Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Английска слива

2020.05.13 Няма коментари
Spread the love

Стихове от Сергей Бояджиев

Илюстрация: Gardenerdy.com

.

ЕТИКА

На Докинс* книга се продава –
строг атеист и биолог
и страстно той ни убеждава,
разбира се, че няма Бог.

И дава примери различни
за еволюция, подбор;
как организмите себични
по-слабите обръщат в тор.

И как бактерий паразитен
отравя подло благ микроб
и за белтъци ненаситен,
сега на друг копае гроб.

И вирусът микроскопичен
е агресивен паразит
и кода собствен генетичен
изстрелва, в клетката забит.

И ни превзема зла „Корона“
и люта треска ни тресе,
прекъсва изведнъж купона
и може да ни отнесе.

Та той дори не е бактерий,
а молекули без морал,
за еволюция критерий
единствен – кой кого изял.

Дори прекрасните корали,
с токсични, злобни пипала,
когато нощем сме заспали,
започват яростна война.

А ето котката красива –
за спорт, не само за храна,
подмята с нокти мишка жива
и няма чувство за вина.

С рогата пръчове се кюскат
до смърт – за някоя коза,
и вълците към тях препускат,
и рони крокодил сълза.

И равнодушната природа
не знае ни добро, ни зло,
а само собствена изгода,
зачерква минало-било.

Човекът, същество етично,
е вечно гладен за месо,
убива хладно, методично –
привет на теб, Жан-Жак Русо!

————————-

* Ричард Докинс е известен английски биолог и атеист,
автор на популярни книги за еволюцията.

 

.

РОДНИНИ

В едно селце край Варна аз видях
как гордо се разхождаха без страх
чедата горски, дивите глигани –
тях никой не ги гледа, не ги храни,
но затова пък никой не ги коли,
живеят според своята си воля.

Вървяха тежко, като господари,
а не като крадливи, плахи твари,
свинята-майка умно до пазара
семейството си весело докара,
топуркаха след нея три прасенца
с опашчици и светкащи оченца;

тя хранеше ги с пъпеш и домат,
а пък глиганът черен и зъбат
на стража пред сергията стоеше,
и тъй предупредително грухтеше,
че с малко страх внезапно осъзнах:
не те са ни на гости – ний на тях!

О, доблестни, великолепни свини,
о, наши близки, истински роднини,
с проблемите се справяте отлично,
а сходството ни братско, генетично
е към деветдесет и шест процента –
останалите четири са мента!

 

.

ФЕРОМОНИ

Феромони, феромони
според вашите закони
хитра химия ни гони –
тя пришпорва чувства „лични”
и възторзи романтични.

Дамата се появява,
изведнъж ме покорява
и решавам аз, че с нея
иска ми се да живея.

В нея също нещо става
и внезапно осъзнава
колко много я привличам,
колко много ме обича,
колко съм добър, способен –
на идеала съм подобен!

Молекулите приятни,
молекули ароматни
в нас програмата омайна
завъртяват много тайно
и умът се заблуждава,
че съзнателно решава,

че избира си живота –
влачи радостно хомота
и възпява Дулсинея,
вижда съвършенство в нея,
без да знай – в парфюм подмолен
той е влюбен и доволен.

Вие, скрити феромони,
сте шпиони на нагони,
ключ към сложната програма,
код на сладката измама
и без вас… любов май няма!

 

.

АНГЛИЙСКА СЛИВА

Под дъжд студен и облаци оловни,
протягаш клоните си тъжно и любовно,
английска слива в скъпата градина –
уж у дома, а винаги в чужбина.

Под сини сливи сладостни израстнах,
аз имах лято дълго и прекрасно,
край Осъма, в Казачево и Сливек,
сред песни на гугутка и на гривек.

А някой теб напразно е пренесъл,
костилката ти в Англия донесъл,
в очакване на сливи сочни, сладки –
в поляната ми окосена, гладка,

отчаяна ти корените впиваш
и някак оцеляваш, не загиваш.
През юли вече твойте клонки щедри
превиват се от плодовете едри,

отвънка сини, лъскави и чисти,
отвътре и безвкусни, и воднисти.
Все пак ги ям, другарко нежна, мила –
мъглата твойте вейки е покрила,

тук лято, есен са едно и също
и облакът безкраен те обгръща,
търпиш ти вятър, леден дъжд във мрака,
снагата ти студена пролет чака,

пак с бели цветове да се закичиш
и трогнат, аз все пак да те обичам.

 

.

НА ПРОЩАВАНЕ

Не искам костите ми жалки
да ровят с метри и писалки,
да ги сглобяват фактолози
и даже палеонтолози.
От страсти щом съм изцеден,
ще бъда бързо изгорен
и в Черното море обично
ще се разтворя аз химично,
и ще последвам моя брат
в нашия подводен свят.
Сергей е прах, вода солена
и морска светлина зелена!
И в царството на Посейдон
прахът ще стане на планктон,
а него миди ще го глътнат,
тях разни риби ще гаврътнат,
а тях пък ще погълне звер –
кефал, лаврак или лефер,
след туй лефера хищен, вкусен,
опечен от готвач изкусен,
ще го похапне нежна дама,
със тънко кръстче, с остро рамо
и аз ще се напъхам в нея,
отново ще си поживея!

.

—————————————————————————————————-

Авторът с кучето си

Сергей Бояджиев е роден е през 1952 г. в София, в семейство на лекари-преподаватели. Осми клас завършва в Източна Германия, а девети – в Алжир. Завършил е столичната Френска гимназия, след което Медицина. Работил е като психиатър в болницата в Карлуково и в Медицинска академия – София. През 1983 г. д-р Бояджиев заминава за Етиопия, където работи няколко години, включително като консултант в болница за прокажени; работил е и за Червения кръст. През 1993 г. заминава уж за малко за Лондон, по покана на английски професор, но остава във Великобритания, заедно с децата си. Работил е и на малък шотландски остров в Атлантическия океан. Той пише стихове, разкази и фейлетони още от ученик. В България има издадени две стихосбирки, втората от които се нарича „Връщане няма“. Предстои издаването на негова книга с фейлетони и писма. Публикуваните тук стихотворения са от поетичния цикъл на автора „Биологични“.

 

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.