Home » Авторски страници

Вида и Веда

2018.03.05 Няма коментари

Откъси от книгата на Борис Балкх

“БЪЛГАРСКИЯТ МИРОГЛЕД”

Из част първа – ИСТИНАТА

ПАМЕТТА

Голяма част от сведенията, придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата си Дао Дъ Дзин: “Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър.”

ВИДА и ВЕДА

са названията в езика БХАДЖА от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост.

От ВИДА е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на ВИДА.

Всичко, материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.

Възприетото чрез сетивата знание.

МЪДРОСТТА ВЕДА

също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо.

Точно такова е и значението на ВЕДА.

Неведомо, невидимо – материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.

ВЕДА е висшето знание, до което малцина достигат чрез размишления, основавайки се на собственото си знание ВИДА. ВЕДА е въображаемото продължение на ВИДА, по пътя на еволюцията.

Мъдреците, достигнали ВЕДА, в древността са наричани двиджа – два пъти родени – телесно и духовно. Хора, които гледат света и с третото си око – ума.

Съвременният човек създаде компютъра “по свой образ и подобие” и чрез съпоставяне на възможностите им можем да разграничим още по ясно ВИДА и ВЕДА – паметта и мъдростта.

Относно паметта, в сравнение с компютъра, човекът е абсолютна нула. Но компютърът не може сам да пожелае и да излезе извън сведенията, които му е вложил, и задачите, които му е възложил, човекът.

Човекът, ако реши, може да тръгне мисловно, накъдето си поиска, и да си въобразява, каквото си поиска. Поради това, относно мъдростта, компютърът, в сравнение с човека, няма тази мисловна свобода и е абсолютна нула.

Вложената в компютъра памет не се променя. Но ако човекът натоварва своята, поколение след поколение, обемът й се увеличава.

По своята същност, и човешките, и компютърните знания са полета.

§ 2 – ВОДИТЕ

Учените са установили, че в междузвездното пространство съществува общ космически фон от светлина, топлина и звук – микрофизически системи, със стойности, близки до абсолютната нула. Те са разсейки от дейността на многобройните и разнообразни небесни тела – макрофизически системи.

В непосредствена близост до тях (до макросистемите), наличието на светлина, топлина и звук е в голямо количество, с високи стойности. В отдалечените от небесните тела места, количеството и стойностите светлина, топлина и звук намаляват и се доближават до абсолютната нула.

От това следва, че ако няма физически системи, Вселената ще остане без физически характеристики. Ще бъде тъмна, студена и тиха. Няма да има материя, пространство и време. Няма да има движение, защото няма да има на какво и към какво. Няма да има откъде и накъде. Ще е невъзможна някаква отлика, на нещо от друго нещо, защото всичко ще бъде Едно – Нищото – Небитието – Покоят – Горната Вода.

§ 2.1 – ГОРНАТА ВОДА – Е

Тя изпълва цялата Вселена и е истинският – невидим космически фон, в който се случват събитията и съществуват нещата. Тя е Вселената.

Горната вода е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.

Мястото, където е установена, е междузвездният вакуум – ЕН.

За съответствие на горната вода в съвременната наука, условно може да се приеме терминът “тъмна материя”, а името на съвременното понятие “междузвезден вакуум”, в древността, в езика Бхаджа е било АСТРАЛ.

§ 2.2 – ДОЛНАТА ВОДА – И

Но ако всичко е само Едно – горната вода, в това Едно или от това Едно не може да се породи нищо, защото не действа
„Законът за единство и борба на противоположностите”. За да заработи той, са необходими две противоположности. Затова от първата противоположност се разграничава втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата между тях.

От горната вода – от астрала се отделя долната, свива се и се втича в черната дупка, за да образува физическо ядро. Пътят и от астрала до черната дупка, е разединението на двете води. В Библията това е описано буквално, точно и ясно:

„И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата, която беше под простора,
от водата, която беше над простора;
и стана така.”

Битие 1:6

Долната вода е нагнетена и свита до безкрайност горна вода. Мястото, където е установена, е физическото ядро – ИН.

За да се затвори кръгът, след пълното им разделяне, долната вода трябва да се върне отново в астрала. Пътят й от ядрото до астрала е обединението на двете води, а кръгът е пътят на пространството и времето.

Долната вода е множествена. Ражда се, разграничава се от горната, свива се, съществува временно, на ограничено място – в ядрото, връща се в горната, слива се отново с нея и престава да съществува, защото роденото умира.

Това е кръговратът на долната вода.

 

Из част втора – СЛОВОТО

НЯКОЛКО ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛА ОТ БХАДЖА

Колкото по-кратка е “думата” в БХАДЖА, толкова понятието чийто символ е тя, е по-общо. Когато “думата” е по-дълга, понятието което тя символизира, е по- конкретно, по-частно.

Преобладаващата част от сричките и думите в БХАДЖА се образуват само с гласния звук А, тъй като всички понятия от
БАЛКХАРА се изявяват осезаемо единствено чрез и във физическото поле, чийто звук е А.

Примери: БАЛКХАРА, МАКХАБХАРАДХА, ПАРАМАРДХА, САМАРАМАДРА, КХАРАНА, МАДАРА и др.

Тази е причината в семитските езици да се записват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат. Този способ днес създава много проблеми за съвременните изследователи на древни текстове на някой от семитските езици.

Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НE, а смисълът на думата става противоположен.

Примери: ДХАРМА – АДХАРМА, СУАСТИКХА – АСУАСТИКХА, САД – АСАД, СУР – АСУР, ВЕСТА – АВЕСТА и др.

Това правило се е запазила и днес в някои чужди езици, от където се е завърнало отново в съвременния български език.

Примери: морален – аморален, логичен – алогичен.

Двусричните и многосрични думи в БХАДЖА се образуват, като се добавят в началото и/или в края на едносрична дума, други едносрични думи. Така е и в съвременния български език. Днес думите се образуват с представки и наставки, прибавени към корена на думата.

Ще дам пример от БХАДЖА с едносричната дума МАР: МАР+ДХА, А+МАР+ДХА, ПРА+МАР+ДХА, ПА+РА+МАР+ДХА, МАР+ДХУ+КХА+Н, МАР+ГА, А+МАР+ГА, СА+МАР, МАР+ИН, МАР+ИН+КХА и др.

За пример от съвременния български език ще ползвам корена лич. От него, с прибавяне на представки и наставки се образуват много съвременни думи: лич+ен, раз+лич+ен, от+лич+ен, пуб+лич+ен, у+лич+ен (от улика), из+лич+ен, раз+лич+ава+м, за+лич+ава+м, из+об+лич+ава+м, лич+но, раз+лич+на, раз+об+лич+ава+щ+и+я+т и др.

Пример от БХАДЖА, за многосрична дума образувана от пет едносрични: МА + КХА + БХА + РА + ДХА. Те се съчетават и образуват три други думи: МАКХА + БХА + РАДХА, а те пък образуват една дълга, сложна и трудна за произнасяне дума МАКХАБХАРАДХА. Днес тя е останала в Индия като Махабхарата.

Пример за многосрична дума от четири едносрични: ПА + РА + МАР + ДХА. Те се съчетават и образуват две нови думи: ПАРА + МАРДХА, а те пък образуват ПАРАМАРДХА. Днес тя е останала в Индия като Парамарта.

За четене на “думите” от БХАДЖА е от значение и какво е тяхното окончание.

Ще дам примери с думата БАЛКХ, с четири различни окончания.

Първият вариант е БАЛКХ+АН, БАЛКХАН.

Звукът за установяването в БХАДЖА е Н. Горната вода – Е, е установена в астрала – ЕН. Долната вода – И, е установена в ядрото – ИН. Физическото поле – А, е установено в простора, в пространството, в небето – АН. Но те не са се самоустановили там по свое желание, а са установени там по волята на Закона.

Същото се отнася и за БАЛКХ. Той е установен в БАЛКХАН.

Това деяние на Закона е останало и в граматиката на съвременния български език като страдателен залог. Той и днес се образува със същите три окончания ен, ин и ан. Примери с окончанието ен: защитен, изумен, възхитен, осветен, осиновен, променен, назначен, уволнен, освободен, опарен, оперен (от птичи пера), различен, уличен (от улика), заличен и др. Ударението би трябвало да пада винаги върху ен и общо взето е така.

Примери с окончанието ан: командирован, изигран, освиркан, избутан, изтласкан, вкаран, скаран, боядисан, закопан, закодиран, складиран, отзован, поруган, излъган и др. Ударението би трябвало да пада винаги върху ан. Така е в думите от БХАДЖА: БАЛКХАН, БХАГАВАН, ПАГАН, КХАЛИМАН, БРАКХМАН, АТАМАН, ВАРАН, КХАРАМАН, КХАН и др., но вероятно е заработило по-ново граматическо правило и днес с малки изключения не е така.

Примери с окончанието ин: бащин, майчин, мамин, бабин, лелин, теткин, чинкин, стринкин, учинайкин.

Тези съвременни думи са за принадлежност, притежание от жени, в затворен роднински кръг. Вероятно това е така защото земното ядро – ИН, е символ за женското начало и за жената. Изключение прави само бащин. В тях ударението пада винаги върху първата сричка и никога върху ин.

Днес за родово име на дете, чийто баща е неизвестен се използва майчиното му име: Пенкин, Донкин, Станкин.

Вторият вариант е БАЛКХ+АНА, БАЛКХАНА.

АНА в БХАДЖА означава нещо установено, завършена самостоятелна част от пространството. Така са образувани трите думи от БХАДЖА, с които започва съвременният химн на Индия: ДЖАНА, ГАНА, МАНА.

По същия начин в древността са се образували имената на някои съседни с БАЛКХАРА държави, а може би и нейни производни: Маргиана, Согдиана.

При третия вариант ще добавя наставката ар, БАЛКХ+АР, БАЛКХАР.

Звукът за осъществяването в БХАДЖА е Р. Ако разгледаме една дума от БХАДЖА като цяло изречение, примерно МАРДХА, звукът Р в нея ще е сказуемото, действието. Ако думата е сложна, образувана от две думи, примерно като
ПАРАМАРДХА, тук вече са две изречения, с две сказуеми ПАРА+МАРДХА. Но ако думата завършва на ар, тогава цялата дума ще е подлог, извършителят на действието. Такива думи от БХАДЖА са: БАР, БАЛАР, БАЛКХАР, КХАНАР, МАР, МАРДАР, МАДАР, ПАДАР, САМАР, ЗАР, ЗАРАР и др.

Едносричната дума АР, добавена в края на думите, става граматическа категория, окончание за деятелен залог, което се е запазило и днес в съвременния български език. Употребява се за хора деятели, извършители, които обладават теоретическо и практическо знание, с приложно-битов характер в земния, материалния, човешкия свят. Така се образуват думи, които днес в повече от случаите означават професии.

Примери: Господ – господар, друг – другар, лек – лекар, хляб – хлебар, нож – ножар, желязо – железар, злато – златар, каца – кацар, бъчва – бъчвар, дърво – дървар, риба – рибар, овца – овчар, говедо – говедар, обуща – обущар, врата – вратар, зид – зидар и т.н. Ударението би трябвало винаги да пада върху ар.

Четвъртият вариант е БАЛКХ+АРА, БАЛКХАРА.

Първият звук от думата е изходното правило, състояние или движение, след което могат да се случат събития или състояния, докато се стигне до последния звук – крайното правило, състояние или движение. Когато последният звук на думата е съгласен, тя изразява незавършено действие или състояние.

Примери: БАЛКХ, БАЛКХАР, БАЛКХАН, МАДАР, САМАР, ТАР, БАН, МАР, МАД, САР, САМСАР, БАЛ, БАЛАР, КХАН, КХАНАР и др.

Когато последният звук на думата е гласен, тя означава завършено действие или състояние.

Примери: БАЛКХАРА, МАДАРА, САМАРА, ТАРА, МАРА, САРА, САМСАРА, САГАРА, ЗАРА, ВАРА, КХАНАРА и др.

Това разбира се не е цялата “граматика” на БХАДЖА, но дава достатъчно добра представа и основа за бъдеща работа по въпроса, а има и други прилики между БХАДЖА и съвременния български език, освен посочените до тук.

Първата е ятовата езикова граница в съвременния български език, която преминава през средата на съвременна България, от север на юг и разделя езика ни на западни и източни говори.

Съвременният български книжовен език произлиза от източните говори. За негово начало се счита „Рибният буквар” от Петър Берон, родом от град Котел.

Основното различие между източните и западните говори и причина за ятовата граница, е различната употреба на звуците Е и Я. На запад казват: нема хлеб, нема млеко и бегай в лево, а на изток: няма хляб, няма мляко и бягай в ляво.

Друга разлика, не толкова категорична и повсеместна днес, е употребата на звука Ъ. В източните говори казват мъж, път, лъже, а в някои югоизточни части от българските поселища те се произнасят маж, пат, лаже.

В Бхаджа няма нито двойни, нито меки звуци. Не се използва и звукът Ъ, което показва, че западните български говори са по-близо до БХАДЖА. До същият извод ни отвежда и историята, която показва, че българите се заселват първо в западната част на Балканския полуостров.

За величието на БАЛКХАРА и БХАДЖА убедено мога да споделя, че целият огромен културен океан, наричан древно индийска култура, е наследство от тях. Поради това се оказа, че единственият път водещ обратно към БАЛКХАРА и БХАДЖА, минава от там.

Основната тема на повествованието в древно индийския епос Махабхарата, е символика от БАЛКХАРА, за изграждането на нашата планета и последвалите промени. Имената на голяма част от боговете и героите там и в много други текстове от древна Индия са от БХАДЖА. Те са образувани чрез “сглобяване” от едносричните и двусрични думи – модули от БХАДЖА. Всъщност не са думи, нито имена на богове и герои, а формули, само с мисловния, идейния, понятийния аспект.

БРАКХМА е понятие от БАЛКХАРА и “дума” от БХАДЖА, но по-късно става бог Брахма, Брама, един от върховните богове в Индия. Думата е образувана от модулите БРА+КХ+МА.

Думата – модул БРА, означава “първоизява, изява на Закона”. Думата – модул КХ, означава “творене”, което включва изграждането, промяната и разграждането. Думата – модул МА, означава “химическото поле”, всичко съдържащо се в пространството, от горния край на атмосферата, до земното ядро.

Значението на древната дума БРА днес се превежда като “разширявам се”, а в древна Индия, Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание: „Когато Брахма издишва, се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща.”

В древността за издишването на Брахма: „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена”, е казано следното: “Така Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”

.

Цялото съдържание на книгата в пдф фомат може да се прочете ТУК.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.