Home » Авторски страници

Кога ЦИК е правоприлагащ орган и кога не е

2016.10.30 Няма коментари
Spread the love

Днес по електронната поща се получи отговор от Централната избирателна комисия, във връзка с писмо на нашето издание (вж. тук), отнасящо се до абсурда – задължително гласуване в чужбина. Писмото бе изпратено на 12 октомври т.г. до различни български институции, включително и до ЦИК.

В него се казваше:

“С последните промени в Изборен кодекс на Р. България се въведе задължително гласуване за българските граждани. При това без да прави разграничение дали тези граждани се намират в страната или в чужбина.

В същото време, бяха въведени ограниченията за броя на избирателни секции при нас в САЩ, а и в други страни, и по този начин за много български гражданите в чужбина е невъзможно, не само поради огромните разстояния, да упражнят своя вот. При такава голяма и пръсната къде ли не по света българска диаспора, едва ли е нужно да се доказва това с конкретни примери.

Обаче законодателят, предвиждайки задължително гласуване за българските граждани, не само, че ограничи възможността за гласуване на българските граждани зад граница, но и не ги освободи де юре от задължително гласуване, което според текстовете на Изборния кодекс е задължително за всички. Това е някакъв, надяваме се, нетърсен, но съществуващ абсурд, който се получи с настоящия вариант на Изборния кодекс. […]

С това писмо до Вас бихме искали да чуем ясен и категоричен отговор от Народното събрание, както и от всички сезирани от нас институции, във връзка с описания по-горе казус.

Смятат ли народните представители, смята ли отговарящото за изборите зад граница Министерство на външните работи, както и Централната избирателна комисия, че това положение е нормално, и ако не смятат, какво биха се ангажирали да направят, за се промени то възможно най-скоро? И за да не бъдат българските граждани зад граница поставени в такова не само унизително и дискриминационно, но и наистина абсурдно положение.”

 

Отговорът на ЦИК на това писмо, който е подписан от председателя на ЦИК Ивилина Алексиева и секретаря Севинч Солакова, се състои от две изречения и гласи следното:

11

“Във връзка с Ваше писмо, постъпило по електронната поща в ЦИК с вх. № ПВР-20-330/15.10.2016 г. относно поставени въпроси, Ви уведомяваме, както следва:
Централната избирателна комисия е правоприлагащ орган, който осъществява своите правомощия съгласно норматино разписаните правила на Изборния кодекс и свързаните с него нормативни актове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ивилина Алексиева
СЕКРЕТАР:Севинч Солакова”

 

Благодарим на Централната избирателна комисия, че ни изпрати някакъв отговор във връзка с нашето писмо за задължителното гласуване в чужбина. Все пак обаче, на фона на този кратък и несъдържащ никакво отношение на Комисията към избирателите в чужбина, че те трябва също да гласуват задължително, въпреки че това за тях просто не е възможно, си задаваме въпроса кога ЦИК е правоприлагащ орган и кога не е.

Защото, когато ЦИК трябваше да решава, преди последните спешни промени в Изборния кодекс, кои секции в някои страни зад граница да съкратят или да обединят, тя разбира се беше правоприлагащ орган. Когато решаваше, също така, какво да пише на рекламния флайер на ЦИК за българските граждани зад граница, ЦИК също реши, че на него трябва да пише, че гласуването е задължително, та да знаят българите зад граница, че е така. Въпросът, че просто няма как всички български граждани зад граница да стигнат до избирателни урни, дори да няма никакви ограничения за броя на урните, се оказа нерелевантен, както се казва. Щом по Изборен кодекс всички трябва да гласуват задължително, значи Комисията нали като правоприлатащ орган трябва да изпълни изискванията на закона. 

Защо обаче, когато ЦИК трябва да решава дали да одобрява договори за медийни услуги за сайтове, които според Изборния кодекс могат да бъдат доставчици на медийни услуги, ЦИК изведнъж се оказва не правоприлагащ, а правоналагащ орган? В ЦИК се приемаха заявления за медийни услуги от такъв вид медии, приемаха се и договори за такива медийни услуги от тях, както е по закон, но когато ЦИК трябваше да решава дали да одобри тези договори, тя можеше смело да се позове на свое решение за доставчиците на медийни услуги, в което решение сайтовете не са споменати. И така онези нейни членове, които не одобряват съответните договори, да обосноват защо не ги одобряват. (вж. тук).

И защо, когато на миналия национален референдум ЦИК трябваше да решава за договорите за медийните услуги и медийните пакети, една голяма част от сумите от тези медийни пакети на различни партии и инициативни комитети отидоха в един-единствен сайт, Хаштаг.бг (вж. тук)

Тези въпроси са в някакъв смисъл разбира се реторични. Едва ли Централната избирателна комисия ще отговори на тях. Но ние ще продължаваме да ги задаваме. 

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.