Home » Авторски страници

Що е то бежанец и има ли той почва у нас

2016.08.30 Няма коментари
Снимка: БТА

Снимка: БТА

Вече седмици от разбунения медиен кошер се разнася натрапчивото им жужене за бежанската криза, за надигналото се цунами на миграционната вълна, заливаща добрата, стара Европа. За съдбата на втурналото се към неизвестното бъдеще човешко стадо от милиони несретници. За неизбежните, като във военна сводка жертви, по пътя им към новия Едем, какъвто е последният случай с намерените задушени 70 души в нелегален трафик с ТИР и като правило с участие на българин.

Макар че съм само с мустак и без достолепната брада на дядо Благоев, си позволявам да задам въпроса, копирайки заглавието на неговото марксистко съчинение „Що е социализъм и има ли той почва у нас?”. Та така, що за птица е бежанецът, особено днес?
От стария ми речник – „Бежанецъ, мн. ч. бежанци, м.р. – Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства. Те са бежанци от Тракия.”

Няма град в страната ни, в който да няма тракийски, добруджански или македонски квартал, приютил стотиците хиляди наши еднородни и православни братя в началото на миналия век, прогонени от домовете и земите си след Илинденско-Преображенското въстание, Балканските и Първа световна война. Че и арменци, прокудени от геноцида срещу тях. На фона на двете национални катастрофи и тотална мизерия, тези хора са приютени, голяма част от тях оземлени, за да са в състояние самостоятелно да се изхранват, а десетки хиляди сирачета са осиновени или настанени в сиропиталища. И никой, абсолютно никой не е имал претенции за нещо повече от това, което добри хора и държавата са можели да отделят, за да им помогнат. Приемали са с благодарност всяка троха хляб и стара дрешка. Целували са ръката на всеки истински доброжелател. В огромното си мнозинство са станали предани и лоялни граждани на страната. В родната ми Варна все още съществува Македонски дом и Тракийско дружество. Кварталът от вече несъществущи едноетажни къщички около бившето кино „Тракия” дълги години се е именувал „Жална Тракия”. И все още е в паметта на хората.

За разлика от казуса с бежанците преди век, изискващ човешко състрадание и помощ в рамките на възможностите на държавата, сегашният бежански казус е до такава степен усложнен и правно усукан, че представлява сериозна заплаха за стабилността и сигурноста на приемащите бежанци страни. Според документите на международното право, вписано и в нашето, бежанците са хора, които се намират извън родната си страна, или извън тази, в която са живели постоянно. Имат основателен страх от преследване, поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи. Не могат или не желаят да се възползват от закрилата на държавата си, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат страната си по икономически причини. Тези, които искат статут на бежанци, понякога се наричат политически бежанци. На тях се предоставя политическо убежище, като те изтъкват политически и религиозни причини, за да го получат. Все причини, които са лесни за твърдене от тях и трудни за насрещна проверка и отхвърляне от приемащата страна.

В момента около 10 страни в света дават квоти за бежанци, които се настаняват в бежански лагери. Обикновено бягащи от война. До скоро граждани от Иран, Ирак и бивша Югославия. Войната в последната приключи отдавна, но Европа се наводни от косовари, обогатяващи в момента криминалните й сводки. Преди 3 години посетих италианския град Триест. В околностите му се намира бивш бежански лагер, функционирал до 1990 г., в който са задържани и щателно проверявани в продължение на месеци и години хиляди граждани, успели да се промъкнат през желязната завеса от бившия соцлагер. За много от тях получаването на статут на бежанец се е проточвало през годините. Щателните проверка са били от съображения за сигурност и предотвратяване инфилтрирането на вражеска агентура и потенциални терористи на Запад.

А как да си обясним почти мигновената процедура за получаване на този статут сега от хилядите „бежанци” предимно от Азия и Африка? Отвсякъде валят новини за нелегални емигранти и бежанци, които ни струват скъпо. Допускаме ли опасни престъпници под маската на бежанци и ако да – защо? И кой, според закона, може да придобие статут на бежанец и какви права дава той? Защо България приема бежанци?

Снимка: dw.com

Снимка: dw.com

България е подписала международната Конвенция за статута на бежанците към ООН (Женевската конвенция), с която се задължава да приема на своя територия хора, които искат да кандидатстват за такъв статут. Правилата за предоставяне на закрила на чужденци у нас са уредени в Закона за убежището и бежанците. Според този закон България няма право да връща обратно хора, които кандидатстват за закрила или вече са получили такава, ако по този начин застрашава живота, свободата или личната им неприкосновеност, освен ако тези хора не представляват заплаха за националната сигурност или за обществото. Чужденец с предоставен статут на бежанец или с хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Ако решат, хората със статут на бежанец или с хуманитарен статут могат да кандидатстват за българско гражданство по съответния закон.

Бежанската вълна е вече цунами. А то се инициира от мощен подмолен трус, провокиран от интервенциите в Ирак, Афганистан и Сирия, както и износа на „нежни” революции и Арабска пролет; рекуширал във втвърдяване на ислямския фундаментализъм и появяване на касапите на “Ислямска държава”. Саркози бе вбесен от това, че Кадафи навираше обувките си в носа му, приемайки го, обкръжен от телохранителките си в палатката си насред парка на Елисейския дворец. Отмъсти си, като Франция активно участваше в либийската операция по елиминирането му. Но се сбъдна пророческото изказване на Кадафи, че след неговата смърт няма да има кой да спре нашествието на арабски мигранти към Европа.

Ето и части от интервюта на една руска журналистка с бежанци, за това какво ги води в Европа. Те са из репортаж от Сърбия и Унгария, направен още миналата година, който е преведeн и публикуван на български в Dnes.bg:

“Модерни“ войни! – саркастично се смее доктор Ахмад, който е интервюиран в сръбния град Канижа. – Прави сте, Европа не иска да чуе за бежанци от Ирак и Афганистан. Те са готови да си запушат ушите с памук! Но още по-обидно реагират те на бежанците от Либия. Точно Франция и Великобритания бомбардираха моята страна. Сега те се отвръщат от нас, като ни казват: Ние ви донесохме демокрацията, а вие не можахте да се възползвате от плодовете на свободата! Нямам претенции към сърбите. Засега. Но Гърция, Унгария, Словакия, Хърватия са членки на НАТО. Да, те не бомбардираха моята страна, но не плащат ли вноски във военния бюджет на НАТО? Не изпращат ли свои войници в Афганистан и Ирак? Те няма да могат да избегнат наказанието. НАТО потопи в кръв целия Близък Изток и сега слаба Европа, предала властта над себе си на американския Сатана, ще бъде унищожена. Нашите жени ще раждат деца. След пет години Европа напълно ще се промени. Аз не се радвам на това. Уважавам великата европейска култура и не искам вместо църкви тук да има минарета. Но така ще бъде. Това е възмездие” – заявява Ахмад. Така смята един емигрант, който казва, че уважавал европейската култура, но за войните в Близкия Изток вини изцяло Европа и САЩ.

В репортажа се разказва и за среща в Белград с Халид от Дамаск, на 21 години. „Аз съм истински сириец – с гордост казва той. – Не като тези тук“. Той с презрителен жест сочи хората на площада. „Те всички лъжат, че са от Сирия. Просто Сирия в момента е нещо модерно. Пишат във всички вестници. Никого не интересуват бежанците от Ирак, Афганистан, Либия, Тунис. Дори афганистанците казват, че са сирийци“. Халид и приятелите му са избягали от Сирия, за да не ги вземат в армията. “Защо да воювам за Асад? По-добре да отида в Германия” – обяснява той. Запитан защо не е поискал убежище в Гърция, Македония, Сърбия, той презрително сбръчва нос и казва: „Това са бедни страни. Аз дори не знаех, че Европа е толкова бедна. Преди войната ние в Сирия живеехме много богато. Само за пътя до Белград съм платил 3 000 долара. А до Германия ще трябва да дам още 1 500. Имам пари. Мога да платя за петзвезден хотел в Белград, но не ме пускат там, защото местните власти ни дават само 72 часа за пребиваване в страната. Моята регистрация приключи днес. Дори тук, в парка, плащам за душ и тоалетна. Затова пък после в Германия всичко ще бъде безплатно – образование, помощи, жилище за имигрантите. Там е хубаво. Искам да уча икономика. Когато се устроя, цялото ми семейство ще дойде при мен: двамата ми братя, баща ми, майка ми, баба ми и трите ми сестри“ – казва младият мъж.

Да-а-а… Всички искат в Германия и Скандинавия. И да помъкнат цялата си рода, че и клан. И се питам: защо Шенген ще важи за нас, но не и за тях? Защо им е да идват в бедна България? Наскоро шефът на Агенцията за бежанците Никола Казаков съобщи по Нова телевизия, че нарастването на броя на бежанците е двойно, като за сравнение посочи, че общо за последните 5 години сме дали бежански статут на около 14 хиляди души. Казаков отрече лансираната в публичното пространство теза, че един бежанец струва на бюджета по 1100 лв. месечно. Той е категоричен, че това са спекулации и издръжката на един бежанец излиза на месец не повече от 300 лв. Като се знае, че 90 % от пенсионерите ни са с пенсия под 300 лв., и тези пари не са малко. Обаче, заедно с издръжката на персонала на Агенция за бежанците и материалното им база, разходите на бежанец действително надхвърлят 1000 лв., но те остават скрити за обществото.

Вече с пълно право може да се твърди, че т.нар. бежанци са повечето икономически мигранти, които по нищо не се различават от нашите. И дори за разлика от тях се гнусят да бъдат настанени в „бедни” държави като Гърция, Италия и Испания, където хиляди наши сънародници изкарват с тежък труд насъщния си. И, че този проблем изглежда умишлено създаден от заинтересовани сили с цел дестабилизирането на Европа. Дали тя ще намери достоен и адекватен отговор на предизвикателството, предстои да разберем.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.