Home » Авторски страници

Един съвременен родопски будител разказва

2018.11.01 Няма коментари
Spread the love

Интроспекция и ретроспекция в родопските духовни корени

Това лято със съпругата ми Йорданка преживяхме истинска духовна наслада от културно-историческото и природното богатство на Родопите – магическата планина на Орфей. Имахме щастието и удоволствието да бъдем за по-дълго време в родното ми село Жребичко край Брацигово и смолянското село Славейно, с което ни обединяват родови връзки. Славейно е родното място на к.д.п. Никола Струнчев – бащата на к.д.п. Христо Струнчев, съпруг на нашата дъщеря Сияна.

Родопското село Славейно край Смолян е известно като комитското село с непокорния си дух срещу поробителите. С оръжие, книги и родопски песни славейновци са воювали срещу османските нашественици и са отстоявали през вековете на игото правото си на свобода и достоен човешки живот.

Народното читалище „Съгласие – 1883” и читалищната библиотека, църквата “Свети Илия” и училището, реставрирано като Изложбен заслон, са изиграли огромна роля за съхраняване на културната автономия и духовната независимост през вековете, за запазване на националното българско самосъзнание, вдигали са духа на християните, подложени на мъки и гонения, предпазили са будните родолюбиви славейновци от ислямизация и потурчване. В днешно време тези три институции, утвърдили се като духовни водачи, поддържат традициите живи и развиват будителския родопски дух.

Тук, в недрата на Родопите, до Аязмото, видяхме параклис „Будителите”, сътворен спонтанно от хората за преклонение и признателност към славейновските Будители – местните учители и духовници.

Параклис „Будителите”, с. Славейно, Аязмото

Будителството е чисто български феномен, самородно българско дело. В Славейно будителството ще го открием не само в мъдростта на книгите, а и в майсторлъка на родопските строители, земеделци, животновъди, горски работници, гайдари и певци, музиканти и танцьори, художници, учени, лекари, инженери, капитани на кораби, офицери, учители, писатели и поети, които са родени в това прекрасно село и разнасят по света неговата слава и дух.

През това лято нашият приятел инженер Георги Райчевски от летището във Варна, заедно със съпругата си Северина, ни поканиха на свой личен и семеен празник, който ознаменуваха с курбан край параклиса „Свети Иван” в Славейно. Георги е внук на Уста Славо Райчевски, построил камбанарията на църквата “Свети Илия”, на когото дъщеря ни Сияна Струнчева, художник-педагог, посвети специална благотворителна изложба, средствата от която бяха дарени за реставрацията на Изложбения заслон в Славейно.

По време на тържеството, наситено с прекрасна гайдарска музика и родопски песни, инженер Георги Райчевски ни запозна с Димитър Мариновски, който пък ни подари две от новите си книги:

– Димитър Мариновски. Искри из под пепелта на забравата. Житие и битие на Никола Сираков, Никола Каишев… Редактор Зоица Начева. Смолян, 2018;

– Димитър Мариновски. Кадънин бук. Легенди, разкази и умотворения. Художник на корицата Славо Караиванов. Редактори Младен Сираков и Ангелина Алюшева. Пето издание. Смолян, 2018.

Лицева корица на книгата „Кадънин бук”

Задна корица на книгата „Кадънин бук”

На сайта на Славейно и Народно читалище „Съгласие – 1883” можем да придобием първоначална представа за автора на тези две книги.

Димитър Мариновски активно се включва като читалищен секретар и ръководител, работил е до началото на ХХI век. Председател е от 1979 до 1985 и през 1992 година.

Димитър Мариновски

В Старото училище, наречено сега “Изложбен заслон”, където се помещава документална изложба с фотоси от революционното минало на Славейно, е изложена и “Природна пластика” на Димитър Мариновски, посветил живота си на читалищната дейност в селото. Той е и 25 години уредник и на родната къща-музей “Константин Чилов”.

Димитър Мариновски е изнесъл не една лекция за живота и дейността на световно известния член-кореспондент на БАН, професор доктор Константин Чилов, който пръв в историята на медицинската практика създава съвременно ръководство по клинична лаборатория и функционални изследвания.

Димитър намира време да се грижи и за параклисите и заслоните в планината, за да има сушинка, дърва и огънче да се стопли човек в беда.

Това, че стореното сега от неговите ръце остава запазено и неразграбено, е показателно за хората от този край. Докато ги има тези светилища на родопското гостоприемство, българският дух не ще изчезне.

Съставителите на предговора на книгата „Кадънин бук” Младен Сираков и Ангелина Алюшева са описали прецизно творческия път и приносите на краеведа Димитър Мариновски:

“Димитър Мариновски е роден през 1947 г. в с. Славейно. Основно образование завършва в родното си село, а гимназия в с. Петково. Близо тридесет години работи в областта на културата като председател и секретар на читалище “Съгласие” – с. Славейно. Повече от 17 години, заедно с колежката си Мария Димитрова, посвещава на събирателска и проучвателска дейност, свързана със Славейно и Родопите, като цяло.

По негова инициатива и в съавторство със Славка Мариновска и Георги Талев, през 1994 г. е издадена книга, посветена на големия поет-символист Иван Шишманов-Бистров. Пет години по-късно Мариновски издава самостоятелно сборник, посветен на бележития учен-медик с европейска и световна известност, член-кореспондент на БАН, проф. Д-р Константин Чилов.

Димитър Мариновски е уредник и на единствения в Европа Мемориален дом-паметник за лекар, интернист и клиницист. Повече от тридесет и пет години той запознава гостите на Дома с живота и дейността на Лекаря и Човека Константин Чилов.

Десетки са неговите публикации в списанията “Родопи” и “Читалище”, и във вестниците “Родопски устрем”, “Родопски вести”, “Глас народен”, юбилейни вестници и други периодични издания.

Димитър Мариновски е член на Регионалното дружество на родоизследователите в Смолян, както и на Българския съюз за защита на Родопите.

Неговото хоби са историята, археологията, природната пластика, театърът и туризмът. Носител е на орден “Кирил и Методий” III степен, “Отличие за читалищна дейност” и др. От участието си в конкурса по случай 1300-годишнината на българската държава печели втора награда с легендата си “Кадънин бук”. Подготвя и експонира дванадесет самостоятелни изложби с природни пластики.

В настоящата книга “Кадънин бук” са включени легенди, разкази и умотворения. Целта на Димитър Мариновски е да направи съпричастни повече хора с част от историческото минало на Родопския край и мъдростта на родопчани.

Легендата “Кадънин бук” ни връща към едно време “разделно”, когато всеки трябва да избере своя път, за да продължи, за да я има България. През 1994 г. тази легенда е поставена на сцената на читалището в с. Славейно, а след изключителния успех, гастролира и на сцените на читалища от Родопския край и страната.

За същото време ни разказва и легендата “Горялата хвойна”. Гордите бранители на Родопа предпочитат да изгорят, но да не се предадат живи на поробителя.

Не по-малък интерес буди и живият разказ на столетника Марин Мариновски за победния ход на българската армия по време на Балканската война, озаглавен “Опълченецът”. И ако до тук се обръщаме към историята, то в “Интервенцията” и “Прошка” Димитър Мариновски ни потапя в съвременната действителност, от която лъха отчужденост, неприязън между хората, нежеланието да простим един на друг стореното и отново да продължим напред.

Наред с това се появява и една носталгична нишка към онова време, когато денят “Прошка” е бил едно морално извисяване на човека, стремеж към близост и приятелство между хората, укрепване на обществото по “неписаните закони” на времето и живота. Но Димитър Мариновски не спира дотук с човешките взаимоотношения.

В “Стопанинът” и “Земя за една детска сълза” той ни разкрива нова страница от тях. По “Йовковски” ни запознава с отрудения живот на селянина, с неговата любов към земята, с готовността да пожертва всичко, за да запази, тази, която го храни.

Чрез тях ние ставаме съпричастни с живота на тогавашното българско семейство, с взаимоотношенията в него.

В тях се прокрадва мисълта, че без любов към земята и почит към възрастните, “людете” са без корени.

В края на книгата Димитър Мариновски помества само част от умотворенията, събрани от него из недрата на народа.

Мъдрости, съхранили в себе си вековния опит на родопчани.”

——————————–

С разрешение на автора Димитър Мариновски и издателството „Принта-КОМ” ООД в Смолян, както и с любезното съдействие на Държавен архив – Смолян и Регионален исторически музей „Стою Шишков” в Смолян, Народно читалище „Съгласие – 1883” в село Славейно и „Сдружение за развитие на с. Славейно”, които ми предоставиха включените снимки от своите фондове, предлагам на читателите разказа „Опълченецът” (б.р.: разказът е поместен отделно – вж. тук), едно вълнуващо повествование от доброволеца в Балканската война Марин Михайлов Мариновски (2.02.1889 – 31.01.1989). Марин Мариновски е брат на дядото на автора на книгата „Кадънин бук” Димитър Мариновски. Този разказ е не само един исторически спомен, а вълнуваща духовна изповед на родопския столетник – Опълченецът Марин Михайлов Мариновски, воювал заедно с четиримата си братя Стоян, Тодор, Христо и Гавраил, срещу османските поробители за Свободата на Отечеството, за да я има България днес и в бъдеще на геополитическата карта на света. Поразява ни и паметта на този 100-годишен български герой, който с удивителни подробности рисува бойните походи до 1918 година и бранните полета, точно характеризира бойните си другари и своите командири, възхищава се от пълководческия талант, честта и достойнството на българските генерали в Балканската война.

Разказът „Опълченецът” е принос за военноисторическата наука и извор за военно-патриотичното възпитание на младото поколение български граждани и военнослужещите от Въоръжените сили на Р. България.

 

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев

30 октомври 2018 г.
гр. Варна

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.