Home » Авторски страници, политика

Европейска асиметрия

2018.03.23 Няма коментари
Spread the love

В търсене на реципрочна политика

Снимка: Mediapool

Епикур разказвал на учениците си за етиката на реципрочността (взаимност, взаимо-чувстване, взаимо-мислене, взаимо-действие), осъвременена през XVIII-XIX век от Джереми Бентъм, който написал, че „човек е поставен между болката и удоволствието”. Може ли тогава този същият човек да бъде съпричастен към болката и радостта на другия? Нали в Химна на Европейския съюз (ЕС) се пее:

Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя.

Tanta allegria (толкова много радост) – казват италианците, но аз продължавам да търся реципрочния човек (Homo reciprocans quaero) – по улиците, площадите, кафенетата, университетите. И реципрочната политика – в парламентите, съветите и комисиите на Европа.

Ето някои въпроси, на които все още не е отговирил ЕС. Забравете „политическата коректост“, всъщност – „политическото лицемерие“, и кажете защо още функционира европейската асиметрия „център-периферия“ – страните, които са на юг от Виена, политическа, икономическа и културна провинция на Европа ли са или равноправни членове на ЕС?

Защо мегалоцентризмът преобладава в отношенията на Брюксел със София? Има ли, както в “Произход на видовете” на Дарвин, реципрочен алтруизъм в “произход на европейските общества”? Колко позитивно реципрочни хора има на глава от населението във всяка от страните в ЕС? Кое доминира – политическият и финансов егоизъм или равноправното сътрудничество и разбирателство? След като България, като член на ЕС, има правото да не бъде унижавана (дерогация; от англ. derogation) да приема централизирани решения, които накърняват нейното достойнство и интереси, защо „централата“ пресира нашите политици и манипулира обществото ни? Например, да ратифицираме Истанбулската конвеция на Съвета на Европа. И още, на планираната за 26 март 2018 г. среща между лидерите на ЕС, България и Турция във Варна, българският лидер ще поиска ли от ЕС милиарди евро*, за ограничаване на българската емигрантска вълна на Запад (около три милиона бежанци по време на преходната демокрация)? Както този същият съюз дава на Турция за потенциалната бежанска вълна от юг** (около три милиона и половина сирийски бежанци).

„Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!” (думи на Достоевски в „Дневник на писателя”). Имат ли лидерите на ЕС, България и Турция тези достойни инструменти за правене на реципрочна политика? И те наистина ли са „достойни мъже и държавници“? – както тези дни ги определи един наистина достоен мъж и склуптор.

Last but not least, все още валидна ли е дигнозата на професор Боян Пенев, че „Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала падението ни”? – изписана на 28 юли 1913 г. в неговия „Дневник”.

Все пак надявам се, че белите щъркели на Homo reciprocans ще летят в многозвездното небе на обединена Европа. И на гостоприемна Варна.

 

Д-р Георги Чалдъков

——————————————————————————————————————————————————————

* На фона на много лошото финансово състояние на голяма част от българите, преди няколко дни правителствената информационна служба съобщи, че Министерският съвет (пак) е приел решение за отпускане на 200 000 евро като вноска в Регионалния доверителен фонд на ЕС, в отговор на сирийската криза.

** Европейската комисия одобри втори финансов пакет от 3 милиарда евро за оказване на помощ на Турция, за приема на сирийските бежанци на нейна територия.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.