Home » Е-Списание, политика

За средната класа и за бъдещето на България

2021.09.07 Няма коментари
Spread the love
 Pyramid of Capitalist System

Pyramid of Capitalist System – американска карикатура от 1911 г. (надписите на английски са заменени с надписи на български)

На страниците на Еврочикаго неведнъж сме отбелязвали важността на съществуването на широк слой от средна класа във всяко общество. Този слой играе ролята на стабилизиращ фактор. По-долу помествам няколко избрани цитати за средната класа от научната статия на проф. Николай Тилкиджиев*, която е публикувана в онлайн библиотеката ОМДА.

В тях откривам отговори и на други въпроси – доколко се е обособила средна класа в по-слабо развити общества – като посткомунистическите, доколко средните слоеве са субекти на колективни действия и могат ли те да се явят важен фактор и у нас?

Следват цитатите от монографията на проф. Тилкиджиев, а заключението си оставям накрая.

“Cредната класа” може да се мисли не изобщо в класовия контекст, а именно в йерархичния класово-стратификацонен контекст: тя е релационно понятие, свързано с понятията за “горна класа” (upper class) и “ниска класа” (lower class).

Средната класа, казано в по-общ, абстрахиран план, е макросоциална група, състояща се от онези социални слоеве на индивидите, които поради специфичното си цялостно социално положение и най-вече поради особения си придобит социално-икономически статус разчитат (изцяло или в основна степен) на своя собствен ресурс, качества, капитал – главно придобити знания и квалификация, организационни умения, собственост; те разчитат на собствения си труд, на относително по-голяма автономия и лична свобода в своята пряка трудова активност, извършвана в съответната законово-регламентирана рамка

В определение (на средната класа) ползвам диференцирането между икономическия (собственост), организационен (властов) и културен (образование, квалификация, опит) капитал или ресурсни качества, “активи”, което прави за пръв път отчетливо John Römer (1982), а по-късно доразвиват поотделно Eric Olin Wright and Mike Savage.

Е. О. Райт пише за опита (респ. образоваността, културата), организираността (респ. властта) и собствеността като три основни óси на експлоатация и господство (Wright 1985: 10, 153). В своята студия в “Собственост, бюрокрация и култура: формиране на средната класа във Великобритания” Севидж разграничава още по-ясно трите ресурсни качества или “активи” (assets) и съответно три средно-класови формирования – икономическо (предприемаческа средна класа, вкл. дребна буржоазия и самонаети), организационно (мениджърска средна класа) и културно (експертна средна класа или средна класа на професионалистите) (Savage et al. 1992: 221-223). Разграничението е близко и до популярната концепция за икономическия, социалния и културния капитал на Пиер Бурдийо в “Разграничението” от 1979 г. (Bourdieu 1998: 466-484; 1985: 196-217). Подобно е и разграничението, макар и в по-сурова форма, което предлага още B. Bruce-Briggs, между А – рентиери, собственици, имащи бизнес и свободни професии, В – мениджъри, инженери и пр. на заплата и С – интелектуалци и интелигенти на заплата, като трите основни части на “новата класа” (Bruce-Briggs 1979: 16-17). В аналогичен план е и разграничението на трите “пазарни качества” като основа за формиране съответно на трите основни социални класи у Антъни Гидънс в “Класово структуриране и класово съзнание”: собственост върху имущество или средства за производство (горна класа), образователна и техническа квалификация (средна класа), и работна сила (ниска класа) (Giddens 1984: 158).

Разграничението между тези три “ресурсни качества” – икономическо (собственост) – организационно-политическо (власт) – културно (престиж) определя съответно три основни слоя на средната класа.

Една от “червените нишки”, която се налага от специализираната литература, е изтъкването на преден план като задължително условие за хората от средната класа, че те възпроизвеждат своето социално положение, статус най-вече чрез собствения си труд. Може би първият акцент при извеждането на основните черти трябва да бъде тъкмо върху тази своеобразна “самодостатъчност” на принадлежащите към средната класа. В това се съдържа резултатът от сравнително по-голямата социално-икономическа автономност, самостоятелност на основното трудово занятие на тези хора.

Много е важно обаче да се разтълкува правилно това качество. Тук не става дума то да се приема в буквалния му смисъл. В обществото не е възможна абсолютна автономност, възможни са само степени на тази индивидуална свобода. Самостоятелността е и “собственост”, но не единствено в елементарния директен смисъл само като притежавана материално-вещна собственост (доходи и имущество), а преди всичко като собственост чрез собствения труд. Силата на човека от средната класа е в неговия собствен труд и на тази основа – в неговата по-самостоятелна активна стратегия на живот и на ежедневно поведение. Качествата му на активен, инициативен социален актьор, придобитите и притежавани от него квалификация, способности и усилията, амбицията да ги ползва за своето и на семейството си благополучие са дори често по-съществен белег от физическата величина на неговото наследено и придобито имущество.

Самостоятелността, самодостатъчността не означава непременно и самонаетост (въпреки че и самонаетите са типични представители на средната класа) или само пряка собственост на фирмата, учреждението, където лицето работи или където то “сам си е господар” (макар че и дребните и средни собственици, предприемачи, търговци принадлежат par excellence към средната класа). Мелвин Коон и Карми Шолер, извеждат как автономността, самостоятелността в работата, в основната трудова дейност оказват въздействие върху по-особения социален статус на такива хора, тяхната по-голяма самостоятелност, гъвкавост и адаптивност и в обществения живот, способността им да се самоорганизират с по-голяма лекота, по-безконфликтно и в другите социални дейности, в ралична социална среда (вж.: Kohn, Schooler 1983). Няколко години по-късно Коон, заедно с Кажимиеж Сломчински верифицира с положителен резултат валидността на тези изводи в сравнение между социалните структури на САЩ и Полша (вж.: Kohn, Slomczynski 1990)

Присъствието или отсъствието на колективно действие не трябва да се третира в опростен, елементаризиран вариант, свеждайки го само до актове на съвместни действия, до актове на съвместни публични изяви. В социологическите традиции (Дьорд Лукач, Едуард Томпсън, Ерик О. Райт и др.) колективното действие на групово ниво се разграничава в различни пластове, аспекти: стратегическо колективно действие – практики и действия, представящи групови интереси; нормативно колективно действие – убеждаване, морализиране, оправдание, легитимиране, което предполага споделени модели и образци на оценка, на нравственост, споделяне на утопии; традиционно колективно действие – практики на регресия или съпротива, подозрения и пр., което предполага споделени традиции, норми, обичаи; експресивно колективно действие – идентификация с лидерите, символите, знаците, което предполага общност, съвместност, споделеност на чувства и пр.

Има широки познавателни възможности за интерпретирането на средната класа, на съответните средни слоеве, на хората принадлежащи към тях и идентифициращи се с тях – и в контекста на придобилата голяма популярност и влияние в западните страни през 80-те и 90те години на ХХ век “теория за рационалния избор” (rational choice theory) и съответно – “теория за рационалното действие” (rational action theory). Голдторп например пояснява, че действайки рационално, индивидите от различни класи не предприемат едни и същи действия, защото възможностите и принудата, предоставени им в резултат на тяхната принадлежност към различни класи е различно; по същия начин една и съща нагласа може да води поради същите причини до различни действия.

Разбира се, същевременно, необосновано е приписването на “само позитивна” или “само негативна” роля на една или друга социална група. Последната винаги носи в себе си определена амбивалентност и изпълняването на една или друга обществена роля зависи от съчетанието на редица други фактори, от свързването на дадената група с икономическата и политическата структура, поставянето й в конкретния политически, икономически и културен контекст. В подобен смисъл Фр. Хайек, а по-късно Д. Бел, А. Гоулднър и др пишат за “амбивалентната природа” на “техническата интелигенция” и “хуманитерните интелектуалци” (вж. напр.: Gouldner 1979: 8-20). Но това не отменя присъщата по принцип предприемчивост, инициативност, активност като основни групови качества на представителите на средните слоеве.

От друга страна и елитите представляват “инициативни актьори”, в това няма съмнение – те са винаги “над” останалите (те са и “по-“, и “най-“), те и по названието си са “върхът”. При тях обаче случаят е по-различен, защото част от елита разчита на наследен капитал, а не само на свой собствен труд като основен ресурс, което в нашия случай е особено, дефинитивно важно.

В своя бестселър “Тихата революция” и по-късно в обобщаващия труд “Модернизация и постмодернизация: културни, икономически и политически промени в 43 общества” Роналд Ингълхарт направи опит за обяснение на промените в социалните структури на съвременните, модерни общества и особено на прехода от доминирането на материалните към доминиране на нематериалните, “постматериалистически” ценности (Inglehart 1977; 1997). В тази насока е и новата роля на средните слоеве и средните класи в последните 2-3 десетилетия. Все по-ценен става не просто трудът за получаване на средства за живот и оцеляване, а и интересния, автономния труд, удоволствието от самия труд, водещ до развитие на творческата природа на човека, до самореализация, до предизвикателства пред професионализма, до повишаване на знанията и квалификацията, до повишаване на стремежа към по-престижна работа и т.н. И от тук – силната личностна мотивация за по-значима инициативност, предприемчивост, склонност към поемане на риск в начинания и т.н. А тъкмо това са все черти на хората от средните слоеве, които е необходимо да участват в общата интерпретативна схема на средната класа в днешните условия.

Притежавайки качествата на инициативни социални актьори, именно “средните” разполагат както с възможностите за придаване на по-голяма устойчивост, така и с потенциала за промяна на статуквото – именно в техните среди се създава нужната преоценка и пропаганда за промяна, сред тях са и организационно подготвените за смяна и участие в управлението. Съвременната история изобилства с примери за активната, преобразователна и предприемчива изява на този тип социални субекти.”

Съвременна карикатура от Русия (2018 г.) А ето откъде е дошла идеята на двете приложени карикатури – вж. ТУК руски плакат от 1901 г.

Край на цитатите – следва моят субективен извод.

Българското общество е разединено и неспособно да се самоорганизира, тъй като слоят на средната класа е изключително изтънял. Но днес това не е характерно единствено за България и страните, в които преходът все още не може да завърши, но и за все повече държави и цели региони. Умишлено ли се тласкат държавите към намаляване на животоспасителните средни класи, или това е неосъзнат процес, но той би трябвало незабавно да бъде спрян. И всеки закон или политическо действие, което води до стесняване на средните слоеве в обществото, да бъде обявен за престъпление.

При създалата се ситуация не е трудно да се открие посоката за създаване на значителна и действена средна класа. Това може да стане по няколко направления – икономически, организационно-политически, културни/научни и др. Като основна цел е създаване на по-голяма социално-икономическа автономност и самостоятелност на тези хора и подобряване на културата и образованието им.

Защото, пак да цитирам ред от текста на проф. Тилкиджиев: “Човек може по-лесно да придобие (или загуби) пари и богатство и да измени икономическото си положение, отколкото да придобие образование, култура и стил на живот.”

И може в един момент да се окаже, че някоя по-бедна държава е по-привлекателна за живот, отколкото промишлените гиганти. Защо такава държава да не направим Родината си? Но, за да стане това, първото, което ни е нужно, е разбиране за значението на средната класа.

 

Петър Стаматов

————————————————————————————————-

* Проф. д.с.н. Николай Тилкиджиев е зав. секция “Общности и социална стратификация” в Института по социология при БАН. Текстът е една малка част, синтез от монографията му “Средна класа и социална стратификация” (София: ЛИК, 508 с.).

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.