На 15 септември 2016 г., от 18 часа местно време в Мюнхен, на “Грасерщрасе” 10 (до Хакебрюке), ще се освети кантората на д-р Мария Милушева, която дава правни съвети по въпроси, засягащи законодателството на четири немскоезични държави в Европа. На събитието са поканени българският генерален консул в Мюнхен Антоанета Байчева, както и консулът Милко Милушев. Амбицията на адв. Мария Милушева е да превърне кантората в място, което всеки нуждаещ се от правна помощ, независимо от коя точка на света е, да може да я получи на роден език.

Четири народа, четири стихии и техните повелители ще се изправят в съревнование един срещу друг и ще се борят за господство над земите на Баталия. В базовата игра двама до четирима играчи ще комбинират и оптимират силите на тези народи, и ще търсят верния път към победата: чрез сглобяване на най-мощния дек, конструиране на най-благоприятната карта, призоваване в правилния момент на могъщи герои и създаването на велика нация, с помощта на ценни придобивки, заселване и завладяване.

Хилари Клинтън се почувства зле церемонията за 15-ата годишнина от атентатите от 11 септември 2001 г. Кандидатката за президент на демократите напусна церемонията след като стоя 90 минути на възпоменанието за загиналите в срутените кули близнаци в Ню Йорк. Хилъри почувствала, че не може повече да стои, и тръгна да си ходи. Тя е припаднала малко преди да се качи в колата си – пише “Дейли мейл”.
Кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп, също бе на възпоменанието в Ню Йорк. С минута мълчание, хванати за ръце, участниците в церемонията отбелязаха 15 години от атентатите на 11 септември 2001 г. На основната възпоменателна служба в Националния мемориал и музей на 11 септември бяха изчетени имената на всичките 2977-те жертви.

– Дядо, защо се къносва кочът? – полюбопитствах аз.
– За да се знае, че точно той е избран из между другите. Че е на почит.
Но детското ми съзнание не побираше смисъла на истинското жертвоприношение и никак не искаше да бъде заклано горкото животинче. Някак свидно ми беше… Та нали и то носеше душа? И как можеше да бъде почитано нещо, което утре вече нямаше да живее? Как можеше това да бъде празник? Всичко това ми навяваше тъга и детската ми душа се бунтуваше.
– А, дядо, трябва ли непременно да го колим? Не може ли ние да празнуваме Байрама без курбан? Дядо Аллах ще се разсърди ли? Нали си ми казвал, че е милостив и прощава всичко?
– А ти би ли искала да бъде заклано някое дете? – ме попита дядо и поглеждайки ме разбра, че е предизвикал смут и страх в мен с въпроса си. Накара ме да седна на коляното му и заразказва: