Думите

.

На Двайсет и четвърти май ми се ще да кажа нещо за думите. Кога, ако не днес?

Най-близките до мен думи не са били думите на поезията, а са били думите на майка ми и баба ми, на баща ми, на приятелите ми.

Майка ми са всичките думи около мен. На баба ми думите вече малко се отдалечават, а думите на баща ми ме държат да не се клатя, придържат ми сърцето и ума. Думите на приятелите пазя чрез техните образи, чрез физиономиите им. Думите на приятелите са лицата на приятелите.

Нямам по-сладки думи от тия, които в просъница слушах сутрин от майка и баба, мотаещи се около печката на ранина – въглен, пепел, дърва, кучето, комшийката баба Лалка, фурнаджията Павел, който живее под нашата къща, са думите, които са ме събуждали. Толкова ги обичам, че не мога да ги запомня наизуст от обич. Помня ги само като събуждане. Особено думите въглен и пепел. Въглен и пепел, но казани от майка и баба.

Най-близките думи до мен са и думите, които са ме лекували. Много боледувах като малък и се налагаше да ме разтриват с мас и ракия, да ми топят краката във вряла вода в леген, да сипват във врялата вода сол и най-вече – да идват да ме видят през нощта дали съм се изпотил и дали ми минава. Всичките тия думи, след които оздравявах, не давам за най-хубавото стихотворение на света.

Последната дума, която казах, когато видях стопената си като конец майка в края на дните ù, не беше дума – глътнах си езика от мъка. Ето я най-голямата дума за мъка. А когато си отиваше баща ми, няколко секунди вих над него като куче. Само няколко секунди вих. Ето ви я най-страшната дума за мъка по баща.

Все повече съм убеден, усещам го, че нашият език – българският, с цялата му сладост, хлебност, виталност, бодливост, с цялата му чепатост и неописуемост, може да бъде спасен от диалектите. Говорете на диалект и да не ви пука. Говорете на диалект и си услаждайте душата! Съхранявайте си душите с диалектни думи и диалектно произношение, защото това е пъпната ни връв с първичния ни език.

Лула тютюн не струват, както би се изразила баба ми Дона, всичките фризирани, купешки, лакирани граматически и фонетично правилни думи, ако в тях няма пръст, кълн, живот – твоя живот, а има подражание и префърцуненост. Едно е да знаеш много думи, едно е да се пълниш с думи, друго е думите да са твои.

Дръжте се за сладостта на думите и ще усетите как в устата ви става киселичко от думата дрянка, как ви става захарно от думата грозде и как ви се замайва акълът и ви пари в гърлото от думите ракия и любов.

Истинският език сега не се разширява, а се свива. Той ще стане език на посветените. И може би така и само така ще го спасим от машините и виртуалността, от артистичните сноби, които мислят, че с език само се облизва ръка на господар, а не се изсмуква отрова от ръка на ухапан брат. Голяма е разликата, нали?

Езикът не е само за плезене, макар че и плезенето е прекрасно – езикът е за усещане, за „дегустиране“ на думите и за тяхното съживяване.

Ако думата камъче, например, ви се стори студена, помислете половин минута и в тая половин минута повтаряйте само думата камъче – дръжте си я тайно в устата и ще видите колко топла дума ще се получи.

Понякога се е случвало така, че съм подбутвал встрани най-близките за мен думи. Смятал съм ги някак си негодни за поезия, недостатъчно представителни. Голяма глупост е било, да знаете. Голям бал на суетата. Не можеш ли да стъпиш върху дума и тя да те издържи, няма за какво да я пишеш в стихотворение. Ако е дума, излязла от кръвта ти, колкото и ефирна да е, ще те издържи и ще си е на мястото в стихотворението.

Днес честваме светите братя, техните ученици и нашата азбука. И имената на братята Кирил и Методий ще се споменават хиляди пъти. Когато ги произнасям обаче, не си мисля, че братята са двама братя – мисля ги за едно. И думите Кирил и Методий са една светеща и свята дума.

.

Николай Милчев

.