Home » Авторски страници, литература

За нехубавите неща

2021.09.26 Няма коментари
Spread the love

.

Д-р Хасан Ефраимов. Снимка: ФБ профил на автора

Напоследък не се чувствам добре, да ви кажа. Сякаш Кубрат Пулев се е наврял в главата ми, а Джошуа го е притиснал в някой ъгъл и го млати, млати…, ама така, душманската, още малко и ще го… човечеца. Ся, вярно че нашият носи на бой, ама чак пък толкоз… Не стига това, а в другия ъгъл се разположила и наша Стойка, навила ръкавите и блъска ли, блъска по невроните ми. Викам:

– Стойке, ние почетен гражданин ще те правим на града, а ти…

Добре че се сетих да си измеря кръвното, а то…

– Аз не ти ли казвах да не пушиш? – посрещна ме и д-р Ганов.

– Казваше ми.

– Защо не ме послуша тогава?

– Ти ми казваше и да не пия.

– Добре че поне още помниш.

– Аз, ако бях те слушах тебе, и без наследници щях да остана – не му останах и длъжен.

– Да, ама сега нямаше да имаш кръвно.

– Ти защо имаш тогава?

– Патлакът как е? – продължи, обаче, нашият, докато ми правеше кардиограма.

– Докторе, остави патлака! Аз се чудя как да си спася гъ…, а ти… – Хич не ми беше до словесни пререкания в момента.

– Дай да ти видя и шекера – не спря, обаче, докторът.

– Аз сладко не ям!

– В ракията да не мислиш, че няма шекер. Дай пръста.

Ужас! Излезе 18, а в рода ми няма никой с диабет. Вярно, че напоследък пиех бира, като жаден немец на Октоберфест, и после пикаех, ама… чак пък…

– Обоняние имаш ли? – продължи докторът. – Вкус знам, че никога не си имал.

– Защо пък да не съм имал?

– Щеше ли да се жениш седем пъти инак?

– Ти да не завиждаш?

– Сиропира ли се?

– Не.

– Така си и мислех. А отсега нататък…

– Какво?

– По-добре недей. Докато подейства… Едва ли ще издеяниш толкоз.

Благодарих на доктора и се прибрах с куп лекарства в джоба. Не бе ми останало никакво желание да се заяждам.

Налях си бира и седнах на двора. Зоро веднага се домъкна и почна да ме ближе.

– Недей, моето момче, недей – успокоих го и него. – Аз няма да те оставя без нищо. Да знаеш, къщичката си е твоя. Никой няма да ти я вземе. Можеш да живееш в нея, колкото си искаш.

– Докторе, аз мога ли да взема дървата, бе? – провикна се и баба Гица.

Обърнах се и я видях на резервното й място – качена на плета. – Като те гледам така, май няма да ти трябват.

– Че ти и сега ги взимаш – засякох я веднага.

– А, докторе…

– Какво?

– Да взема и бидона, а?

– Що? Ще вариш ракия ли?

– Що пък да не варя? Виж колко много плодове имаш.

– С моите плодове?

– Че, к’во? Да не мислиш, че Сисито ще ги погледне, като се гътнеш?

– А бе, кой ти е казал, че…

– Какво става, тати? – веднага се домъкна и дъщеря ми, разтревожена. – Нещо май се излагаш, а? Ама, каква е тази бира пак? – Туй, докторите, са големи клюкари, от мен да знаете. Новината ме бе изпреварила.

– Тихо, че да не те чуят онези от СЗО-то, моето момиче – веднага я предупредих.

– Това пък защо?

– По-добре недей. Че като нищо ще тръгнат да ме спасяват и от…

– Сиси, да знаеш че татко ти ми даде бидона – провикна се разтревожена и баба Гица, отново от плета.

– Стига и ти с този бидон, бе! – не се стърпях накрая и се разкрещях.

– Е, що така се отмяташ сега, бе докторе? – Баба Гица придоби най-печалния вид на света. – Не са хубави тези неща, които правиш.

– Да, аз правя все нехубави неща. И да се махаш от този плет, че…

Тръгна си старата жена, а гласът й още дълго се чуваше от другата страна на плета.

– Тати… – опита се да подеме нов разговор дъщеря ми.

– Всъщност, благодарен съм на съдбата. Кръвно, диабет… Това са бошлаф работи. Поне езикът ми още си е на мястото. От него да не тръгнат да ме спасяват, че… напоследък, май…

– Ох, тати…

– Страх ме е отново, бе моето момиче. Представяш ли си, какви времена дойдоха. Отново ме е страх да приказвам.

– Тати…

– Само си помисли! Писател го е страх да пише. Как се нарича това?

 

Хасан Ефраимов

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.