Home » Авторски страници, литература

На рождество при Исус

2016.12.22 Няма коментари
Spread the love

Разказ от Елена Пеева-Никифоридис

untitled

I = JESOUS / Исус
CH = CHRISTOS / Христос
TH = THEOU / Божий
Y = YIOS / Син
S = SOTER / Спасител

Рибата е символ на Исус Христос, заради древната алегория на един акростих, много разпространен през началните векове на новата ера. Става дума за първите букви на гръцките думи „Исус Христос “, „Божий Син “, „Спасител“, които отвесно образуват думата ихтис = риба. Тя като символ става мост между Исус Христос и психическата природа на човека, в която дреме архетипът на Спасителя .

* * *

От сутринта севернякът лудееше и замерваше с едри дъждовни капки прозорците, сякаш е сърдит и иска да развали коледния празник. Всичко беше готово. Къщата ухаеше на празник, смълчана и чакаща да събере вечерта цялото семейство около трапезата. На един лист Ирина написа: „Отивам на Рождество при Исус. Ще се върна след полунощ.“ Облече дебело палто, уви около врата си топъл шал и излезе. Трябваше да купи подарък за Исус.

Търговската улица на Солун пращеше от изобилие, светлини и настроение. Хванали родителите си за ръка, децата не спираха да си пожелават и това, и това, и това… Ромските просяци сякаш бяха изчезнали или не се забелязваха в празничната суматоха. Безброй дървени корабчета украсяваха витрините. „Колко е хубаво, че напоследък тази стара традиция отново изплува от дъното на забравата – помисли си Ирина. Достатъчно е да поставиш една дървена лодка на трапезата, да разхвърлиш около нея червени нарове и знаеш, че е Коледа. Някога най-хубавите подаръци са пристигали отдалече, по море. Почти във всеки род е имало по един чакан моряк, който винаги се е завръщал на Бъдни вечер с дарове за всички.“

Унесена в такива едни мисли, Ирина неусетно се озова пред магазинчето на Мария, сгушено в един ъгъл на солунския пазар. То е толкова малко и уютно, че прилича на рисунка от детска книжка с приказки, а по прозорците му летят дантелени ангели. Мария беше все още тук и седеше замислена пред осветено дървено корабче, което сигурно я носеше по вълните на спомените далече, далече. Медното звънче на вратата извести появата на Ирина.

– Как се сети за мен толкова късно на този ден? – попита с изненада Мария. Вече е време да затварям, но като си помисля, че и тази вечер ще съм сама, не бързам. Седни, ей сега кафето ще е готово.

– Само малко ще се постопля, че тази фурия навън от дни не се е спряла – отвърна Ирина и седна на масата с корабчето. Разчупи един от наровете, за да се освежи с вкуса му. Изсипаха се безброй алено червени зърна. Кафето беше готово и Мария го сервира с лъжичка домашно сладко и глътка ликьор. Седна и беше готова да слуша. Ирина работеше като психолог във фондация, занимаваща се с правата на децата на емигрантите, и винаги имаше да разкаже някоя интересна история.

– Мария, пия кафето и тръгвам, защото времето напредва, а трябва да купя подарък за Исус.

– А няма ли да ми кажеш кой е той и защо е Исус, и защо ще му купуваш подарък.

– Това е дълга история, а що се отнася до подаръка, нали влъхвите на този ден са носили дарове на Исус. Не мога да отида с празни ръце. Моят Исус е по-различен от този, за когото днес всички мислим и очакваме тази нощ да се роди. Той е само на шест години и е необикновено дете. Носи тежък кръст на раменете си. Сякаш Бог го е изпратил, за да ни изпита, дали го разпознаваме в различните му проявления. Съдбата го е белязала по рождение. Ръцете му са с по три пръста, като щипки на рак, а вместо крака има два израстъка, наподобяващи опашки на риба.

Ирина спря разказа си, за да отпие от кафето и да остави тишината да успокои вълнението и учудването, които се бяха изписали по лицето на Мария.

– Преди година, около Коледа, това дете претърпя няколко сложни и тежки операции – продължи Ирина. – Поставиха му колене, а по късно към тях ще прикрепят и протези. Все още е на инвалидна количка и чака раните да заздравеят. Мечтата му е да може да ходи на училище. Помоли ме тази вечер да бъда с него на Рождество. Това не влиза в служебните ми задължения като психолог, но на Исус не се отказва. Неотдавна му разказах за Христос и той чака Рождество като свой празник. Искам да му занеса подарък, нещо специално, което да му вдъхне вяра, че и той ще разтвори своите платна.

– А има ли си лодка за коледната нощ? – попита Мария и без да дочака отговор започна да опакова кораба от масата.

– Как не се сетих ! – зарадва се Ирина. Какъв по-хубав подарък от пожеланието да пътува като Одисей, да се пребори с всички злини и пречки, за да стигне там, закъдето го е предопределила съдбата. Има нещо, което не ти казах. Исус е ром – български ром, затова няма нито елха, нито кораб за тази нощ.

Коледен кораб, който в

“Коледен кораб”, който в гръцката традиция на празнуването на Рождество Христово се използва и вместо коледна елха. Снимка: Елена Пеева-Никифоридис

– И какво от това? И той е божие чедо – обади се мъжки глас зад гърба на Ирина.

– Това е Йосиф – каза Мария. От тридесет години сме заедно на този пазар. Тази вечер закъснях и ще ме закара до вкъщи.

Йосиф беше чул почти целия разговор. Предложи и на Ирина да я закара до къщата на Исус.

– Магазините вече затварят и хората бързат да се приберат за празника. Трудно ще намериш такси.

– Само ме изчакайте да отскоча тук зад ъгъла, за да купя една книжка – помоли Ирина. Там веднага намери приключенията на Одисей във вариант с рисунки за деца. Когато се върна, Мария беше заключила магазинчето, а на вратата имаше бележка: „Отивам на Рождество при Исус. Весели коледни празници!”.

– Не се учудвай – рече Мария. – Ще дойда и аз при твоя Исус.

Прозорецът към улицата светеше. Опрял нос в стъклото, Исус чакаше и щом зърна Ирина, радостно замаха с ръка. Малко преди да отвори пътната врата на бедната къщичка, тя чу, че моторът на колата изключи. След това хлопна и вратата. С няколко бързи крачки Йосиф ги настигна и заизкачва заедно с тях стълбите. Очите на Исус искряха от радост и учудване, че толкова много хора идват на гости. В стаята, макар и малка, се намери място за всички. Мария взе Исус в скута си, а Роза, майката на Исус, донесе цяла тава с мекици. Севернякът нахално, като нежелан гост, искаше да се промъкне и той през пукнатините на прозорците и вратите. Ирина разопакова кораба, постави го на масата и до него запали свещ. Като мистични призраци по стените изплуваха сенките на платната, а пламъкът освети един стар и изтърбушен диван, на който седяха Мария, Исус и Йосиф.

Беше Бъдни вечер.

Исус искаше да покаже нещо на компютъра. Някой му го беше подарил на старо, но той се справяше отлично с него. На екрана имаше снимка на малко дете, удавено и изхвърлено от вълните на брега на морето. “Защо?“ – питаше Исус с поглед. „Как да обясня на едно шестгодишно дете какво е емигрант, война и смърт, та дори и то да се казва Исус” – помисли си Ирина. Погали го по главата, седна до него и каза:

– Тези деца бягат заедно с родителите си, защото там, където живеят, няма хляб, вода и лекарства. Те пътуват по море, което понякога е бурно и обръща лодките им. Често за тях няма място никъде по света и те са ненужни. Тогава Бог си ги прибира.

Без да сваля поглед от екрана, Исус тихо прошепна:

– Аз съм толкова малък, а нямам и крака. Леглото ми е голямо и в него има място за още деца.

В този момент влезнаха братчетата на Исус, за да се сбогуват. Сложиха си шапките и излезнаха в нощта да коледуват. След малко Мария и Йосиф също си тръгнаха. Исус стисна ръката на Ирина и каза:

– Един ден и аз ще бъда коледар. Знам всички песни, но си ги пея наум да не ги забравя, докато ми сложат крака .

В живота на Исус преди година се появила непозната за него фея от приказките. Анонимно поела разходите по операцията, а сега осигурила и сумата за протезите. Самата тя не била богата, просто се лишила се от някои скъпи, но ненужни неща.

Ирина настани Исус в средата на голямото легло и му даде кораба в ръцете.

– А сега нека тръгнем с теб на едно дълго пътешествие през девет планини и морета. Човек може да направи това и без крака, ако се сприятели с този вечен мореплавател. – Отвори книгата, която му беше донесла, и зачете: “Одисей се качи на кораба, вятърът разтвори платната и….”

Свещта догаряше, отмервайки времето със собствения си аршин. Удари тържествена камбана и възвести, че се е родил Исус. Един друг Исус слушаше в захлас историята, която Ирина четеше. После тя стана и отиде да съобщи на Роза добрата новина. Поговориха, каквото трябваше, и се върна да се сбогува с Исус. Прегърнал кораба и книжката, той спеше и се усмихваше. Навярно сънуваше два дървени крака. Свит в единия ъгъл на голямото легло, Исус беше оставил място за още няколко деца.

.

————————————————————————————————————————————————————————–

Бел.ред.: Разказът е по действителен случай и се публикува извън специалната литературна рубрика на Еврочикаго.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.