Home » Авторски страници, българи зад граница

Босилеград. Убитите мечти

2017.09.22 Няма коментари

На мястото на престъплението

На празника на Босилеград Малка Богородица, който според календара на Сръбската православна църква се отбелязва на 21 септември, крайпътните скали по пътя за Босилеград откъм Сърбия осъмнаха с анонимни плакати с надписи на сръбски „БИА дори и мечтите убива“ и „БИА убива Босилеград“.

За незапознатите, БИА е сръбската абревиатура на „Безбедносно информативна агенция“ тоест на „Информационната агенция за сигурност“ или еквивалент на някогашната Държавна сигурност, или още по-точно, на УДБА.

Самите плакати са елементарни и в тях няма нищо от патоса на известните български организации, които безкомпромисно атакуват сръбската държава за катастрофалното и безизходно положение на българското малцинство в Сърбия.

В почерка на тия анонимни плакати има нещо поетично и младежко. Осъзната горчива истина за престъпните групировки на сръбската служба за сигурност, в чиято смъртна хватка Босилеград се задушава през последните 16 години. И е на път да издъхне след един век безмилостна борба за оцеляване във всичките седем досегашни югославски държави.

Едно протестно послание срещу затлачената демокрация, която обслужва интересите на местната олигархия, щедро финансирана и подкрепяна от Белград и мафиотизираните служби за сигурност. Под техното покровителство в Босилеград изборите за местна власт се провеждат по един престъпен начин. Така избраната престъпна власт управлява пак по престъпен начин. Не спазва Конституцията и законите на Сърбия. Прокуратурата, правосъдието и полицията на Сърбия не е в състояние или не иска да се справи с престъпниците, които унищожават Босилеград. Сръбската държава е абдикирала в Босилеград. Тя вече не е в състояние да приложи собствените си закони и да озапти престъпниците, които атакуват основите на сръбската държавност.

В Босилеград днес цари безвластие и беззаконие. Бизнесът не е сигурен. Журналистите не са сигурни. Обикновеният свободен гражданин не е сигурен.

Да, вярно е, БИА убива Босилеград. Убива и мечтите и желанието на младите да останат да живеят в родния си град.

Те са принудени да си потърсят по-добро и по-сигурно място за живот. Да оставят родните си домове, създавани от поколения преди тях, и да се скатават в гарсониери под наем в крайградските квартали на големите градове.

По същото време, на другия край на Западните покрайнини, в Цариброд, прекръстен на Димитровград по името на най-големият български национален предател и автор на македонизацията на Пиринския край, в рамките на само три дни се струпа държавното ръководство на Р. България.

Вицепрезидентката г-жа Илиана Йотова откри паметник на Ботев пред едноименното училище в което няма нито една паралелка на български език. Общински ръководители, директори на училища и учители се надпреварваха в присътвието на г-жа Йотова да говорят на сръбски език! Защото, Боже мой, там беше и шефът на кабинета на президента Вучич, г-н Селакович, и той можеше да си помисли нещо лошо. А ние, нали, живеем в тая държава, дето се вика, сръбски хляб ядем и какво… Ще вземат да ни уволнят и после какво ще правим!?

След три дни, пак по повод празника на града Малка Богородица, в Цариброд дойде българският вицепремиер Валери Симеонов. В голямата зала на Спортния център той държи реч, опитва се да ни вдъхне смелост и кураж, да даде надежда, да предложи помощ. Очаква предложения. Очевидно си ги представя нещата по опростения, стандартен начин – от обиколките и срещите с гражданите по българските села и градове.

Но тука присъстващите мълчат, гледат втренчено пред себе си, изказват се неподготвено, несвързано, говорят извън темата. В гласът им се чувства несигурност. В очите им проблясва ужас и страх от всяка една по-откровена мисъл и остра дума.

Страх на роби, които треперят от жестокостта на господаря.

Роби, които по сред нощ, скрити в скалите край реката, лепят плакати за да изкрещят мъката и болката си от убийството на родният им Босилеград и убитите мечти да останат и да създадат семейство в него.

Всичко това се случва днес, на 50 километра от София, пред очите на българския вицепрезидент и вицепремиер, пред очите на сръбските министри, които водят преговори за членството на Сърбия в ЕС, и пред очите на съвременна Европа.

Наследница на онази Европа, която в началото на миналия век ни откъсна от родината и ни набута в стените на югославската тъмница.

.

Иван Николов,

21.09.2017 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.