Home » Избрано, Традиции

Николай Колев – един неуморен колекционер на история и памет

2021.08.31 Няма коментари
Spread the love

 

Исперихчанинът Николай Колев е създал портала за знание „Земята ни Българска”. Една от последните му инициативи е да възражда интереса към малки села с минало. Такова е непознатото ни Йонково, с неговите традиции и мистицизъм.

Като историк и бивш уредник на фонд „Нова история” в Историческия музей на град Исперих, мога със сигурност да ориентирам уважаемия читател, че в Делиормана (днес Лудогорие) е имало много села, от които днес няма и помен. Ако видите някое старо ябълково или крушово дърво, лалета, божури и ружи някъде на необичайно място, знайте – там е имало село. Не можем да очакваме светът да застои стихнал и неподвижен, но е тъжно да го отхвърляме такъв, какъвто е бил. Особено е приятно, когато срещнеш някого, който е намерил свой начин да пренесе духовността на този отминал свят в следващия век. Днес, когато в държавата ни се случват абсурдни неща, такива начинания са заредени с особена, силна енергия. Етническото многообразие и пропитото ни с история и култура Лудогорие имат нужда от такава енергия. Колекционерите на история и памет са нарочени от съдбата хора. Те превръщат пренасянето на духовността в мисия. Дали исперихчанинът Николай Колев е такъв… оставям на читателя да прецени.

Ники, така го знаят всички, създава преди три години фейсбук страницата „Земята ни Българска” (линк). Това е некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската история и култура. Проектът възниква като туристически каталог за културно-исторически и природни обекти в България, но постепенно прераства в портал за знание. Едни от най-харесваните рубрики в портала са Проект „Разруха“ – показващ изоставени сгради и тяхната история; Проект „Памет“ – разказващ непознатата българска история; Проект „Традиция“ – изследващ разнообразието и богатството на българските обичаи, занаяти и бит; Проект „Роден край“ – представящ уникалността на малките населени места в страната. „Земята ни Българска“ развива и активна дейност за подпомагане на каузи и местни общности в стремежа им за съхраняване на българщината и българския дух. Ако има любопитни, могат да разгледат подробно фейсбук страницата на Ники – „Земята ни Българска” (линк).

Днес Николай е навлязъл във времето на активна работа с партньори по места – предимно малки села, ревниво пазещи миналото си. Част от работата се състои в създаването на разпознаваеми и запомнящи се образи – лога, указателни табели, плакати за събития. Уважаемият читател не трябва дълго да се чуди, ако види скоро на пътя Исперих – Разград, в близост до село Йонково, указателна табела с надпис „Юнуз баба теке”. Но това, което читателят не знае и сега ще научи е, че в района на селото, преди години, е намерено сребърно съкровище. Около съкровището битуват доста тайни, но вероятността да е конфискувано, при опит да се изнесе в чужбина, звучи достоверно. Съкровището, с общо тегло 289 гр., е от III век пр. Хр. и е изложено за пръв път през август 2017 г. в Националния исторически музей. Сред ценните предмети са купа с полусферична форма, каликс (ритуален съд) и фрагмент от ритон с врязана украса от бръшлянова клонка. От този период във фонда на Разградския музей се съхранява и меч-рапира микенски тип, също открит край селото. В Йонково има много история и с няколко изречения ще Ви я представя. Така ще си отговорите и на въпроса – защо си заслужава да кривнете от пътя Разград – Исперих, да влезете в селото, в читалището и… да видите как хората на Йонково съхраняват паметта си.

Старото име на Йонково е Юнуз абдал, по името на един от побратимите на прочутия Демир баба. Гробницата му днес се намира недалеч от селото. Селото се състояло от две махали – Ески (Старата) и Чапраз (Насрещната), разделени от дълбок дол. Има предания за две стари български села, чийто следи личат в гората. След Кримската война в селото се заселват татари и черкези, които създали нови махали. След Освобождението, през 1900-та година се заселват първите българи. През 1910 г. било отворено училище, а до средата на века и в двете махали били основани читалища.

През 1964 г. е построено новото читалище в селото. Много повече за миналото на селото може да научите в читалищната сграда, където в красиво дърворезбованата ритуална зала можете да разгледате етнографската сбирка и да задоволите носталгията си по социализма чрез съхранени уникални предмети – Електрически моно грамофон ”Респром ГМ 311”, механичен калкулатор ”PREDOM MESKO”, произведен през 1975 г. в Полша, електромеханичен калкулатор ”DARO ASOTA 314” – произведен в ГДР, телефонен номератор за десет линии, радиошкаф „Респром Акорд – 104“, произведен през 1965 г. във Велико Търново, телевизор „София-21”, произведен в завод ”Ворошилов” – София, циклостил ”Cyklos Typ XIID”, произведен през 1968 г. в Чехословакия.

Уникален е и станът за плетене на рогозки от царевична беленица. Тези рогозки бяха неотменима част в селската подреба през 60-те години на миналия век. През лятото задържаха хлад и бяха красиви. Чудя се как още някой художник приложник не ги е популяризирал като красиви екопостелки, придаващи екзотика и колорит на съвременния дом. Няма да изпадам в повече подробности, за да се съхрани все пак елемента на изненада за посетителите.

Пътнико, който идваш от Разград. Като видиш указателната табела на селото – отбий се вляво. А ти пътнико, който отиваш към Разград – отбий се вдясно. Ще е забавно за теб и семейството ти. Децата ти ще видят предците на съвременния ксерокс и телефонна централа. Може и да чуеш, някъде от ъглите на залата, гласът на телефонистката през нос да крещи: -„Алооо, колежке – дай ми Дурач, колежке – чуваш ли”. Може да чуеш и скърцането на грамофонната игла по плочата от радиограмофона и чистият глас на Лили Иванова, Емил Димитров или Паша Христова. Ще е забавно да предприемеш и поклоннически туризъм и да посетиш текето Юнуз баба. Ще пиеш вода от чешмата и ще закусиш на тревата. Ще усетиш една цветна миризма. Ще е страхотно преживяване.

Идеалното минало, разбира се, е илюзия. Но, за да си изградим някаква визия за бъдещето, имаме нужда от нов поглед към миналото. Идеята на Николай Колев за „възраждане” на интереса към селото като обект на познавателен и културен туризъм е прекрасна. Поставянето на указателни табели и маркирането на маршрути до текето от двете съвременни села е в партньорство с Кметство Йонково, Община Исперих и Исторически музей Исперих. Не искам да пропусна и факта, че Ники активно работи и по проект за възстановяване и съхраняване на стари кулни/фасадни часовници в региона. Въпросът е – ще имат ли последователи тези идеи? Ще има ли доброволци като Ники, които така, без нищо, да отделят от времето си, да задействат енергия в тази посока? Подобни идеи те правят безсилен. Въпреки натрупаните негативи, продължаваш да обичаш хората, мястото, на което си роден, държавата си. Карат българите в чужбина да се връщат, дори и само заради един залез. Правят смислено нашето съществуване – съхраняват ни. Съхраняват и хубавата ни Родина – България.

.

Автор: Милена Николова

Снимки: Петя Илиева

Статията е публикувана във в. „Екип 7”, бр. 97/25.08.2021 г.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.