Home » Авторски страници

Памет за Петя Дубарова

2020.04.26 Няма коментари
Spread the love

.

На 25 април 2020 г. Сестрата на слънцето щеше да стане на 58 години

Петя Дубарова (1962-1979)

На слънцето искам да бъда сестра,
със лъчите му аз да запявам,
със него да срещам добрата зора,
със него света да огрявам.

Петя Дубарова, 1974 г.

“На света винаги е нужен Поет, за да му прилива Дух” – каза Добрина Топалова, автор на книгата „Явлението Петя Дубарова“.

Поетите (на латински vates – прорци) и Артистите и са Духа на един град, и на една страна. Така Бургас е изписан от Христо Фотев и Петя Дубарова, нарисуван от Георги Баев, възпят от Тончо Русев. Ако бъде разрушен, може да бъде възстановен по стиховете на Фотев и Дубарова, по картините на Баев и песните на Русев.

ПЕТЯ ДУБАРОВА е родена на 25 април 1962 г. в Бургас – „най-синьото вълшебство” на света. Живее на улица „Гладстон“ 68 до Борисовата градина, учи в Английската гимназия и, озарена от гените на родителите си и фотоните на града, като дете започва да пише стихове. Защото мечтае да „бъде сестра на слънцето“ и „луната на своя гръб да натовари“ в „дом, в който да се побере морето”.

И обещанието на Петя Дубарова:

Ще бъда най-безавторна – щастлива.
Ще бъда просто малка тайна.

Тайна, подобна на Емили Дикинсън – интровертна, херметична, меланхолична – поетесата, родена на 10 декември 1830 г. в Aмхърст, щата Масачузетс. Вероятно тя е преродена в Петя Дубарова – крехкост на таланти, разкъсани от бруталността, в която живеят. И двете – потопени в магията на amor fati (любов към съдбата) – цветя, верни на лиричната си природа.

Само този, на който свише и генетично му е казано какво да прави, може да сътвори такива метафори, когато е 12-годишен:

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват: “Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича.”

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва,
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

.

Послепис

През 1980 г. само вестник „Учителско дело“ публикува „Талантът се ражда крехък“ – бургаският „Черноморски фронт“ безмилостно не прие ръкописа ми. Христо Фотев по-късно справедливо запита: „Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим?“

Вали вечерен дъжд. Вървя по улиците и на всеки ъгъл очаквам едно Слънчево бургаско момиче „да се изправи на пръсти“ и да поздрави дъжда.

Бургас, вечер, дъжд, улици и ъгли – Слъчевото момичето не идва.
На дъжда му стана тъжно – и онемя.

 

Д-р Георги Чалдъков и приятели

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.