Home » Авторски страници, българи зад граница

Направете така, че децата Ви да чувстват красивата ни земя своя

2020.02.20 Няма коментари
Spread the love

Източник: assa-m.com

Отдавна се каня да напиша няколко добри думи за България. За лошите неща знаем всички. Най-тежки са административният терор, некадърността, мърлящината и епидемията от глупота. Но тъй като все по-често тук, в САЩ, говоря с хора, кроящи планове за прибиране, искам да им дам моята гледна точка, защото се нагледах и на хора, които, увлечени в промиването на златните жили, се върнаха в урни и ковчези, без да се порадват на плодовете от усилията си.

От около две години циркулирам между САЩ и България, след 10 години в Илинойс и Флорида. Едва преди два месеца се загледах в българското ми обкръжение и осъзнах, че приятелите ми имат доста по-висок стандарт на живот от шофьор на камион в САЩ. Разпознават се наченки на икономическа сегрегация като тук.

Има по-добри и по-лоши градове. София става все по-лоша, но след 6 вечерта е много приятно място за кино, театър, концерт, фенси ресторант, бар кроулинг и други забавления. Бургас пък например се управлява добре. Личи идея за бъдещо развитие на града, като че ли някой наблюдава голямата картина, а не, както в София – парченца от 200 различни пъзела. Пловдив пък е най-доброто място за напиване. Вечерите в Капана дават усещане за Флоренция. В Стара Загора няма безработица. Един приятел събира боклука там и ми сподели, че в града има 2 пъти повече кофи за боклук, в сравнение с други градове от същия калибър.

Сега американските части от мозъците Ви ще свържат този факт с консуматорското общество. Наистина, откак магистрала “Тракия” тръгна в цялата си дължина, градовете по пътя й бележат икономически подем, въпреки административния терор. Същото предстои и за Северна България, когато до 2-3 години завършат “Хемус”. Колкото и да не е умен Бойко, поне осъзнава, че магистралите са кръвоносните съдове на една държава.

В България живея на един час път от София в малък град. Детските градини и яслите са напълно безплатни и няма проблем с приема на деца. Училищата са ОК и, макар хаотичните и множествени реформи в образователната система да са я изродили до степен на пълна безполезност, често срещам разсъждаващи, мислещи деца от всякакви възрасти. Предполагам това е заслуга на родителите. Училищата не са обезопасени като тукашните, но не съм чул масов убиец да нахлуе в някое от тях. Около нашето не се продават наркотици. За 2 години не съм чул някой да е обран, убит, изнасилен. За един взлом чух – някакво циганче го респектираха в полицията. Патрулките преди имаха по една туба бензин месечно. Сега гледам, че денонощно кръстосват всички улици.

Социалния живот в България е със съвсем друга интензивност. Театрите са пълни и за някои постановки билетите свършват моментално. Кина, ресторанти, гости и кратки екскурзии са достъпни и чести. Винаги има близки хора с рождени и именни дни, сватби, ергенски запои, панихиди и спонтанни срещи за обмяна на идеи.

Често слушах и споделях оправданието, че седим в Америка заради бъдещето на децата си. Не е сигурно. Европа сега е абсолютно отворена за българи и дава широк спектър от избори. Университетите в Англия и Германия са далеч по-достъпни от американските, а самолетните билети са колкото 2 мийла в МикиДи. В България децата растат в по-враждебна и архитектурно агресивна среда. Това изгражда у тях качества за оцеляване, които в САЩ и Европа не биха развили. В самолетите от и за Европа виждам седмични, месечни, сезонни гурбетчии. Приличат на армия пчелички, които упорито носят мед на чиновническите търтеи. Но някои от тях, огледали се в развитите демокрации, надигат глас и започват да изискват неща в замяна на парите, които носят в държавата. Заражда се Гражданско общество. Въпрос на още малко време е да се натрупа критична маса. Така наяве вече излизат кирливите ризи и некадърността на чиновниците, осмислят се грешките.

Нямам за цел да убеждавам някого, че в България е лесно. За мрънкащите и мързеливите няма място там. Макар да сме най-бързо стопяващата се нация в света, сигурно е, че тия безобразно надарени и красиви 111 хил. кв. км в умерения пояс няма да останат незаселени. Направете така, че децата да Ги чувстват свои. И да знаете, че това с 4 часа българско училище в събота няма да стане.

 

Милен Попов

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.