2024-06-21

1 thought on “Това е война. Истинска

  1. Цяла седмица от началото на първата Туитър война в света, а на мен все още ми липсва едната гледна точка. Знам всичко за Украйна, видях трилион снимки, четох статии, гледах Брус Уилис от бункера и чух безброй мнения. Там е ясно. Липсва ми обаче позицията на Русия, защото нея я няма в медийното простанство. Липсват ми интервютата, детайлите, живите репортажи на големите телевизии и така нататък. Независимо дали става дума за икономически кризи, пандемии или войни, аз винаги искам поне няколко различни гледни точки и ставам много подозрителна, ако някой ми отнеме тази възможност и ме залее до уши само с Една Главна Истина.
    Всеки, който ме познава, знае с каква страст недолюбвам войни, парламенти и политика. Поначало не одобрявам поведението на нито една държава в момента и смятам, че се намирам на планета, населена главно с аморални и луди. Това обаче не ми пречи да се интересувам от истината и от всички страни, които претендират за нея.
    Чувствам, че в този конкретен военен случай балансът на мнения е сериозно нарушен (също както и в един друг, по-медицински случай наскоро), затова изпитвам желание да го поправя малко. В стремежа си да проуча всички страни, преди няколко дни се запознах с текста на телевизионното обръщение на Владимир Путин, в което излага причините си да направи това, което направи. Четох текста на английски в австралийския Spectator и тъкмо да се засиля да го превеждам, видях, че го има на български в изданието Actualno. Копирам някои отделни абзаци по-долу и прилагам линк към пълния текст. Не за друго, ами в името на баланса.
    –––––––––––––
    24.02.2022
    Кремъл
    „… Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!..
    Става дума за това, което предизвиква у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, грубо и безцеремонно се създават от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна.
    Имам предвид разширяването на блока на НАТО на изток, приближавайки военната му инфраструктура към руските граници. Добре е известно, че в продължение на 30 години ние упорито и търпеливо се опитвахме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно се сблъсквахме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и шантаж, а междувременно Северноатлантическият алианс, независимо от всичките ни протести и загриженост, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и, повтарям, приближава се плътно към нашите граници.
    ….
    Предишните договори и споразумения фактически вече не действат. Уговорките и молбите не помагат. Всичко, което не устройва хегемона, управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва изгодно, се представя като върховна истина, поднасяна като истина от последна инстанция, прокарва се на всяка цена, нагло, с всички средства. На несъгласните се чупят коленете.

    Не е нужно да търсите примери далеч. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН те проведоха кръвопролитна военна операция срещу Белград, използвайки авиация и ракети директно в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки по цивилни градове, по животоподдържаща инфраструктура. Налага се да припомним тези факти, тъй като някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития, а когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват, както им е удобно.
    След това дойде ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, изкривяването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно разрушаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, в гражданска война, която продължава много години. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
    Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боеве на западната коалиция на територията на тази страна без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН – това не е нищо друго освен агресия, интервенция.
    Но специално място в тази поредица заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без всякакви правни основания. Като претекст беше посочена уж налична в САЩ достоверна информация за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ разклати някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическо оръжие, разработвано в Ирак. А след това се оказа, че всичко това е измама, блъф: никакво химическо оръжие няма в Ирак. Невероятно, изненадващо, но фактът си остава факт. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат – огромни жертви, разрушения, невероятен изблик на тероризъм.
    Изобщо, създава се впечатлението, че практически навсякъде, в много региони по света, където Западът се налага да установява своя ред, в резултат остават кървави, незарастващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, което споменах, са най-въпиющите, но далеч не единствените примери за пренебрегване на международното право.

    …Има обещания към страната ни НАТО да не се разширява дори с един инч на изток. Повтарям – измамиха ни… Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Възможно е, но не чак толкова, не до такава степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и нравствеността. Къде са тук справедливостта и истината? Просто куп лъжи и лицемерие.

    Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условията на практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни потиснат, довършат и унищожат напълно. Точно така беше през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият колективен Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия..
    … Доскоро не спираха опитите да ни използват за свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да ни разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никога никой не го е постигал. Няма да се получи и сега.
    Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак за пореден път направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.

    За САЩ и техните съюзници това е така наречената политика на сдържане на Русия, очевидни геополитически дивиденти. А за страната ни това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение – то е точно така. Това е реална заплаха не само за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава, нейния суверенитет. Това е самата червена линия, за която се говори много пъти. Те я прекрачиха.
    В тази връзка – и за ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., взеха властта и я държат с помощта на всъщност декоративни изборни процедури, окончателно се отказаха от мирно уреждане на конфликта. Осем години, осем безкрайно дълги години, ние правихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко напразно.
    Както вече казах в предишното си обръщение, човек не може без състрадание да гледа това, което се случва там. Беше просто невъзможно да издържи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които се надяват само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас….

    .Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ. В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година, взех решение за провеждането на специална военна операция.
    Нейната цел е защита на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и за изправяне пред съда на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу мирни жители, включително граждани на Руската федерация.
    В същото време в нашите планове не влиза окупацията на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?

    Това, което смятам за важно да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят в Украйна крайни националисти и неонацисти, които от своя страна никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединение с Русия.
    Те, разбира се, ще полазят в Крим, точно както и в Донбас, с война, за да убиват, както убиваха беззащитни хора бандите на украинските националисти, съучастниците на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.
    Целият ход на развитието на събитията и анализът на постъпващата информация показват, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Това е само въпрос на време: те се готвят, те чакат удобния час…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *