Home » Авторски страници

Преследвачи и преследвани от ДС. Как четем страниците на миналото?

2016.09.04 Няма коментари
Spread the love

Методи Андреев пише закон или за българскатата мимикрия на антикомунизма

Снимка: в. "Капитал"

Снимка: в. “Капитал”

За мен като потърпевш, личността на Методи Андреев е силно противоречива. Не мога да отрека някои негови точни констатации, като например, че съществува план за изваждането на България от ЕС и НАТО. Само дето казва половината истина, а именно, че това няма как да стане, ако не си управляващ.

Това казване на половинчати истини ме кара да се съмнявам в неговия професионализъм. Навремето, когато Методи Андреев бе председател на Комисията по досиетата, законът бе такъв, че се огласяваха само агентите на ДС с безспорни доказателства. Развихрилият се Андреев обаче обяви за агент и мен, тъй като съм имал декларация за сътрудничество. Нямаше никакво значение, че въпросната „декларация“, всъщност озаглавена „обещание“, бе видимо с невъоръжено око фалшифициран документ, защото датата му бе трита и хартията силно наранена. Разбира се, в духа на „професионализма“ на Андреев, никой не ме извика да видя безспорното „доказателство“. Ако го бях видял още тогава, щях да разбера, че и почеркът и подписът не са мои. Но това няма значение. Важното е, че като 18-годишен ученик станах агент на ДС, а оттук се предполага, че съм се облажвал от комунистическата власт.

Като говорим за досиетата на ДС е редно да кажа, че едва след като НС по предложение на БСП при сега действащия Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, през 2007 г. успях да си видя „агентурните“ документи. Освен стандартните, само един бе безспорно „мой“ – въпросното обещание за сътрудничество. След като за себе си изясних, че това е фалшив документ, заведох дело, бе наложена графологична експертиза, която установи, че документът наистина не е подписван от мен, датата е трита, а истинската дата е, когато съм бил малолетен ученик, което всъщност е наложило и вторичната фалшификация, за да мога да бъда обявен за агент. Поредната Комисия по досиетата нямаше как да не се съгласи със съдебното решение и предприе изненадващо блестящ ход – вместо да посочи в решението си за обявяването ми въпросния съществуващ документ като неистински, тя просто го заличи, сякаш никога не е фигурирал в описа, а аз пак си останах агент. Както се казва, смъртният акт е фалшив, но некрологът е истински, важното е да има някакво доказателсто, че си мъртъв. Ето конкретен пример как Комисията за досиетата, работеща по закона на БСП, не е за разкриване, а за прикриване на документите на ДС.

И за да не бъда като Методи Андреев да казвам само половинчати истини, е редно да разкажа и другата част от моята сага. Попаднах в полезрението на ДС през 1984 г., като 16-годишен ученик, тъй като станах член на нелегална организация, която развиваше патриотична дейност и защитаваше българските интереси в Македония. Тази моя дейност противоречеше на тогавашните официални комунистически разбирания. Извършеното от мен попадаше под ударите на Инструкцията за оперативния отчет на ДС, а именно „промакедонски национализъм”. През периода, когато бях член на нелегалната организация, подобна дейност бе преследвана от тоталитарната държава. Например в секретен съдоклад на ДС от 1981 г. е записано, че се правят „опити от отделни западни участници да противопоставят и внесат разцепление в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения сред нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целенасочено се търсят поводи и факти за раздухване на противоречия между балканските страни: с Югославия по т.н. „македонски въпрос”.

Водена от подобни разпоредби, през есента на 1984 г. ДС ме разкри и независимо, че бях непълнолетен ученик, ме задържа в училище по време на провеждането на учебни занятия. Бях изведен от кабинета, насилствено качен в автомобил и отведен в МВР. Там, без да бъдат уведомени моите родители, бях подложен на разпит, като през цялото време разпитващият ме милиционер удряше с палка върху бюрото, на което бях поставен по време на разпита. След приключването на първоначалния разпит, по график в продължение на цяла година ме викаха в сградата на МВР, където процедурата се повтаряше и към мен се отправяха заплахи, че няма да ми се позволи да завърша средното си образование, ако не се разкая за деянията си. През този период бе извършен обиск в моята квартира. Срещу мен на 17.09.1984 г. (тогава 17-годишен) бе образувано Дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота”, водено по линия на „промакедонски национализъм” с окраска „противодържавна агитация и пропаганда”. След като в продължение на една година бях „профилактиран” по описания по-горе начин (психически и физически малтретиран), делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. Случаят ми е регистриран с Картон образец 3, на който е поставена резолюция „профилактиран“, а в Дневника на делата за оперативни проверки за моето дело № 25023 е записано, че съм профилактиран съгласно протокол от 14.09.1985 г. с вх. № 2696/85, и че делото е унищожено в Стара Загора с протокол № 1 от 04.10.1985 г. с вх. № 9879/85 г. В графата „окраска (категория лица)” е записано „противодържавна агитация и пропаганда”.

Тук обаче има още един важен факт – въпросните два документа, съставени от самата ДС, много дълго време бяха крити от мен от страна на сегашната Комисия по досиетата въпреки, че ги бях поискал още през 2007 г. Съвсем случайно и с цената на скандал се сдобих със заверени копия едва на 19.05.2009 г. Ето още един пример за прикриване, а не за разкриване на документи на ДС.

И това обаче не е всичко. След констатираното от моя страна извършване на техническа интервенция върху „обещанието“ за сътрудничество, подадох жалба до Софийска районна прокуратура за образуване на наказателно производство и за установяване на истинския извършител на това инкриминирано деяние. Образуваното производство приключи с постановление на прокурор от СРП, в което се заявява, че „след внимателен анализ на събраните по преписката материали… са налице данни за извършено престъпление по Чл. 309 от НК“, за което се полагало затвор до две години. В същото време бе отказано образуване на наказателно производство срещу извършителя, тъй като била изтекла законоустановената давност за преследването му. Ето с това прекрасно усещане за справедливост в България продължавам да се водя като агент на ДС, при това през период, когато същата тази ДС ме е преследвала за противодържавна агитация и пропаганда – странен хибрид между агент и жертва. До 14.09.1985 г. съм разследван и профилактиран от ДС за противодържавна агитация и пропаганда, а в същото време от 03.06.1985 г. съм регистриран като агент на същата ДС, която ме разследва. Докато „агентурното“ ми минало обаче е направено широко обществено достояние, то за репресиите върху мен държавата гузно мълчи. А истинският престъпник, създал „обещанието“, е необезпокояван и вероятно продължава да получава държавна заплата или пенсия за делата си.

За да стане по-ясно какво бе извършено върху мен като ученик, ще посоча един важен документ от зората на българската демокрация. Репресивният характер на провежданите от ДС профилактики е констатиран в докладът на МВР от 27.01.1991 г., изработен по поръчка на МС във връзка с обследване дейността на ДС. Там е записано следното: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес”, „прояви на дисидентство” и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица”, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т.нар. „профилактирани лица” са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)”.

Не знам дали Методи Андреев е профилактиран някога от ДС и ако не е, какво морално право има да се произнася за тези, които бяхме мачкани с такава диващина от ДС? Не знам и защо същата тази диващина трябва да продължава и в наши дни?

Не ме разбирайте погрешно. Сега не е време за промени в Закона за досиетата, но това не пречи да бъде допълнен в посока за разкриване на цялото престъпно минало в комунистическа България. В момента се наблюдава един унизителен парадокс. От страна на Комисията по досиетата непрекъснато биват бълвани имената на агент след агент. Не, че това помогна да не бъде ограбена КТБ например. Или по-скоро чрез подобни маньоври на отвличане на вниманието всъщност помогна. По-важното е, че не биват обявявани по същия начин лицата, които са се борили срещу комунистическото едноумие и са преследвани от ДС. Преследвачите и преследваните са двете страни на един и същи процес, поради което борбата на преследваните срещу комунистическата система и последвалите репресии върху същите, безспорно представлява публичен интерес. Иначе изнасянето само на половината истина е началото на манипулацията. Поради тази причина фактът на репресия също би следвало да се обявява.

В съхраняваният от Комисията по досиетата архив се намират и следствените дела, водени от ДС, така и съдебни дела, по които в резултат на нейната дейност са произнесени осъдителни присъди. Чрез засичане на информацията между отделните фондове би могло да се изясни дали част от вербованите от ДС лица не са били преди това преследвани от същата, т.е. ще могат да се разграничават доброволния и насилствения подход при вербуването на сътрудници на някогашните комунистически репресивни органи, а не жертви и престъпници да бъдат поставяни под общ знаменател. Има толкова много международни документи в областта на правата на човека, а и в българския Наказателен кодекс има текст, според който е престъпление изтръгването на показания или обяснения със сила. Не се ли съобрази законът с това, ще продължи практика в наши дни да се узаконяват престъпленията на тоталитарния режим през периода 1944-1990 г. и да им се вдъхва нов живот, като преследваните през тоталитаризма продължават да са потърпевши и днес.

Има и още една насока, в която трябва да се промени Закона за досиетата. След създаването с решение на Европейския парламент на Европейската платформа за памет и съвест, която е европейския аналог на българската Комисия по досиетата, на нас ни бе отказано колективно членство с мотива, че етичният кодекс на Европейската платформа не позволява членуването на организации, в които участват бивши служители на репресивните структури и платени политически функционери на тоталитарния режим като БКП, Комсомола и др. Като такъв изрично е посочен и сегашният председател на комисията Евтим Костадинов, който е бил капитан от Народната милиция в Добрич. В мотивите за отказа пише: “Добре известно е, че милицията беше използвана от комунистическите диктатури като поддържаща сила в репресиите срещу дисиденти и противници на режима. В българският закон за милицията е записано, че нейните служители могат да стрелят и да убиват хора в района на държавната граница”. С отказа на Европейската платформа за памет и съвест да приеме за член на българската Комисия по досиетата, последната е загубила своята европейска легитимност и този факт дискредитира както България, така и тези, които я управляват.

Само преди месец по тези въпроси се обърнах към президента Росен Плевнелиев да предприеме законодателна инициатива за допълнение на Закона за досиетата, с цел неговото хармонизиране с международното и европейското право. За моя изненада в отговорът от „Дондуков“ 2 не се коментираше дали съм прав или не, а че президентът не притежавал законодателна инициатива!!! Тогава не разбирам защо въобще трябва да избираме президенти???

С приемането на измененията от НС на закона за досиетата, ситуацията се променя, защото президентът има правото да върне за доразглеждане въпросния закон. В мотивите си той ще има възможността да посочи несъответствията му с етичният кодекс на Европейската платформа за памет и съвест, или с документите за правата на човека. Не знам дали ще го направи, но от това до голяма степен ще зависим като какъв ще го запомним. Дали като щатен служител на Комсомола или като истински обединител на нацията, решил важния въпрос за разкриването на комунистическото минало и скъсване с негвите порочни практики.

А що се отнася до Методи Андреев, самият факт, че в неговия законопроект въобще не се повдигат тези важни въпроси, показва, че и той е част от комунистическата мимикрия. Каква е тя ли? – Покрай сухото да гори и суровото, а потърпевшите да не се плашат – БСП ще работи за тях.

Ето защо България не върви напред…

 

Спас Ташев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.