Home » Авторски страници, политика

Post-truth: Айсбергът на истината се стопи през 2016 г.

2016.12.26 Няма коментари
Илюстрация: Radionz.co.nz

Илюстрация: Radionz.co.nz

През 2015 г. за първи път в историята на Речника на Оксфорд бе избрана пиктограма за Дума на годината – емоджи (японски, e – каратина, moji – буква) – малка дигитална картина, изразяваща идея или емоция. Емоджи, се изобразява с „лице със сълзи от радост” и означава “плач от радост”.

В българската политика обаче емоджи прилича на нашето „Да се смееш ли, да плачеш ли?”. Като прибавим към нея английската дума post-truth (следистинен), избрана за Дума на 2016 година, политическите събития в България повече натъжават, отколкото ни радват.

Post-truth е прилагателно и означава “обозначаващ обстоятелства, в които обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение, отколкото емоционалните призиви”. Най-често прилагателното се използва във фразите post-truth politics и post-truth politicians – преведени на български, означават съответно „лъжлива политика“ и „лъжливи политици“.

Употребата на думата post-truth се е увеличила хилядократно през 2016 г., сравнена с 2015 г. С цел прикриване на реалностите, post-truth политиците заблуждават хората – не само в България – чрез манипулиране на емоциите им – техни надежди и страхове. Тези лъжливи политици са емоционални рекетьори – едни от най-големите манипулатори на истината, представяна на съвременния човек. (Нищо, че мотото на Харвардския университет е VERITAS, струваща повече от 30 милиарда долара годишно.) Както казва капитан Илия Бахов: “Айсбергът на истината отдавна се разтопи”. Повече е написано в книгата “The Post-Truth Era: Dishonesty and Deception in Contemporary Life” на Ralph Keyes, публикувана в САЩ през 2014 г.

Напомня ми за управляващата “специална класа” и изпълняващото “объркано стадо”, описани от американския журналист Уолтър Липман (1889-1974). А Ноам Чомски, Франсис Фукуяма, Тома Томов, Димитри Иванов, арх. Христо Генчев, д-р Николай Михайлов и други ерудирани хора продължават да изучават какво правят post-truth политиците. “Какво от това?” – каза един от съветниците на президента на САЩ Джордж Уокър Буш.

Post-truth ми напомни и на to pull wires„дърпам конците на кукли”, метафорично – упражнявам скрито влияние, действам задкулисно, манипулирам общественото мнение. Така достигам до извода, че това, което става в българската политика, е куклен театър‚ режисиран от разни лаборатории за управление на рискове, от бизнес философи в сараи, от чужди интереси, за които винаги се намират местни кукли проводници и post-truth политици.

Да, ама не*, България!

Но по-оптимистично е да се срещнем в wine o‘clock – друг нов израз от Речника на Оксфорд. Наздраве!

 

Д-р Георги Чалдъков

________________________________________________________

* На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ известният журналист Петко Бочаров произнася фразата „Да, ама не!“, която по-късно се превръща в крилата.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.