Home » Авторски страници, литература

Идилично

2021.09.05 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Тialoto.bg

.

Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм – не зная.

Оглеждам стена по стена –
сенки, бръчки по стари тапети,
попили дъха на жена,
старо вино, любов и спагети.

И сякаш вечерният мрак
бавно плъзга по тях дълги пръсти,
опипва за паметен знак –
аз го сложих – че ти се завръщаш.

Изпълва, едва доловим,
всички ъгли със шепнещи тайни.
Притихнали, с него броим
дълги мигове в празната стая…

А после поток светлина
гони сенките… Как се усеща,
че е минал тук смях на жена…
Дъх на вино, любов и спагети.

 

Иван Вакрилов

––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, туктук, тук, тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.