
Ердоган загуби Истанбул, за втори път за три седмици, този път разгромно! Преди това загуби столицата Анкара и бастиона на Ататюрк и модерна Турция – Измир. Това е най-голямата загуба на новия падишах на Ислямизма за последните 20 години. И загубата тежи още повече, защото се случи в „неговия град“, там, където започна възходът му по пътя към властта преди 25 години! А и повторната загуба дойде след оказан жесток натиск върху Централната избирателна комисия да касира резултатите от предишния вот. Това ядоса много и мотивира силно турските избиратели, като процентът гласували в неделя, 23 юни, достигна рекордни стойности за местни избори в новата турска история.
Гласуваха млади и стари, гласуваха висшисти и пролетарии, гласуваха бедни и богати, средната класа – хора от всички професии и социални прослойки. Гласуваха, въпреки страха от репресии, въпреки масовите арести след онзи злощастен, така наречен преврат от юли 2017 година, въпреки обещанията и заплахите на властта. И мощно наказаха режима на Ердоган. Така онази разлика от 13 хиляди гласа стана над 750 хиляди вчера. Хората в Истанбул доказаха, че в Турция демокрацията е още жива и заслужават правата си, че са свободни граждани. Поклон пред смелостта, патриотизма и отговорността им!

Пак на 23 юни, в Чехия, 250 хиляди свободни граждани в Прага поискаха мощно и непоколебимо оставката на корумпирания си премиер Андрей Бабиш, за пореден път, с все по-нарастваща сила! Казаха, че искат Право, справедливост, демокрация и развяха знамето на ЕС.
В Словакия преди месец и отстраниха Роберт Фицо след мафиотско убийство на журналист. В Сърбия движението „Един от пет милиона“ от месеци марширува в Белград и още поне пет големи града за оставката на президента Вучич, като и там искат право, законност, свобода и Европа! В Румъния си искат Кьовеши и изпратиха силно корумпирания соцлидер Ливиу Драгня в затвора, а наесен ще преизберат достойния Клаус Йоханис за президент…

В България… Всичко е Ахмед Демир Доган, не Ердоган, но доста подобно! А маската на тайната власт е символичен ГЕРБ. Народът (понеже гражданско общество явно няма) гледа отблизо как всеки ден ограбват свободата му, ограничават правата му и крадат парите му, в големи размери. И си пие ракията кротко. Мълчанието е толкова силно, че чак чуваме ехото на виковете от площадите в Истанбул, Прага, Букурещ и Белград… И се сещам за финалната реплика на учителя бунтовник от „Възвишение“: „То не е народ, а болест“.
Стягайте банските и към Бетономорието, поне магистрала има, да плажувате с кеф. Краят на илюзията за свобода и правова държава е опасно близо!
Велислав Величков