Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2018 | One Comment | ]

Тугава адин день то са мерекландисалу и утишло нах училищену с дицана ваннаш, зам да види кина е айнва училище. И ага даскален гу пупитал: “Ти на колку си гудини, копельче?”, то рекло: “Ни знам”; та айтувань трева да ви кажем, че то гальба е било на 6 г. и некав месец. “Ами ищеш ли да учиш?” Пак то малчелу, ама си личелу, че му е било мерак. Тугава даскален рекал: “Яла утре и донеси 2 лава за учебници и ше си ученик.” То за зарадвалу еце и тарчешкум утишло у дума му, ка казалу на ана му, кина рекал даскален. Убаву, ама ут каде да найде тя 2 лв.? Тугава нашну пумаче са разплакалу, пак на ана му сарце ни давалу да гледа детену да плаче, станала и утишла, та зела на заем парине ут нехин брат ут Караминискана махала. И анай нашну пумаче тарлу на училище, след 20 дене по-назать ут другине дица. И айтува да ви кажем, чи ду сига то не е знаелу ниту кина е кинига, ниту татрадка, камо ли нещу другу ут сичкине рабути, дену треват за писане и учене.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[3 ное. 2018 | No Comment | ]

– Искам да го видя! Не разбирате ли какво значи това за мен! Къде е главният лекар?
– Госпожо… моля ви, не настоявайте…
– Пуснете ме! Дори не сте сигурни къде е! Как не ви е срам?…
Той се замисли. Лицето му придоби особен израз:
– Вижте, аз може и да мога да уредя това… Но и вие ще трябва да ми помогнете… разбирате ли?…
Не разбирах. Двете ми висши и многото книги, които бях изчела, не помогнаха. Взирах се в него и не можех да проумея за какво ми намеква.
– Вижте, госпожо Драганова… и ние тук имаме семейства да храним…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[31 окт. 2018 | No Comment | ]

Постепенно картината ми от детството избледня. Над Тирол се беше стъмнило. Отворих очи и пред мен отново се показаха заспиващите Алпи. Една продължителна въздишка се изтръгна от устата ми и се смеси с песента на вятъра от север. Той вероятно я понесе със себе си и мислено им пожелах да минат над София и да достигнат до Черното море. Усетих, че очите ми се замрежиха и една тънко ручейче проблясна за кратко по лявата ми буза. Въпреки това се опитах да скрия от себе си тези сакрални нотки на духа. След дългите години в странство научих, че тъгата и носталгията са като лютата ракия – знаеш, че ще те изгори отвътре и ще те напие, но въпреки това жадно я поглъщаш… Затова доскоро считах, че емоциите са нещо, което само може да навреди на целеустремения човек… Но този път бе различно.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[26 окт. 2018 | No Comment | ]

Тези стъпки, тихите, безгласните
съдържат всичко друго. И думите
и жълтите павета, и очите ти, неясните. Ръцете ми,
безкрайни, неразлистени притискат въздуха, пак
древно поетичен. Довчера
бяхме само песен, скитаща
по сънните артерии, тревожна. А днес
минути нескончаеми все още искат, искат
още.

Авторски страници, литература »

[26 окт. 2018 | No Comment | ]

– Нека да влезнем, пък тогава, де! Не става така от вратата и за краката! – продължи да хитрува кметът. Азиз направи крачка встрани и се здрависа с всичките си гости. Къщата му беше доста обширна, спокойно можеше да побере няколко дузини гости наведнъж. Мъжете се настаниха от едната страна на гостната, а жените – от другата. Така бяха свикнали още от младини, когато се събираха на вечерни, пищни седенки. На които седенки се решаваха доста любовни съдби. Ходжата и кметът, както винаги пак заеха централно място в стаята, но този път вниманието не беше отправено към тях, а към новата снаха, на която все още никой не й знаеше името. Фатима и Безименната сервираха кафето, заедно със разновидни плодове. Запалиха се тютюни, придружени от женски смях и мъжко надвикване. По едно време свекървата взе думата и попита кмета на какво дължат това тяхно внимание. Но вместо кмета, думата взе ходжата.

Авторски страници, литература »

[18 окт. 2018 | No Comment | ]

Хайделберг ми отне момичето.
Рокличките му се ветреят слънчеви
по улиците на Хайделберг.
Стъпките му изкачват старините
на Хайделберг.
Стените на Хайделберг
попиват смеха на момичето ми,
което тъгува за мене, но обича Хайделберг.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[17 окт. 2018 | 3 коментара | ]

Тя взе чантата и започна да облича детето, а аз очаквах да си видя душата, облечена още един път в тези празнични дрехи. Циганката беше толкова доволна от подаръка, че сияеше цялата, а след като си облече рожбата, се провикна в захлас:
– Ето това е, видя ли какъв човек стана? Винаги съм казвала, че дрехите правят човека, а то си е така…
Но аз бях поразен от гледката. На мястото на сина ми, аз виждах нещо съвсем друго…
– Не! Дрехите не правят човека, а животът прави човека или просто го разваля…

Авторски страници, литература »

[13 окт. 2018 | No Comment | ]

В края на някоя зима
ще се превърна на врабче, което
се събужда премръзнало на клона
и не се сеща
било ли е вече лятото
или утре – най-много вдругиден –
ще идва.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[11 окт. 2018 | No Comment | ]

Два часа по-късно вече съм сама. Взимам търкалящата се на пода черна дантела и отивам в килера. Хвърлям смачканото бельо в малък плетен кош. Взирам се в него, осветен от бледото сияние на лампата. Пълен е с бикини, носени само по веднъж. Черни, бели, червени, бежови. Прекрасни материи и кройки. Скъпа, фина изработка. Но винаги, винаги с неподходящия цвят.
Зная, че купя ли си цвета, който наистина искам, животът ми ще се нареди. Ей-така, изведнъж. Като по магия.
Но вече ме е страх да нося розово.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[3 окт. 2018 | No Comment | ]

Заспивай като дъжд на тротоара
Безименен и мокър от мечти
Дори да не откриеш в тишината
Защо вселената след взрив мълчи

Авторски страници, литература »

[27 сеп. 2018 | No Comment | ]

Ох, бягам. Трябва да запаля барбекюто, че да направи хубава жар. Аз самият отдавна вече съм целият в жар – чакам красавицата със златни ръце, дето, каквото пипне, и светва. Поне докато ме разбере, какъв ми е слаб ангелът. Да, тези чистачки толкова бързо се накъсват. Ще дойде ден и ще вляза в друг магазин, там ще има друга красавица и безкрайният цикъл, съставен от седемте ме напуснали, ще се повтори отново, докато станат 10 или 20. Но дотогава…