Home » Авторски страници, политика

Управление с референдуми?

2020.01.27 3 коментара
Spread the love

Родината на съвременните референдуми е Швейцария. Още през XV век в Берн е проведен първият референдум, в съвременния смисъл на термина. Оттогава в тази страна са проведени над 250 референдума.

В момента дори авторитарните и диктаторските режими се опитват да използват инструмента референдум, за да узаконят властта си.

Защо референдумите са толкова актуални и могат ли те да бъдат панацея в България?

По-долу ще се опитам да предам своите наблюдения и това, което по-опитни от мен са ми разказали. Очаквам Вашите коментари и допълнения по тази сложна тема, за която все повече ще се говори.

Референдум по български

Разказах на един приятел, който също като мен живее зад граница, че със съмишленици обсъждаме дали е възможно българинът да народовластва и да се самоорганизира чрез всенародни допитвания и референдуми.

Приятелят ми се засмя и каза, че може, но само ако референдумът е побългарен. Попитах го какво разбира под побългарен референдум. И той ми разказа следната история:

«Знаеш, че съм създал няколко неделни училища зад граница, в които, за разлика от много други места, родителите не плащат нито едно евро за обучението на потомството си на български език и по история и география на България.

В продължение на повече от една година пристигах в училищата поне час по-рано, за да измия пода, дъската, подредя чиновете и да хигиенизирам тоалетните и коридора, за тези около 60 деца. И понеже никой не ми плащаше, а обучението продължава около 40 недели в годината, и за това време никой не се сети да ме попита как е или да ми предложи помощ, аз реших да приключа с доброволчеството си.

Съобщих на родителите, че не мога повече да го правя и те да сами да намерят изход от положението.
Решиха да направят миниреферендум и всеки започна да дава предложения. След петото предложение излязох навън да пуша.

Когато се върнах, още не бяха свършили с предложенията и, понеже ми се видя далеч гласуването, отново излязох – този път до близкото кафе.

Върнах се след повече от половин час, за да разбера, че вече се обсъждат вариантите, но все още са в началото.

Отидох до магазин в центъра на града, за да купя проектор и екран за училището. Докато се върнах, бяха минали два часа и с изненада открих, че до решение още не бяха стигнали, понеже гласовете им се бяха разделили поравно – чудеха се дали всяка седмица един родител срещу заплащане да идва по-рано и да подготвя помещенията за децата, или да намерим фирма, която да прави това ежеседмично. Едната половина бяха заделили по две евра за предстоящия месец, а другите бях подготвили списък с няколко души, за следващия. Тъй като денят свърши, а нервите бяха опънати, отложихме решението за следващата учитело-родителска среща. На мен ми дадоха събраните около 50 евра и ме помолиха да продължа и този месец, докато се съберат отново и приемат окончателно решение.

Замислих се натъжен – така ли ще бъде и в другите три училища…?

Мислих няколко дни и реших да направя следния експеримент.

В следващото училище, още преди да се съберат родителите, подготвих урната за гласуване, останала от изборите за Европарламент, които проведохме в същите помещения. Разпечатах и 60 еднакви листчета с анкета само с един въпрос и със следните три отговора:

– 0.75 евро седмично за дете (парите да послужат за труда на някой от родителите, за химически препарати и за обикновена тоалетна хартия);
– 1 евро седмично за дете, но за фирма, която да чисти и подготвя помещенията, и още по 25 евроцента за обикновени препарати и тоалетна хартия;
– 1 евро седмично за дете, за фирма, която да чисти, и още по 50 евроцента за безмирисни препарати и луксозна тоалетна хартия.

Така месечно се получаваше съответно 3, 4 и 5 евра на дете.

Познай за колко време и как завърши този миниреферендум? – ме попита приятелят ми и сам отговори. –
Родителите си избраха да дадат всеки по 4 евра. Нещо, което не можех да си помисля да им поискам за себе си. И сега вече съм готов с урната за референдумите в другите две училища. Та, това е за референдумите по български. А, ако бях някой по-безскрупулен, то можех да им поискам и по 6 евра на месец за дете. И съм сигурен, че щяха да дадат. Все пак сме едни от малкото училища зад граница, в които родителите не дават пари за обучението, и това добре се знае от всички тях.”

Един познат руснак също ми разказа за референдумите, които провеждал сред студентите си. Ето неговия разказ, така, както го запомних:

“Студентите ми често ми предлагат да решаваме някои от въпросите в клас посредством референдуми. В отговор на това, в края на учебния срок им предложих експеримент. Дадох им по-трудна задача, която нямаше лесно откриваемо и проверяемо решение. В края на учебния час накарах всеки ученик да напише на дъската какъв отговор е получил. Към 20 човека бяха получили за отговор числото 12, седем от учениците бяха получили всеки различно число, а други трима имаха също еднакъв отговор – но той бе 4. Интересното бе, че тези тримата бяха сред най-добрите в класа по математика. Казах им: “Хайде сега да решим с референдум кой от всички е верният отговор. Но, ако не го познаете, за другия час ще искам от всички без изключение да донесете решен цял сборник със задачи.”

Най-слабите по-математика най-лесно се отказваха от своите отговори, така накрая пред учениците стоеше референдум с два възможни изхода: 4 или 12. От една страна, болшинството бяха получили 12, но все пак другите трима отличници не бяха за подценяване. И се започна едно почесване по главите и спорове. И с това приключихме с референдумите.”

А в живота може да се случи още по-лошо. И отличниците (знаещите) да знаят, че отговорът не е 4, както те казват, а е 10, но може би искат да си присвоят разликата от 6. Накрая оправданието им ще е, че всички заедно са гласували и избрали числото 4. При референдумите се размива отговорността от взетото решение, защото то е колективно и анонимно.

Референдумите имат и друга много важна особеност – отговорът често зависи от това кой и как задава въпросите.

Така например, на 27 януари 2013 г. се проведе референдум, при който гражданите на Република България трябваше да гласуват с „Да“ или „Не“ в отговор на следния въпрос: “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.

За референдума бяха заделени 15 млн. лева и като резултат имахме гласували малко над 20% от българите, сред които с “ДА” гласуваха повече от половината.

Но помисляли ли сте си какъв би бил резултатът, ако въпросът бе поставен по друг начин, например:

“Да се изгради ли нова ядрена електроцентрала и ще се съгласите да приемете опасните радиационни материали и отпадъци да се съхраняват за следващите 3000 години недалеч от дома Ви?” (А това почти неминуемо ще бъде така, тъй като Русия отказа още преди няколко години да преподпише споразумението за извозване на отработено ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” и приема това гориво само от добра воля.)

И още нещо – нека не забравяме, че Джоузеф Овертон добре е описал как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата, законодателно се приемат. Съгласно описаното от Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения Прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. “Прозорецът на Овертон” се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано и прието от масовото съзнание.

И с още една опасност се сблъскваме при референдумите – при ниската функционална грамотност на големи слоеве на обществото, при високата безработица и много бедни слоеве сред населението, и при огромен капитал у корумпирана върхушка, резултатите от референдумите могат да бъдат често платени и дори предизвестени.

Могат още много причини да се изтъкнат (повтарям, че очаквам Вашите коментари и допълнения), но ще завърша накрая с една поговорка: “Глупавият е щастлив човек, защото той не знае колко не знае.”

А умният човек е по-предпазлив и в много случаи, заради борба със съвестта си, не би гласувал във всяко допитване, а само в референдуми, при които е убеден в правотата си.

И това го доказват научните изследвания – през 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като Ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.

Проф. Слатински е още по-категоричен:

«Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че “главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания”.
Глупакът си вярва на всичко, което приказва.
Глупакът е нарцис, самовлюбен в себе си.
Глупакът смята, че има лесни решения на трудни проблеми.
Глупакът мисли, че другите са по-глупави от него.
Глупакът не може да прецени колко много глупав е.
Глупакът се дразни от умните и тайно или явно ги презира, не им дава шанс за изява, изхвърля ги, уволнява ги, обижда ги, мачка ги.
Глупакът се обгражда от глупаци.
Глупакът налага собствената си глупост и представа за света като норма.
Глупакът живее в паралелна реалност и иска всички да живеят в нея, и да се подчиняват на нейните правила.»

След думите на професора ще подчертая, че не съм против референдумите, но трябва да ги въвеждаме постепенно. Никой не се качва на 500-кубиков мотор, преди да се е научил да кара колело. Иначе катастрофата ще е неизбежна (вж. видео).

А пътя към самоуправлението ни подсказва Даниела Горчева, отново на страниците на Еврочикаго:

“За спрем полета надолу, трябва добро политическо управление, трябват кадърни, знаещи, образовани и почтени, много почтени български политици.

Няма откъде да ги внесем, те трябва да бъдат създадени от самото общество. Тоест, средата трябва да бъде променена и обществото да започне да проявява нетърпимост към демагогията, към лъжата, към липсата на морал, да не говорим към кражбите и корупцията. За да започне да различава истинските политици от политиканите. И държавниците от тарикатите.

Но за тази цел самото общество трябва да умее да различава лъжата от истината, за да не бъде подлъгвано и манипулирано. Следователно, трябва да бъде просветено общество с нужната правна и демократична култура. А това е задача на образованието и на медиите.»

Ще допълня накрая: И задача на всички отговорни хора.

 

П. Стаматов

3 коментара »

  • Peter S (author) said:

    Измина седмица след публикацията на горния мой текст ЗА РЕФЕРЕНДУМИТЕ. За това време всички, които ми писаха бяха съгласни с размислите ми, а всички, с които говорих неколкократно ми казаха, че изразеното от мен мнение било манипулативно.
    Опитах се да отговоря на тези, според мен, неоснователни критики, тъй като сам аз съм привърженик на референдумите, но доводите ми не бяха приети.
    От споровете достигнах до интересен извод, но извадката ми е малка и не знам доколко той е верен.
    Обръщам се с молба – помогнете ми заедно да определим какво упраление желаят повечето от днешните българи, като отговорите на следния въпрос:

    Кой начин на управление на една държава намирате за най-добър –посочете един отговор:
    1) Народът избира свой водач и го следва безпрекословно до момента, в който по-голямата част бъде недоволна и го свали, съди и наказва. Ако процентът на недоволните е надминал 80% то водачът бива обезглавен. От друга страна, при добро управление водачът получава големи привилегии и награди, и наследниците му имат право да управляват също.
    2) Народът избира свой водач и го следва безпрекословно до изтичане на мандата му или до момента, в който по-голямата част бъде недоволна и го замени, съди и наказва.
    3) Народът избира свои представители в управлението и следва решенията им, докато по-голямата част от гражданството стане недоволна от управлението и го заменя, съди и наказва.
    4) Народът сам се управлява с анонимни референдуми (с тайно гласуване), при които болшинството печели и налага волята си, а последствията при лошо управление се носят от всички поравно.
    5) Народът сам се управлява с референдуми с явно гласуване, при които болшинството печели и налага волята си, но последствията при лошо управление се носят от гласувалите и наложили волята си мнозинство.
    6) Предложете друг начин, който според вас ще е по-добър от петте гореизброени.

    .

  • Владимир Христов said:

    Номер 5.
    Благодаря 🙏

  • Александър said:

    На мен ми допада 5,но и 3 е добър вариант!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.