Home » Авторски страници, литература

Алхимия

2020.01.29 Няма коментари
Spread the love

Стихове от Боян Ангелов

Илюстрация: Асен Стоянов, Рhoto-forum.net

.

АЛХИМИЯ

На късната обвързаност в затвора
ноември
с листопада се сбогува.
Тежи ми, че не мога да говоря
за теб и за това,
че те сънувам…
Че си за мене въздуха, по който
рисувам думи и чертая
знаци…
Гнети ме
есенното безпокойство
и мръзнат
оголелите акации.
Съзнавам, че е късно
да погледна
очите ти, в които ще усетя
една надежда,
може би последна
и път, ефирен като битието.
Възвърнем ли на верността ни зноя,
в откъслека на ден здрачен и зимен,
прегърнал те,
ще шепна,
че е моя
възможността
отново да те имам.

 

 

РАЗДЕЛЕНИЕ

Смрачаването не е здрач,
нито е още нощ същинска.
Като разкайващ се палач,
отдалечил страха от риска,
смутено месецът пълзи
от облак в облак и не смята
лицето си да отрази
в просъниците на водата.

А ние сме на този фон
илюзии одушевени;
капризи, търсещи подслон
сред мрака на недостроени,
обeзлюдени градове…
Добила профила на свещи,
разделя ни нощта на две:
измамници и потърпевши.

 

 

С ЛИЦЕ ОТ ОБЛАК

Пътеката е също път,
но по-интимен.
Тревогите ще се поспрат,
ще ги отминем.
Като смокинови листа
се зеленеят
отломъците на скръбта,
но не умеят
пророческите светлини
да омагьосат.
Разделяйки очите ни,
които носят
и вътрешния ипостас
на същността ни,
ще се вселят в един от нас,
протегнал длани
към плаващия демиург
с лице от облак.
Подрежда ни един до друг
земята обла.
Пътеката ще се вплете
в шосе безлико.
Да бъде възрастно дете
не иска никой.

 

 

НЕДЕЛЯ

Пак ще е неделя – ден безгрижен,
ден за дрямка и разходки кучи.
Сигурно ще дойде някой ближен,
но вратата кой ли ще отключи?

Безразлично ще се утаява
лудо вино в стогодишна бъчва.
А вината с дреха кестенява
помъдряло вино ще поръчва.

Дрехите й как да разпознаем –
станали са стогодишни дрипи!
Къщите, отдадени под наем,
са хладнеещи стереотипи.

Порти с некролози, с катинари
ръждавеещи и разкривени.
Лазят върху тленните дувари
на асмите възлестите вени.

Няма я стопанката, възлезе
по лъчи смрачени и смали се
сянката й като безполезен
и лишен от пустослови смисъл.

Пак неделята ще изтънява
в аксиомите неоспорими,
че ще се пилеем като плява
в сянката
на идващите зими.

 

—————————————————————————————————–

Боян Ангелов е роден през 1955 г. в гр. Панагюрище. Автор е на 28 стихосбирки на български език. Негови поетични творби са превеждани на английски, немски, френски, италиански, испански, руски, хинди, китайски, сръбски, словашки, чешки, полски, хърватсски, украински, японски, арабски, турски, гръцки, шведски и др. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. Председател е на Съюза на българските писатели и на Агенция „София прес“.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.