Home » Авторски страници, литература

Ако се спреш

2017.09.02 Няма коментари

.

Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб древен
притихналия залив не напуснах.

Пристигаха бутилките с писма –
една след друга, като чайки златни.
От взиране не можех да чета.
С целувката ми тръгваха обратно.

А после пак вълни и залез ничий.
Солено-бяла лунната пътека.
Озъбена луна. До безразличие.
А корабът полюшва се полека.

Изпратих тръпни залези от тук.
Измръзнах във солената си риза.
Дали да вярвам още в твоя юг
или безмълвен да ме грабне бриза.

 

Емилия Николова

—————————————————————————————————————————————————-

* Още от същата авторка – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.