Home » Авторски страници

За ЦИК, медийните пакети и необходимостта от промени в Изборния кодекс

2016.10.29 Няма коментари
Момент от заседание на ЦИК. Снимка: Скрийншот от видеоархив на ЦИК

Момент от заседание на ЦИК. Снимка: Скрийншот от видеоархив на ЦИК

На 27 октомври т.г. Централната избирателна комисия не одобри на свое заседание договор за медийна услуга между Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания за националния референдум, представляван от Валери Венков, и нашето издание. С 9 гласа „за“ и 6 „против“ (9 не прави две трети от участвалите в това гласуване 15 члена на ЦИК), Комисията каза „не“ на този договор, който бе на стойност $ 480. Само един член на комисията поиска да поясни по време на заседанието след това своя отрицателен вот. Това беше говорителят на ЦИК Александър Андреев, който каза, че не, че бил против одобряването на медийни договори за сайтове, но ЦИК трябвало да си спомни за своето решение относно сайтовете като доставчици на медийни услуги и затова е гласувал “против”. Останалите гласували, дали “за” или “против”, не обосноваха своя вот по време на заседанието. Членовете на ЦИК, гласували “против”, освен Александър Андреев, бяха Владимир Пенев, Георги Баханов, Мартин Райков, Мария Мусорлиева и Метин Сюлейман.

По-късно се свързвахме с някои от гласувалите “против”. Владимир Пенев обоснова своя вот “против” с решение на ЦИК, според което сайтовете не са споменати като доставчици на медийни услуги. Г-н Пенев каза, че не знаел дали има одобрени договори за сайтове, но, че ако 10 души бяха гласували “за”, договорът е щял да бъде одобрен, въпреки нали много принципното решение на Комисията. Георги Баханов обоснова своето гласуване “против” с това, че ЦИК не се съобразявала със собственото си решение, а иначе той лично е за това и сайтове да бъдат включени в медийните пакети. “Не познавам вашия сайт, нямам впечатления за него, нищо лично” – каза г-н Баханов. Покрай тези разговори стана ясно и това, че хем се приемат в ЦИК заявки за медийни услуги, приемат се и договори за медийни услуги за сайтове, а сигурно се и одобряват някои от тях. Зависи дали две трети от присъстващите членове на комисията гласуват “за”, за каквато и медия и договор да става въпрос. Хем има решение на Комисията, в което сайтовете не са споменати изрично като доставчици на медийни услуги, но това решение може да се изпълнява и тълкува различно от различни нейни членове.

И така, какви въпроси следват от този “частен случай”? Защо занимаваме читателите си с него?

Първо. Следва въпросът, защо след като ЦИК не е законодателен орган и след като според Изборния кодекс и сайтовете могат да бъдат доставчици на медийни услуги, официалното решение на ЦИК относно това, че сайтовете не са доставчици на медийни услуги или поне не са споменати изрично като такива, е по-меродавно от кодекса? Още повече, че иначе ЦИК много държи да спазва буквата на закона и това бе изразено на висок глас от някои членове на Комисията, когато на свое заседание, преди последвалите спешни промени в ИК, тя трябваше да решава какви секции да закрие или обедини във Великобритания и в Турция, въпреки подадените за съответните места 60 и повече заявления за гласуване. (Тогава някои членове на Комисията заявиха с гордост, че спазват Изборния кодекс и как може въобще да не им се отчита това – нищо, че той спъваше работата на ЦИК и ограничаваше правата за гласуване на българските граждани в чужбина.)

Второ. На националния референдум, проведен миналата година, странно голяма част от медийните пакети на различни партии и инициативни комитети, регистрирани за този референдум, отиде точно за сайт, Хаштаг.бг. Който се оказа свързан с Института за модерна политика, чийто бивш изпълнителен директор и настоящ член на борда бе самата председателка на ЦИК Ивилина Алексиева. (Вж. повече по темата в наша публикация от миналата година тук – б.р.) ЦИК смело одобри тогава всевъзможни договори от медийните пакети на различни парии и ИК, които отидоха в споменатия сайт. И общата сума, която получи този сайт от всички тези одобрени договори, бе наистина главоломна. Защо миналата година ЦИК одобри само за един-единствен сайт толкова много договори за медийни услуги на различни партии и Инициативни комитети?

Трето. В Централната избирателна комисия няма нито един член, който да е медиен специалист в точния смисъл на думата. Почти всички членове на Комисията са юристи, с изключение на един математик и един социолог (макар че социологът, преди да направи докторантура по социология, е завършил журналистика). Ако в тази Комисия имаше поне един, а защо не и двама медийни специалисти, може би някой от тях би се обадил и би информирал колегите си, че договора, който са обсъдили на 27 октомври с Българския информационен портал в Чикаго www.EuroChicago.com, се отнася за медия, която е носител на наградата на Съюза на българските журналисти за най-добра българска медия в чужбина за 2015 г. И, което е по-важно – че става дума за медия, която макар и малка, години наред последователно е поставяла на своите страници всички най-важни проблеми не само за българите в Чикаго или в САЩ, но и на цялата българска диаспора, политиката на държавата в това отношение, доколкото такава политика въобще е имало, промените в Изборния кодекс, правата за гласуване зад граница, опити за организиране на институционално представителството на българските общности зад граница и какво ли още не. Та, този член или дори двама, които да са медийни специалисти, биха били анжажирани с това информират по-специализирано колегите си и по отношение на всяка друга медия, доставчик на медийни услуги, когато неин договор се обсъжда от Комисията. Защо ЦИК няма такива членове?

Четвърто. Въпросът за това, че в Изборния кодекс няма текстове, които да предотвратяват възможните конфликти на интереси за членове на ЦИК, когато те обсъждат и одобряват или не одобряват договори от медийни пакети. Ако имаше такива добре написани и прецизирани законови спирачки, едва ли щеше да случи този показателен пример със сайта Хаштаг.бг в кампанията за миналия национален референдум, или поне не чак в такъв скандален размер, в който се случи. Нямаше да бъде и толкова лесно при които и да било избори и/или референдуми членове на ЦИК да вземат решения относно медийните пакети, които да са основани на някакви техни пристрастия, обвързаности или лобизъм.

Пето. Договорът, който не бе одобрен, бе за сума от $480 (без ДДС). Т.е. той бе за сума, съответстваща на вида медия. И беше единствен за тази медия, която е онлайн издание, сайт. Сайт, който няма нищо общо обаче със сайтове като Хаштаг.бг, свързани с неправителствени организации и фирми, в които различни лица, които се познават и имат имащи общи интереси, законно, макар и съвсем неморално, усвояват на халост държавни пари. Нито пък с други лица, които стоят, както се оказа за националния референдум тази година, свързани с няколко инициативни комитета, и се опитват също да източват парите на данъкоплатците чрез медийните пакети на всички тези инициативни комитети. Което е причина да се замисли законодателят за още една необходима промяна в Изборния кодекс, за която, въпреки всевъзможните промени в него, никой не говори. А именно това да се обмислят внимателно и да се направят промени в кодекса, които да предотвратяват такива злоупотреби на свързани лица от партии, инициативни комитета, НПО-та и дори членове на ЦИК, с медийните пакети на извънпарламентарни партии и инициативни комитети, някои от които се регистрират изглежда за избори и референдуми буквално само заради възможността да източват нагло, но законно средства от държавния бюджет. Да се прецизира и регламентът за регистрация на инициативни комитети, защото някои от тях наистина са всичко друго, само не и политическа форма на изява на гражданското общество.

Шесто. Въпросът за отговорността на ЦИК и за решенията, които взимат нейните членове. Кой би потърсил отговорност за това, че Комисията допусна миналата година такова разхищение на средства на данъкоплатците за един сайт, който се оказа по време на миналата кампания едва ли не най-предпочитаната медия от партии и инициативни комитети? Кой би им потърсил отговорност и за това, че Комисията взима тази година решения, които хем се оказват от една страна по-меродавни от Изброния кодекс, хем от друга са нали много принципни, но всеки член на комисията може да ги спазва или да не ги спазва? Нима не са знаели членовете на ЦИК какво точно правят през 2015 г., на предишния национален референдум? А сега знаят ли?

 

Eurochicago.com

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.