Завет

.

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,

и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си – топола – изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали – да ми дими.
Повикаш ли ме – няма да се скрия.
Поискаш ли ме – хляба целуни.

Валентин Йорданов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Валентин Йорданов е роден в Силистра. Завършил е Полувисш институт за машиностроене и електротехника, но не техниката е неговото призвание. По собствените му думи, целят му смислен живот е бил свързан с тeатъра. Започва още като ученик в детска театрална школа, преминава през младежка сцена и се озовава на професионална сцена като стажант актьор. Има щастието да работи с имена като Стефан Стайчев, Станьо Михайлов, Иван Самоковлиев. С поезия се занимава от любов към словото. Стихотворенията му са с различна тематика – хумористични, диалектични, любовни, но най предпочитана за него са социалните теми. Награждаван е в много конкурси, но за най-голяма награда смята, ако някой негов стих докосне сърцето на читателя. Преди седем години Валентин Йорданов напуска Родината, живее известно време в Атина, Гърция, и по-късно се установява в Лондон, Великобритания, където живее и работи сега. Мечтата му обаче е някога отново да се върне и работи „В и За България“, както казва, защото я обича повече от всичко.  Често му се случва да пише директно на клавиатурата, но предпочита да го прави, усещайки аромата на мастилото върху празния лист. Досега има издадени пет стихосбирки – “Крясъкът на пеперудата” (1993), “Жарава за причастие” (2003), “Приятна свобода” (2007), “Щурец сред звездите” (2008) и “Пеперудени коне” (2010).