Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Актуални проблеми на българските общности – заседание на парламентарна комисия

2020.02.27 Няма коментари
Spread the love

На 19 февруари 2020 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание. На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, Държавната агенция за българите в чужбина и Администрацията на Президента. По точка първа от дневния ред бе обсъдена и гласувана “Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.”

По точка втора от дневния ред – “Актуални проблеми на българските общности” – гост бе Стефан Манов от т. нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина. Обсъдени бяха въпроси, свързани с консулските услуги и изнесените консулски дни; с променен здравен статус на български граждани зад граница, участвали в секционни избирателни комисии на български избори; с несъздадените и досега Обществени съвети към българските дипломатически представителства и Национален съвет на българите в чужбина.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 39

На 19 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Актуални проблеми на българските общности. Гост – Стефан Манов от временни обществени съвети на българите по света.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде от три точки:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Актуални проблеми на българските общности. Гост – Стефан Манов от временни обществени съвети на българите по света.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Приема се единодушно, без против и въздържали се.

По първа точка:

ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.

По принцип материалите са били изпратени до всеки от нас. Те са по разпореждане на председателя на Народното събрание и ние трябва да приемем на нашата комисия съответното решение на Министерския съвет.
Прегледал съм материала обстойно. Не виждам в така предложеното решение нещо, конкретно касаещо нашата комисия. Надявам се и Вие да сте обърнали внимание. Предлагам директно да го гласуваме. Няма какво да обсъждаме. То не касае дейностите. Ако има някакви изказвания, съм готов да Ви предоставя думата.
Колега Вангелов, имате ли някакви изказвания?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Имам съображения.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ако имате съображения, предоставям Ви думата, господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, за Зелената сделка има много въпроси, чиито отговори трябва да се дадат и ние като народни представители трябва да внимаваме, защото се казва, че 9% от емисиите на въглероден оксид в Европа и в света се излъчват от Европа. Ако ние ги направим нула, това означава, че 92% или 93% – 90% ще продължат да се излъчват от други континенти. (Реплики.) Ами другите страни не са страна по такива зелени сделки. Чудя се каква ще бъде съдбата на ТЕЦ-овете? Много хора са заети там и се опасяваме да не би тези уж милиардни бюджети, които щели да бъдат за компенсация… Какво всъщност ще бъде компенсирано – дали хората, които ще останат без работа? Много въпроси има.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, господин Вангелов, но конкретно нашата комисия какво общо има с тези въпроси?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нищо. Аз затова попитах защо трябва да го гласуваме като вътре няма текст за българите в чужбина.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Просто, защото е разпределен от председателя на Народното събрание на всички комисии, включително и към нашата.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Но нали в него няма за българи в чужбина? (Реплики.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Чисто процедурно и формално. В залата, разбира се, всеки има право да се изкаже и да даде становище и мнение по въпроса.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: И други въпроси имаме – за членството на Турция в Европейския съюз.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, споделям напълно Вашите виждания и притеснения относно много от точките по въпроса, но конкретно в случая нещо, касаещо българите в чужбина в самия доклад не виждам. (Реплики.) Затова мисля да го подложа на гласуване и всеки по съвест да реши как да гласува.
Колеги, подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Моля, който подкрепя решението, да гласува.
За – 9, против – 2, въздържал се – 6.
Приема се.
С това изчерпваме първата точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ. ГОСТ – СТЕФАН МАНОВ ОТ ВРЕМЕННИ ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА.

Бих искал да поканя господин Стефан Манов да ни представи въпросите, които го притесняват и които беше подготвил и изпратил до членовете на Комисията, и които сме изпратили към съответните институции.
Заповядайте, господин Манов.

СТЕФАН МАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви най-напред за бързото отзоваване и възможността, която Комисията по политиките за българите в чужбина ми дават, за да споделя някои от актуалните въпроси, които вълнуват българските граждани извън страната.
Искам да благодаря и на сътрудниците на Комисията, които винаги са достъпни, обръщат внимание, отделят значително време да разговаряме, да споделяме и които се мобилизираха изключително бързо, за да може това заседание да бъде обогатено и с тази точка в дневния ред – буквално от миналата седмица до днес, за няколко дни.
Още веднъж искам да благодаря и на Вас, и на сътрудниците Ви за тази бърза реакция, и на уважаемите народни представители, които се съгласиха, валидирайки дневния ред.
Бих очертал три въпроса, от които два са съвсем конкретни, а третият е малко по-общ, които по някакъв начин в последните месеци са привлекли вниманието на българските граждани извън страната. Разбира се, аз не говоря от името на всички български граждани извън страната, а поне от името на колеги, които споделяме в Гражданската инициатива „Временни обществени съвети на българите в чужбина“, в Гражданската инициатива от доброволци за организиране на изборния процес извън страната и други Фейсбук групи.
Първият въпрос е постоянен, константен и е свързан с консулското обслужване на българските граждани извън страната. Знаем, че начинът, по който българските граждани извън страната подновяват своите лични документи, продължава да бъде една чувствителна тема. Това е връзката им със страната и упражняването на гражданските им права, в това число изборното право. За нас продължава да бъде незадоволителен начинът на функциониране.
Уважаемите народни представители в частност неколкократно са разглеждали темата, свързана с въпроса за така наречените изнесени консулски дни в големите по територия, а и общности държави, в които отдалечеността от столицата, където често са дипломатическото и консулското представителство, не позволява по един лесен начин да се извършва подмяната на лични документи.
Зададохме въпрос по Закона за достъп до обществената информация. Отговорът е публично качен на сайта на Временни обществени съвети, доколкото знам, може би е раздаден предварително на уважаемите народни представители. В него се вижда справка за извършените изнесени консулски дни с така наречените мобилни станции в последните две години от 2017 г. до края на 2019 г.
За съжаление, констатираме, че от 16-те станции, които съществуват, закупени надлежно с пари на българския данъкоплатец, редица от тях седят в кашоните и събират прах. Прощавайте за този израз, но е факт.
Няма нито един изнесен консулски ден например в Мадрид, в Тел Авив, в Рим, в Лондон. Искам да обърна внимание, че Великобритания има едно единствено посолство и консулство, които са в Лондон. По официални британски данни там имаме 170 хиляди български граждани, регистрирани по новото Брекзит правило за постоянен статут, а колко още са с двойно гражданство и не се налага да се регистрират? Имаме реално поне 200 220 хиляди български граждани, а не химерни числа, а там не е изнесен нито един консулски ден в продължение на две години. Ако се върнем и назад във времето и от предишни искания по ЗДОИ ситуацията е същата.
В други държави, в Париж, който познавам, тъй като живея във Франция, с изключителни мъки – 6 месеца преговори, разговори, убеждавания, два пъти събиране на списъци – кой желаел, защо желаел, какъв е поводът – имаше един единствен консулски ден, при положение че са осигурени безплатна зала, ксерокс и така нататък. Това го говоря от първо лице, защото участвах там.
На този фон прави отлично впечатление и аз бях приятно изненадан от активността на посланика ни в Канбера. Там виждаме, че на регулярен принцип, през два-три месеца, той обхожда българските общности в Бризбън, Мелбърн, Пърт, Окланд, Сидни и всеки път има по 40, 50, 70 български граждани, извършили подмяна на личните си документи.
Искам да обърна внимание, че въпросът изобщо не е финансов. Първо, когато се извършва изнесен консулски ден, когато българските граждани извън страната подновяват личните си документи, в ДКП заплащат практически двойна такса спрямо тази, която заплащат българските граждани в страната, защото освен таксата на МВР, се дължи и такса на Външно министерство по Тарифа № 3 за консулските услуги. Ако тук в София, една лична карта е 18 лв. то в Париж е 20 евро. В ДКП, когато съответната услуга се извършва в изнесена станция, имаме 100% надценка по същата тарифа – стават 18 лв. плюс още 25 евро, или да го кажем по просто става четири пъти по-скъпо. Това е за лична карта.
Българските граждани в страни като Австралия и САЩ си вадят паспорти, защото там българските лични карти не важат за пътуване пред местните власти, ако лицето няма двойно гражданство, разбира се. Тоест, ето една груба сметка, когато обслужите 20 човека по 30 евро минимум, това са минимум 600 евро! Нали си давате сметка, че един хотел за 100 евро и дори един самолетен билет от 300 евро да е отиване и връщане, от това упражнение българската държава печели 200 евро? Тоест дори не става дума за някакъв разход. Външно министерство се издържа с тези консулски дни, но реално в някои държави не се извършват, въпреки че финансово, пак казвам, процесът е печеливш за българската държава, ако изобщо трябва, при такъв чувствителен за гражданството въпрос за личния документ, да говорим за печалба. Това е просто срамно! Това е дълг, както на гражданина, така и на държавата да го осигури.
Виждаме, че в Канбера, в Претория има чудесна работа. В Кейптаун са били през три – четири месеца и не се изчерпват хората. Всеки път по 20 – 30 човека подават документи. Не може да се каже, че няма българи и затова не ходим. Не говоря за Германия, за Великобритания, за Италия, за Испания. В Мадрид нито веднъж не е използвана мобилната станция, а например с мобилната станция от Валенсия са отишли в Палма де Майорка, като единият път са обработени 480 души, а вторият път – 200 души.
Вижте има потребност и очакване. Не струва пари на държавата, а даже носи. Въпрос е на организация, на желание и на лична мотивация на съответните посланици и консули. Как може един да се организира в Канбера и Претория, а друг в Париж и в Лондон да не се организира? Къде в трудовите характеристики или в атестациите за кариерно израстване влиза този критерий на консулите и на посланиците? Аз смятам, че това трябва да бъде факт иначе нямат лична мотивация. Тази тема никога не престава да бъде актуална.
Знаете, че имаме вълна на смяна на лични документи, която тръгна преди 20-ина години. Очаква се тази година – 2020 г. и следващата – 2021 г., да има нова огромна вълна. По данни на Министерството на вътрешните работи, не от последните седмици, но отпреди няколко месеца, има над 150 хиляди изтекли български лични карти. Те вероятно са на българи, живеещи извън страната. Тоест отново ще направим проблем за българските граждани, които ще трябва спешно да се връщат в страната, да се редят по огромни опашки заедно с българите от страната, да задръстват още повече МВР тук в страната, да губят време, след като имаме това облекчение.
Искам само да обърна внимание какво е обидно за българските граждани извън страната. Обидно е, господин Председател, че първата такава станция е купена в Мексико Сити през 2011 г. Знаете ли защо? За да се обслужи един български наркотрафикант в затвора в Колумбия, на когото му свършва присъдата и му е изтекъл личният документ, за да могат колумбийските власти да го екстрадират оттам с валиден документ. Значи, ние ще обслужваме затворниците по света, но за българските граждани няма да намерим енергия и време?! Не казвам пари, защото не това е проблемът, за да ги обслужим.
Тук изобщо не говоря за работното време на консулските служби и за телефоните, които не се вдигат.
Напоследък имаше една активност от страна на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет да се приведе работното време на консулските служби по света, съобразно Наредбата за прием на граждани, която беше блокирана от страна на Външно министерство поради липса на ресурс. Добре, ако е така, той да бъде формулиран ясно и конкретно, когато се приема държавния бюджет: за консулските нужди имаме такова и такова необходимо перо.
В момента, господин Председател, консулските служби работят, за да издават визи на руски граждани. Затова беше създадена и електронната система за подаване на документи. Нищо лошо за руските граждани, които искат да посетят Българското Черноморие, но, разбира те ли, не можем да впрегнем държавния ресурс, за да обслужваме затворници и руски граждани, а да не обслужваме българските граждани с всички права и задължения по Конституция, и морално, и житейски, и като усещане за нация, и за принадлежност към тази нация – имам предвид от наша гледна точка.
Това беше първата тема.
Не знам как сте предвидили дали след всяка тема да се разговаря или да изложа и другите два въпроса?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря за така предложената тема, господин Манов.
Първо, ще поправя грешката си. Пропуснах да представя гостите на днешното заседание, на които ще предоставим думата по поставения въпрос: от Министерството на външните работи – Калин Анастасов – главен секретар, Иван Мотев – началник отдел „Национален визов център“ в дирекция „Консулски отношения“, и Елисавета Паунова – началник отдел в дирекция „Правна“; от Държавната агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател; от Президентството – Милена Димитрова от Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента.
Нека да караме поред. Предоставям думата по първия поставен въпрос в темата на деня. Кой ще иска да вземе думата от Министерството на външните работи по остро поставените проблеми?

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Държа да подчертая, че работата на консулските представителства зад граница е една от основните задачи на Министерството на външните работи. Отделяме всички възможности и ресурси, които имаме, за да може българските граждани и чуждестранните такива да могат да ползват най-добрите възможности, които предлагаме.
При така изнесените данни, не искам да ги коментирам, защото не знам точно на какво почиват, но имаме малко по-различни данни от това, което казвате.

СТЕФАН МАНОВ: Почиват на официален отговор по Закона за достъп до обществена информация, господин Анастасов. Даже мога да Ви го предоставя.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Извинявайте, но не исках да влизам в…

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Манов, ще Ви помоля да не вземате думата без…

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): За последната година и половина – две, ние сме извършили редица действия за подобряване обслужването на българските граждани специално.
Отдавна вече нашите консулски представителства зад граница не обслужват толкова визовия режим, колкото обслужват български граждани. Това трябва да е ясно. Пирамидата отдавна се обърна и ние наистина гледаме в тази посока.
Господин Монов е изключително прав. Консулските служби, особено в Централна Европа, в Западна Европа и Северна Америка са от 70-те години на миналия век. Те са проектирани и функционират със своите мащаби и обеми за съвсем различен обем от работа. Ние осъзнаваме това. За съжаление, ресурсите, с които разполагаме, ни дават възможности постепенно да подобряваме своята дейност.
Един от тези елементи са така наречените консулски дни. Ние не знаем изнесените консулски дни какво точно представляват за нашите граждани и може би тук навлизаме в дебат, но освен консулските услуги, събиране на биометрия и на данни те извършват и друг тип услуги като общуване с гражданите, предоставяне на допълнителна информация към тях.
От две години ние се модернизираме по линия на сигурността и ъпгрейдваме нашите системи. От година и половина не изпитваме затруднения, но ъпгрейдваме нашата система за визови и за консулски услуги, която вече е в последен стадий на внедряване. Силно се надяваме, че от тази година чувствително ще подобрим този елемент от нашата работа. Над 40 мобилни станции са вече в България. Те се преинсталират, обучават се хората, които работят на тях, така че от тази година те да започнат да функционират по съвсем различен начин.
Ние приемаме Вашата забележка и Ви уверяваме, че работим много активно за подобряването на тези условия.
През миналата и през тази година разкрихме още три нови консулства. Тази година през натоварения летен период ще ги подпомогнем с над 80 души дългосрочно командировани от София служители на Министерството, за да могат да поемат този обем от желаещи да подменят своите лични документи.
Искам да кажа, че едно е сигурно: Министерството на външните работи не се издържа от консулска дейност. Тази услуга е разходооправдана. Ние не печелим една стотинка от това. Никой не печели от това и българската държава не печели а покрива разходите за това, което върши.
Вие дадохте няколко хубави примера. Ние също сме ги дали на нашите колеги. Пропуснахте може би да кажете остров Крит, където има много активна наша общност, за която миналата година правихме два или три изнесени консулски дни.
Открихме и новото си консулство в Барселона.
Наистина приемаме Вашата забележка и Ви уверяваме, че ще положим максимално усилие, още в рамките на тази година, да се почувстват промени в тази посока.
Може би само няколко думи и от колегите ми?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.

ИВАН МОТЕВ (МВнР): Бих искал само да допълня, че става въпрос за подмяна на изключително сложни софтуерни продукти.
Ние осъзнаваме, че българските граждани изпитват трудности, но все пак, ако искаме да предоставяме по-качествени услуги, ние трябва да инвестираме и да подменяме тези неща.
Смея да кажа, че в най-скоро време новите мобилни станции ще бъдат завършени и разпратени по нашите консулски служби, като този процес тече от 2018 г. – освен мобилните станции, в консулските служби се подменят и хардуери, софтуери.
Пак казвам, знаем за проблемите и за затрудненията, и действаме максимално бързо. Може би до… Не искам сега да се ангажирам с конкретни срокове, но наистина в най-скоро време ще има мобилни станции, освен в тези 16 държави, които господин Манов спомена, и в още. В момента се прави анализ кои имат най-голяма необходимост. Ще изпратим навсякъде, където е необходимо и където има нужда.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Анастасов и господин Мотев, за информацията.
Наистина със сегашните информационни технологии считам, че сме задължени да използваме възможностите, които ни предоставят. Но не виждам защо трябват точно някакви специализирани мобилни станции, не че съм голям експерт, но смятам, че всеки лаптоп със съответната функционалност за идентификация е достатъчно средство, без да се налагат някакви допълнително специални станции, от което може всеки служител със съответните парола и име за идентификация да се включи и да извършва съответната услуга от всяка точка на света при съвременните комуникации.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Ако беше така, отдавна да сме решили въпроса. Ако беше така. За съжаление не е така, а се оказва доста по-сложен процесът. Особено с новия GDPRq с местните законодателства и с българското законодателство. Процесът не е лесен.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Явно изискванията към съответните норми на сигурност са значително завишени в тази област. Не твърдя, че съм специалист.
В такъв случай съответното оборудване и техника ще подпомогнат за решаването на тези проблеми. Въпреки това мисля, че инициативата на съответните служители – консули и посланици, са били от решаващо значение, след като на определени места хората могат да имат инициативност и да оказват значително по големи количества услуги.
Господин Манов, други теми и въпроси, които също искате да поставите?

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ако може думата, господин Председател?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Йорданов.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Аз разбрах господин Манов по малко по-различен начин, уважаеми господин Председател и уважаеми колеги. Той употреби термина „там където“, като че ли на някои места консулските екипи или консулът работят по-активно, затова и резултатите от дейността им са по-добри, а другаде по-лоши, естествено, което е нормално.
Ние обаче имаме един проблем. Знаете, че в годините на демокрацията има поколения българи – юридически българи, които са родени в други страни и при които емоционалната връзка с България – пъпната връв, да не кажа, че е силно изтъняла, а някъде е и прекъсната. Някои от родителите на тези българи вече са си отишли от този свят.
Аз разбрах така господин Манов – той казва, че тези хора не се вълнуват дали са граждани на България или не, така че това нещо, наречено смяна на личните документи за тях не представлява проблем, особено, ако са в една далечна страна. Те никога не планират да дойдат в България и да живеят тук примерно от САЩ. Аз разбрах от него, че с добрата си работа консулите стигат до тези хора и те имат връзките и убеждението да продължат да бъдат граждани на Република България. Така го разбрах, а не толкова за административната част, която безспорно трябва да бъде максимално облекчена. Дали е така, дали съм Ви разбрал правилно, господин Манов?

СТЕФАН МАНОВ: Според мен многообразието на случаите включва и този аспект. Може би ние българските граждани в ЕС и географски и като общ политически проект – имам предвид Европейския съюз, се чувстваме значително по-свързани с България и по-лесно поддържаме връзката и като география, и като разстояние, и като време, и като общи тематики. Ето, Зелената сделка и във Франция правителството трябва да я приеме, тоест чуваме и тук, чуваме и там.
Прав сте обаче, че за общности, които са в други измерения и политически и цивилизационно, бих казал: Америка, Австралия – там тази връзка изтънява. Когато един гражданин е с двойно гражданство той губи чисто административната необходимост да има български валиден документ и респективно оттам връзката още повече изтънява, защото когато има избори, той вижда своите съграждани, които са си подновили документите и отиват да гласуват в неделния ден, а той дори това не може да направи, защо няма. Ето така, лека полека, ние изпускаме тези хора. Тоест тази работа има и аспект на задържане в националната орбита. Абсолютно сте прав.
В този смисъл, за мое огорчение, защото, когато ние се обръщаме към българската държава – дали Външно министерство, дали уважаемата комисия, дали Вицепрезидент, дали Държавната агенция за българите в чужбина, дали други институции, уви трябва да правим сравненията и ги правим с другите общности около нас на съответните държави. От Европейския съюз със същата GDPR политика полският консул идва четири пъти годишно в Тулуза с мобилната станция, значи полската държава е намерила мотивацията. За остров Крит – ами там, ако няма някой, господин Анастасов, който да ръчка и да е трън в петата на консула в Солун или в Атина, вече не си спомням, къде отивате, ами няма да се образува нито един консулски ден.
Този вид работа сме го показали – българските общности са на място, за да се борят. Но ето, ние в Тулуза, след като се измъчихме шест месеца през 2017 г., повече не ни се занимава и от юни 2017 г. до днес не е имало нито един изнесен консулски ден в цяла Франция, не говоря само за Тулуза.
Така че сте абсолютно прав. Имаме системен проблем в мотивацията на българския дипломатически консулски персонал да работи с българските общности и тези успокоителни изречения, които чуваме всяка година от Министерството на външните работи, не променят ситуацията.
Аз призовавам народните представители на есен, когато приемате бюджета на държавата и на Външно министерство, да дадете сигнал, че не приемате такъв бюджет, в който не се отделят достатъчно средства за командироване на консулски служители за изнесени консулски дни, защото сега, ако се сменят софтуерът и хардуерът, то в последните две години не се е сменял – работил си е. Виждаме го във всички градове, в които е имало или лична инициатива или на общностите, или на посланиците.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Още веднъж, господин Председател, казвам: наистина процесът е двупосочен. Там, където имаме добри практики ние се опитваме да ги споделяме навсякъде, мотивираме нашите колеги, молим и нашите български общности да ни сигнализират достатъчно бързо. Много сме чувствителни, повярвайте, взимаме много бързо мерки в това отношение. Наистина в последната година и половина се касае единствено и не само за софтуерни технически проблеми, а ъпгрейдване на системата.
От месец февруари 2018 г. досега не е извършен нито един консулски ден. Няма как да се извърши в Мелбърн – няма как, защото нямат система. Затова казвам: какво разбирате под консулски дни? И колегата Ви попита: ако разбирате посещения на нашия консул на място, за да се срещне с общността, за да си поговори с нея или, за да решават някакви други неща – да. Но за събиране на биометрия и за събиране на данни за изваждане на лични документи – няма. Системата като такава не работи! Не са заредени станциите, няма с какво да работи. Но ние ще го подобряваме. Наистина може да звучи успокоително за Вас, че сте го чували толкова пъти: наистина гарантираме – буквално след около месец ще са готови вече за разпространение всички станции, които имаме тук, и обучени хора, които да работят с тях.
Ние присъстваме в над 80 места и имаме около 120 консула, а обслужваме над 500 – 600 хиляди консулски заявления за година. Процесът също не е лесен. Имаме консули, които от две години не са си взимали отпуск. Тази година ще ангажираме допълнително ресурс – дори от други институции, за да подпомогнем тези колеги и те да си вземат отпуск. Особено тези в отдалечените места.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре. Други въпроси и мнения по първата точка от темата?
Мисля, че поизчерпахме този въпрос. Нека да предоставим думата на господин Манов за други въпроси.

СТЕФАН МАНОВ: Вторият въпрос, който исках да представя на Вашето внимание е доста специфичен. Той е свързан с така наречения статус по Закона за здравното осигуряване на българските граждани изобщо и в частност на някои специфични категории български граждани извън страната.
За да съм конкретен ще прочета това, което един колега написа преди няколко седмици, даже преди няколко месеца, от което се разплете този дълъг казус. Той казва така: „Преди напускане на България подадох декларация в Националната агенция за приходите, че напускам страната и няма да пребивавам в нея. Открих по-късно, че съм получил даже и обратна разписка за подадено заявление по чл. 40а, ал. 1 от Закона за задължителното здравно осигуряване и декларация по съответния член.
Естествено, досега не съм имал причини да проверявам здравноосигурителния си статус и не зная какъв е бил през годините. Очаквах той да е: „лицето е с прекъснати здравноосигурителни права“– от месец септември, когато съм напуснал. Вместо това, при наскорошна справка по ЕГН, видях че моят статус е: „лицето е с невъзстановени здравноосигурителни права.
След като погледнах детайлите си дадох сметка, че за месец март 2017 г. някой е внасял някакви осигурителни вноски за мен. През месец март 2017 г. бях член на секционна избирателна комисия на българските предсрочни парламентарни избори извън страната. Някой ме е осигурил здравно за месец март, но кой, за колко и кои дни, с каква сума, на какво основание не е възможно да установя от сайта на НАП и така нататък.“
От това кратко оплакване в групата на изборните доброволци – група от около 500 български граждани, които активно участват в организирането на избирателните секции зад граница в страните от Европа, Австралия, САЩ. Знаете, че в Изборния кодекс има текстове, които дават възможност българските общности по места, да съдействат с логистика, а и след това да участват в секционни избирателни комисии, ако партиите не предложат такива. Често партиите предлагат от общностите по места – естествено, няма да командироват хора от София до Ню Йорк, примерно.
И всъщност се оказа, че това не е изолиран случай. Редица български граждани са се оказали с реактивирани задължения към здравноосигурителната каса, въпреки че са подали по надлежния ред декларация, че напускат страната. Този казус е особено чувствителен относно българските граждани извън Европейския съюз, защото в Европейския съюз си осигуряван. Дето се казва веднага можем да си оправим нещата, без кой знае какъв проблем. Като казвам без кой знае какъв проблем пак се иска да отидеш да си изчакаш опашката в НАП на място. Тоест и това си го има. Но тези хора са в още по-неприятна ситуация, защото имаме случаи, в които са им начислени задължения. Знаете, когато едно лице е в категория „невъзстановени здравноосигурителни права“, за да ги изчисти така да се каже спрямо Закона за задължителното здравно осигуряване, той трябва да внесе суми за 60 месеца – 5 години. И се оказва, че хора, които са искали да извършат сделка – примерно имотна продажба или нещо друго, пред нотариуса в справка от НАП, се оказва, че дължат някакви суми на българската държава.
Тоест оказва се, че български граждани, които са участвали с доброволчески труд – заплатен със стотина лева като членовете на секционните комисии в страната, за да помогнат на честния български изборен процес, в един момент, въпреки изрично подадената декларация, че живеят в чужбина, им се реактивира по автоматичен компютърен път този статус, аз поне така си го обяснявам, и в един момент това им предизвиква проблем. Може и да не им предизвика – изглежда практиката е малко различна от една териториална дирекция до друга териториална дирекция, но имаме едно 10-ина свидетелства за такива казуси, които винаги странно съвпадат с изборите.
Лека-полека, след хиляди въпроси по реда на Закона за достъп до обществена информация, хора са се оплаквали – аз предоставих на Комисията такива документи: до ЦИК, до НАП, сезирано е и Външно министерство и върви една безкрайна административна преписка между трите институции – ЦИК, Външно и НАП. Но факт е, че тази грешка се признава официално от ЦИК и от НАП, но доколкото Външно министерство е подало декларация по член еди-кой си, че е това лице е работило за него, защото то в рамките на изборния ден се явява работодателят, това задейства в компютъра така да се каже този статус и връщане назад няма.
Това, което нас ни притеснява, е, тоест не ни притеснява, а вече сме го видели, демотивира хората за последващо участие в избори. Те казват: вижте, ако аз ще загубя следващата си отпуска в България, за да тичам по институции и да си оправя нещата, благодаря не ме търсете повече. Ето, виждате.
И сега въпросът е такъв – всички признават грешката, поне от тази кореспонденция, до която ние сме се добрали, но никой не иска да върне влака назад и да каже: добре, тези, които са били в такава ситуация от избори 2017 г., а ние отидохме и по-назад…

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Мисля, че проблемът е пределно ясен на колегите.
Нека да чуем от Министерството на външните работи какво е тяхното становище по въпроса или как предлагат да решим този проблем.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Благодаря Ви, господин Председател.
Малко статистика: през 2016 г. в изборите за президент 326 секции зад граница – около 2000 членове на секционни избирателни комисии, около 1600 български граждани законно пребиваващи в страните, в които са открити секционни комисии, са били членове на комисии; през 2017 г. – 301 секции, около 1400 български граждани; през 2019 г. – 711.
През 2017 г., както беше споделено пред Вас, ние установихме от жалби на граждани това положение. Още тогава ние се свързахме с НАП и за нас са известни около 10-ина случая, които ние в координация с НАП сме решили в полза на българските граждани. Предложили сме по съответния ред промени в Изборния кодекс, така че да бъдат в полза на българските граждани, желаещи да подпомогнат законосъобразното и демократично протичане на изборния процес.
В около 70 държави правим избори. Четиридесет от тях са извън рамките на Европейския съюз и са със специфични свои законодателства. Надяваме се законодателят във Ваше лица да погледне на този въпрос положително и да бъде решен наистина трайно. Но, повтарям: Външно министерство заедно с Националната агенция за приходите решава всеки един случай по отделно и към днешна дата не знаем да има неудовлетворен случай на претенции към нас по този въпрос. Ние имаме задължения съгласно Изборния кодекс и спазваме това задължение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, благодаря, господин Анастасов.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): В Правната комисия сме предоставили текстове за промени.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Разбирам, че в случая става дума за необходимостта от законодателни промени, за да може да се разреши трайно казусът и да не възникват повече проблеми, но след като става дума за такъв малък брой случаи, които възникват, може би с някакво постановление би могло да се избегне.
Господин Йорданов, заповядайте.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ще бъда наистина съвсем кратък. Въпросът не е толкова лесен. Каква е хипотезата? Член на изборна комисия получава инфаркт. Кой поема здравното му осигуряване в този случай? Хубаво е да кажем, че той сам се осигурява, получава си пълната сумата и няма отчисления, обаче в случая, господин Манов много правилно каза: българската държава се явява като работодател – в частност Министерството на външните работи, но това не е толкова важно. И тук мисля, че трябва да се прецени юридически много правилно дали ние носим, тоест държавата, дали носи отговорност за неговото здраве, за инцидента, който се е случил по време на осъществяване на неговите функции.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Манов.

СТЕФАН МАНОВ: Да уточня, господин Председател, че проблемът не е само от 2017 г., той е и от 2019 г. – от евроизборите, и продължава да съществува. Това че само 10 са се обадили, не значи, че няма и други. Това, което ние настояваме, е: процесът да се извърши автоматично, а не българските граждани да ходят по мъките и да си търсят правата. Просто тези 1000 или 800 души, на които Външно министерство има ЕГН-тата, защото е подало декларации по чл. 19 или, който беше там, от Правилника за прилагането на Закона да ги извади, да напише едно групово писмо до НАП и да каже: така и така, на тези лица не следва да им променяте статута, защото ето какво чета: „Няма нужда от законодателна промяна, има Решение на Централната избирателна комисия, натоварена с тези въпроси, което казва: становището на ЦИК, в този конкретен случай, е, че участието на лица в състави на секционни избирателни комисии в секции извън страната, получените от тях възнаграждения, както и внасянето на осигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване – не става дума да не ги внасят – не би следвало да води до неблагоприятни последици за лицата, включително до изменение на декларирани преди това от тях обстоятелства. Става дума за това – ние ще си ги осигурим здравно с един – два лева, защото върху 100 лв. колко е, но те са длъжностни лица по НПК и така нататък по Изборен кодекс. Въпросът е това плащане, което Външно министерство е извършило, да не сменя статута на тези лица. Това нещо може да бъде оправено по служебен път. Явна фактическа грешка или както там я наречете – служебно се оправя. Защо хората да ходят по мъките? Разберете, нашата държава не работи по друг начин, освен присъствено и лично. Не казвайте електронен подпис. Българските граждани нямат електронни подписи в чужбина, не могат да обикалят по институциите в лятната си отпуска, за да си оправят нещата, които са забъркани.
Ето виждаме, че от ЦИК казват: не следва да води до неблагоприятни последствия! ЦИК е официален държавен орган! Не го казва Стефан Манов.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Напълно споделям Вашето виждане по въпроса и считам, че не би трябвало да възникват никакви задължения за самите граждани, още повече те полагат доброволен труд на практика.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): Българското външно министерство ще направи всичко, което е записано в Изборния кодекс и което му казват ЦИК и съответните други органи в България, включително и Националната агенция за приходите.
Ние имаме становище на Националната агенция за приходите, спазваме това становище, извършваме тези дейности.
Само искам да отбележа, че над 30 са подадените към нас заявления през 2019 г. защо сме им забавили изплащането на тези осигурителни вноски. Така че няма как да подадем. Опитахме се да говорим с Националната агенция за приходите, имаме тяхното становище, искахме да им дадем всички те да бъдат отписани, но те категорично отказаха. Проблемът не е при нас. Ние изпълняваме само буквата на Закона – каквото ни кажат. Това е, което правим.
Уверявам Ви, че няма български гражданин, който да се е обърнал към нас и лично да е ходил по мъките. Ние правим цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите по отписването на тези му ангажименти, които има там.
Държа да уведомя все пак и уважаемите народни представители, че не малко от нашите сънародници, които с голямо желание идват да помагат в изборния процес, разбира се, скриват от нас, че са на социални помощи в страните и когато ние ги осигурим оттук, изведнъж тези социални помощи спират да функционират за тях. Това също е проблем, но това знание ние го нямаме.
През 2019 г. подобрихме процеса и наистина смея да кажа, че нямаме оплаквания към този момент за проведените избори. Ако има, моля да бъдем сезирани. Поемаме ангажимент, че заедно с Националната агенция за приходите ще го организираме, без това да възпрепятства българските граждани.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.

ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: По повод на това, което казаха колегите от Външно министерство, казусът наистина е сериозен. Искам да обърна внимание на господин Манов, че извършване на групов акт на нещо не винаги е най-добрата стъпка. Трябва да има индивидуално заявена декларация – дали Външно ще редуцира, ще си огледа нещата с предварителна декларация, дали всяко лице, което участва в изборната секция ще декларира, дали е осигурено, иска ли, не иска ли, но намеса на Външно в групово отразяване, без съгласието на всеки един, е изключително рисков процес. Предполагам, че в житейската си практика всеки е имал казуси, когато трябва да вземе решение от името на друг, ако предварително не е заявена декларация, може да има много неприятни последици. На това исках да обърна внимание.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате ли други изказвания и въпроси?
Ще предоставя думата на господин Манов, ако има още въпроси, които иска да постави.

СТЕФАН МАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Третата тема е свързана с приложението и изпълнението на Закона за българите, живеещи извън Република България и свързаната работа през годините около Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности извън страната.
Констатираме, че през последните години, въпреки неколкократните разговори, които са водени, включително и в тази комисия, няма придвижване на въпроса за създаване на консултативни съвети към дипломатическите и консулски представителства, предвидени в Закона за българите, живеещи извън Република България. Този текст не се прилага, няма инициатива в тази посока. Виждаме, че Националната стратегия, която беше приета преди няколко години и която предвижда също създаването на такива обществени съвети към посолствата и консулствата, де факто образно казано, е също на трупчета.
Да не говорим за работата по създаването на изборен Национален съвет на българските граждани и на българските общности извън страната. Това са две теми, които, макар и да не са на дневен ред на ежедневните проблеми, стоят като фон, който подчертава един начин на работа с общностите – да не се търсят тяхното мнение и тяхната гледна точка, при реалното осъществяване на политиките за тях.
И от общото към частното. Едни консултативни съвети към дипломатическите и консулски представителства ще бъдат и коректив за местни посланици и консули, които не си вършат работата, като ги подтикват да правят консулски дни и други мероприятия. Тоест те са по някакъв начин и трансмисия между българската държава – нейни представители, и местните общности. Имам предвид легитимни трансмисии, естествено, защото говорим, както знаете, за изборни органи, тоест те черпят легитимност от изборното начало.
Същевременно ето конкретните въпроси, които днес разисквахме в Закона за здравното осигуряване или Изборния кодекс, или прилагане – ако съществуваше един такъв Национален съвет, какъвто е заложен в Стратегията, където държавни органи и български граждани, избрани, тоест представителни, могат да обсъждат в хода на подготовка на законодателство – на наредби и съответно на казуси, тогава може предварително да се избегнат някои неудобни казуси, които след това да търсим как да решим. Въпросът е, че ще бъде по-ефикасна работата. Например разгръщането на мобилни станции. Откъде ще почерпите информация? Не от вестниците, а от българските общности – къде има нужда. За тази работа говорим по места, която днес не се върши, и това го виждаме на всеки избор, имам предвид национални избори. Къса се връзката, когато се сменят съставите на посолствата. Нямат контакти, звънят, търсят: ама дайте хора, ама тук кой да организира. Някак си много хаотично. Ако има такива консултативни органи, които да са живата връзка, това е и от полза за българската държава. Те могат да се опрат на тях, да ги натоварят да извършат, естествено на доброволни начала, съответните дейности.
В този смисъл нас ни притеснява, че един такъв инструмент, който е заложен в действащ български закон от 2000-та година, не се ползва. Той е заложен и в Националната стратегия. Тук трябва да благодарим на господин Вангелов. Той беше единственият като част от изпълнителната власт, който направи нещо, за да вървим напред в тази посока. Подчертава изпълнителната власт от законодателната – Вашата комисия е обръщала внимание на този проблем. Но ето, там се смениха председателите на Държавната агенция, знаем докъде отидоха някои от тях, и нещата замряха.
Притеснени сме в последните дни. Притеснени сме и за някои анонси, които излизат в общественото пространство, за проект за правене на Асоциация на българските общности в чужбина – някаква такава неясна структура. Асоциация това е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Какво общо има това със структуриране на работата, с легитимност? Някакъв форум ще се прави, за да бъде основана в края на юли – началото на август. Инициатива от вицепрезидента – да влезе в протокола, да не се чудят колеги, които четат. Това ни се струва напълно погрешна практика. Не може такава структура, която е нелегитимна, няма юридическа основа в Закона, да бъде представителна – по никакъв начин. Това не може да бъде Отечествен фронт. Какво значи Асоциация?! Всички българи да се запишем там, в тази асоциация, за да изберем ръководството ѝ?! По Закона за юридическите лица с нестопанска цел в една асоциация за ръководството ѝ гласуват само членовете. Значи правим някаква категория – членове на асоциация и не членове на асоциация. Това за нас е категорично отстъпление, разрез с духа и смисъла на Закона за българите, живеещи извън Република България, и Националната стратегия, която е приета от едно правителство и изпълнявана от друго в лицето тогава на изпълнителната власт господин Вангелов.
Значи, ако ще ревизираме всеки две години подхода и ще се връщаме към едни отечественофронтовски подходи, ние категорично ще се противопоставим, включително и с легални средства, обжалвайки пред съда подобен подход, ако бъде регистрирана такава асоциация, претендираща за представителна за българите в чужбина.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Само ще кажа, че бях Ви помолил да ни представите преди заседанието въпросите, които искате да разгледаме. Специално тази тема не беше включена и поставена към тези въпроси, затова оставям правото и да се откажат от отговор съответните институции, които тук присъстват по тази тема. Може лицата, които представляват институциите, да не са подготвени да предоставят информация по темата. Тя си е напълно актуална и съм споделял Вашето виждане и притеснение.
Ще дам думата на гостите дали искат да вземат отношение по темата, ако имат желание, разбира се.

КАЛИН АНАСТАСОВ (МВнР): С Ваше позволение аз ще се въздържа, тъй като присъстваме експерти по други теми и не сме се подготвили. Ще предадем на колегите, така че извинявайте.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Владимиров, от гледна точка на Държавната агенция за българите в чужбина ще се изкажете ли по повод на поставените въпроси?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (ДАБЧ): Така и така е зададен въпросът. Касае Закона за българите, живеещи извън Република България, касае вероятно и Агенцията за българите в чужбина. Казвам вероятно, тъй като Законът за българите, живеещи извън Република България, е писан 2000-та година – преди точно 20 години. Там Държавната агенция не е записана в този закон. Правилник за прилагане на този закон няма. Стратегията е приета 2014 г. в последния ден на кабинета на господин Орешарски. Няма план за изпълнение на Стратегията.
Очевидно е от всичко дотук казано, че липсва законодателна инициатива да се сложат на масата и да се решат всички въпроси, които възникват по отношение на политиката на държавата за българите в чужбина. Аз силно се съмнявам, че изготвяне на правилник за прилагане на Закон, който е приет преди 20 години, ще бъде актуален и релевантен за днешното положение, в което се намира България и нейните сънародници по света.
Разбира се, Стратегията също беше приета, но тя не е нормативен документ. Стратегията като документ, както знаете, показва един път, една отправна точка, към която държавата да гледа. Под него трябва да има съответните нормативни актове. За мен времето от 20 години е абсолютно належащо да се погледне към един нов закон за българите, живеещи извън Република България, тъй като, първо, през 2000-та година, в зората на демокрацията, България не е била член нито на Европейския съюз, нито на НАТО, а е гледала към този път. В Закона освен проблемите с Националния съвет, проблемите с обществените съвети, има проблеми, свързани с българския произход, има проблеми, свързани с институциите кое, как и какво да правят. Една ревизия на този закон, и по-скоро създаване на нов закон е по-подходящият път да бъдат удовлетворени както стратегическите планове на България, така и българските общности в чужбина, тъй като, знаете, че в този свят на глобализация в момента може би има 2 милиона – 2,5 милиона само български граждани, които са в чужбина, работят и живеят, още толкова от българските общности, които са историческите, не са български граждани. Действителността в момента е съвсем различна отпреди 20 години.
Това бих казал и това е моят коментар. Ако има въпроси, бих добавил.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Госпожо Димитрова, бихте ли взели отношение също по темата, като представител на Президентството?

МИЛЕНА ДИМИТРОВА (Комисия за българско гражданство към Администрацията на президента): Благодаря Ви за думата, господин Дончев.
Не мисля да вземам отношение по темата, тъй като преди няколко дни, съвсем скоро, господин Манов има почти двучасов разговор с вицепрезидента и предполагам, че там в кавалерския дух на разбирателство тези проблеми са били обсъдени. Това е, което мога да кажа.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Разбирам чувствителността на темата относно обществените съвети. Явно в случая отново опираме до качества – лични, индивидуални, на представители на българската държава зад граница, защото не би следвало тези наши официални лица да разчитат изцяло на активността на общността. Би трябвало те да имат инициативата и да представляват звеното, което свързва държавата с тази наша общност там, но, за съжаление, невинаги явно подбираме от страна на държавните органи най-подходящите хора за всички позиции. Темата е доста широка и явно има нужда от промени в съответните закони.
Тук като членове на нашата комисия мисля, че всички са съгласни, че един закон отпреди 20 години наистина, както казва господин Владимиров, има нужда от сериозни промени, или да не кажем, че трябва изцяло наново да бъде изработен.
Смятам, че с това трябва да приключим тази точка от дневния ред.
Мисля, че заседанието обстойно и изчерпателно разгледа доста проблеми.
С това закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за търпението и активността.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.