Home » Избрано, история

“Камъкът на страха” – филм за Битолския надпис на Иван Владислав

2017.08.14 Няма коментари
Битолският надпис на българския цар Иван Владислав. Снимка: Уикипедия

Битолският надпис на българския цар Иван Владислав. Снимка: Уикипедия

Когато историята решава да ни разкрие някакъв дълго скриван факт, тя избира своите герои, пред които да повдигне покривалото си, както и мястото и времето за това. През лятото на 1956 година 24-годишният тогава Панде Евтимов (който почина вчера, 13.08.2017 г. – бел.ред.) в Битоля среща някой си Спиро, който му казва, че на един строеж, където работи, неговите работници открили мраморен камък с някои „шарки” по него. Панде, природно любопитен, се договаря със Спиро и още на следващата сутрин, неделя, двамата отиват на строежа. Панде носи със себе си две шишета вода, защото знае, че каквото и да пише върху мрамора и за да може то да се прочете, той най-напред трябва да се измие. Още след първите капки вода, младежът вижда надпис на старобългарски ”блъгари”, после още на едно място, и на още едно. Прави няколко снимки с фотоапарата си, марка „Аква компор рапид”, на лента марка „Ферания”, формат 24/36.

Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години – през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната – в списание „Пламък”. Такива са времената – Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.

Така до 1968 година, когато езиковедът Йордан Заимов в състава на група български учени отива в Битоля. Там, под стълбището на местния музей, на входа на мазето, обърната наопаки, лежи плочата с надписа. Как се случва така, че Йордан Заимов вади предварително готовата си специална хартия, която носи от София, намокря я и прави отпечатък от надписа върху плочата. Следва скандал – директорът на Музея е уволнен, защото е позволил „някакви си български учени” да направят копие на надписа. Свидетел на тази „операция” е 92-годишната проф. Василка Тъпкова – Заимова, съпруга на Йордан Заимов. През следващите години Йордан Заимов разчита надписа, дори и онези места, които времето е изтрило.

Оригиналът на старобългарски

„ † Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев … ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ “

Превод на съвременен български

„През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”

Как свършва историята на Битолския надпис? Това показва документалния филм на Коста Филипов “Камъкът на страха”, излъчен по БНТ преди година.

Филмът може да бъде видян в сайта на БНТ ТУК.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.