Home » Авторски страници, българи зад граница

Възможности за реализация в родината на българи зад граница. Заседание на КПБЧ

2016.10.13 Няма коментари
Spread the love

На 5.11.2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, на което по т. 1 от дневния ред се обсъжда темата “Възможности за трудова реализация и кариерно развитие в Р. България на българи, живеещи в чужбина”. На заседанието присъстват представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерсвото на образованието и науката и на Държавната агенция за българите в чужбина. По т. 2 от дневния ред, “Разни”, председателят на КПБЧ Стефан Кенов прави съобщение относно предстоящото българско председателство на ЕС и писмо, което председателката на парламента Цецка Цачева е изпратила във връзка с това на Комисията. 

7

Из казаното по т. 1 от дневния ред:

Елка Димитрова от Министерството на труда и социалната политика:

“В момента има по-голямо търсене на работници и специалисти и в Ай Ти сектора, по-високо квалифицирани инженерни специалности, физици, в областта на промишлеността, високо квалифицирани кадри в туризма. При тях също е въпрос на дефицит. А има и доста текучество към други страни, където заплащането е по-добро.

Искам да кажа за младите хора, които са завършили висше образование в чужбина. В България могат да ползват нашите програми за заетост и по оперативната програма. Те могат да работят и в публичната администрация като стаж 9 месеца. Също така сега има доста схеми за заетост на младежи – 6 месеца стаж, а после оставането им на постоянна работа. Но най-новото, което би било атрактивно за младежи, завършили в чужбина, е стартирането в България до края на годината на предприемаческа дейност по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по която са заделени 70 млн. лв., микрокредити с ниска лихва, а също така и доста услуги за стартиране на малък бизнес от хора с идеи, млади хора, до 29 години, като ще се осигурява и комплекс от обучение и услуги. Защото се оказва ,че човек може да има добра идея и определени знания, но са необходими знания и в други области – финансови, счетоводни, човешки ресурси и т.н. Целта е да се укрепи фирмата и да оцелее, защото много фирми не оцеляват и най-много от тях през първата година прекратяват дейността си. […]

Бе приет правилник към Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в него са регламентирани няколко възможности за получаване на разрешение за работа на такива граждани, като има възможности за синя карта за високо квалифицирани дейности, има възможности и за сезонна заетост. Доста голям интерес имаше и това лято от студенти от Украйна, от Молдова, в това число и българи за такава сезонна заетост главно по морето. Също така са регламентирани възможности в рамките на вътрешно корпоративния трансфер. Така че тази нормативна уредба вече е факт и може да се използват възможностите й.

Освен това ще кажа, че в нашето министерство се поддържа много активна дейност по отношение на контакта с българите от чужбина с градовете – европейски столици, с доста българи, които работят там. Както знаете, ние имаме трудови аташета – в Лондон, който отговаря за Англия, във Виена, който отговаря и за Швейцария, в Берлин, в Мадрид, който отговаря и за Португалия, и в Атина, която отговаря и за Кипър. Те провеждат информационни дни за българите в чужбина, особено на студентите, които учат в момента.”

По-късно по време на заседанието, относно младежката безработица в страната, Елка Димитрова казва:  “Безработните младежи са 33 108 души, регистрирани в бюрата по труда. Това са младежи до 29 години, като от тях примерно има 5000 с висше образование.”

Мария Фълтунова от Министерството на образованието и науката:

“…за настоящата учебна година променихме постановление 103 и там субсидираните студенти от държавата от 400 нарасна на 1000. Към днешна дата ние имаме класирани 715 човека за тези 1000 места. В момента тече второто класиране за образователната квалификационна степен „магистър”. На 7 октомври срокът за прием на студенти ще приключи. Предстои ни приемът на докторанти и на специализанти. В момента очакваме окончателното утвърждаване на дипломите за легитимност на завършилите висше училище. Предполагам, че до края на другата седмица ще имаме основание да направим това класиране. Радващото в случая е, че за 20 места по решение на Министерския съвет ще се борят 42 кандидати и за образователна степен „доктор”.

В контекста на това, което казах за качеството на образованието и по проекта за стойност на кадрите, които се учат в българските висши училища, мога да приведа като пример два факта в подкрепа на тази теза. Първият е, че ние за 2015 г. проведохме изключително съдържателна и мащабна информационна кампания за привличане на младежи от историческите диаспори от български произход да се обучават в България. Тази година ние разширихме точките за информационната кампания с Албания и Скопие. Второ, от 2013 г. последователно до момента организираме с подкрепа на министерството курсове по български език, литература и история за граждани на Република Косово с български произход.”

Коянка Димитрова от ДАБЧ изнеся данни, според които приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 000 души. Това са данни за български младежи, напуснали България, които са получили средно образование и с диплома, легализирана от МОН, са се записали в чуждестранни университети.

Най-големи са българските академични общности в Германия – 7326 за учебната 2015-2016 г., и във Великобритания, – 6355 души, като има почти удвояване в сравнение с учебната 2009-2010 г. Във Франция има 1318 студенти, но неофициално те са може би към 4000. В Нидерландия са около 1600, в Испания са около 800, в Италия достигат 1000. За Австрия има различия със статистическите данни. Те са 1996 или 1972, към 2013 г. Но по оценка на самата академична общност и на българското посолство, и на старите български организации в Залцбург, в Линц, във Виена, в Грац, българските студенти във Виена са не по-малко от 4000 души. В САЩ има спад. Били  са над 4000 души преди няколко години, през 2015 г. са 1171, според доклад на Института за международно образование.

През 2009 г. с Министерството на труда и социалната политика и ДАБЧ са осъществили проект за провеждане на младежка трудова борса в Германия – в Берлин и Мюнхен. Тя е имала само едно издание. През следващата година МТСП е направило самостоятелно още едно издание в Кьолн. МТСП и ДАБЧ имат активни контакти със сдружения “Back2BG” и “Тук-Там”, с които от 2008 г. правят заедно форум „Кариера в България? Защо не?”. Според анкети, направени сред желаещи да потърсят професионална реализация в България, най-желаните сектори за развитие са IT – 20 %, консултантски услуги – 14 %, маркетинг и PR – 13 %. Има интерес и в областта на изкуството и културата, както в енергетика, финанси, неправителствения сектор.

По т. 2 от дневния ред, председателят на комисията Стефан Кенов прави следното съобщение:

“…във връзка с по-ранното председателство на България и парламентарното измерение на това председателство сме получили това писмо от госпожа Цачева, като са ни дали едномесечен срок. Проявите, които ще бъдат проведени между 1 януари и 20 юни 2018 г., ще бъдат в различни форми. Призовавам ви ако имате идея какво да поеме като инициатива нашата комисия, да проведем една кръгла маса и за отношението към нашите малцинства вътре в Европейския съюз и на целия Европейски съюз към държавите, в които има национални малцинства. Това може да бъде обект на една такава дискусия. Ще предложа всички членове на комисията да помислят за евентуална тема на кръглата маса, която да проведем като инициатива на нашата комисия в рамките на следващата година.”

Следва целият текст на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

——————————————————————————————————————–

П Р О Т О К О Л

№ 13

 

На 5 октомври 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Възможности за трудова реализация и кариерно развитие в Република България на българи, живеещи в чужбина.
  2. Разни.

Заседанието беше открито и ръководено от Стефан Кенов – председател на Комисията по политиките на българите в чужбина.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Откривам заседанието на Комисията по политиките на българите в чужбина.

По точка първа от дневния ред наши гости са:

От Министерството на труда и социалната политика

Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност” и

Христо Симеонов – началник на дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”.

От Министерството на образованието и науката

Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”

От Държавната агенция на българите в чужбина

Димитър Владимиров – заместник-председател

Коянка Димитрова – директор на дирекция „Българска информационна дейност”.

Темата е актуална. Виждаме, че и представители на правителството все повече говорят за нуждата от нова квалифицирана работна сила на пазара на труда в Република България. Имаме потенциални източници както в общностите на хората, които са емигрирали от България, така и в историческите общности. Според мене и според колегите добре се провежда политиката по привличане на студенти. Виждаме, че желанието тази година беше много голямо. Ще поканим министър Кунева да представи отчет за това как е минала тази кампания.

Първо сега ще дам думата на колегите от Министерството на труда и социалната политика, които са подготвили един подробен доклад, надявам се, че сте се запознали с него. Моля сега накратко да запознаят членовете на комисията.

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме подготвили информация, като най-напред сме дали информативната уредба за достъпа до българския пазар на труда на българи, които са от трети страни. Така исторически са сложени нещата, че в момента тези българи се явяват точно от тези страни.

Имаме в момента и други инициативи. Бе приет правилник към Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в него са регламентирани няколко възможности за получаване на разрешение за работа на такива граждани, като има възможности за синя карта за високо квалифицирани дейности, има възможности и за сезонна заетост. Доста голям интерес имаше и това лято от студенти от Украйна, от Молдова, в това число и българи за такава сезонна заетост главно по морето. Също така са регламентирани възможности в рамките на вътрешно корпоративния трансфер. Така че тази нормативна уредба вече е факт и може да се използват възможностите й.

Освен това ще кажа, че в нашето министерство се поддържа много активна дейност по отношение на контакта с българите от чужбина с градовете – европейски столици, с доста българи, които работят там. Както знаете, ние имаме трудови аташета – в Лондон, който отговаря за Англия, във Виена, който отговаря и за Швейцария, в Берлин, в Мадрид, който отговаря и за Португалия, и в Атина, която отговаря и за Кипър. Те провеждат информационни дни за българите в чужбина, особено на студентите, които учат в момента. Също така ги информират за възможности за заетост в България. Канят се на тези информационни дни и български компании, които представят условията за работа и заплатите, които се получават. Интересът винаги е голям.

Търсят се и различни други форми на консултиране, на информиране по различни въпроси, които интересуват българите, живеещи там и работещи постоянно или временно, или пък учат.

Също така мога да кажа ,че в момента имаме вече очертаващ се недостиг на пазара на труда от квалифицирана работна сила. Анкетите на статистиката всеки месец сочат, че 15-20 процента от анкетираните посочват като проблем за развитие на дейността си недостиг на квалифициран персонал. Такъв недостиг има в различни сектори.

Министерството има и прогнози за бъдещето – какво се очаква, какви специалисти ще се търсят. Тези прогнози са качени на сайта на нашето министерство и може оттам да се получи по-подробна информация, дори за това какво се предвижда за отраслите.

В момента има по-голямо търсене на работници и специалисти и в Ай Ти сектора, по-високо квалифицирани инженерни специалности, физици, в областта на промишлеността, високо квалифицирани кадри в туризма. При тях също е въпрос на дефицит. А има и доста текучество към други страни, където заплащането е по-добро.

Искам да кажа за младите хора, които са завършили висше образование в чужбина. В България могат да ползват нашите програми за заетост и по оперативната програма. Те могат да работят и в публичната администрация като стаж 9 месеца. Също така сега има доста схеми за заетост на младежи – 6 месеца стаж, а после оставането им на постоянна работа. Но най-новото, което би било атрактивно за младежи, завършили в чужбина, е стартирането в България до края на годината на предприемаческа дейност по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по която са заделени 70 млн. лв., микрокредити с ниска лихва, а също така и доста услуги за стартиране на малък бизнес от хора с идеи, млади хора, до 29 години, като ще се осигурява и комплекс от обучение и услуги. Защото се оказва ,че човек може да има добра идея и определени знания, но са необходими знания и в други области – финансови, счетоводни, човешки ресурси и т.н. Целта е да се укрепи фирмата и да оцелее, защото много фирми не оцеляват и най-много от тях през първата година прекратяват дейността си.

Така че тези възможности предоставяме. Бих казала, че особено възможностите за предприемачество са изключително атрактивни за младите хора, които са се обучили или се обучават в чужбина. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Има думата госпожа Фъртунова от Министерство на образованието и науката.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за българите в чужбина! Екипът на МОН приветства комисията за задаването на тази тема, тъй като в нея виждаме една комплексност, около която трябва да се обединят няколко институции. Аз смятам, че в тази насока първите стъпки са направени още през 2011 г., когато с решение на Министерския съвет беше създадена Постоянна междуведомствена комисия за работа с българите в чужбина и образователната дейност сред тях.

МОН вижда своята задача на тази съвместна дейност най-вече в добрата подготовка и осигуряване на условия да възпитаваме и образоваме конкурентоспособни кадри, които или да намират пазар на труда в България, или да бъдат конкурентоспособни кадри по родните си места или в рамките на Европейския съюз или някъде другаде.

Аз ще кажа само няколко цифри в тази насока, които са от нашата компетентност. От 1 януари 2011 г. до 3 октомври 2016 г. са дипломирани общо 1014 студенти по постановление 103 на Министерския съвет. Към момента студентите по 103 постановление са около 1066.

Всички знаете, че за настоящата учебна година променихме постановление 103 и там субсидираните студенти от държавата от 400 нарасна на 1000. Към днешна дата ние имаме класирани 715 човека за тези 1000 места. В момента тече второто класиране за образователната квалификационна степен „магистър”. На 7 октомври срокът за прием на студенти ще приключи. Предстои ни приемът на докторанти и на специализанти. В момента очакваме окончателното утвърждаване на дипломите за легитимност на завършилите висше училище. Предполагам, че до края на другата седмица ще имаме основание да направим това класиране. Радващото в случая е, че за 20 места по решение на Министерския съвет ще се борят 42 кандидати и за образователна степен „доктор”.

В контекста на това, което казах за качеството на образованието и по проекта за стойност на кадрите, които се учат в българските висши училища мога да приведа като пример два факта в подкрепа на тази теза. Първият е, че ние за 2015 г. проведохме изключително съдържателна и мащабна информационна кампания за привличане на младежи от историческите диаспори от български произход да се обучават в България. Тази година ние разширихме точките за информационната кампания с Албания и Скопие.

Второ, от 2013 г. последователно до момента организираме с подкрепа на министерството курсове по български език, литература и история за граждани на Република Косово с български произход.

Тези мерки очевидно дават своите резултати, които ние днес отчитаме. Тези курсове се провеждат по 4 седмици всяка година със специалисти от Института по български език и литература на БАН.

Общо взето това е накратко информацията, която исках да представя по днешната тема.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Има думата господин Владимиров от Агенцията за българите в чужбина.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Благодаря за това заседание, тъй като наистина това е много важна тема.

Всички знаем, че в България има демографска криза. Знаем как младите хора от България предпочитат да се образоват в чужбина, много са мобилни. Примерно завършват в Европа, оттам заминават за Щатите. Тези процеси няма как да не ни притесняват и няма как на тях да не се обърне повече внимание. Цялата държава трябва да е ангажирана към тази проблематика, тъй като тук се усвояват доста дейности и теми, свързани с икономическото развитие на страната, и възможностите на държавата по отношение на социалната политика. Така че темата наистина е изключително важна.

Ние сме изпратили до всички народни представители нашия анализ. Ако позволите, госпожа Димитрова може да ви запознае по-конкретно с това.

КОЯНКА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми гости, наши партньори в осъществяването на тези политики и конкретно на тази тема! В изтеклия досега период искам да заявя, че тази тема за Държавната агенция за българите в чужбина не е нова, тя вече има своята 14-годишна история.

В материала, който сме ви изпратили, сме очертали рамките на работата на Агенцията, свързана с тази тема. Започнахме с един много силен старт през 2002 г., когато беше проведена първата обща среща на българските студентски клубове в Германия, подкрепена от дипломатическото ни бюро там. След това бяха проведени две работни срещи точно по темата за професионална реализация на младите българи, които следват или вече са завършили чуждестранни университети, разбира се, с акцент на водещите европейски държави, САЩ и Канада.

Нашата целева група в контекста на тази тема е не просто търсене на възможности за работа на българи, които се намират в чужбина, в България. Акцентът ни е върху българските академични общности, а и върху квалифицираните млади специалисти, които вече са завършили в тези водещи за българската икономика държави. През 2002 г. започнахме и един летен стаж, който продължава и досега, който беше включен в програмата „Завръщане у дома” на Министерството на икономиката.

Дискусията беше започнала преди това. Ако си спомняте, имаше основани в чужбина великденски клубове и бяха проведени няколко такива ежегодни срещи.

Какви са основните направления, които ние разработихме тогава и продължаваме досега. В търсене решаването на нашите задачи ние се опирахме и на диалога си с българските студентски сдружения в Европа. На първо място отчитане на резултатите, но това е и тема на разговор в неформалните ни срещи с тях. Изготвихме материали с аналитичен характер по проблемите и перспективите за развитие на студентските ни общности в Западна Европа и темата „Америка”. Такива материали с анализ ние сме предоставили и на Министерството на външните работи, и на Народното събрание, тази година и на нашия ресорен министър и вицепремиер Меглена Кунева. Подпомагаме организирането на трудови борси в чужбина и в България, ориентирани към абсолвентите и младите професионалисти.

Тук бих искала да кажа, че малко преди провеждането на първата трудова борса, ориентирана към младите български професионалисти, проведена през 2008 г., ние направихме един проект, който предложихме на Министерството на труда и социалната политика. В него беше подчертано ,че най-подходящото място е Германия, тъй като по онова време там беше най-голямата българска студентска общност. Тя и сега е най-голямата, само че тогава бяхме достигнали 15 000 души, а към момента са наполовина.

Информираме бизнес средите в България за мотивацията на българските студенти зад граница да стартират кариерата си в родината. Организираме ежегоден летен стаж в Агенцията, организираме младежки форуми в страната и в чужбина, посветени на бъдещата професионална организация на младите хора, подпомагаме дейността на младежките структури, посветена на българската култура, традиции и национална историческа памет, дни на българската култура, дни на Европа, инициативи по повод на 3 март и 24 май.

Поддържаме база данни с актуална информация за трудово и организационно равнище на развитие на българските студентски общности в чужбина, подпомагаме организационната дейност на сдруженията, организираме консултации по проблеми, свързани с темата, и популяризираме дейността на българските студентски клубове.

Може би тук ви прави впечатление, че темата за професионалната реализация на младите български професионалисти, завършили в чужбина, е част от по-голямата тема – връзки, контакти и взаимодействие въобще с българската академична общност в чужбина и подпомагане на тяхната дейност. И трябва да кажа половината от дейността ни е свързана с професионалната реализация и търсене на форми за това от България, а половината от дейността ни е там на място по представяне на България, на българските традиции, на българската култура. Има изградени студентски фолклорни ансамбли, театрални клубове. Помагаме им да гостуват и в България. Те развиват една много активна дейност.

За каква целева група говорим в момента, тъй като има доста спекулации, не казвам в лошия смисъл на думата. Но в различни източници се сочи различен брой на българските студенти в отделните държави. Получаваме редовна информация, доколкото е възможно. Понастоящем приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 000 души. Най-големи са българските академични общности в Германия – 7326 за учебната 2015- 2016 г., като това е единствената държава, от която получаваме точна статистическа информация, и във Великобритания, откъдето за първи път тази година успяхме да получим сравнителна точна цифра – 6355 души, като имаме почти удвояване в сравнение с учебната 2009-2010 г. Във Франция има 1318 студенти. Но по наше мнение там са не по-малко от 4000 души. В Нидерландия са около 1600, в Испания са около 800, в Италия достигат 1000.

За Австрия все пак има различия със статистическите данни. Те са 1996 или 1972 към 2013 г. Но по оценка на самата академична общност и на българското посолство, и на старите български организации в Залцбург, в Линц, във Виена, в Грац българските студенти във Виена са не по-малко от 4000 души.

В САЩ имаме спад. Бяха над 4000 души преди няколко години, през 2015 са 1171 по доклад на Института за международно образование. Така че както и да ги смятаме, имаме, не смятаме, че са повече от 30 и няколко хиляди души. Като тук ние говорим само за български граждани, за български студенти, които са напуснали България, получили са средно образование и с диплома, легализирана от МОН, те се записват в чуждестранни университети.

Едно от направленията, за които говорим, е проучване на нагласите. Направихме едно пилотно проучване, то беше малко импулсивно, от сърце и душа, за контактите ни със студентските общности, със студенти по социология в Кьолн, за проучване на нагласите. Но през 2008 г. беше направено съвместно първото мащабно такова. Пазим всички данни. Тук са извадени само най-важните.

На въпроса дали виждате началото на вашата професионална реализация само 6 процента са изразили готовност за старт в родината.

На въпроса: Ако започнете кариерата си в България в каква организация бихте предпочели да работите, най-много 79 процента предпочитат старт в България, но чужда компания.

Най-нисък е интересът към неправителствения сектор и държавната администрация. А 35 процента имат желание да започнат собствен бизнес.

През 2009 г. с Министерството на труда и социалната политика осъществихме проект за провеждане на младежка трудова борса в Германия – Берлин и Мюнхен. Тя беше едно издание. През следващата година МТСП направи самостоятелно още едно издание в Кьолн. Ние само помогнахме с контактите с младежите, които имахме, и с информация, която предоставихме.

Много ползотворни са нашите контакти с младежките сдружения “Back2BG” и “Тук-Там”. От 2008 г. правим заедно с тях форума „Кариера в България? Защо не?”, който два пъти е награден като бизнес събитие на годината. Те се свързаха с нас. Ние дори коментирахме, че най-добре е да помогнат на своите колеги, които биха искали да се завърнат в България. Те вече бяха завършили и се бяха завърнали в България, да направят сдружение, да потърсят подходяща форма, за да можем заедно с тях да имаме наш партньор, както със сдруженията ни в чужбина, и да можем в България да правим нещо, което е свързано с кариерното развитие на нашите младежи, когато се завърнат в България.

Наистина се сформираха тези сдружения. Първите две издания бяха през 2008 и 2009 г., много успешни. Тогава започна дискусията по тази тема с много лектори, придружаваща представителство на различни фирми. Можем да кажем, че оттогава всяка година не по-малко от 1000 души се включват в тези кариерни фондове. Те се провеждат през месец септември. Тази година беше деветото изложение в |Интер експо център.

Най-висок е делът на участниците от Великобритания, Германия, САЩ, Нидерландия, Кралство Дания и Италия. Но виждаме хора и от такива дестинации, като Аржентина, Австралия, Китай, Сингапур, Дубай, Южна Африка, Етиопия, Ливан, Люксембург, Малта.

Всеки, който се записва за участие в сдружението, попълва една анкетна карта с много въпроси. След това организациите публикуват резултатите, които ние също ползваме, както ползваме базата данни на тези младежи. Миналата година имаше 75 компании участници с оферти за работа към младежите, които бяха от различни сфери, като финанси, застраховане, храни, напитки, Ай Ти, неправителствен сектор, публичен сектор. Кандидатите бяха от 54 държави. Най-голям беше броят на младите българи от Азия – 20 процента, и от Германия – 10 процента.

Според анкетата най-желаните сектори за развитие са Ай Ти – 20 процента, консултантски услуги – 14 процента, маркетинг и Пи Ар – 13 процента. Нарастващ е интересът в областта на изкуството и културата, енергетика, финанси, неправителствения сектор.

Над 60 процента от участниците вече са се завърнали в България, 21 процента са в чужбина, 18 процента са убедени, че ще се върнат. Около 30 процента имат нужда от консултанти при вземане на решение за кариерното си развитие. Над 68 процента от кандидатите за работа участват заради възможностите и информация за по-добра кариера.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Госпожо Димитрова, смятам, че доста обстоятелствено се изказвате. Нека да има възможност да се зададат въпроси.

КОЯНКА ДИМИТРОВА: Така че имаме чувствително спадане. Това са данните по кариерното развитие.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Аз смятам, че това, което беше направено през последните години и особено през последната година от Министерството на образованието и науката, е полезно. Наистина много ученици от български произход от други държави дойдоха да учат в България. Едно от оплакванията, които имах от един от директорите на неделно училище в Гърция, е че те подготвят децата в добра среда, получават добро образование по български език, история и география, обучаваме ги по някаква специалност в българско висше училище и в крайна сметка те отиват да работят в трета страна. И беше казано като упрек към нас, че тук нямаме по-активна позиция по наблюдението на тези деца, какво се случва с тях и как се сформира тяхното самосъзнание като българи. Така че ми беше поставено като председател на комисията и като лична задача да издиря тези деца и наистина да направим някакво мероприятие, свързано с нашата комисия, по коледните празници да ги поканим да посетят Народното събрание. Първата група, която смятам да поканим, е от Украйна, това да бъде направено съвместно с Асоциацията на българите в Украйна. И се надявам, че още в средата на декември първата група деца ще дойдат.

Утре ще се опитам да коригирам един друг проблем, който идва от визите, които трябва да дадем на тези деца. Защото има деца, които са приети в университета, а вече сме октомври и те още нямат визи. Ще се свържа и с Министерството на вътрешните работи да ускорим малко процеса.

Така че има неща, които можем да направим, и след като ги приемем в университетите. Наистина трябва да се направи един мониторинг какво се случва с тези деца, след като започват своето образование и да бъдат насочвани към определена специалност за да могат да си намерят работа.

Искам да попитам какво се случва с Тараклийския университет. Разбирам, че там има движение по преписката. Ако може на този въпрос да отговорите от МОН.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: По повод на визите. Наистина ще помоля да ни съдействате. Ние също получихме през последните няколко дни специално от Украйна информация, че на подадени документи от 16 август няма издадени визи. Това се отразява неблагоприятно и върху нашата дейност.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Вие имате ли списък на хората, които нямат визи към момента?

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: В момента нямаме. Някои от тях вече са пристигнали и са се записали. Учебната година започва. Вчера получихме писмо за една девойка – подала е документи на 16 август, а към момента няма виза. Възложила съм на моите колеги да се заинтересуват какво става и чакаме отговор. Иначе с университета тя няма да има проблем. Тя ще продължи да се учи. Това е нашият отговор към нея.

По повод на Тараклийския университет. Казвам накратко хронологията. На 6 юни ние изпратихме официално писмо до министър Фусу – това е министърът на образованието, науката и технологиите на Молдовската република. Само преди няколко дни посланик Петър Вълов ни отговори от Кишинев, че в проведен разговор с министерството и с министър Фусу те се надяват ние да направим Талаклийския университет филиал на българско висше училище. В момента ние разработваме финансовия план, разработваме и една схема на специалностите на кои български училища са сходни, за да можем да пристъпим към процедурата за двустранно споразумение. Освен това делегация ще посети Кишинев, за да се изяснят с Молдовската страна чисто практични въпроси, най-често от финансов характер и свързани с материално-техническата база там, възможностите, които имат и при какви условия Молдовската страна ще ги отстъпи и как ще се споразумеем с тях.

Така че ние горе-долу до края на седмицата ще имаме яснота. Оттам насетне ще бъде и решението на политическото ръководство какво ще се предприеме. Това е към момента. В момента в Тараклийския университет се обучават около 190 студенти по 7 или 8 специалности.

От последната информация, която тази сутрин получихме от ректора на Тараклийския университет, те искат увеличаване на специалностите в три професионални направления, в това число и инженерни специалности, свързани с радиотехника и селскостопански транспорт.

Това е накратко ситуацията към момента с Тараклийския университет.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Преди да дам думата на колегите да зададат въпроси, имам един въпрос. Студенти, които ще се запишат евентуално във филиал на Русенския университет в Тараклия, ще ползват ли същите права като другите студенти, които се записват на територията на България? Говоря за стипендии, образование.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Абсолютно. Те стават студенти на български университет.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, имате думата за въпроси.

СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Един въпрос към доц. Фъртунова. Приветствам увеличението на приетите студенти на 1000 бройки. От тези 1000 бройки са попълнени 714. Каква е причината да не се попълнят тези 1000 бройки?

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Една от причините е демографската криза, както в България, така и в тези страни. Тя е доста силна, от една страна. От друга страна, причината е голямата конкуренция. Знаете, че в тези държави има много университети. И някои от студентите предпочитат да бъдат близо до родителите си.Това е въпрос на личен избор.

Аз мога да кажа броя кандидати. Това е максимумът към момента. А информационната кампания, която проведохме, е доста сериозна. Ние обикаляме почти всички точки в тези страни, които изброих.

При нас ситуацията по приема и на български студенти на територията на България също е сложна. Вие много добре знаете ситуацията в Шуменския университет. Ние полагаме максимални усилия и за нас това е максимумът. Ние от години не сме имали толкова много кандидати, както в момента – почти двойно повече спрямо миналата година. Така че това, което е в момента, е доста добро постижение. Ние никога не сме имали толкова много кандидати за докторски степени за обучение – два пъти повече от местата. А досега са стигали 7-8 за 12 места. Сега са 42 за 20 места.

ДОРА ЯНКОВА: Аз като слушах докладите, все едно изпаднах в рая на трудовия пазар и възможностите на България. Искам да споделя няколко неща.

Първо, по материала, който ни е за възможностите за трудовата реализация и кариерното развитие. Направен е опит да се раздели на две – на българите, живеещи и учещи в чужбина и на чуждите граждани от български произход. Ще кажа само две-три изречения.

По материала, който ни е предоставен от Министерството на труда и социалната политика. Има няколко неща. За мене общата информация, която е написана, не е коректно подадена към нас по начина, по който ние сме изискали доклада. Аз специално четох с молив и химикал доклада за състоянието на националната сигурност. Има извадени три – три и половина милиона, после два милиона, от които 700 хил. живеят в Европейския съюз. другите е редно също да се посочат. Затова казваме, че те са 28 процента от тези 7 млн. В трудоспособна възраст са 4 млн. и 300 хил. От тези 4 млн. и 300 хил. колко са на трудовия пазар нямаме като цифра.

След това – даваме възможности за достъп на лицата с български произход. Какво обаче през тази година стана по-добре? Нищо. Аз съм имала възможности да ги чуя и тук в комисията сме ги слушали. Тоест ако ние сме във втората година на нашата комисия или в края на първата, тази година институциите искат ли от нас като народно представителство решение, за да стане по-добре за тези хора? Или казваме: да, те имат възможности, но само като възможности, както и другите от третите държави до пазара на труда. Мене ме интересува колко от чуждите граждани от български произход през тази година дойдоха на нашия трудов пазар. Имаме ли информация?

Второ, интересува ме, благодарение на тази мащабна дейност за решаването на трудови и социални въпроси за 2015 г. тези 2693 посещение, 111 срещи, след това проведени срещи с 2783 човека, и 16 информационни дни, колко човека от нашите студенти, хора, живеещи в чужбина дойдоха на нашия пазар. И какви са трудностите? Или това е една виртуална дейност, с която ние поддържаме, че България я има там и казва какви възможности имаме, но те не идват. За това нямаме информация.

Тук се казва, че има 10 хил. работни места, изискващи висше образование и че около 1 млн. и 400 хил., изискващи средно образование. Оттам излиза следният въпрос – за стажуването. Имах възможности да разговарям и става ясно ,че няма такъв голям интерес към него. Вие кажете какъв е процентът на заетост. И декларативно, че очакваме раздвижване с микрокредитирането, може би нещо от типа на царските кредити ли ще бъдат, за предприемачеството по оперативната програма.

Чувствам се в един информационен поток на възможности и на информация, но не се чувствам като информиран народен представител какво реално се случва като резултат.

Изказвам голямо уважение към дейността на Агенцията, но вие ни поляхте с информация, без обективен резултат. Защото като народни представители в нашите избирателни райони виждаме огромни искания – няма работа, а в същото това време се казва – няма кой. При днешната точка къде е разковничето – маргинализирала ли се е групата на пазара на труда или при положение, че ще ме експлоатират за 300-400 евро, предпочитам да отида за 2000 евро навън? Да си казваме ли истината и да имаме решение?

Така че, господин председател, дотук останах с впечатление, че се намирам в един информационен поток, благодаря, че го организирахме, но няма да има резултатност. Като получим информация, трябва да можем и ние като комисия да намерим решение. Ще направим някакви ритуали да поканим деца, но проблемът е има ли някакъв резултатност за стопанството, за самочувствието, за достойно поведение? Тези неща ми убягват.

ХРИСТО СИМЕОНОВ: Уважаеми народни представители, колеги! Аз ще отговоря на първата част от въпросите, касаещи пазара на труда за гражданите от български произход. Новото, което тази година се случи, това е приемането от Народното събрание на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Разбира се, в него няма нови елементи по отношение на тази категория лица. Запазваме съществуващия подход с облекченията, за които стана дума. Едно от тях например е свързано с това, че от тези лица не се изисква те да напуснат територията на страната след достигане на максималния период на заетост. Това е едно не малко облекчение. Всъщност в този закон беше унифицирана материята от областта на трудовата заетост, която беше показана в няколко документа.

Второто облекчение е, че не изисква провеждане на пазарен тест, за да имат достъп до заетост, те не се броят в тези 10 процента от максимална заетост на чужденци. Те по-скоро се разглеждат и се третират като български граждани.

Що се отнася до мрежата от институции, може би се налага едно уточнение. Основната функция на тази мрежа – неслучайно и към момента функционира изцяло в Европейския съюз – е да подпомага свободното движение в работата на Европейския съюз. Тя е създадена малко преди влизането ни в Европейския съюз с такава цел. Свободното движение, разбира се, не предполага задължително връщане някъде на някого отнякъде. Но всичките ни усилия са в тази насока, затова ние отчитаме тези цифри за брой консултирани граждани, брой проведени приемни, брой телефонни консултации. Нашите ръководители на тези служби, нашите служители в тези посолства обикалят по няколко пъти годишно, защото ходят във всички градове, където има български общности. Това е принцип, на който са създадени тези служби в тези държави, където има най-много български общности. Целта е те там да бъдат информирани за техните права, как те се ползват от правата си на европейски граждани и да могат да реализират своите права на място.

Дейността по отношение на тяхното информиране и консултиране за възможностите за връщането им в България разбира се е важна част от тяхната дейност. Ние наистина сме я сложили като акцент. Тук много благодаря на колегите от Агенцията, че направиха една ретроспекция по отношение на инициативата на Министерския съвет, която изпълнявахме съвместно с тях. Защото информираността за принципите на пазара на труда всъщност дава възможност на тях да направят информиран избор – дали да останат там или да се върнат тук.

Интересното от анкетните проучвания, които бяха направени, беше, че не е невъзможно да се намерят пресечни точки между търсенето и предлагането, защото, от една страна, в анкетните проучвания на работодателите се посочва на каква цена са готови да предложат и да наемат такива лица. А в другите проучвания имаше въпрос по отношение на това какво те очакват, ако се върнат в България. Имаше пресечни точки, което беше факт.

Така че в тези случаи няма как да се получи информация за броя на завърналите се лица. Всъщност няма институция в Европейския съюз, която да даде точна информация на лицата, които се движат. Защото неслучайно се нарича свободно движение – нито на границата ги проверяват, нито някъде другаде. И това е един основен проблем на цялостната статистика на Европейския съюз

Въпреки това единствените възможности, които се виждат в резултат на тази дейност, са когато самите работодатели, които наемат тези български граждани в чужбина, декларират съответно това, което се случва при тях. За съжаление много малко са тези, които са върнали обратна информация. Не знам дали има в Държавната агенция за българите в чужбина, но при нас информацията в това отношение е много оскъдна.

КОЯНКА ДИМИТРОВА: Искам нещо да допълня. Няма статистика нито за броя на българите завършили в чужбина. Те завършват в една държава и отиват да работят в друга. Нито има статистика за броя на завърналите се в България и започнали работа тук. Но на последното изложение имаше такива случаи на удовлетворени хора, които казваха: Ние участвахме тук, на този форум, за да си намерим работа и вече самите ние сме работодатели. Но статистика няма.

ХРИСТО СИМЕОНОВ: И още една бележка от мен. Това, на което всъщност ние разчитаме за информация и най-близка до реалността получавана информация е информацията от Националната агенция за приходите, тъй като там се регистрира всеки един, включително самостоятелната заетост. И ние от тях получаваме данни, включително по признак „националност”, по признак „пол”, „възраст”, на какво основание даден гражданин от друга държава работи. Това обаче не може да идентифицира категорията „гражданин на трета държава от български произход”.

Но можем да кажем колко примерно украинци, колко бесарабски българи и други графи са заети в България според тяхната принадлежност по държави на базата на документи за самоличност. Тоест НАП се очертава като ориентир за нас по отношение на статистиката.

ДОРА ЯНКОВА: Защо смятате, че ние не сме информирани хора и не знаем, че действително службите за трудови и социални въпроси са едни островчета, където българите се опират – и до трудовите им права, и до европейското законодателство, и други? Само че дайте и вие малко да сте коректни към нас. Министърът се е подписал под едно писмо и документ до нашия председател, тоест до нас, по който ние искаме да дебатираме възможности за трудова реализация и кариерно развитие в Република България – нали така? – на българи, живеещи в чужбина.

Правено е нещо, но да видим резултата. Така го кажете и на нас. Ние знаем, че имаме 3 млн. Нека да видим какъв е резултатът. Ясно в тази анкета е казано – сигурно тук не е по-хубаво, там е по-бяло, има по-високо заплащане. Кажете го – заради заплащането стоят там. Кажете го, че тук експлоатацията е видна, че за 300 евро не искат да работят. И тогава това лято групи деца от Смолян си заминаха за Германия.

Ние, за да направим тези изводи, вие като администрация трябва да ни помогнете с нещо. Ако не, пишем статистики и си викаме: държавата прави всичко възможно. Обаче нашите хора ще бъдат на европейския пазар. Няма лошо. Но нашето стопанство тук, което ние регулираме, би могло да намери начин да ги призовем. Като ги призовем, казваме: ниско е заплащането. И там контрастът е огромен. Едните взимат 2000 евро. Днес чухме грубото изказване на членове на британския парламент – берат добре ягоди, ама имат проблеми с мобилните устройства! На нас ни е обидно. Сигурно ще намерим начин да направим изявление.

Ето, тези въпроси трябва да се разгледат. Ние сме такава комисия и днес това ни е дневният ред – да видим можем ли някъде да пипнем. На този етап можем да пипнем, ако имаме обективна информация. Дайте да я видим, да поискаме да я видим и ние горе-долу да се ориентираме за какво става въпрос. Няма да спорим, но взаимно седим в лодка и се клатим. Така се чувствам. Извинявайте.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Само една добавка към това, което каза госпожа Янкова. По отношение на завърналите се, имам предвид тези, които са полагали труд в друга страна, би трябвало да има и данните за платените обезщетения за безработица. Гледам, че вече стана практика, че много български граждани работят в чужда държава, плащат осигуровки там, в един момент прекратяват трудовия си договор, връщат се в страната и не се регистрират в бюрата по труда. Така че в Министерството на труда би трябвало да я има тази информация.

ХРИСТО СИМЕОНОВ: Благодаря за въпроса. В Европейския съюз всяка държава има своя система. Неслучайно регламентите в Европейския съюз не третират хармонизация, а само координация. Съгласно тази координация във всяка една държава лицето има своя сметка и си внася осигуровки. Когато дойде време за пенсия, се събират съответните части на тази пенсия от всяка една от държавите. И може да я получава в някоя държава, в която никога не е било.

Тук информацията се връща тогава, когато дойде време за пенсията.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Откъде знаем, че безработицата е 7 процента или 9, или 12 процента, при положение, че ние реално нямаме такава статистика. Тези хора работят в България – това се изтъкна по принцип. В един момент, когато дойдат да си оформят пенсията, разбираме, че са работили някъде. А как отчитаме това? Това беше единият ми въпрос.

Другият ми въпрос е: какво правим всички ние заедно за българите в чужбина, за да разберат, че няма кой да ни оправи държавата и те да дойдат наготово? Правим ли нещо в тази връзка, някаква кампания и т.н., че тези, които са тук трябва да оправят държавата. А тези, които трябва да изправят държавата със своите знания, в по-голямата си част са навън. Някаква кампания в тази посока правим ли? Или произвеждаме специалисти и ги пращаме там, както госпожа Янкова каза, да ги експлоатират?

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Бих искала да отговоря. Данните за безработицата се събират от два източника. Единият е Националната статистика, където правят извадкови изследвания и наблюдение на работната сила на всяко тримесечие. Това е по една методология на ЕВРОСТАТ. И тези данни се отнасят за безработните по методиката на ЕВРОСТАТ, хората, които не са работили и т.н.

Отделно Агенцията по заетостта има регистър с регистрираните безработни лица, които към края на август са 61 525 души. Коефициентът е 8 процента, като се изследва върху активното население. Специално нашата институция ни интересува като брой хората, които трябва да извършват услуги, трябва да бъдат обучавани, да бъдат насочвани към субсидирана заетост.

Така че в това отношение нашата статистика е доста подробна. Има и статистика за неактивните лица, за лицата, които желаят да работят, но мислят, че няма да намерят подходящата работа. Имаме в тази връзка известни мерки за активиране, да се регистрират в бюрата по труда, за да ползват възможностите, които съществуват, за което госпожа Янкова каза, се работи и по оперативната програма.

Тук може да вметна, че по „Младежка заетост” са работили 4000 души. Имаме още. Тази схема може да продължи и до 2020 г.

Има и по други схеми, които печелят младите хора По „Обучение и заетост на младите хора” са работили през месец август 9900 души. По другата схема – „Обучение и заетост”, която е за над младежката възраст, са работили 1000 души.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Каква е статистиката за безработните младежи?

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Безработните младежи са 33 108 души, регистрирани в бюрата по труда. Това са младежи до 29 години, като от тях примерно има 5000 с висше образование, което е един показател, че това са хора с по-добро образование и по-лесно могат да бъдат устроени.

Най-голямата група – това са хората с ниска квалификация и ниско образование. Там е най-голяма безработицата и бедността. Всъщност това е най-голямата група на пазара на труда.

ДОРА ЯНКОВА: Ако аз повдигнах този въпрос, имах предвид и като стажове, и като обучаване.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Някои от тях не искат да работят въобще.

ЕЛКА ДИМИТРОВА: Те са намалели там до 20 000. Комплексни са проблемите. На някои не им се работи, на някои родителите им изпращат пари от чужбина.

ХРИСТО СИМЕОНОВ Само едно изречение. Искам да кажа, че по данните на Националната комисия за борба с трафика на хора през тази година се поставя на първо място трудовата експлоатация точно като вид трафик на хора. Така че те провеждат своите широки информационни кампании като превенция на лесното подготвяне на хора, които тръгват буквално по неизвестни пътища с обещание за заетост някъде, която всъщност впоследствие се оказва точно експлоатация, както Вие казвате. Така че се работи и в тази посока.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря на представителите на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на образованието и на Държавната агенция за българите в чужбина. Ние оставаме отворени за едно изслушване на министър Кунева по тези въпроси на образованието като вицепремиер и като министър.

Преминаваме към втора точка от дневния ред.

По отношение на тази точка, колеги, във връзка с по-ранното председателство на България и парламентарното измерение на това председателство сме получили това писмо от госпожа Цачева, като са ни дали едномесечен срок. Проявите, които ще бъдат проведени между 1 януари и 20 юни 2018 г. ще бъдат в различни форми. Призовавам ви ако имате идея какво да поеме като инициатива нашата комисия, да проведем една кръгла маса и за отношението към нашите малцинства вътре в Европейския съюз и на целия Европейски съюз към държавите, в които има национални малцинства. Това може да бъде обект на една такава дискусия.

Ще предложа всички членове на комисията да помислят за евентуална тема на кръглата маса, която да проведем като инициатива на нашата комисия в рамките на следващата година.

Закривам заседанието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.