ]

На 5 февруари т.г., вторник, от 18.30 ч. местно време, в камерната зала на Младежки театър “Николай Бинев” в София ще бъде представена последната книга на Марин Бодаков “Мечка страх”.

Авторски страници, литература »

[26 ян. 2019 | No Comment | ]

Месеци наред двамата се бориха, всеки по своему с коварната болест. На Крум не му бе по-леко, макар да боледуваше тя. И макар да знаеше за евентуалния край, той все пак го свари неподготвен. Всъщност, никой няма как да е подготвен за смъртта. Когато Крум видя очите на Нели угаснали, той разбра, че всичко е свършило. Бе загубил най-милия и добър човек, когото изобщо познаваше. Бе загубил половинката си, при това по-живата и истинска част от себе си.

Авторски страници, литература »

[23 ян. 2019 | No Comment | ]

Когато тръгвам, не искам да забравя,
какво ще им оставя на изморените ръце
и на очите със сломени хоризонти –
дърва, кибрит и сол.
Когато тръгна.

Авторски страници, литература »

[16 ян. 2019 | No Comment | ]

Недей разплаква никога жена!
Че, казват, Господ й брои сълзите…
Ти обич дай й. Нежна при това.
И тя ще ти осмисли дните…

Авторски страници, литература »

[13 ян. 2019 | No Comment | ]

Очите им – слънца ковани –
и бръчките по глинената кожа
издават мекотата на ръката,
която вдъхна на Адам живот.
Във погледа им грее негасима дързост,
тъгата на епохите не ги засенчи.
На времето трагизма те не разгадават
по нашите надвесени лица.

Авторски страници, литература »

[9 ян. 2019 | No Comment | ]

Няма вече приказни герои,
а принцесите със огнени очи,
дето щяха някой ден да бъдат мои,
тръгнаха си, яхнали метли.
И отиват си прогонени орлите,
в този тъй бъхлив, кокоши свят.
Чашите остават недопити,
а душите мрат от глад.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[2 ян. 2019 | No Comment | ]

Януари – звездите високо горят
и градът се събужда – различен
като мене навярно и други не спят
в този час за любов нетипичен.

Авторски страници, литература »

[24 дек. 2018 | No Comment | ]

Вечерта Коледата мина покрай баба Станка, надникна през прозорчето на малката й стаичка и тъжно се усмихна.
След това се спря в циганската махала, където Яшо, вече пиян, напсува друг циганин, който режеше прасето с него. Другият циганин, също пиян, само късо замахна и ножа му изкорми Яшо. Коледата поклати глава и побърза да се махне от там.
Щом наближи комплекса, Коледата не бе допусната да приближи от охраната.

Авторски страници, литература »

[23 дек. 2018 | No Comment | ]

Светът е станал дом за бездомните.
Но защо сме хукнали по света,
като се връщаме все същите?
И все търсим обратния път
към дома си…
И моето сърце стана
дом за бездомните…