Home » Авторски страници, българи зад граница

Проф. Александър Петров от Охайо до българската общественост

2016.05.19 12 коментара

ОТВОРЕНО ПИСМО

До българската общественост

Чрез средствата за масова информация и социалните мрежи

18 май 2016 г.

.

Проф. Александър Петров. Снимка: Faculty.psy.ohio-state.edu

Проф. Александър Петров. Снимка: Faculty.psy.ohio-state.edu

Скъпи сънародници,

След ветото на президента Плевнелиев върху ограничителните текстове за гласуването на българите в чужбина, някои политици си позволяват да твърдят, че протестиращите българи, живеещи зад граница, са “шепа кресльовци”, на които е платено да обслужват нечии лични амбиции. Пише ви един от тези протестиращи българи. Изслушайте ме и преценете сами какви са мотивите ми да участвам в обществения живот в България. Целта на това отворено писмо е да сложи човешко лице на “кресльовците” и да ви даде конкретен пример за какви хора всъщност става дума.

Казвам се Александър Петров, живея в САЩ и имам двойно гражданство. На парламентарните избори през 2014 г. бях председател на Секционна избирателна комисия (СИК) в град Колъмбъс, столица на щат Охайо. Най-отговорно заявявам, че не съм получил нито лев за участието ми в изборния процес. Целият ми хонорар като председател на СИК, който по закон не можех да откажа да получа, бе дарен на българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в нашия град. Всички членове на нашата СИК без изключение дариха хонорарите си на същото училище, което функционира изцяло на доброволни начала и не получава никаква финансова помощ от държавата.

Пиша ви единствено от свое име, от името на предците ми, проливали кръв за свободата на България по фронтове и лагери, и от името на детето ми. Не представлявам никаква политическа организация и нямам политически амбиции. Предполагам обаче, че възгледите, изложени по-долу, се споделят от хиляди родолюбиви българи, живеещи извън териториалните граници на България.

Въпросът за правото на глас на българите в чужбина е кристално ясен от юридическа гледна точка. Съгласно чл. 26 (1) от конституцията, “Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.” Ако наскоро гласуваните промени в Изборния кодекс (ИК) влязат в сила, аз, както и хиляди българи по света, ще трябва да пътувам със самолет, за да упражня конституционното си право на глас. Призовавам ви да сравните това с вашия достъп до избирателна секция и да прецените дали такава уредба не противоречи на принципа, че “всички граждани са равни пред закона” (чл. 6). Като се има предвид, че “Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат” (чл. 5), решението на президента Плевнелиев първо на наложи вето и след това да сезира Конституционния съд е абсолютно правилно и обосновано. В случая законодателната власт нарушава конституцията и съгласно принципа за взаимен контрол, изпълнителната и съдебната власти трябва да се намесят. Изказванията на депутати в подкрепа на дискриминационните изменения на ИК са нищо повече от упражнения по казуистика. За всеки справедлив и мислещ човек, юридическият аспект е ясен. Призовавам Конституционния съд да изпълни ролята си на гарант на правата на гражданите и да отмени дискриминационните текстове в ИК.

Проблемът обаче е, че тези дискриминационни мерки изглежда се ползват с подкрепата на широки слоеве от българското общество. Често може да се чуе тезата, че не е редно хора, които живеят извън страната и плащат данъци и осигуровки в друга държава, да имат глас в управлението на България. Тези настроения не са от юридическо естество и на тях не може да се даде ефективен отговор с цитати от конституцията. Моят отговор по-долу е на две равнища: психологическо и гражданско.

Психологически, за мен и за хората в моето положение участието в обществения живот в България е обвързан с личностната ни идентичност. Ако трябва да отговоря с няколко думи на въпроса “Кой съм аз?”, една от думите ще бъде “българин”. Традицията в нашия род е да се служи на отечеството без да се очаква нищо в замяна. Аз взимам пример от дядо ми Симеон, ветеран от войните, запазил достойнството и родолюбието си през десетилетия на репресии от комунистическия режим. Въпреки всичко, което беше изстрадал в България от слугите на чужда държава, той държеше портрети на Ботев и Левски в стаята си и ме учеше да чета на шестгодишна възраст с “Епопея на забравените”. Помня много от стихотворенията и до ден днешен. Помня също и историите за прадядо ми Петър, хайдутин, член на Легията на Раковски, за чичо ми Стоян, доброволец в Балканската война, загинал на фронта. Така че аз много добре зная кой съм и защо гласувам на всички избори. Аз съм горд българин, син на юнашко племе, който ще милее за отечеството до смъртта си и ще завещае тази любов на потомството си. Къде живея и къде плащам данъци няма абсолютно никакво значение. Още по-малко значение имат противоконституционните действия на стотина депутати, водени от желание да се задържат на власт за още няколко месеца. Има обаче значение какво мисли мнозинството от българите, защото какво е България без българите? Така че се обръщам към вас, скъпи сънародници, и ви питам: Наистина ли вярвате, с ръка на сърцето, че не е редно хора като мен да имат глас в управлението на държавата ни? Сравнете ме с мърморковците по кръчмите из България и преценете дали ще е толкова недопустимо да ми позволите и аз да прибавя гласа си към техния.

Правото на глас е основно гражданско право и в крайна сметка въпросът кой е “редно” да гласува се свежда до въпроса как се дефинира гражданството. Този въпрос е много по-сложен, отколкото обикновено се предполага. Даден човек е български гражданин до степента, в която отговаря на следните критерии:

Притежава български паспорт;
Живее на територията на Република България (“уседналост”);
Има родители българи;
Знае български като роден език и го ползва в ежедневието си;
Споделя българските културни ценности, запознат е с българската история, литература и т.н.;
Самоопределя се като българин;
Православен християнин или, в случай, че не е религиозен, потомък на православни християни;
Желае да участва в обществения живот и е в течение на актуалните събития в България;
Допринася за икономическото благополучие на България като работи и плаща данъци, но също така и под други форми;
Обвързва личното си благоденствие със състоянието на българското общество и държава.

Логическа грешка е да се изтъква който и да било изолиран критерий от горния списък като необходимо и/или достатъчно условие за гражданство. Вместо това, гражданството се дефинира въз основа на родово сходство (family resemblance) по отношение на всичките десет критерия. Повечето българи отговарят на повечето критерии, но нито един отделен критерий не е решаващ. В конкретния случай аз и хората като мен отговаряме на девет от десетте критерия – всичко освен уседналостта. Много хора, които живеят на територията на РБ, не отговарят на един или повече от другите критерии. Например, някои избиратели са функционално неграмотни (№5), други открито проклинат, че са се родили в България (№6), други съзнателно отказват да се “занимават с политика” (№8). Това ги прави по-малко граждани по смисъла на горната дефиниция, но тъй като отговарят на повечето от останалите критерии, те са достатъчно принадлежни към българския народ, за да се ползват с пълни граждански права. На аналогично основание ние – българите, живеещи извън ЕС – настояваме да имаме възможност да гласуваме без да се налага да пътуваме със самолет.

В отговор на еснафското възражение за данъците и осигуровките, позволете ми накратко да обясня как точно отговарям на последните два критерия. По отношение на приноса ми към благополучието на България (№9) аз, както и повечето българи, живеещи в чужбина, подпомагам финансово роднините си в България. Освен това пътуваме до България почти всяко лято, като при всяко посещение вливаме хиляди долари в българската икономика. За мен лично това включва плащане на данъци за един скромен апартамент в София, както и преки дарения към различни благотворителни и обществени организации. Ако предположим хипотетично, че живеех в България на 1000 лв. заплата и плащах данъци и осигуровки на тази база, моят годишен принос към българските финанси би бил много по-малък в парично изражение. Повярвайте ми, за вас, живеещите в България, е финансово по-изгодно аз да пласирам труда си на международния пазар, след което да харча част от спечелените долари в София и по Черноморието. Нещо повече, приносът на хората в моето положение към България не е само материален. Наличието на българско училища в Охайо, например, е културна ценност, която не се измерва в пари. Също така ние, българите по света, сме научили десетки хиляди чужденци де е България, насърчили сме много от тях да я посетят като туристи, като участници в научни конференции на българска земя, да инвестират в български предприятия и т.н. Отново ви призовавам: Сравнете нашия скромен принос с този на мърморковците на родна почва и преценете дали ще е толкова несправедливо, ако ни позволите да прибавим гласовете си към техните.

Що се отнася до последния критерий (№10), аз също съм потърпевш от нерадостното състояние на държавата ни. Вярно, не колкото вас в епицентъра на събитията, но достатъчно, за да съм пряко заинтересуван да се боря за промяна към по-добро. Да оставим настрана, че съм съпричастен със затрудненията на роднините ми в София. По-важното в случая е, че ми омръзна да чета статистики, че България е все на опашката на ЕС. Неприятно ми е да гледам как “свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита”. Пак повтарям, милея за България и искам да помагам. Затова и настоявам да не ми бъде отнето правото да гласувам.

Някои читатели вероятно биха възразили, че със съзнателния акт на напускане на България аз и хората като мен сме изоставили родината си и заедно с това и правото си на пълноценно участие в обществения живот. Вярно е, има такива хора – не само извън територията на РБ, но и на нея. Те така или иначе не гласуват, така че изключват сами себе си. Обаче ние, които искаме да гласуваме, които организираме избирателни секции по домовете си, ние не сме такива хора. Не сме загърбили родината си, продължаваме да сме съпричастни и във века на телекомуникациите няма никаква причина да не можем да участваме пълноценно. Единствената пречка е нежеланието на собствените ни сънародници да ни приемат като неразделна част от нацията. Не го правете! Не ни отлъчвайте, моля ви! Правете разлика между тези, които напускат България без да поглеждат назад, и тези, които до гроб ще си останем българи. Ние сме част от решението, не част от проблема.

Анализът ми няма да е пълен, ако подмине трънливия въпрос за изборните нарушения в секциите в Република Турция. Осъзнавам, че част от гласувалите там отговарят само на един от горните десет критерия – единствената им връзка със страната ни е формалното притежание на български паспорт. Осъзнавам също, че партията-октопод ДПС е проклятие за България. Това са сериозни проблеми, за които не се наемам тук да предлагам решение. Обаче убедено твърдя, че идеята на тарикатите-законотворци не е добро решение. По същество, замисълът на измененията в ИК е да се използва териториалния критерий като заместител на критериите с номера 3 до 10 в горния списък. Това не е добро решение по три причини: вътрешно противоречие, тактическа грешка и стратегическа грешка. Първо, обвързването на правото да се гласува с днешната територия на България подкопава претенциите на самопровъзгласилите се “патриоти” (всъщност националисти), че “РБ има сухопътни граници само със себе си”. Второ, по официални данни на ЦИК от 2014 г., гласовете от Турция намаляват в сравнение с предишни избори, докато тези от Северна Америка и Австралия се увеличават с около 50%. С оглед на тези тенденции и на неизбежните автобусни “екскурзии” в изборния ден, може да се окаже, че новият ИК ще ограничи не гласовете, които депутатите се надяват да ограничат. Тактическа грешка. Най-опасна обаче е стратегическата грешка. Изборните нарушения в Република Турция се коренят в дискриминационната политика на българската държава по време на така наречения “възродителен процес”. Днес сме свидетели на опит да се прикрият горчивите плодове на един дискриминацоннен акт посредством нов дискриминационен акт. Историята учи, че подобни опити не водят до нищо добро. Стига дискриминация!

Ние, българите в Северна Америка, също сме малцинство, макар и от по-друго естество в сравнение с етнически и религиозно обособените български турци. Промените в ИК са еднакво дискриминационни спрямо всички нас. Дори и ако наистина мнозинството от избирателите на територията на България подкрепят тези промени, това не ги прави справедливи. Има въпроси, които не се решават по вишегласие. Политическата теория още от античността предупреждава за опасността от тирания на мнозинството. Точно затова трябва да има Конституционен съд, който да контролира законодателната власт и референдумите. Обаче би било много по-добре за всички, ако самото мнозинство прозре, че дискриминацията води до задънена улица.

Затова се обръщам към вас, скъпи сънародници от мнозинството. Не ни отлъчвайте! Един от проблемите на нашето общество е трагичният недостиг на солидарност. Сега не е време да се делим на крилца и перца. Нали помним завета на Апостола: “За отечеството работим… Да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора.”

.

Александър Петров

Професор по психология в Държавния университет на Охайо, САЩ

.

—————————————————————————————————————————-

Бел.ред.: Информация за проф. Александър Петров в сайта на Департамента по психология на Университета на Охайо – тук.

.

12 коментара »

  • Den said:

    Разбирам много добре, че законът не е формулиран съвсем на място и обижда много българи в чужбина, но аз, живеейки в друга държава от ЕС и следейки от близо събитията в България, гледам на него като на по-малкото зло.
    Проблемът с електората в Турция е толкова неотложен, че само човек неангажиран с тревогите на страната си може да приоритизира своите леки притеснения при гласуване. И да, всъщност законовите промени са и тактически, и стратегически, насочени срещу нехайните десетки хил. с български паспорти в южната съседка управлявана като диктатура, подчинана на исляма. Българските власти носят отговорност за изселването (да не забравяме колко години са минали оттогава), но това не означава, че трябва да пренебрегваме първостепенни национални проблеми, като вмешателсво на друга държава във вътрешните ни работи чрез новата партия ДОСТ, под опеката на Ердоган. Да, има такава партия в България, и срещу нея са насочени промените. Много неща се случиха от октомрви миналата година, в българската политика се вихри своеобразна ‘международна война’, отражение на напрежението между Русия и Турция, и ако наистина се интересувате от държавата си, четете. Трябва да приемем, че Турция в момента не се ръководи на демократичен принцип и не е възможно да се повлиява на гласуването оттам чрез демократични средства.
    Човек, който посещава България всяко лято и има достатъчно финанси да подпомага свои роднини, можи би има възможност да пътува, за да гласува. Това е минимално усилие в полза на нашия съверенитет и в никакъв случай не бива да се чувствате отлъчен, а по-скоро амбициран, че можете да подкрепите народа си в решаващ момент.

  • Stibo said:

    Реално погледнато, хората, които живеят дълго зад граница няма как да имат реална и обективна представа за случващото се в страната. На мен тези напъни са ми дори смешни, зор та зор да се гласува. Някой си живее на хиляди километри, идва си за Коледа през зимата и за моренце през лятото (а тези извън Европа максимум 1 път в годината), чете фейсбук и интернет медии, чува се с този и онзи по скайп или телефон и смята, че има адекватно мнение за това какво, кога и как се случва в България и още повече, че има правото да нарежда на тези, които са там целогодишно кой и как да ги управлява (wtf бих добавил тук, това да не е аутсорсинг фирма някаква, в която шефовете от Лондон, Берлин или Ню Йорк нареждат дистанционно на робите (балъците) в България какво да правят и как да живеят ???).

    Едно е да прочетеш или да чуеш по новините, че в България утре сутрин ще вали дъжд и друго е да си там и да те навали или пък времето да изненада синоптиците и да грейне слънце(и то грее различно, под друг ъгъл падат лъчите 🙂 ).

    Надявам се да се опитате да разберете другата гледна точка без да се засягате. България има много по-големи проблеми за решаване от това избегалците дали ще гласуват или не.

    Поздрави от бивш избегалец като Вас (затова и смея да твърдя, че докато човек е в чужбина няма как да има адекватна представа ако ще всеки ден да гледа Булсата и да се чува с близките си по скайп), а може би и бъдещ отново. Ако решите да се прецакате и върнете за по-дълго, ще може да гласувате колкото си искате без излишни нерви.

    п.с. Много българи,руснаци,румънци, украинци и пр. ходят лятото на море в Гърция и Турция, а зимата отиват на ски във Франция и Австрия например. Това дава ли им моралното право да нареждат какво да се случва в тези държави, посещавайки ги 1 път годишно за няколко дни? Основната разлика е, че нямат съответните гражданства, но аналогията я има – и те харчат свои пари в държава, различна от тази, в която основно живеят. Отговорите са за Вас  

    С най-добри чувства

  • Стан said:

    И аз живея извън пределите на България вече 16г. И определено не смятам, че един такъв закон накърнява кой знае колко и съм склонен да го подкрепя, пък дори и да има някакъв ефект и рефлектира върху мен и сънародници ни в чужбина. През годините когато съм гласувал съм бил свидетел на това, как български граждани идват да гласуват и не могат да кажат 2 думи на български. Пиша от Дания, за Турция не ми се мисли какво чудо е. Подкрепям закона

  • Мариана (author) said:

    Den: “Човек, който посещава България всяко лято и има достатъчно финанси да подпомага свои роднини, можи би има възможност да пътува, за да гласува. Това е минимално усилие в полза на нашия съверенитет и в никакъв случай не бива да се чувствате отлъчен, а по-скоро амбициран, че можете да подкрепите народа си в решаващ момент.”

    Те досега някои българи в САЩ, както и в други страни, пътуваха твърде надалеч, за да могат да гласуват. Защото българи живеят в най-различни страни и най-различни щати на САЩ. Надявам се обаче не смятате като г-жа Цецка Цачева, председателката на парламента, че не било проблем да се пътува стотици мили в САЩ, за да се гласува, или че българите в Гърция примерно можели да дойдат и да гласуват за два часа. Ако си позволя да перифразирам една известна поговорка, “На чужд гръб и сто мили са малко”.

    Вие някога пътувал/а ли сте стотици километри, за да гласувате? Случвало ли ви се е това? Едва ли… Затова може би ви изглежда лесно. А на много българи в чужбина то се случваше, дори при досегашните положения в Изборния кодекс, които бяха по-облекчени.

  • Мариана (author) said:

    Stibo: “Надявам се да се опитате да разберете другата гледна точка без да се засягате. България има много по-големи проблеми за решаване от това избегалците дали ще гласуват или не.”

    Ако вие лично се смятате или сте се смятал за избегалец, това си е ваша работа. Но нямате все пак право да лепвате подобно прозвище, което звучи доста презрително, на всички български емигранти. Да, в България има много проблеми за решаване и винаги е имало, но те проблемите в България не се решават и заради това, че който и да управлява, отзад стои едно и също статукво. Което най-вероятно иска да бъде избрано задължително и на следващите избори, и на което въобще не му пука, че продуцира нови емигранти, въпреки че България е пълна вече с обезлюдени села и градчета.

    Няма никакво родолюбие в това да не се интересува човек от чувствата на хора като автора на това отворено писмо, които никак не са малко. Няма никакво родолюбие и в опитите за разделение на българите в такива живеещи в страната и такива, дето са извън. Няма никакво родолюбие и в това сложни национални въпроси да се решават с дребни партийни сметки. А родолюбци от типа на бай Ганьо, който се бие в гърдите и казва: “Булгар! Булгар!”, могат и да убият Щастливеца, но не могат да го заменят.

  • Stibo said:

    До Мариана:

    Само искам да обясня най-голямата разлика за мен между българите в и тези извън България:
    – Българите в България раждат българчета, т.е. все пак след себе си ще оставят нещо на родината
    – Българите в чужбина раждат англичанчета, испанчета, германчета, американчета и пр. Защо смятам така? Защото едно малко дете, макар и етнически да е българче, когато израства, расте, учи се и след това работи в друга държава, то най-логично е да е гражданин на тази държава. Да не говорим за такива със смесени бракове, където положението с децата е още по-сложно.
    – Най-големият ресурс на една страна не са парите, не са висшистите, не са милионерите, а хората. Именно поради горните две точки, аз смятам, че българите в България, каквито и да са те, все пак продължават традицията и дават именно най-ценното на България – нови хора.

    Не се държа презрително, но съм бил в няколко държави като живущ, познавам достатъчно хора освен себе си, които са навън, включително емигранти (понеже избегалец е обидно) от други държави – напр. гърци, сърби, румънци и пр. живеещи в трета държава.

    Разберете, че най-ценното, което можем да вземем от вас, които сте там далеч, не са парите ви, а това сте самите вие, да сте тук, да ви има, когато има нужда от вас. Да сте тук, когато близките ви имат празници, да сте тук, когато близките ви са болни, да сте тук.

    Имаше една народна песен, в която се пееше за любимият на една жена, който е заминал на гурбет и той я пита (в песента) какво искаш да ти донеса – пръстен ли, гердан ли, това ли, онова ли. А тя му отговаря, че няма нужда от тези неща, има нужда от него.

    Пак казвам, без да има нищо презрително, опитайте се да разберете, допуснете поне, че има и друга гледна точка.

    Поздрави

  • Павлова said:

    Den :… първостепенни национални проблеми, като вмешателсво на друга държава във вътрешните ни работи чрез новата партия ДОСТ, под опеката на Ердоган. Да, има такава партия в България, и срещу нея са насочени промените. Много неща се случиха от октомрви миналата година, в българската политика се вихри своеобразна ‘международна война’, отражение на напрежението между Русия и Турция, и ако наистина се интересувате от държавата си, четете.. …
    Den, четем, но не прочетох как се противопоставиха българите в България на това да бъде регистрирана още една партия на етническа основа, както и на всички останали законови промени против интересите на българските граждани ?

  • Мариана (author) said:

    До Stibo: Аз не живея в чужбина, живея в България. Така че случи, че без да съм емигрант, станах преди няколко години редактор на емигрантско издание. И освен личните си приятели и познати, които имах преди това, и които бяха заминали, се сдобих с още много различни приятели и познати – българи, живеещи в разни краища на света. Не знам дали знаете какви достойни за уважение български учители има зад граница – е да, вероятно не всички, но има много достойни български учители зад граница, които правят чудеса, дето се казва, за да съхранят връзката, знанието за езика, традициите, културата и пр. на България у българчета, родени в чужбина или заминали там като много малки. Без съмнение човешкият капитал е много важен, както казвате. Но стойността на хората не се определя от това къде живеят, а какви са те самите. Има достатъчно недостойни хора в България, част от които представляват днешния и елит, политически, икономически и пр. И парите, които те имат, и които въобще не са малко, ги правят свободни да напуснат винаги потъващия кораб, така да се каже, и да отидат в чужбина да живеят и да си ги харчат. Пари, които често са откраднати по един или друг начин от обикновените български граждани и данъкоплатци в страната. Аз не смятам тези хора за човешки капитал, понеже примерно още не са заминали. Не смятам и, че обявяващите се за първи патриоти политици в България са точно такива. За да се издигнат по социалната и политическа стълбица и те, като мнозина други, са правили какви ли не далавери и компромиси. Не вярвам в патриотизъм, който е арогантен и безпардонен. Не вярвам в патриотизъм, който ще продължава да гони българите от страната и да ги превръща в емигранти, а тези, които вече са заминали, ще ги дели от другите, останалите в страната и ще ги отдалечава от нея, вместо да ги привлича.

  • В said:

    Хубава статия на един много интелигентен българин. За съжаление тази статия няма как да постигне целта си и да поправи причиненото зло. Българите за пореден път се разделяме. Това не е процес от последните месеци. От както живея в емиграция постепенно върви един процес на разделение на “емигранти,и “патриоти”. Отвратителен, непонятен за мен процес.
    Успоредно с него върви и един друг процес на сближаване не всички българи по света. Да, има го и този процес приятели. Има нощ, но има и ден, има дъжд, но има и слънце. Днес новите емигранти пристигащи в Северна Америка са посрещани от българска реч, още на летище О’Хара, пазаруват бенички и боза в магазините на Дес Плейнс, бистрят политиката в “Механата” или “България” и дават децата си на български неделни училища. Даже и в Индианаполис си имаме български магазин и се гордеем с първата в историята на града ни българска избирателна секция, която отвори врати на изборите през 2014.
    Много може да се пише и вписано за другата България и аз приканвам “патриотите” да прочетат преди да пишат и да се постараят да изграждат мнения основани на факти а не на комплекси и първични емоции.
    За мен най-важното е не да гласувам. За мен най-важен е този процес на обединение на който служа. Днес братята ни в България са против това ние да гласуваме. Продължавайки да спорим с тях само ще служим на разединението. Нека спрем с обясненията, нека престанем с оправданията. Нека оставим живота да покаже истината, защото слънцето ще блесне рано или късно.
    Аз няма да престана да съм българин даже и да нямам право да гласувам. Ще си остана българин даже и да ми отнемат българското гражданство. А вие?

  • Lyuben Argirov Nachev said:

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ
    Бойчо Кокинов светла му памет е намерил достоен наследник в твое лице.
    Ти най-добре знаеш как се решават проблеми.Трябва да се обединим всички родолюбиви българи в чужбина и с политически средства да превземем властта, ако не с революция. Това са двете възможности.

  • П.Петров said:

    Кажете как може да очаквате, че тези които прокудиха близо една четвърт от населението ще се съгласят те да се гласува за тях и едно голямо “НЕ” да ги събори.. Защото истината и корените на злото са съвсем дълбоки.

    Някога когато пратиха българската армия да гони хитлеристите, Маршал Толбухин раздаде десетина хиляди пистолета на джепчии, кокошкари и убийци, които бяха “политически грамотни” да не спазват чуждата собственот и живот. Те обявиха “народно възстание”, ръководено от войските на НКВД. Организираха бандите на “Борците против фашизма” без да са се “борили” само на “думите” на двама други “борци”. Плячкосаха и изтърбушиха държавата. Верно минало, но то е и настояще. Те се погрижиха и се грижат и днес децата и внуците им да не загубят плячката. Ако не вярвате, че е така погледнете паметниците навсякъде на “Освободителите” на България от народа й. Въоръжените войници на окупатора и днес пазят прокудените да не гласуват. Както преди и сега ни баламосват.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.