Home » Авторски страници

Под ноктите на бедността

2017.04.30 Няма коментари

Made in Bulgaria

Илюстрация: http://nyamamideya.blogspot.bg

Илюстрация: Nyamamideya.blogspot.bg

Един човек… Един човек мъчи съзнанието ми… Беден, с черно под ноктите, прегърбен, с окъсано старческо палто, но тийнейрджърски маратонки (вероятно подарени или намерени до контейнерите за боклук), около 50-те… Седнал на пейката на градската спирката… Ха, на градската ли казах? О, не! Спирките в града отдавна не са градски… Те са изпоначупени, оглозгани и ограбени, като ежедневието ни…

Та този човек, седнал на пейката, сортира своите “находки” от контейнерите – хляб, закуски, козунаци и боядисани яйца…

Часът е 8,30 сутринта…

Едни го подминават безразлично, други го гледат обвинително, трети – с отвращение… и много малко разбират, че това е животът ни днес.

Един живот, в който радостта е само в мечтите ни, в книгите, в спомените ни, а за някои в чашата с ракия и чинията със салата (балкански синдром).

Стои човекът и не гърбицата, а мъката му тежи…

Годините са чертали бразди по лицето му – дълбоки и резки, тъжни…

Вади парче по парче от чували за смет – черни и тъмни (като живота му), слага ги в торби пъстри (като в мечтите му) – парче козунак в една, комат хляб във втора, остатък от баница – в трета и яйца – в четвърта… Брои ги сякаш и търси мечтите си – отдавна изгубени и вероятно никога несбъднати..

Подсмърча и бърше с ръкав носа си…

Студени и жестоки са априлските утрини, а той вероятно отдавна броди по разбитите улици на градчето ни – объркан и отчаян…

Приближавам до пейката, присядам несигурно в единия край… чакам градски транспорт, а се боя…

Боя се да не го изплаша, да не го прокудя, да не се почувства неловко.

Ръката ми е в джоба, а в дланта ми – лев, подготвен за билетчето…

Ровя с крак из боклука, сякаш искам да убия времето и действителността…

Натежава въздухът, който дишаме… като мрак бездънен и злокобен, а пейката е като мост между ни, той на единия край, а аз на другия… Мост, който разделя живота на два различни свята: моят – на този, оставящ до контейнера хляб, и неговият – на този, който ги обира; моят – на изрядния маникюр и неговият – на начупените нокти, с черно под тях…

Искам да се порадвам на утринното дългоочаквано слънце, а не мога… Засяда в гърлото ми буца и души мечтите ми…
Сълзи напират и премрежват погледа ми…

Левът в джоба ми пари и тежи, като огромен воденичен камък, вързан за шията…

Ръката ми трепва и тръгва сама към него… Протяга се и тръсва тоя лев в неговата… Изкупвам вина… И моята, и на обществото, защото съм част от него…

Погледите ни за миг се срещат – моят нищо невиждащ, а неговият – обвиняващ…

Обръщам гръб и тръгвам, с бързи стъпки… Даже градската маршрутка не дочаках, не искам.. Не мога… За къде ли бях тръгнала?!

А градът е сив и злобен… За едни е майка, а за други мащеха…

“..Какво ИМ даваш от разкоша си, ти – толкоз щедър към едни…?”

Искам да избягам, но бяга ли се от реалността?

Реалност, която е отровата на “великата ни демокрация”, реалността на разделението и жестокостта…

Няма мечти, няма илюзия, няма светлина…

Има тъга, мъка, черна действителност, като черното под ноктите на бедността…

.

Вехлиджан Ахмедова

——————————————————————————————————————————————-

Бел.ред.: Случката, разказана в този текст, не е художествена измислица.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.