Home » Авторски страници, литература

Ангел

2017.03.09 Няма коментари

post-46

Дори не знам рождената си дата.
Не знам целунала ли ме е тя,
преди да ме остави на съдбата,
с надеждата сам пътя да вървя.

Не знам дори с какво заслужих,
преди да се родя да бъда сам!
Не знам какво било й е в главата…
Не знам, приятели… Не знам!

“Била е млада” – казват. – “Съгрешила”.
Какво от туй? Нима съм някой леш?…
Дете съм бил, по дяволите! Нейно… първородно…
А тя зарязала ме е и… ‘айде беж!

Не обвинявам… Не! Недей мислете,
че в душа ми горест се таи.
Но питам се, какъв човек е?
Дали ме помни още и мълчи?

Терзае ли я в тъмна нощ сърцето,
че нейде има син един?
Дали се пита ли се жив ли съм, къде съм?
Или вече ми е казала “Амин”!

Не знам… Дори не искам да узная…
Но казвам й едно балагодаря,
защото срещнах мойта майка.
Една светица срещнах сред греха!

Та тя ми е разказвала за нея
“Обичала те е” – все ми казва тя.
“И как разбра?” – й опонирам…
“Нарекла те е Ангел, сине… и проронила сълза”.

 

Емил Стоянов

P.S. Когато съм бил осиновен от родителите си, на единадесетия ден след раждането ми, наистина съм бил записан в регистъра с името Ангел.

——————————————————————————————————————————————

* Още от същия автор – вж. туктук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.