Home » Авторски страници, история

22 февруари в историята на българо-американските отношения

2017.02.22 3 коментара

Не съм историк, но искам да припомня датата 22 февруари, която е свързана на два пъти със значителни събития, разтърсили отношенията между САЩ и България. Струва ми се, че те се премълчават от българските историци съзнателно или несъзнателно. Донякъде като свидетел и участник в тях смея да ги припомня. Може би в София ще се намерят хора да намерят вестниците и документите от тези дати, ако не са унищожени нарочно. Мисля, че българите в САЩ би трябвало да знаят някои общоизвестни факти, какво е ставало през тогавашното “щастливо минало”.

Паметник на Сталин във Варна, която в първите години на соца е премиенувана с неговото име. Източник: socbg.com

Паметник на Сталин във Варна, която известно време носи неговото име. Източник: socbg.com

Пиша това, за да се разбере, че комунистическото минало не беше едно и също. Имаше грозни и страшни моменти, имаше и сравнително поносими неща. Не знам как ще се погледне на тези стари факти в контекста на обърканата дипломация на нашите дни, когато миналото се представя като или само черно, или само бяло. Всъщност, миналото беше грозно, и то си остава такова и сега, когато има хора, които казват, че са били доволни от него.

Вълко Червенков. Източник: omda.bg

Вълко Червенков. Източник: Оmda.bg

НА 22 февруари 1950 г., по времето на Вълко Червенков, американската легация в София беше натоварена на влак до Истанбул и дипломатическите отношения с САЩ бяха пратени на вятъра. Едва седем години по късно, през 1957 г., Живков връща влака с легацията обратно в София.

В. "Работническо дело", обвинителен акт срещу Трайчо Костов. 30 ноември 1949. Източник: Уикипедия

Брой на в. “Работническо дело” от ноември 1949 г., обвинителен акт срещу Тр. Костов. Източник: Уикипедия

Причината за “скъсването” е един “шпионски процес”, обявен през декември 1949 г. Изглежда процесът бе скалъпен набързо и съвсем неграмотно. Но подобно на процесите срещу Никола Петков и главатаря на БКП Трайчо Костов, бе забранено да се пита и дискутира за него. “Шпионите” бяха осъдени на дълги години затвор за приписвани намерения, без извършени престъпления. А по време на “процеса” срещу “американските шпиони” студентите бяха подкарани като стадо да викат “Смърт на Америка” и да палят американското знаме. Сградата на легацията бе разрушена с “революционна ярост”.

Михаил Шипков със съпругата си и дъщеря си преди да влезе в затвора. Снимка: в. "24 часа"

Михаил Шипков със съпругата си и дъщеря си преди да влезе в затвора. Източник: в. “24 часа”

Обвиняем в процеса бе преводачът на легацията Михаил Шипков, който бе осъден на 15 години затвор за превеждането на статии от в. “Работническо дело”, който можеше да се купи или получи безплатно навсякъде. Стефан Кратунков и неговата приятелка бяха осъдени заради “намерението” им да преминат границата, след като са попаднали в 50 километровата “гранична зона” и попитали къде е границата. Незаконно преминаване на границата не е било извършено, нито е било близо да стане.

Лелята на Никола Цанов го помолила да отиде и купи яйца в някое село, защото в магазините по това време бяха дефицитни. Никола се качил на влака и решил да слезе не другаде, а в Бухово, като нямал понятие какво има там в мината с уран. На гарата веднага бил арестуван като шпионин, защото дошъл да брои и записва номерата на камионите от мината. Не се казва, че някой го е пратил и при кого, и защо решил да пише и дава тези номера. След пет години в Белене, по времето на Живков му е разрешено да замине при свои роднини в САЩ като съвсем невинен.

"Комсомолская правда" с бройпреди Чърчил да обяви падането на "Желязната завеса"

В.”Комсомолская правда” с ликовете на Сталин, Чърчил и Рузвелт. Това разбира се е преди Чърчил да произнесе знаменитата си реч за “Желязната завеса” през март 1946 г.

При последния “шпионин” Милев били намерени списания и книги на английски в стаята му. Според строгостта на наказанията, тези пет души едва ли не са провалили съветската власт в България, като резултат на дейноста на американската легация. Резултатът бе дипломатическите отношения с САЩ да бъдат прекъснати за седем години по времето на Сталин и възстановени след неговата смърт.

Джордж Кенан. Източник: bloombergview.com.

Джордж Кенан. Източник: Вloombergview.com

Другото значително събитие от онова време е на 22 февруари 1946 г. Джорж Кенан пише своята “Дълга телеграма”, която се смята за началото на Студената война. Връзката с Кенан е, че той подписва с бългаското правителство примирие на 20 октомври 1944 г. и задължението Българската армия да се включи към армиите на Съюзниците. Действително Първа българска армия се би девет месеца до Клагенфурт в Австрия. Командващият ген. Владимир Стойчев маршируваше в първата редица на генералите на Съюзниците на Парада на Победата в Москва. За българските воини няма никакъв паметник, а за тези, които окупираха и изтърбушиха България в същото време, има паметници в центъра на София и много други градове.

Среща на ген. Владимир Стойчев с маршал Толбухин в гр. Сегетвар, март 1945 г.

Среща на ген. Стойчев (в средата) с маршал Толбухин. Сегетвар, март 1945 г. Източник: socbg.com

Това единствено участие на българската войска в бойни действия през Втората война бе през 1944/1945 г., на страната на съюзниците САЩ-СССР. Не знам друга страна да го е направила и това се дължи на Джорж Кенан и САЩ.

Първа страница на "Дългата телеграма". Източник: Desebg.com

Първа страница на “Дългата телеграма” на Джордж Кенан. Източник: Desebg.com

Също така се крие, че правителството на Иван Багрянов, няколко месеца преди 9-ти септември, водеше мирни преговори с Москва за освобождаването на комунистите от затвора. То разформирова частите, които преследваха партизаните, и обяви на 25 август 1944 г. неутралитет, и излизането на България от войната и съюза с Оста. Следващата седмица правителството на Муравиев на 2 септември 1944 г. обяви състояние на война с хитлеристите и започна обезоръжаването им, доколкото все още се намираха на българска територия.

Иван Багрянов пред т.нар. Народен съд. Изтомник: .promacedonia.org

Иван Багрянов пред т.нар. Народен съд. Източник: Рromacedonia.org

Министрите на Багрянов бяха “наградени” за това с олово в главата, а Муравиев беше изпратен в “курорта” на острова на Дунава; отнесоха се с тях като страшни престъпници. А за бойците на генерал Стойчев, които събираха с гърдите си оловото на хитлеристите, пропагандата хвърля пепел върху истината и пише, че били на разходка из Европа. Не бих го споменал, ако не знаех хора, които оставиха костите си в чужда земя. Останалото се знае добре.

Константин Муравиев пред т.нар. Народен съд. Източник: .promacedonia.org

Константин Муравиев пред т.нар. Народен съд. Източник: Рromacedonia.org

За съжаление, тези, които помним тези събития, сме съвсем малко още на този свят, и надали скриваната и замазвана истина ще излезе напълно някога.

 

П. А. Петров

3 коментара »

  • Димитър Терзиев said:

    Хубава статия, но все пак е необходима малко уточнение/корекция – в правителството на Багрянов все пак има министри-Германофили, а и не е вярно, че правителството на Муравиев обявява война на Германия. Последното вероятно е щяло да стане на 9ти септември, но не би…

  • Петров said:

    Убажаеми г-н Терзиев,

    Благодаря, за оценката Ви. Съжелявам, че вместо мен, имаме толкова “историци” в БАН и къде ли не. Те можеха да го напишат много по добре. Но устата на много е все още запечатана. Колкото до Вашето допълнение за положението на война Вие сте прав, но не съвсем. Аз помня много добре как вестниците писаха за решението на правителството на 2 септември, че е взето рещение за обезоражаването на хитлеритските войски, което бе акт на война, но българските генерали, като големи “патриоти” и “борци” за защитата на българите саботираха изпълнението на това решение до извършването от “специлистите превратаджии ” на ЗВЕНО на “народното възстание” на 9 септември. Звенарите стнаха генерали. Колкото до генерал Стойчев, който имаше връзки с Америка участието на България в последната фаза на войната бе насочено за да признаят България като ПОБЕДИТЕЛ а не победена. Такова бе и желанието Джордж Кенан. За обратния наложен резултат от Москва и до днес се мълчи за единствените бойни действия на Българската армия на страната на съюзниците. Колкото до жалоните на окупатора и “вечната признателност” и днес е активна и добре известна.

  • Петров said:

    Още няколко думи как историята бе покрита и закрита. Това което пиша би трябвало да се види от вестниците от това време. Но с Наредба -закон тези вестници бяха забранени с тежки наказания и надали могат да се намерят в нашите библиотеки. Имаме много историци, които ползват турски източници и вероятно тези събития може да се намерят в турските библиотеки . По времето на Багрянов, когато обяви неутралитет в България, фронта беше отворен в Франция. При нас беше останала съвсем незначителна част от Вермахта. Повечето бяха болни или с повредени и изоставени коли. Те не представляваха никаква опасност за България или Русия. Мисля генерал Маринов спря изпълнението на решението на правителството на Муравиев, за положение на война, за да има някакъв предлог за преврата на девети. Никъъде нямаше съобщения, български яойник да е убил съветски войник. Руснаците с американски камиони бяха посрещани с цветя. Но въпроса не бе военен, а превръщането на европейска България в азиатско крепостнически сателит.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.