Home » Избрано, история, политика

Лозанският договор и предизвикателствата пред България

2017.12.13 Няма коментари

Спас Ташев, в. “Труд”

Договорът от Лозана, карта. Източник: в. “Марица”

В свое изявление преди посещението си в Гърция, нямащо нищо общо с дипломатичния тон, турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е необходима ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Подобно изказване породи напрежение не само преди началото на визита му в Атина, но и в България, защото това е документът, който определя границите на Турция с Гърция и България.

Всъщност призивът за ревизия на Лозанския договор би трябвало да предизвика много по-голяма тревога, защото именно чрез него Турция се отказва от претенции и губи контрола над Арабския полуостров, Египет, Судан, Триполитания и Киренайка (Либия), Месопотамия, Палестина, Трансйордания, Ливан и Сирия.

Важна последица от прилагането на договора е настъпилата след това „доброволна размяна“ на малцинствата между Турция и Гърция. Извършеният обмен на населението граничи с религиозния фанатизъм. От Гърция се изселват не само турци, но и албанци, цигани, българи, власи, евреи и дори гърци мюсюлмани. Аналогичен е подходът и на Турция. Тя прогонва от своята територия всички православни християни, въпреки че много малка част от тях са етнически гърци, а повечето говорят турски.

Данни от преброяването на населението на Западна Тракия в края на м. март 1920 год. по околии, извършено от администрацията на Антантата начело с ген. Шарпи. Снимка: Авторът

Въпреки че България не е страна по Лозанския договор, той води до още две последици, фатални за страната ни. Първата е, че започвайки религиозно прочистване, турските власти обезбългаряват Източна Тракия, въпреки, че насилствено изселените българи са екзархисти, а не привърженици на етнофилетичната Цариградска патриаршия. В Гърция пък, откъдето след Лозанския договор започват да изселват мюсюлманските малцинства, се ражда идеята покрай тях да бъде премахнато и българското християнско население в Западна Тракия и Беломорска Македония.

Втората последица за България не е осъзната своевременно, но днес берем горчивите плодове на нашето нехайство. В Западна Тракия възниква най-заплетеният и сложен за разрешаване въпрос за правата на една специфична българска етническа общност – тази на българите мюсюлмани, известни още като помаци. След изселването на българите християни, в Западна Тракия остава единствено тази българска група, населяваща най-вече района на Южните Родопи между Ксанти и границата с България. Проблемът се усложнява поради неправомерно предоставени от Гърция на Турция права. Член 45 на Лозанския договор предвижда правата, с които се ползват немюсюлманските малцинства в Турция, по аналогичен начин да бъдат дадени от Гърция на мюсюлманското малцинство на нейна територия. Странен е фактът, че иначе противостоящите си Турция и Гърция по един и същи начин тълкуват този член, а именно, че едва ли не Анкара има някакъв монопол над културните права на мюсюлманското население в Беломорието.

Внимателният прочит на чл. 40 и 41 на Лозанския договор обаче показва, че в него се говори за правото на малцинствата „да използват собствения си език“ и, че „в началните училища обучението на децата трябва да се осъществява… посредством техния собствен език“. Там никъде не се визира турския език. Разликата между собствен, т.е. майчин език, и турски, е очевидна, но Гърция, Турция, а по непонятни причини и България, си затварят очите пред този факт.

Тази порочна практика в редица райони на Гърция вече е нарушена. Днес обучението на турски език е запазено единствено в района на Западна Тракия. Многобройните арабски, албански, кюрдски и пакистански мюсюлмански имигрантски общини в Атина, Солун, Ираклион и др., не се ползват от тази „привилегия“, въпреки че при повечето от тях връзката с наследството на Отоманската империя също е прекъсната с Лозанския договор.

Възниква въпросът дали всички мюсюлмани в Западна Тракия са с турски майчин език?

Както е известно, преди да бъде присъединена към Гърция през 1920 г., откъснатата от България Западна Тракия почти една година е владение на Антантата, която изгражда своя администрация начело с френския генерал Шарпи. При направеното преброяване на населението, в района са регистрирани 80893 българи, като от тях 11739 са мюсюлмани.

Днес в Западна Тракия има около 60 хил. турци, 40 хил. българи мюсюлмани и 20 хил. цигани, т.е. мюсюлманите с майчин език турски са 50 %. По повод международна конференция, посветена на „помаците“, официалната гръцка позиция за произхода на това население е коментирана по следния начин от излизащия в Комотини на турски език вестник “Миллет газетеси” в броя си от 20 март 2017 г.: “Най-накрая научихме, че онези, които говорят български диалект, не са славяни. Това ние от години го казваме, но сега те искат – не искат, ще трябва да го признаят и приемат, защото славянството не им се нрави в случая. От друга страна българите ще претендират, че славяните са им родствени”.

В случая имаме признание както от представителите на турското малцинство в Гърция, така и от самите гръцки власти, че въпросните мюсюлмани в Гърция говорят български диалект. Редно е да кажем, че на същия този български диалект са говорили и изселените през 20-те години на ХХ в. от Западна Тракия българи християни. Този факт по категоричен начин показва, че няма никакъв “помашки” език, какъвто Гърция упорито се опитва да създаде.

Мечтите на турския президент Ердоган за ревизия на Лозанския договор едва ли някога ще се реализират. Той засяга твърде много страни, а и гарант по него са Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Югославия. Привикването от нашето МВнР на турския посланик и изразената позиция, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона, е навременна, но съвсем недостатъчна реакция. България трябва да си даде сметка, че Лозанският договор дава международно-правни възможности да се постави въпроса за обучението на собствения майчин език от страна на българите мюсюлмани в Гърция. Като начало, темата може да бъде повдигната от българските депутати в Европейския парламент.

Подобна реакция ще бъде ясен сигнал най-вече към интелигенцията на нашите сънародници мюсюлмани в Западна Тракия, че те не се намират само между турския чук и гръцката наковалня, а и че след дълги години на забвение, най-накрая техните интереси се защитават от държавата, с която имат етническа и езикова идентичност. Подобна реакция ще се възприеме положително и от общността на българите мюсюлмани в самата България, сред която, поради пасивността на държавната ни политика, се разпространяват всевъзможни фантасмагории, целящи да ерозират съзнанието за българския произход на това население.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.