Home » Авторски страници, литература

Кой как посреща Коледа

2018.12.24 Няма коментари

Разказ от Красимир Бачков

Илюстрация: wallpaperup.com

Баба Станка омеси содена питка, свари малко бобец и наточи баница. Нареди ошав от сушени ябълки и сливи в една паница, притури и няколко мандарини, купени от кварталното магазинче. Наряза кисело зеле в синията и го поръси с червен пипер. Застели масата с домашно бродирана покривка и се сви на леглото. Вече можеше да чака идването на внучето си. Бръкна под възглавницата, където бе скътала спестените от няколко месеца двадесет лева. Щеше да му ги даде, като я сурвака. Макар предварително, детето спазваше обичая, защото Нова година посрещаха на друго място. Беше затоплила малката стая с печката на дърва, която глухо бумтеше и караше стария алуминиев чайник да изпуска пара и да фучи. Обикновено пестеше дървата, но сега трябваше да е топло за скъпите й гости. Както всяка година, на Бъдни вечер при нея пристигаха синът й, заедно с жена си и малкият му син. Внуците от първият брак на сина й бяха пораснали и отдавна не се сещаха за баба си. Докато седеше на леглото, баба Станка се връщаше назад във времето и си спомняше най-хубавите моменти от изминалите празници. От време на време лека усмивка стопляше пожълтялото й от старостта лице, а понякога сякаш болка преминаваше през очите й. Тя погледна към прозореца и видя, че тъмнината вече го бе покрила. Надигна се и с леко куцане отиде до салончето, за да светне лампата отвън. Като пристигнеха нейните, трябваше да им е светло…

.

* * *

Масруф махна с ръка на Яшо и той прескочи оградата. Преди час кучето на Болярина беше изяло наденицата, пълна с отрова, и вече не се чуваше по двора. Вече се стъмни достатъчно, затова Яшо се спусна като привидение и отвори голямата порта. Дърпайки количката, Масруф се насочи към кочината, в задния край, встрани от кокошарника. Още по обяд Яшо бе излял достатъчно смес от ракия и вино на прасетата. Сега от кочината се чуваше само глухо сумтене. Двамата отвориха вратата и се вмъкнаха в кочината. Голямата свиня се бе проснала на едната си страна и само изпъшкваше от време на време. Двете й останали малки прасета се бяха сгушили едно в друго, до зурлата й. Масруф хвана задните крака на свинята, а Яшо преметна здраво въже през врата й. Двамата дръпнаха силно и повлякоха животното към вратата. С доста усилия успяха да го прехвърлят върху количката и побързаха да напуснат мястото на грабежа. Излезли на улицата, те бяха посрещнати от Сабрито, който помогна да бутат по-бързо количката към спрения в края на улицата „Москвич“. Тримата натикаха свинята в багажника на колата, от което той увисна и престилките зад гумите опряха в земята. Сабрито запали и старата кола потегли с ръмжене. Масруф удари с длан гърба на Яшо и рече:

– Видя ли колко съм тарикат, брате? Болярина дори не се усети какво става!

– Можехме и него да натоварим на количката, без да разбере! – ухили се Яшо. – Сега като й теглим ножа на свинкята, ще посрещнем Коледа и ние!

.

* * *

В хотелския комплекс се влизаше след строга проверка на входа. Двама охранители, облечени в черно, спираха всеки и след като се убедяха, че е поканен, го пускаха. В големия ресторант вече се бяха събрали доста хора. Висока до тавана елха бе отрупана с гирлянди и играчки. На две дълги, успоредни една на друга маси, бяха поставени големи подноси, с цели изпечени прасенца. Между тях в дълги тави бяха опънати есетри и моруни, украсени встрани с лимони и разни зеленчуци. В изящни кристални купи бе сложен червен и черен хайвер, а до тях лъщяха изпотени шампаниери, в които чакаше изстудена водка „Белуга“. В единия край на ресторанта се беше събрала групичка от няколко мъже, с гузни, нечисти очи. Те разговаряха припряно, усмихваха се фалшиво и непрекъснато се оглеждаха. Всеки от тях бърникаше в един или повече телефони, обаждаше се, нареждаше нещо и надменно следеше какво впечатление прави на околните. По едно време дебел, мустакат мъж изпъшка като спукана гума:

– Момчета, шефът идва! Тръгвайте, да го посрещнем!

Всички край него изведнъж промениха физиономиите си. На лицата им се изписаха сервилни, покорни изражения и те вкупом се засилиха към входа. Останалите в ресторанта ги последваха, леко отдалечени и респектирани от идването на важната особа. Без да спират на входа на комплекса, пред ресторанта се извиха два джипа и една дълга лимузина между тях. И трите коли бяха черни и със затъмнени стъкла. Вратите се отвориха и оттам изскочиха яки мъже, облечени в тъмни кожени шуби. Под шубата на първия блесна автомат, но той го намести под мишницата и отвори вратата на лимузината. Оттам с мъка се измъкна дебел, ниско остриган мъж и бавно се насочи към ресторанта. Мустакатият се втурна към него и вместо да се ръкува, сведе глава и му целуна ръка:

– Чакаме те като Господ, Кръстник! След теб вече може да идва и Коледа!

След него всички наоколо се изредиха да целуват ръка. Само по-голямата група отзад пристъпяше плахо и не смееше да доближи до величието. Той разтвори уста в нещо като усмивка и изръмжа:

– Влизайте в ресторанта! К’во сте ме зяпнали? – обърна се към един от охранителите и заповяда: – Мето, я донеси чувала с подаръците!

Когато шефът се настани в трон от дърво, кожа и инкрустирани ценности по него, всички в залата го заобиколиха. Той развърза гърлото на чувала и бръкна вътре. Извади няколко пачки с едри банкноти и ги хвърли над главите на хората. Те заподскачаха и започнаха да ловят парите. Шефът хвърляше, а хората се боричкаха, за да грабнат възможно повече банкноти. Само охраната седеше неподвижна и с презрение наблюдаваше блъскащите се и лазещи хора.

– Може да извикате и Дядо Коледа! – с широк жест махна шефът. – И на него ще дам подарък… ако е заслужил! Вие имате ли заслуги, момчета?

– Разбира се, шефе! Да живее партията! – вкупом креснаха всички.

.

* * *

Вечерта Коледата мина покрай баба Станка, надникна през прозорчето на малката й стаичка и тъжно се усмихна.

След това се спря в циганската махала, където Яшо, вече пиян, напсува друг циганин, който режеше прасето с него. Другият циганин, също пиян, само късо замахна и ножът му изкорми Яшо. Коледата поклати глава и побърза да се махне от там.

Щом наближи комплекса, Коледата не бе допусната да приближи от охраната.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.