Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Българските общности в Сърбия, Албания, Косово. Заседание на парламентарна комисия

2020.01.29 Няма коментари
Spread the love

На 22 януари 2020 г. се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуално състояние на българските общности в Република Сърбия и Република Албания;  2. Мерки, предприети от Министерство на външните работи за признаване на българското национално малцинство в Република Косово; 3. Разни”.

На заседанието присъстваха: от МВнР – Петко Дойков, зам.-министър на външните работи, Деян Катрачев, директор на дирекция „Югоизточна Европа“, и Стоян Станкулов, старши дипломатически служител „Косово, Сърбия, Черна Гора“ в дирекция „Югоизточна Европа“; от Президентството – Димитър Здравков от Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента; от Държавната агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров, и.д. председател.

Следва текстът на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 37

На 22 януари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуално състояние на българските общности в Република Сърбия и Република Албания.
2. Мерки, предприети от Министерство на външните работи за признаване на българското национално малцинство в Република Косово.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде от три точки:
1. Актуално състояние на българските общности в Република Сърбия и Република Албания.
2. Мерки, предприети от Министерството на външните работи за признаване на българското национално малцинство в Република Косово.
3. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно, без против и въздържали се.
Днес гости на нашето заседание ще бъдат: господин Петко Дойков – заместник-министър на Министерството на външните работи, Деян Катрачев – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, и Стоян Станкулов – старши дипломатически служител „Косово, Сърбия, Черна Гора“ в дирекция „Югоизточна Европа“; от Президентството – Димитър Здравков от Комисията за българско гражданство към Администрацията на президента; от Държавната агенция за българите в чужбина Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател.

По първа точка:
АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ.
Знаем за успехите, които бяха отчетени, за признаването на нашето малцинство специално в Албания. Бихме искали, след като мина вече повече от година за това признаване, да получим информация за със състоянието и доколко там се спазват законовите права на нашата общност.
Давам думата на господин Петко Дойков – заместник-министър на външните работи.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Преди да започна изложението, в което ще поставя акцент върху това, което Министерството на външните работи в координация с другите официални българските институции прави по отношение на българското национално малцинство в Албания, имам един въпрос: достатъчно закрито ли е заседанието?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не е.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Не е? Добре, благодаря Ви за уточнението.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Заместник-министър, считате ли, че имате някаква информация, която би представлявала класифицирана информация, за да закрием заседанието? Ако ще закриваме заседанието, ще трябва да извикаме колегите от секретната секция на парламента, ако пък няма, заседанието продължава в редовния ред.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви.
В началото съвсем накратко искам да кажа, че по данни в Министерството на външните работи, които са ни предоставени от колегите от Държавната агенция за българите в чужбина, в настоящия период в Албания албанските граждани с българско самосъзнание наброяват между 35 и 40 хиляди души. От 35 до 40 хиляди души – това са официалните данни, с които разполагаме. По твърдения на представители на самото българско национално малцинство става въпрос за повече от 100 хиляди.
В момента териториалното разпределение на тези албански граждани с българско национално самосъзнание е концентрирано в няколко области, както следва: област Голо Бърдо, района на Преспа, област Кукъска Гора. Много от тях живеят в столицата Тирана, в Дурас, в други места като Гора, Корча и така нататък.
Хубавото е, че към днешна дата в Албания функционират шест дружества на българското национално малцинство, разпределени в две групи, ако мога така да кажа, като едната от тях включва три дружества, които са доста по-активни в своите действия. В същото време има регистрирани още три, които в момента са в процес на утвърждаване на своята дейност и на своето функциониране. По експертната оценка, с която разполагаме от нашите колеги в посолството в Тирана, има не малък потенциал за създаване и на нови дружества в Албания.
По отношение на действията на Министерството на външните работи искам да кажа, че нашият ангажимент, както и ангажиментът на цялата българска държава за подкрепа на малцинството ни там, е постоянен. В този ангажимент промяна няма и няма и да има – това е очевидно.
В продължение на дълги години, на всички възможни официални нива – народни представители, министри, депутати в Европейския парламент, политици, както и лично от министър-председателя, пред албанската страна официално е бил поставян въпросът за признаването на българско малцинство.
В тази връзка като сериозен успех разглеждаме приемането от албанския парламент – през месец октомври 2017 г., на Закона за защита на националните малцинства, с което беше възстановена една истина.
Приемането на Закона е първата стъпка. Към настоящия момент все още предстоят да бъдат приети редица подзаконови нормативни актове, които ще регулират самото прилагане на Закона и как на практика точно ще бъдат реализирани предвидените от него права на българското малцинство.
Последователни сме в усилията си да подкрепяме българите в Албания. Въпросът за приемането на вторичното законодателство, както и за необходимостта да бъдат гарантирани в пълна степен правата на това малцинство, се поставя непрекъснато пред албанската страна в рамките на срещи с нейни официални представители. Знаете, че тази наша позиция е залегнала и рамковата позиция, която беше приета от правителството и одобрена през миналата година от българския парламент – имам предвид нашата рамкова позиция относно разширяването на Европейския съюз и процесът на стабилизиране и асоцииране.
Когато говорим за българското национално малцинство, основните задачи, които в момента трябва да бъдат решени максимално бързо са две. Едната е свързана с изучаването на българския език като майчин, другата е свързана с предстоящо през тази година преброяване на населението в страната.
По отношение на изучаването на българския език като майчин това, което правим като конкретни действия, може да бъде резюмирано по следния начин: на първо място, очакваме от официалните албански институции – това е нещо, което ние изискваме от тях, да осигурят възможност българският език да се изучава включително и в тези райони, където не е спазено изискването за 20% от населението, което считаме като нормално. Разгледани са всякакви варианти, включително и формата на курсове.
Другото, по което вече се работи, е да бъдат осигурени учители-лектори от България, които да преподават в районите, в които има албански граждани с българско самосъзнание.
По отношение на преброяването на населението това, което за нас има значение, е свързано със следното: има опасения, че в процеса на протичане на това преброяване е възможно да се стигне до ситуация на оказване натиск от трети страни – извън България и самата Албания, с цел албански граждани, които се определят като българи, да се определят по друг начин.
В тази връзка, както знаете поставяме въпроса много сериозно в рамките на Европейския съюз, поставяме го и в разговори с официални албански представители. Това, което лично аз мога да споделя е, че по отношение на преброяването въпросът е поставен в рамките на Съвет общи въпроси, когато е имало обсъждане по въпроса за разширяването на Европейския съюз. Знаете, че нашето условие по отношение на получаването на дата за преговори, и към двете страни съществува такова, както към Албания така и към Република Северна Македония, но когато говорим за Албания, въпросът тук изцяло е свързан с българското национално малцинство.
На второ място, както казах поставяме въпросът и по време на разговори. През миналата седмица в София имаше така наречените политически консултации на ниво заместник-министър. От албанска страна делегацията беше водена от техния заместник-министър по европейските въпроси и заедно с моите колеги отново им поставихме въпроса. Те поеха ангажимент да направят всичко. Естествено, ние им пояснихме, че нямаме предвид това, че самите албански институции ще оказват натиск, а очакваме албанските институции да направят така, че никой да не е в състояние да оказва натиск и конкретно трети страни. В този смисъл те поеха такъв ангажимент, но помолиха въпросът, ако може, да остане в рамките на нашите двустранни отношения. Тоест да не го поставяме в рамките на международни форуми, какъвто е случаят с българското национално малцинство в Република Сърбия.
Има още един – трети момент, който бих искал да споделя с Вас. Знаете, че от години България като страна – член на Европейския съюз има официална програма за оказване на помощ за развитие. Албания е една от страните, към която е насочена тази програма. Разработват се различни проекти. През 2020 г. ще започне работата по четири проекта. Подписани са съответно договорите за тях и, съвсем естествено, както предполагате, тези проекти се реализират с финансиране от българска страна, фокусирано върху районите, за които говорихме – там, където има представители на българското национално малцинство. Само като пример мога да дам какви са точно тези проекти: оборудване на кабинет по информационни технологии, също така „Образование за всички“, смекчаване на климатичните промени. Тоест стремежът е да направим това, което е в рамките на нашите възможности, което ще бъде полезно и от което ще имат необходимост тези хора там.
Трябва също така да кажа, че в края на миналата година с известно закъснение, което не е предизвикано от наша страна, започна работата по реализирането на един много голям и важен Проект „Изграждането на асфалтов път между град Билища и село Връбник в Албания“. Защо споменавам този проект, защото това е най-големият по стойност, за който към момента можем да говорим и от наша страна за неговото изпълнение са отпуснати 1 млн. 125 хил. лв.
За да мога да резюмирам и да приключа изказването по темата за българското национално малцинство в Албания ще кажа, че има нещо, което е постигнато – има приет Закон от страна на Албанските официални институции. Това е резултат на предприетите от българската държава действия.
В момента усилията са фокусирани върху приемането на подзаконовите актове, което ще съдейства за прилагането на този закон и за спазването правата на българското национално малцинство. Работи се по две основни направления: осигуряване на възможности за изучаване на майчиния език – български, и осигуряване на нормален процес на протичане на преброяването, така че в резултат на натиск и действия от трети страни албанските граждани, които се самоопределят като българи, да не изпаднат в ситуация, в която да трябва да се представят като представители на други малцинства.
Отделно от това работим и по линия на официалната помощ за развитие, която е фокусирана към концентрирани региони, където живеят албански граждани с българско самосъзнание.
Контактът ни с официални албански представители е постоянен. Освен в разговори с тях нашите искания за осигуряване всички права на българското национално малцинство се поставят и в рамките на Европейския съюз.
Последно, с което приключвам, може би отстрани това изглежда не съвсем достатъчно, но искам само да Ви кажа, че България е страна, която отстоява своите интереси в рамките на един доста сложен процес, свързан с разширяването на Европейския съюз, а там подкрепата за позициите, които ние отстояваме, за съжаление, не е много голяма и се налагат наистина сериозни усилия, за да можем да отстояваме това, което искаме. Това го споделям с молба, независимо от открития характер, да остане по възможност в рамките на тази зала.
Независимо от всичко, което правим, България е една от страните, която подкрепя и Албания и Република Северна Македония. Трябва да знаете, че те не са изцяло доволни от това, че ги подкрепяме. Колкото и да ги подкрепяме, винаги има желание за повече. Едната да речем не е съгласна с нещо, другата не е съгласна с друго, но в рамките на такива условия ние въпреки всичко действаме в съответствие с нашата национална позиция.
Това е, което мога да кажа по въпроса за нашето малцинство в Албания. Ако има някакви въпроси или коментари, аз и моите колеги ще ги изслушаме. Можем да предоставим и допълнителна информация, допълнително становище в случай, че такова е необходимо. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Някой от гостите има ли желание да допълни нещо към казаното от заместник-министъра?
Господин Владимиров може би също има някакво виждане относно проблемите с нашите общности там?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (ДАБЧ): Господин заместник-министърът беше достатъчно изчерпателен да ни представи и част от справката, която сме предали към Външно министерство. Ние всяка година даваме становища по техните отчети, по програмите и сме в постоянна координация в действията си. Работата по признаването на това малцинство ни костваше взаимно доста усилия.
Искам само да добавя, че има някои по-активни организации в Албания – особено две. Едната е на територията на Корча, където са ситуирани повечето българи християни, а другата дейност е към Голо Бърдо. Правили сме различни инициативи: усилия за възстановяване на църкви, има съботно-неделни училища, където се работи за изучаването на майчин език, а също така, активно се участва и се работи по привличане на студенти от българските общности от Албания да кандидатстват по Постановление № 103 – за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.
Комисията много добре работи с Министерството на образованието и науката, така че институциите постоянно сме в синхрон и работим усилено.
Агенцията снима филм за българите в Албания, който е предоставен на всеки от Вас. Филмът се казва: „Най-новите българи“. Това е една заигравка, тъй като българското малцинство в Албания е едно от най-старите, а филмът се казва „Най-новите“, тъй като беше поводът за признаването на българското малцинство в Албания. Това съответно е само началото на една много сериозна работа с българските общности там. Ние трябва да бъдем готови българската общност да бъде обединена, така че да може да излъчи свой представител, когато бъдат гласувани поднормативните актове и който да комуникира с властите в Албания. Създаваме условия българските организации да мога да работят добре една с друга. Към момента това е доста трудно постижимо, тъй като има дружества, които са много стари, създавани са през годините и имат амбициите, така да се каже, да искат да бъдат първи сред равни. Има и по-млади организации – примерно от 2016 г. или 2017 г., които пък са с повече млади хора, които са по-нахъсани и работят много усилено за съхраняването на българските традиции и култура.
Няма да отнемам много от времето. Ще се надявам да гледате филма, който е много интересен . Българщината е оставила сериозен белег в Албания върху цялата култура – исторически паметници от IV – V век там е населението от прабългари и славяни и от историческа гледна точка този елемент е много ценен. Ще видите, че филмът е много интересен. Надявам, че ще Ви представи добре и днешната ситуация, и в годините назад как е оцелявала българската общност. Съответно в много населени места са се съхранили истински български села. Може би основната причина е, че пътищата са много лоши и много от компактните села са се запазили, което в случая е добре, но в новите времена знаем, че младите хора вече учат и работят в големите градове, в столиците и всичко е малко по-разпокъсано. Това е, което мога да добавя. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Владимиров.
Наблегнахме доста на Албания, но напоследък ми прави впечатление, че в интернет пространството се заговори за определени проблеми сред нашите общности и в Сърбия. Затова и в тази първа точка бях включил и Сърбия, ако забелязвате. Ще Ви помоля да кажете няколко думи за положението на нашите малцинства и в Сърбия.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Много Ви благодаря, господин Председател.
Различна е картината, когато говорим за българското национално малцинство в Република Сърбия. На първо място, искам да кажа, че отношенията ни и с Албания, и със Сърбия са отлични, но все пак контекстът е малко по-различен. При едната страна имаме желание за приобщаване към Европейския съюз, а при другата страна има процес, който тече по малко по-комплексен начин. Едната страна изцяло разчита на нас, докато другата страна възприема това, което се случва по отношение на Европейския съюз, по отношение на събитията в региона като възможности за състезание. В една такава ситуация съответно подходът е различен по отношение на българското национално малцинство. Със сигурност различни са и цифрите. В случая на Албания говорим за порядъка на от 35 до 40 хиляди души, в Сърбия от официалните данни, с които разполагаме по последно преброяване от 2011 г., говорим за около 18 – 18 500 души. Концентрацията съответно е в Босилеград, Цариброд, Белград, Ниш, Пирот и Нови Сад. Имаме организации на българското национално малцинство също както и в Албания.
По отношение на Сърбия говорим за три културно информационни центъра, имаме много сдружения, дружества и неправителствени организация. Това, което на всяка цена трябва да споменем, когато говорим за Сърбия, е, че там българското национално малцинство има възможността и за свои медии. Друг е въпросът, че не съвсем всичко е постигнато по отношение на медиите, но факт е, че нещо вече е направено и се действа затова да може да се постигне повече.
Основните проблеми и трудности, които имаме с нашето малцинство в Сърбия, могат да бъдат накратко изброени по следния начин: първо, за съжаление, има разделения около двата центъра в Цариброд и в Босилеград – самите наши българи са разделени и това продължава; на второ място, имаме трудности с Националния съвет на българското национално малцинство. На практика това е институция, която единствена може да представя българите в Сърбия. За съжаление, има оценки, че тя по един или друг начин не е напълно независима, че по един или друг начин тази институция е поставена под контрола на сръбската държава – споменаваме конкретно изборите за Национален съвет, които се проведоха през месец ноември 2018 г., регистрираната намеса на сръбските власти по време на тези избори във формирането на листите и в самия избор. Може би като резултат от това липсва необходимата инициативност от страна на Националния съвет, която да бъде насочена към защита правата на цялото ни малцинство, пред сръбските власти. Това своеобразно бездействие или недостатъчно действие се отразява върху всички сфери на интерес на българското национално малцинство.
В сферата на образованието също, за съжаление, има нещо, което все още не сме постигнали – не са решени въпросите за учебниците, които се ползват в средните училища. Знаете, че там в съответствие с действащата нормативна база имаме възможност за създаване на 30% допълнително съдържание за учебниците по история, музика, география и изобразително изкуство. Създават се различни спънки, за да може да стигнем до това, като включително по някакъв начин и официалните институции в нашата съседка се опитват да докажат, че причината това да не се случва е в българското Министерство на образованието и науката, което не е така. Единствено в резултат на наша намеса, беше извършена промяна в тази ситуация и беше доказано, че вината за това забавяне не е на българската страна.
По отношение на медиите, въпреки че имаме достатъчно медии това, което можем да кажем, е, че в резултат на проведена приватизация на този сектор в Република Сърбия и последващата реформа, все още не сме постигнали това, което желаем. Това, което ние желаем е съвсем свободно нашите българи в Република Сърбия, представителите на българското национално малцинство, да могат да слушат предавания на техния майчин език. Със съжаление, мога да отбележа, че религията в нейното сегашно състояние също до голяма степен е политизирана. Наред с това, че в църквите в тези райони, където е концентрирано нашето малцинство, службата се извършва от сръбски свещеници – това е първото, и второто, което аз мисля, че е още по опасно е, че самите представители на сръбската православна църква вземат една доста активна роля тогава, когато става въпрос за това да не се предоставят в пълен обем правата на нашето малцинство. Не искам да коментирам в подробности с кого точно работи сръбската православна църква – не е необходимо, но така или иначе това, което излиза на повърхността, това, което е съвсем видно и лесно може да бъде регистрирано, е това, което Ви казах. Все повече и повече имаме случаи, когато се регистрира езика на омразата от страна на нашата съседка, но няма да изпадам в подробности.
По отношение на икономическото положение, там където е концентрирано нашето малцинство, статистиката показва, че това са едни от най-неразвитите райони в Сърбия. Опитите това да се промени по някакъв начин в сферата на частния сектор се натъкват на някои проблеми, в резултат на което чисто частни инвестиции впоследствие биват изтегляни поради административните проблеми, които се създават от страна на местните власти.
Какво прави Министерството на външните работи в координация с другите български институции, които работят по отношение на нашето малцинство там? На първо място, можем, естествено, да регистрираме дотолкова, доколкото представлява Министерството на външните работи. Повишена е активността на нашите дипломатически представители в Република Сърбия. Все по активно и по-активно те работят по въпросите на българското национално малцинство и редица са начините, по които това може да бъде констатирано, но аз го представям на Вашето внимание като факт, който няма да подлежи на доказване.
В случая със Сърбия въпросът за българското национално малцинство го поставяме и ще продължим да го поставяме дотогава, докогато му бъдат решени всички въпроси в рамките на Европейския съюз.
Доколко искрено е желанието на сръбското ръководство за присъединяване към Европейския съюз в момента да анализираме не е цел на нашата дискусия, но факт е, че има такава външнополитическа цел и ние използваме това, за да поставяме въпроса: какво е състоянието на правата на българското малцинство в Сърбия във всички възможни формати в рамките на Европейския съюз? Естествено, има и положителни развития в резултат на постоянните ни действия като държава, като официални институции. Можем да констатираме и един сериозен успех – на редовното си заседание през месец декември миналата година, сръбското правителство одобри Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за териториалната организация на Република Сърбия. Наред с всичко останало, той касае и промяна на името на община Димитровград на сръбски език и възстановяване на историческото име Цариброд. С това решение сръбското правителство предлага на Скупщината да приеме предложените изменения.
Наред с това работим и в други сфери, като конкретно искам да посоча сключването на Споразумение за разбирателство между Министерствата на околната среда на двете страни и в съответствие с това споразумение, провеждането на първо заседание на новосъздадената смесена българо-сръбска комисия за сътрудничество в областта на околната среда. Отново акцентът са тези региони, за които говорим, тези райони, които ни интересуват.
В края на 2019 г., беше свикано и заседание на Смесената комисия по икономическо сътрудничество. Както в случая с Албания, така и със Сърбия работим активно и по линия на официална помощ за развитие. Към момента, можем да отчетем, че са отпуснати безвъзмездно над един милион лева.
Това, което ще бъде акцентът в последващите ни действия, естествено, ще бъде правото на българското малцинство да бъде информирано на своя майчин език. Както казах преди малко, има проведена медийна приватизация в Сърбия през 2015 г., след това и реформите в медийното законодателство. От 2017 г. до сега тече процес на съгласуване на нова медийна стратегия. Това е нещо, което забавя процеса въпреки полаганите от нашата държава усилия, включително с оказване на финансова подкрепа, за създаване на медийни платформи, които да бъдат в полза на нашето малцинство. Независимо от това искам да кажа, че като резултат от това, което е направено, към момента там вече функционира една телевизия, има две радиопредавания, две интернет платформи и две печатни издания. Важно е също, че усилията ни са насочени в разговори със сръбската държава да бъдат намерени варианти за въвеждане на механизми за устойчиво финансиране на тези медии на българското национално малцинство. Действаме също да бъде възстановена съществуващата по времето на бивша Югославия практика за редовно излъчване на медийно съдържание на български език по националната сръбска телевизия RTS.
С това приключвам изложението. Имаме готовност да отговорим и на допълнителни въпроси, в случай че има такива.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Заместник министър.
Мисля, че информацията беше много обстойно и подробно представена от Вас.
Заповядайте, господин Йорданов.

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Аз благодаря за изложението, въпреки че в мен се създава впечатление, че нещата са малко хаотични и бих искал да бъдат по-подредени, но…
Първо, нашите етнически сънародници от Босилеград имат един проблем, въпреки че намаляват като бройка в тази община, а се чувстват българи повече от нас – пътуването им до страната. Част от тях работят и в България, е доста трудно, защото са принудени да минават през сега съществуващите контролно-пропускателни пунктове и да заобикалят на големи разстояния. В същото време те предлагат да бъде направен нов пропускателен пункт, който си спомням беше близко до Босилеград и Трекляно, и мисля, че излизаше на един съществуващ път. Касае се буквално за път от 2 или 3 км, който може би даже съществува като трасе. Има ли идея за поставяне на този въпрос за обсъждане с Република Сърбия?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Веднага Ви отговарям. Има редица случаи, които няма да мога да коментирам – когато представители на българското национално малцинство по една или друга причина нямат възможност, или имат трудности при преминаването на граничните контролно-пропускателни пунктове. Конкретно за този път, за който Вие говорите, към настоящия момент в Министерството на външните работи информация не е постъпвала. Към нас подобна информация не е постъпвала, съответно ние не сме работили по такава. Няма нещо, което да е дошло по линия на нашите дипломатически представителства, посолството и консулството, както и по линия на организациите на малцинството. (Реплики.) Колегата допълва и по линия на гражданите, защото имаме и такава възможност.

ДЕЯН КАТРАЧЕВ (МВнР): Постъпвали са писма на отделни граждани с предлагане на подобни инициативи. Разбира се, ние сме пренасочвали информацията към съответните ведомства, тъй като разбирате, че това е въпрос, по който отношение имат и много други институции, но не се е създал процес, в който да имаме завършен резултат и да се стигне до инициатива за откриване на подобен нов ГКПП. Разбира се, това не се изключва в бъдеще, но като цяло, за да бъде направена преценка и да се отвори, трябва да е налице наличието на много информация и на съответна оценка за нуждите и за какъв капацитет може да има подобно нещо. Временно се откриват пунктове, когато имаме определени поводи, определени празници, чествания и така нататък, но, разбира се, това са временни решения – за няколко часа се откриват пунктове, за да се направят конкретните събития.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНДОН ДОНЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Вигенин.

КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Нашата дискусия е малко осакатена, тъй като, разбира се, трябва много внимателно да коментираме тези въпроси, а когато стенограмата след това се качи на сайта на Народното събрание, всички имат достъп до нея. Затова ще избегна по-конкретните въпроси.
По отношение на контролно-пропускателния пункт все пак в края на краищата първо като действие е Министерството на външните работи. Ваша е преценката преди всичко има ли смисъл да стартира такъв процес, а пък другите по-скоро са изпълнители – МВР, Гранична полиция и така нататък.
От много години по различни поводи поставят този въпрос. Не знам колко би било ефективно, тъй като говорим за малко хора, които реално биха ползвали този пункт, а трябва и ефективност да търсим. Може би си струва да се направи един преглед.
Искам да задам някои въпроси, които не са толкова чувствителни. Първо, по отношение на нашето малцинство в Албания: имате ли информация, аз не знам дали към Външно министерство, или въпросът е може би към Агенцията, но към момента колко училища функционират и въобще как стои въпросът с обучението по български език? Доколкото ми е известно една част от това малцинство не ползва български език или ползва архаичен, който не им е особено полезен към днешна дата.
Второ, има ли студенти от тези общности, които вече се обучават в България и има ли засилващ се интерес към българско гражданство? Как стои въпросът с тази тема, която винаги е чувствителна по отношение на нашите малцинства от страни, които не са членки на Европейския съюз? И един по-общ въпрос и за двете страни: един от големите проблеми, особено тук на сръбското малцинство е, че на практика районът е изостанал икономически и се оказа, че всъщност сръбската страна се оказа по-бърза в инфраструктурното свързване на този район с Белград, отколкото ние да свържем София, въпреки че магистралата е доста по-кратка. Това не е въпрос към Вас, разбира се, но просто го споделям. И като коментар: според мен българската държава трябва да помисли за някакъв механизъм, убеден съм могат да се намерят такива механизми, с които да се стимулира под някаква форма, даже бих го нарекъл изпращане на български инвестиции в тези райони, които да създават работни места, някаква перспектива. Иначе, особено по отношение на Сърбия, не знам точно в Албания как ще стои този въпрос, но една голяма част просто вече се изнасят към България и към София, друга сигурно се ориентират към Ниш и Белград и този район много скоро ще се обезлюди, ако продължава тенденцията по този начин, по който това се случва сега. Тоест в рамките на двустранните механизми, на това, че все пак Европейският съюз дава допълнителни възможности не само чрез помощта за развитие да присъстваме там с няколкостотин хиляди под някаква форма и то натрупвайки в годините, но да търсим някаква форма за икономическо присъствие и български инвестиции в тези райони. Иначе просто много скоро ще трябва тук да си говорим за все по намаляващи се групи, които няма да имат това значение, което към момента имат и смятам, че това ще бъде проблем преди всичко за нашата държава. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Господин Владимиров, за отговор.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (ДАБЧ): По отношение на училищата: функционират две съботно-неделни училища в момента. Едното е в Тирана, другото е в района на Мала Преспа, Корча.
Всяка година се приемат студенти по ПМС № 103 за прием на студенти от българските общности. Всяка година се увеличава квотата – преди три години беше 400, сега вече е около две хиляди и мисля, че тази година около 1200 са студентите по това ПМС. Увеличават се и студентите съответно от Албания, но конкретни цифри към момента не мога да кажа.
Набляга се на изучаването на българския език. Министерството на образованието и науката създаде възможности за курсове по български език преди да започне учебният процес в университетите.
По отношение на кандидатите за българско гражданство в случая ще кажа за българския произход в Държавната агенция за българите в чужбина: миналата година сме приели 2545 заявления.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Бих казал няколко думи по темата „българите в Албания“, защото ми се струва, че тя е един емблематичен пример за това, когато в нашия политически живот и между основните политически партии в страната съществуват консенсус и разбирателство, България постига успехи. Имам предвид, че темата за българското малцинство в по-нови времена е поставена още от Георги Пирински, в качеството му на председател на Народното събрание, след това от Огнян Герджиков пак в качеството му на председател на Народното събрание, след това при управленията на ГЕРБ и на другите правителства от последните 10 – 15 години, ангажирани са включително и български евродепутати, и нито веднъж, независимо от смяната на управление в България, никой не си е позволил да даде крачка назад по отношение на българското малцинство в Албания и резултатът е факт, и е налице. След повече от 100 години ние имаме официално признато българско малцинство в Албания. Този успех се дължи именно на консенсуса между политически сили у нас по тази тема.
В тази връзка, в подкрепа на тезата ми, бих казал, че доказателство за това е и изготвената рамкова позиция на правителството на България, в която става въпрос и за Албания, подкрепена и изработена след срещата с Президента и на база, на която парламентът гласува Декларация, в която отново темата е и за българите в Албания. Пак казвам, говоря само за Албания, защото е истински емблематичен пример за успехи във външната политика по отношение на историческите ни общности, която наистина би трябвало да е надпартийна по отношение на историческите общности и да е консенсусна. В случая тя е точно такава. Тази рамкова позиция бе приета и в парламента. Тук на тази маса също има хора, които са абсолютно съпричастни с целия този процес на единодействие в защита на българските интереси.
Един от първите етапи на завършване на целия този процес е именно предстоящото преброяване в Албания, за което Вие наистина като институция ще имате големи отговорности, но такива отговорности ще имаме и ние, които сме народни представители. Трябва по-често може би да ходим там. Виждаме, че и вицепрезидентът ходи при българите в Гора, може би ще има момент да отиде и в Мала Преспа. Въобще посещенията там наистина трябва да зачестят не само от нашите дипломатически представители в Албания, но и от нас, които се намираме тук в София. Доколкото си спомням и след като вече не беше президент господин Плевнелиев също ходи там – имам такава информация, българските евродепутати – Ковачев от ГЕРБ, и депутати от други партии. Ето това е пътят. Но сега цялото ни внимание трябва да бъде насочено към това преброяване, което предстои. Именно защото заседанието е открито няма да говоря повече за него.
По отношение на Сърбия бих казал само, че този език на омразата срещу България, за огромно съжаление, е повече от 100 години, а може би са вече и 150. Там дори по времето на буржоазна Югославия или преди това Кралство Сърбия, или пък след това Титова Югославия антибългарските кампании са достигали до невероятни висоти. Нашата обраност и по времето на социализма, когато все пак не можехме директно да говорим по тези теми като държава, не ни е помагала много и, ако и сега в новите времена постъпваме така, прекалено да бъдем обрани в защитата на нашите национални интереси, може би пак няма да е добре. Но тази омраза ние с нищо не сме я предизвикали, а тя е десетилетна и не е ново явление там.
Завършвам с това – дано надпартийният консенсус отново да проработи по това, което каза в случая господин Вигенин, което и ние многократно сме говорили, и в частни разговори – въпросът за българските инвестиции в районите на българските исторически общности, за икономическо присъствие на България там, защото само една причина да кажем е достатъчна, а те са много повече. Липсата на такива инвестиции ще доведе до тяхното обезбългаряване, което ще доведе за пръв път след 1400 години, до поредно отстъпление на българския етнос чисто в географски смисъл, ще има и огромни стратегически последици въобще за българщината на Балканския полуостров за следващите десетилетия и поколения.
Извинявам се, че говорих малко повече, но темата Албания ми даде повод да изкажа тези свои мисли.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков.

ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Няколко колеги народни представители имахме възможност по друга линия да посетим Тирана преди два-три месеца и бих искал да кажа и на колегите, които не са ходили там, че ми направиха много добро впечатление и посланика, и консула – хора, които са приели за кауза признаването на българското малцинство в Албания и работят с тях. Това, което те ни помолиха, е, ако можем да канализираме комуникацията с малцинството да минава през посланика, защото той е на място. Факт е, че има няколко различни организации на българи в Албания. Това е по-скоро към колегите, които може би ще имат възможност да общуват с някои от тях, но те досега са свикнали да общуват с българската държава през различни народни представители и по различни линии, което не помага за тяхната консолидация в Албания. Затова, разбира се, не всеки ден се срещаме с тях, но ако може най-малкото да им казваме техните контакти с нас да минат и през посолството, и да общуват повече с посолството. Посолството там наистина е достатъчно активно в отношенията си с тях.
Колкото до Сърбия, според мен нашата теза е за: помощ за присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз, и помощ за това Сърбия да приключи с идеята за Югославия. В Европейския съюз Югославия няма да влезе – Сърбия може да влезе, но Югославия няма да влезе. Понеже виждам, че различни, включително министри в Сърбия продължават да живеят с идеята, че това е една малка империя на Балканите, те трябва да се разделят с тази илюзия. Мисля, че в контекста на хърватското председателство, а хърватското председателство също поставя за приоритет присъединяването на Западните Балкани, заедно с нашите приятели от Хърватия трябва да положим максимални усилия Сърбия час по-скоро да излезе от илюзията, че Югославия съществува. Тя не съществува вече години и за Сърбия е вредно да живее в една паралелна реалност, която не кореспондира с действителността.
Разбира се, нашите отношения в годините са сложни, сигурно и ние сме правили грешки по отношение на тях, но българската държава много ясно трябва да покаже, че, ако ще и четирима българи да останат в Сърбия, те ще имат подкрепата на българската държава и техните права ще бъдат защитени. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Дойков.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви.
Искам съвсем накратко да направя още няколко коментара. Най напред благодаря на всички, които поставиха въпроси и направиха предложения.
Това, което на всяка цена искам да отбележа е, че приемаме препоръката да се прецени още веднъж доколко е необходимо да се изгради такъв път, такъв граничен контролно-пропускателен пункт. Още веднъж ще направим анализ, ще разговаряме и с другите български институции, дотолкова, доколкото веднъж е бил направен такъв опит, който не е довел до нищо. Не ни пречи да опитаме още веднъж. Отчитаме това и ще действаме.
Цитирам по памет: по отношение на хаотичното действие на Външно министерство, когато става въпрос за Сърбия, ще си позволя само един коментар: на 5 януари 2020 г. хаотичните действия на българското външно министерство бяха признати, включително и от министъра на външните работи и първия вицепремиер на Република Сърбия – Ивица Дачич, който в интервю за Националната сръбска телевизия RTS, заяви, че България използва всяка възможност в Брюксел, за да защити интересите на българското национално малцинство.
От тази гледна точка единственото в рамките на днешния ден, с което си позволявам да не се съглася е да приема, че действията на Външно министерство са хаотични. Не са хаотични.
След това искам да направя още един коментар: в досегашната ми дейност на този пост и в предишни случаи потвърждавам това, което беше казано – никой от експертите, служители, директорите и на по-високо ниво във Външно министерство, не са изпадали в ситуация, в която да регистрират, че по отношение на малцинствата има някакво различно виждане между представителите на отделните български политически сили. Точно обратното – тук сме абсолютно на едно и също мнение с Вас. Това, което стига до нас е абсолютно единна позиция, едно и също мислене и се надявам, че в съответствие с това Външно министерство действа тази посока.
Благодарен съм за коментара, че ние по принцип винаги се опитваме да помолим официални делегации, представляващи различни български институции, когато отидат в дадена страна, по възможност да търсят контакт с посолството. Най-малкото, което може да се случи, е да има една координация на място. Разговаряли сме многократно с нашия посланик в Тирана. Да, в посолството наистина са отправяли такава молба, ако може всички български делегации, които посещават Албания и по един или друг повод имат контакти с българското национално малцинство, нека да използват възможността и да разговарят не само с посланика, но и с всички колеги, които са в състава на посолството. Мисля, че това може да бъде единствено и само полезно. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Може би и аз би следвало да добавя няколко думи. Тук се говореше за език на омразата, все пак всяко отношение между народите, знаете много добре, че се базира на исторически събития това, което се е случвало много дълго време в историята – с години, а някои пък дори и със столетия. В това отношение не считам, че позицията на България и Сърбия, когато са били враждуващи страни, е допринесла с нещо добро, както за едната, така и за другата страна. Затова считам, че позицията на нашето Външно министерство към поддържане на много добри отношения и постоянно подобряване на отношенията е абсолютно правилна. Считам, че е редно всеки от нас да изучава историята и понякога да се поставя на отсрещната страна, за да може да си даде отговор защо съществува езикът на омразата и какво трябва да се направи, за да бъде премахнат, защото и за в бъдеще при всички положения добрите отношения между съседни страни винаги са по-добри от лошите отношения, добрите отношения между страните, както е ясно на всеки, ще допринасят и за доброто отношение вътре в тази страна към малцинствата на другата страна и така нататък. Примери в историята и в сегашната история на разделени страни, разделени едни и същи народи има толкова много, че няма нужда да ги описваме.
Имаме ли други въпроси и мнения по първа точка? Ако няма, предлагам да преминем към въпроса, свързан с признаването на българско национално малцинство и действията в това отношение на Министерството на външните работи в Република Косово.
Господин Заместник-министър, моля да ни предоставите информация.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви.
Много накратко. За разлика от Албания и Сърбия в Косово няма официално признато българско малцинство.
В последните години в Косово има процес, в рамките на който редица страни се опитват да припознаят общността на гораните, които населяват освен Косово и части от територията на Албания и Република Северна Македония.
През 2011 г. е последното преброяване, като тогава като горани се самоопределят малко повече от 10 хиляди лица. Това в статистика означава 0,59% от населението на страната. Нито един от тях не се е определил като българин. Различни оценки показват, че реалният брой на тези хора е между 20 и 25 хиляди, като една голяма част от тях се наричат нашенци или се самоопределят като други. Населяват предимно южните географски райони и имат регистрирани вече пет така наречени български дружества.
Какво конкретно се прави по линия на Външно министерство? Подкрепяме процеса на самоопределяне на част от косовските граждани като лица с български произход. Това е официалната позиция на Външно министерство. В съответствие с тази позиция през месец април 2018 г. външният министър поставя въпроса по време на официално посещение в София на министъра на външните работи на Република Косово – Беджет Пацоли. В резултат на това, че сме поставили въпроса, косовски политик за първи път на високо ниво открито започва да говори за наличието на българско малцинство в Република Косово и се ангажира с това да предприеме необходимите действия за защита на правата на това малцинство в случай, че е необходимо. Това създава ситуация, която ние определяме като благоприятна от политическа гледна точка. През месец май 2018 г., ръководството на неправителствената организация „Обединени българи на Косово“, съответно внася в администрацията на косовския парламент подписка за признаване на българско малцинство. Тя е подкрепена от 423 жители от област Гора. Поради причини от изцяло вътрешнополитически характер подписката не е разглеждана от парламента.
В случаи с други страни нещата стоят по по-различен начин, но те са започнали малко по-рано от нас. От страна на Външно министерство, при подготовката ни за двустранни срещи на най високо държавно ниво, винаги поставяме въпроса за българските малцинства. Това ще бъде съответно и действието ни по отношение на Косово.
В един от предишните си коментари споменах, че работим активно с Албания, която разчита на нас, а по тяхно предложение беше обсъдена идея за провеждане на тристранна среща между дипломатическите служби на България, Албания и Косово, която в момента обсъждаме на експертно ниво. Една такава среща по предварителни анализи би ни дала възможност да работим именно в посоката, за която говорих преди малко.
В рамките на днешната дискусия, беше споменат въпросът за това обучават ли се студенти в България и колегата от Държавната агенция за българите в чужбина предостави много подробни данни за това какъв е случаят с Албания. Искам само да добавя, че по отношение на Косово също имаме какво да кажем. Данните, с които разполагаме, Вие можете да допълните или да коригирате. През учебната 2019 г. – 2020 г. са приети 32 студенти и един докторант. Това са жители на Косово, които кандидатстват за обучение в български висши учебни заведения. Акцентът на нашата страна на този етап е върху разширяването и утвърждаването на българската идентичност в Косово. Тоест привличайки тези млади хора да се обучават ние съответно работим с тях.
На тези, които кандидатстват и съответно биват приети в български университети, в съответствие с действащите разпоредби, се издават безплатни визи – тип „D“, за дългосрочно пребиваване. Тоест това е начинът, по който ние на този етап им помагаме, опитваме се да ги привличаме.
Отделно исках да спомена, това беше обсъждано днес по време на дискусията, че на по-предишен етап е имало интерес към това да бъдеш български гражданин дотолкова, доколкото получаваш български паспорт, който ти дава безпроблемен достъп до други страни от Европейския континент, но случаят вече не е такъв. Тоест това е било тенденция на един определен по-ранен етап. Сега вече нещата са малко по-различни.
Работим с Косово и по линия на официална помощ за развитие. За 2020 г. са предвидени два такива проекта, като общата им стойност е 60 хил. лв., но това все пак е едно начало, което за нас е добро. Те ще бъдат изпълнени в общините Призрен и Драгаш. В случая на Косово сме на малко по-ранен етап, тъй като там все още предстои да бъде признато Българското национално малцинство.
Ще използваме като Министерство на външните работи всяка възможност, за да поставяме въпроса пред официалните представители на Косово. Добре е, че имаме днес възможността за тази дискусия. Това според нас ще засили още повече аргументите в посока на провеждане на тристранната среща България – Албания – Косово. Очевидно е, че България е страна, която има съвсем определен подход към Косово, който е положителен и е подход на подкрепа, и мисля, че можем да се възползваме от тази ситуация, имайки вече примера на Албания, да се стремим максимално бързо да постигнем същото и в Косово. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Дойков.
Колеги, имате ли въпроси, предложения или изказвания?
Господин Владимиров, бихте ли искали да добавите нещо към казаното?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ (ДАБЧ): Колегата от Министерството на външните работи беше безкрайно изчерпателен.
Наистина сме в много ранен етап, но се полагат сериозни усилия и то по отношение на изучаването на българския език. Там като цяло от всички страни ги дърпат. Едни ги приемат за бошняци, други за горанци, трети за жупци. Те сами е трудно да определят към коя група принадлежат. Повечето се определят като „нашенци“. Има много сериозно желание за обучение в българските висши учебни заведения, полагат се усилия да се преодолее езиковата бариера, което в случая не е толкова лесно, но се полагат усилия – има студенти, които учат по ПМС № 103. Полагат се усилия и тук в България да подобрят българския си език, така че политиката е целенасочена и продължава в същия аспект всяка година. Това е, което мога да кажа.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Мисля, че Министерството на външните работи общо взето работи в добро направление. Може би следва да се замислим във връзка с „Гергьовден“ дали да не организираме някакво посещение на Комисията в Косово, за да се убедим тези „нашенци“ нашенци ли са, не са ли нашенци?
Колеги, имате тема за размисъл. На следващото заседание може да обсъдим дали да не организираме едно посещение в Косово.
Господин Дойков, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Ако стигнете до положително решение имаме готовност да съдействаме с това, което Ви е необходимо, евентуално за реализиране на посещението, а нашият директор подсказва и за установяване на връзки с парламента. Ние имаме готовност за всичко, от което прецените, че имате нужда. Имаме добър посланик там, който замина скоро. Той е амбициозен, сигурно иска много да работи, което съвпада като интерес.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз.
Мисля, че изчерпваме позитивно втора точка.

Преминаваме към точка
РАЗНИ.
Имали предложения, въпроси, идеи? Няма.
В такъв случай можем да приключим. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.