Home » Авторски страници

Алчност, агресия, аномия

2019.06.17 Няма коментари

Йерархия на глутницата е модел на демокрацията в България

На Джон Наш, роден на 13 юни 1928 г.

Джон Наш

Математическият гений, „Красивият ум” описва “Равновесието на Наш” – то става парадигма в Теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално.

Съвременните политици и бизнесмени обаче не харесват “Равновесието“ – искат все повече да печелят, когато са на власт и в беззаконие (аномия).

___________________________________________

Колаж: в. “24 часа”

И на един премиер, на когото подариха пушка и пистолет, вместо книга и учебник по английски.

“In bocca al lupo” (“В устата на вълка”)
Италианска поговорка

В еволюционната биология агресията е защитна реакция, предизвикана от страха от звяр, идващ срещу човека. Сега, в атмосфера на беззаконие, не щедростта и любовта, а алчността и агресията са все по-чести прояви на свръхлибералната демокрация – лакомия за пари (greed is good на американската Wall Street), страх от човек, идващ срещу човека.

Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен. Биологично заложената агресивна и хедонистична енергия възражда вълка в човека. И Homo homini lupus est става ежедневие – побоища, убийства, грабежи, сексуални изнасилвания, трафик на хора, наркотици и оръжие. Бул-гресия (българска агресия), съчетана с примитивен хедонизъм – алкохолно-наркотични-сексуални оргии. И няма кой да разсече гордиевия възел.

Илюстрация: Франко Фазоли, Homo homini lupus est

Настъпи ликокрация – власт на вълците (гръцки, lykos – вълк, kratos – власт), ликантропичното общество, където правата на човека-вълк са по-защитени от правата на човека-човек. В книга си Naturalis historia Плиний Стари (23-79 г.) описва ликантропията като превръщане на човека във вълк. Вълците имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. В тази йерархия има и Бета вълк, който се грижи за всички, друг – който се грижи за болните, и най-накрая стои Омега вълкът – жертвата, върху която всички в глутницата си изливат гнева. Йерархията на глутницата е моделът, по който е изградена демокрацията в България.

По данни от Житието на Св. Климент Охридски, комендантът на Белград е бил титулуван “боритаркан” – от тюркски “бьори”, “берю” – вълк, “таркан” – началник, командир, при което “боритаркан” означава “началник, предводител на вълците” – така пише доцент Стефан Йорданов в статията си “За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство”, публикувана през 1995 г. Според автора, прабългарската държава е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, пускала ги е на свобода или им е давала шанс в редовете на армията си да докажат лоялността си към България на бойното поле. Имало е обаче и друг обичай: в Симеонова България, когато военен началник бъде пенсиониран или отстранен, той имал – по военния закон – право на грабеж в съседните неприятелски земи, защото трябвало – пак според закона – да се завърне вкъщи с плячка.

И така е трудно да разбера къде са корените на ликокрацията в България. Те са по-добре познати на поета Илиян Троянски – описани са във “Вълк”, “Ликантропия” и другите негови стихове от цикъла “Аз и моят вълк”, публикувани през 2009 г. в книгата “Клетвата на вторите стрелци”. Ето монологът на „Вълкът”:

Животът ми съвсем не беше песен
и вълчият ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв,
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.

При внимателно четене ще забележите, че Илиян Троянски пише и за бездушието на овцете – другата страна на ликантропията.

Господа депутати, министри и президенти, алчността и агресията говорят, когато Вие мълчите. Запомнете: сигурността на хората е най-висшият закон (Salus populi suprema lex esto) – спазвайте го! Пазете здравето и живота на хората, както пазите Вашето и на децата си! Увеличавайте заплатите на учители, лекари, учени и полицаи, както увеличавате Вашите! Наказвайте лакомията на белите яки (white-collar crimes) – на политици и бизнесмени. Премахвайте агресията в градове, села, дискотеки, училища, стадиони и пътища на България.

Защото без морална, образователна и съдебна стабилност не може да има политическа и икономическа стабилност и справедливост. През 1932 г. в книгата си The Wisdom of the Body (“Мъдростта на тялото”) Уолтър Кенън – професор по физиология в Харвардския университет – предложи концепцията за homeostasis (стабилност) на човешкия организъм. Докато някой напише книгата „Мъдростта на политиката” остава да се доверим на Зигмунд Фройд, че „Както в злото, така и в доброто, човекът може много повече, отколкото си мисли”. Ужасявам се обаче още колко „много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил?

Любомъдри читателю, “In bocca al lupo!$ – така италианците си пожелават късмет. “Crepi lupo!” (“Дано вълкът да умре!”) – е отговорът на това пожелание.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.