Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[19 дек. 2018 | No Comment | ]

Феята на облаците била обикновено момиче, което, както и Спасителят, се родило в бедност и носело кръст от небесна мая. Но дори Спасителят не успял да научи хората да не убиват това, което не разбират, и да не предават това, което не бива да се предава. Камо ли една такава обикновена, изгубена фея, която понякога, само понякога, може да прави чудеса.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[19 дек. 2018 | No Comment | ]

Съдебният процес срещу четиримата млади мъже, чиято вина бе доказана, някак си започна да се протака, документи също изчезнаха от папките в съда. Монката се оправи донякъде и започна отново тренировките, но не можа да достигне нивото си от преди. Бай Иван застаря и се опита да му предаде треньорското си място, но не се получи, защото за това трябваше да бъде човек с пагони и партийна принадлежност, а той ги нямаше.
Светла завърши гимназия и влезе във ВИФ. Родителите й не искаха тя да си губи времето с човек като Монката и й забраниха да се среща с него. Но когато тя категорично отказа да се подчини на волята им, я заплашиха, че ще се откажат от нея и ще я лишат от наследство. Естествено, това не я изплаши и тя се нанесе при Монката в таванското апартаментче.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[16 дек. 2018 | No Comment | ]

Водолазът спира, връзва колана, изтегля харпуна (пурата още драще езика му), окачва дрехите на сухия кавак и хвърля бърз поглед наоколо. Познава това местенце: „Завчера ми избяга, приятелю, но сега…“ Тръстиките като усойни вещици шумят, люшкани от вятъра, и също повтарят: „Но сега, но сега…“ Водолаза нагазва тинестата почва – лепкавата кал обвива прасците му, тука няма пиявици като в тресавищата, ала натрапчивото усещане за нещо лазещо по петите не го напуща. Винаги е така в началото. После водата изцяла поглъща острия му син взор, отгръща един пласт, втори, трети… Реката е многопластова, също като паметта – горният пласт е видимият, огледално-петролен, осеян с безформени мазутни петна. Шлепове, корабчета, сухи тръни и клонак браздят течението й, но всичките те не развихрят фантазията на човека, нито я тласкат към неочаквани решения. Следват долните слоеве… Те са друго – тайнствената им и мътна тъмнина крие изненадващ подводен живот, чудноват и опасен.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[14 дек. 2018 | No Comment | ]

Спомням си за баба и за Коледите при нея. Тя не постеше, а беше вярваща. Вярваше в доброто начало на празника. От нея знам, че коледната софра трябва да е скромна, а не само постна: „Бобец, ошаф и Христова питка стигат – казваше тя. – Ако наредим повече ястия, та макар и постни, не сме богоугодни, а чревоугодни.” Не върви да кажеш “постна трапеза“, а как хубаво звучи – “постна софра“. Около софрата всички са равни. Както земята е кръгла и свързва своите човеци, така и тя свързва цялата рода. “А царете – продължаваше баба – сядат на трапези. От едната страна седи господарят, а от другата – раята. Трапезата изисква понякога и трон, а на софрата той не приляга. Нито едното, нито другото е българска дума, но софрата е по-благочестиво, защото не обижда Господа.”
Ето така баба ми си обясняваше света около нея и нямаше никакви противоречия.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[14 дек. 2018 | No Comment | ]

Защо е кратък всеки миг,
даряващ ни с божествен полъх?!
Нима душата няма вик,
чрез който да зове и моли?!

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[13 дек. 2018 | No Comment | ]

А зад кошовете празни
ще заспиват
дванадесет хъски красиви.
Те като хората в сънища чезнат –
с глух вой все да търкалят
на Полярния кръг колелото небесно,
докато изгревът ябълков
благо
не разбуди отново животинския
лагер.
Дива земя.

Авторски страници, литература »

[11 дек. 2018 | No Comment | ]

Реши се на най-нежелания вариант.
– Добре, на теб го давам. Ти ще го вземеш, нали? – попита сянката на плешивия ухилен чичка, който стоеше насреща му и го гледаше презрително с кръглите си мазни очички. – Ти си алчен. Обичаш да ти дават. Колкото повече имаш, толкова повече искаш. Все не ти стига. Не можеш да откажеш.
Плешивият се зарадва. Пристъпи бързо и хищно, обаче силна кашлица изведнъж го разтресе – от главата до петите. Не можеше и крачка да направи, задъха се, чак се запени. От цигарите ли, подагра ли имаше – кой знае, обаче целият се изчерви. Краката му се вкочаниха, ръцете му стискаха гърлото, сякаш се страхуваше, че душата му ще избяга през устата към небето и той ще остане съвсем сам с парите си. Не знаеше, че душата му отдавна го е напуснала, много преди да издъхне.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[8 дек. 2018 | No Comment | ]

Спокойно вятърът те милва,
с прохлада се намята утринта.
Не рухват светове, не лумват
пожарища с желания и мъст,
полягат листите в тревата
и се заслушват в помнещата пръст.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[8 дек. 2018 | No Comment | ]

Не се страхувам, че ще бъдеш сам –
в безсънните ти нощи ще дохождам.
Страхувам се за оня светъл блян,
който да достигнем с теб не можем.

Авторски страници, литература »

[4 дек. 2018 | No Comment | ]

Безсънни нощи.
Пълнолуние.
Небе безмълвно.
Пустота.
Душата – гола.
Празнодумие.
Крещяща болка.
Самота.

Авторски страници, литература »

[2 дек. 2018 | No Comment | ]

Горчиво е във гърлото от мъка,
а всеки мускул от умора спи,
кръвта по вените стаено млъква,
едва прекрачиш прага и заспиш.
Така изтичаше нерадостното лято
и идваше безшумно есента;
подгонени от есенния вятър,
прехвърчаха съсухрени листа.