Home » Авторски страници, Е-Списание

Размисли на един русофил след парада за Деня на победата

2018.05.13 2 коментара

Макар и много слаб в езиците, винаги съм харесвал руския език. Още от дете. Дори, когато ни задължаваха още във втори клас да се абонираме за «Мурзилка». Четях на руски поезия и проза, учех математика от учебниците на Выготский и още от 6-7 клас с часове разговарях с приятелите на татко ми руснаци, които се събираха у нас и играеха шахмат. Татко ми, инженер, командирован да пуска в експлоатация Първия блок на «Първа атомна», по това време вероятно беше най-силният шахматист в малкия град Козлодуй и заради това изпратените от СССР специалисти в АЕЦ с удоволствие ни гостуваха. Освен това татко пушеше много и, като язваджия, се лекуваше само със силна ракия, която никога не свършваше. А какво им трябва на обикновените руснаци, някои от тях преминали през цялата Втора световна война? Една цигара и двеста грама (може по няколко пъти). Така едни от първите папироси, от които скрито дърпах, бяха легендарните «Беломор канал». А един от първите ми учители по шах беше Герой на Съветкия съюз. За съжаление това, че е герой, го разбрах едва, когато той отпътува обратно за СССР и във вестниците поместиха очерк за него – разказваха как танкът му е горял многократно, че е сменил пет за времето на войната и че от първия екипаж само той е останал жив. Скромността на този човек, на този обикновен руски войник, запомних за цял живот. Ето защо винаги съм изпитвал уважение към празника на Победата. И когато след време поех по пътя на баща си и ме приеха да уча висше инженерно образование, първият ми избор бе да замина да уча в СССР, където по това време бе вече започнала и Перестройката. Тя представляваше допълнителен интерес за мен.

След толкова много години. макар и вече далеч от Москва, на 9-ти май гледах отново парада на Червения площад. Даже направих няколко снимки от видяното през екрана на компютъра (вж. по-долу малък фоторепортаж).

Но какво бе учудването ми, че след края на парада моите оценки за видяното и чутото се различаваха от тези на някои мои Фейсбук приятели. Наложи се да се защитавам и да доказвам, че не съм русофоб.

Ето какво написах набързо тогава:

Оценявам подвига на руския войник. Но оценявам и некадърността на Сталин. Празнувам го този ден, но наистина със сълзи в очите, защото виждам също и как иззеха идеята за «Безсмъртния полк» за проправителствени ПР акции. Мога още много да говоря, защото съм живял в Русия почти 6 години и до днес не съм скъсал връзки с нея. Но не мога да се радвам на речта на Путин, който проигра козовете на народа си, поверени му доверчиво и безкритично. Допълвам, че не харесвам и лицемерието на западните ръководители, но те поне са сменяеми.

И допълних с още един коментар:

Спомнете си къде бе Русия, неотдавна, преди десетина години – висока цена на нефта (почти 100$/барел през 2007 г.), руснаци, пътуващи по света и купуващи имоти не само в България. Путин бе обявяван за личност на годината от американския «Тайм» за 2007 г., започнати бяха съвместни космически програми и т.н. (Русия бе приета и уважавана в Голямата седморка, превърнала се в G8  и дори «Евровизия» 2008 г. бе спечелена от руснака Дима Билан – вж. видеото долу).

 

Какво стана след 2008 г., какво още можеше руският народ и Путин да желаят?

Започна се с  хитростите на Путин и избора на Медведев за уж президент. Западът си замълча.

След бойните действия на Русия в Грузия през август 2008 г., западняците се разделиха в мненията си за конфликта и оставиха положението в пат.

Дори след Крим не се намесиха, а беше задължително. Има международен договор/меморандум от Будапеща от декември 1994 г. между Украйна от, една страна, и Русия, САЩ и Англия, от друга (вж. бележката под черта*). Договорите са за това, за да се спазват.

Последваха събитията в Донбас и лъжите около сваления над Донбас граждански самолет MH17 на Малайзия с руска ракета “Бук”.

И така постепенно, капка след капка и месец след месец, чашата на търпението се напълни и даже преля.

И днес най-страшното е, че вече американци избиват руски войници.  Фактите са ужасяващи – от Нова година досега двеста убити! И ще става все по-зле. Ударите по Сирия го доказват. А в същото време Путин бие децата на Русия, излезли на улицата да му кажат: «Не си ни цар!»

Мога да напиша и за още факти, които заради путинвата креслива пропаганда остават заглушени,  но мисля, че и от изброеното е достатъчно да се разбере, че всеки човек, който е истински русофил, не може да се радва на авторитарния режим на Путин и на това, което се случва в Русия. Защото едноличните режими имат някои предимства, имат предимства дори пред демокрацията, но имат един голям недостатък. При тях пирамидата е обърната и се крепи на вожда. И след смъртта му всичко рухва и после пак трябва да се строи отново. Крахът на Путинова Русия е неизбежен и тежко му на този изстрадал народ, който отново не случил на лидер.

П.П.: Последната  снимка (горе) показва какво бе отношението на световните лидери към Деня на победата през 2010 г. – на трибуната в Москва са представители не само на Съюзниците във войната срещу Хитлер, но дори и ръководителят на днешна Германия – Ангела Меркел. Миналата година на парада присъстваше единствено Гордон от Молдавия, а тази година само двама лидери – президентът на Сърбия и премиерът на Израел – и то, както се разбра впоследствие, единствено, за да си подсигурят отстъпки и ненамеса на Русия в бъдещите им дела. Първите резултати вече са налице. Израел обстреля съюзниците на Русия в Сирия, които се почувстваха предадени от Москва. За съжаление, това няма да е последното унижение. На руския народ му е отредена отново незавидната роля да търпи. На издръжливостта и търпението му се надява и Путин. Защото за него, независимо от заплашителните му изказвания, няма друг изход, освен да бомбардира Воронеж, т.е. своя народ. Така както се казва в най-разпространения днес политически виц в Русия, който може да прочетете ТУК.

 

Петър Стаматов

—————————————————————————————————————————————-

* В съответствие с Меморандума и Лисабонския протокол от 1996 г., Украйна се присъединява към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, наравно с Казахстан и Беларус, като страна-участник, която се отказва и повече не разполага с ядрено оръжие.

Съгласно Меморандума, САЩ, РФ и Великобритания са задължени:

– да зачитат независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна;
– да се въздържат от заплахата или използването на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна, както и гарантират, че техни оръжия няма да бъдат използвани срещу Украйна, освен при самозащита или по друг начин, в съответствие с Хартата на Организацията на обединените нации;
– да се въздържат от икономическа принуда, за да подчинят в техен собствен интерес упражняването от Украйна на нейните права, присъщи на нейния суверенитет и по този начин да си осигурят предимства от всякакво естество;
– да търсят с незабавни действия в Съвета за сигурност на Обединените нации предоставянето на помощ на Украйна, като не разполагаща с ядрено оръжие Държава, страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, ако Украйна се превърне в жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия, в които се използват ядрени оръжия;
– да не използват ядрено оръжие срещу Украйна, освен в случай на нападение срещу самите тях, техни територии или техни съюзници;
– да провеждат консултации в случай на възникване на ситуация, вследствие на която се поставя под въпрос изпълнението на тези задължения.

Целият текст на Меморандума може да се види тук.

.

2 коментара »

  • П. Петров said:

    Хубава статия за Русия и русофилите.

    Но да сте чули случайно, че България подобно на Италия, обяви излизането си от хитлеристката Ос на 24 август 1944 г. и обяви състояние на война с хитлеристите на 2 септември 1944 г. и нареди обезоръжаването на хитлеристите в България. Да сте чули, че генерал Стойчев води бойни действия на многохилядна Първа българска армия девет месеца до Клагенфурт в Австрия, заедно с Съюзниците. Да сте чули, че хиляди български младежи събираха с гърдите си оловото на хителристите при Страцин и завоя на Драва, за да спасяват Сталин. Да сте чули, че още са спасили и живота на хиляди съветски войници, като са ангажирали значителни хитлеристки части на друг фронт. Да сте чули, че генерал Стойчев маршируваше, като командир на армия в парада на Победата. НЕ, ние бяхме обявени за победени и вкарани да плащаме много години репарации. Да сте чули някой от хилядите “борци против фашизма” да е стрелял някъде срещу хитлеристите или да им е нанесъл някаква значителна загуба. Верно е, че гръмнаха Света Неделя, когато фашизма още го нямаше, или беше кръчмарска история. Верно е, че убиха генерал Луков като пенсионер и нищо не командваше и принц Кирил, който не се занимаваше с политика и Иван Багрянов, който обяви неутралитета на България и излизането от войната. Не, за всичко това ние нито сме чули нито сме видяли. Но всички виждаме днес и знаем паметниците на войниците, които дойдоха като гости и никога не са воювали с някого в България. Тези войници и сега ги пазим като приятели.

  • Peter S (author) said:

    Продължение на размислите може да намерите на адрес:
    https://www.eurochicago.com/2018/05/russophilia2/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.