Home » Авторски страници, литература

Стари спомени

2018.12.02 Няма коментари

Стихотворения от Вичо Вичев

Илюстрация: ФБ страница “Старият Сливен в албуми”

.

СТАРИ СПОМЕНИ

Припомням си от детството нивята
с угарите, със зрелите жита,
и жаркото, измъченото лято,
в което птици даже не летят.

Баща ми, впрегнал старата кобила,
преди зори ме вдига – и на крак!
Очите се затварят, нямам сила,
а нивата и днес ни чака пак.

Преди да съмне трябва да сме вече
започнали усилния си труд
и връщаме се чак по късна вечер,
без думи да сменим един със друг.

Горчиво е във гърлото от мъка,
а всеки мускул от умора спи,
кръвта по вените стаено млъква,
едва прекрачиш прага и заспиш.

Така изтичаше нерадостното лято
и идваше безшумно есента;
подгонени от есенния вятър,
прехвърчаха съсухрени листа.

Излитаха сами една след друга
годините от детските ми дни,
по черната, по грапавата угар
узряваха и мойте младини.

И после… в ареста, под влажните тавани,
във карцера на стария затвор,
повяхна много бързо младостта ми,
жадувала за волност и простор.

Прегърбила се майка ми от мъка
и плакала край сивите стени,
а старият така си и издъхнал
на нивата, без син да го смени…

.

Илюстрация: Леонардо да Винчи, “Свети Йероним”, детайл

.

ДУХОВНА НИЩЕТА

Вий искате сред вас да се разлея
При вас да се присламча
Да избледнея
Победен
Да загася пожара разискрен
Да заживуркам като вас –
И нощ, и ден
Кротичък
Смирен…

Добре!
Почакайте ме някой ден –
Обезверен
Когато
Душата ми ще се отвърне
И от мен
Когато тя –
Душата – гладна
Жадна
Ненаситна
В неустоим пожар ще изгори!…

Тогаз отново ще се върна,
При вас – “почтените” – почтен
При вас – смирените – смирен
И аз отново ще се върна
При вас, без спомена, без Нея
При вас напълно прероден
С вълните зли на СУХОВЕЯ –
Без спомена – без Нея…
Прероден!

.

Илюстрация: Spisanie8.bg

.

СЪМНЕНИЯ

Материята,
която виждаме,
ще се превърне в антиматерия,
а времето – във антивреме.
Тогава –
едва ли някой ще познае
себе си,
когато срещне антисебе си пред себе си.
Но пак ще има материя,
макар да я наричат
антиматерия…
И пак ще има време,
макар да го наричат
антивреме,
но без човек,
а може би с
античовек?…

.

———————————————————————————————–

* Вичо Донев Вичев е роден през 1921 г. в гр. Айтос. Завършил е Военноморското училище “Никола Вапцаров” във Варна. Работил е във Военноморския флот, където стига до капитан I ранг. По-късно преподава във ВМУ “Вапцаров”. След това се връща в Български морски флот като капитан на най-големия български пътнически кораб “Варна”. Преди 9-ти септември 1944 г. е лежал в затвора по политически причини. След 10-ти ноември 1989 г. му предлагат да стане собственик на няколко хотела в курорта “Златни пясъци”, което той категорично отказва, защото смята, че няма право да присвоява нещо, което е принадлежало на всички, на народа. Освен морски офицер, преподавател и капитан на пътнически кораб, Вичо Вичев е и поет, чието творчество е почти непознато, въпреки че негови стихотворения са били публикувани в български вестници. Почива от масивен инфаркт през 1998 г.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.