Home » Авторски страници, литература

Баба Кера и Жана

2016.11.19 Няма коментари

 Разказ от Георги Стойков

Илюстрация: purvite7.bg

Илюстрация: Рurvite7.bg

Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил й беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че сякаш нейният Борис на младини държи в ръцете си.

– Ех, чедо! Ако знаеш колко те обичам – и топли сълзи покапаха по гърдите й.

– Не плачи, бабо! Ето ме, жив съм здрав съм и аз те обичам. Целуна я и седна при другарите си да разнищват “световните проблеми”.

Малката Жана си завря нослето навсякъде из двора. Набра букетче цветя от цветната градинка, застана пред прабаба си и изучаващо я заразглежда.

– Бабо, защо си толкова стара? Ти бабата на бабите ли си? – попита с гърленото си “р” момиченцето.

– Но, миличка, аз не те разбирам, какво ми казваш? – отвърна баба Кера.

– Ех, бабо, защо не говориш френски, как да те разбера сега? – не спираше да бърбори малката Жана. – Хвана с две пръстчета края на рокличката си и направи реверанс пред нея.

– На баба французойчето! Ами не те ли научиха да говориш на нашенския език? Този баща ти, ей!… Ти си нашенче, българче!… Коренът ти е тукашен… Как без нашенския език ще растеш? – Замисли се баба Кера и добави: – Ами то все едно през лятото да не грее слънце, ако не говориш по нашенски. Но ще му се скарам аз на баща ти, не може така, я! – продължаваше да говори с мек глас бабата, а очите й, от старост… или от радост, се навлажниха и кафявото в тях заискри.

Малката не спираше да бърбори.

– Чедо, златно, много си хубаво! – клатеше одобрително глава баба Кера. – Не разбирам какво ми говориш, но зная, че е хубаво… О-ох! От колко време така никой не е говорил по човешки с мен… а ти сега!… Ангелче! – и посегна с трепереща ръка да избърше търкулналата се сълза по бузата й.

Жана седна в скута на прабаба си и сгуши малкото си телце в нея. Тя усети как от нея излиза някаква сила нагоре в небето като нишка, а някой отгоре я запреде.

“Кой ли преде в небето?” – си мислеше Жана.

“Само един може” – отговори баба Кера мислено и Жана я разбра. Мама и тате я водеха на черква. Тя знаеше кой е Бог.

Люшкаше баба Кера малката Жана с някакъв напевен ритъм в скута си. Вече можеха да общуват без да си говорят, само с мислите и така се разбъбриха, че Този отгоре спря да преде нишката и се заслуша в разговора им.

Жана заспа в скута на прабаба си и засънува, че се изкачва по тънката нишка към небето. Изкачва се, изкачва се, изкачва се…

Баба Кера разбра най-после, че тази нишка, която се преде от Него горе, е и началото, и краят. Досега тя си мислеше, че животът на човека е като пясъчен часовник – щом изтече пясъкът, идва краят. Тя стискаше последните прашинки пясък в шепата си, за да забави края, но сега разбра – край няма, има само начало. Притисна малката Жана до гърдите си и я целуна по главичката – целуна новия живот.

.

———————————————————————————————————————————————————————————————————–

Георги Стойков пред скулптура на Георги Донов

Георги Стойков пред скулптура на Георги Донов, за чието дооформяне е помагал. Скулптурата се намира зад Националната художествена галерия в София.

Георги Стойков e роден през 1953 г. в с. Кулата, Благоевградско. По-късно започва да живее в с. Нови хан, Софийско. Завършил е техникум по автотранспорт, специалност ,,Двигатели и икономика на автотранспорта”, но не е упражнявал тази професия. Имал е много трудности в живота, но е продължил обучението си. Работил е различни неща, но най-вече като военен. Освен писането, което обича от малък, има и други артистични наклонности – музикант и се занимава с металопластика. Заместник председател е на Литературен клуб ,,Димчо Дебелянов” – гара Елин Пелин. Все още няма издадена книга. Негови творби са публикувани в много сборници, алманаси и други печатни издания. През 2013 г. е отличен с награда в Национален конкурс за разказ “Дядо Йоцо гледа”.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.