2024-03-19

14 thoughts on “Проф. Александър Петров от Охайо до българската общественост

  1. Ум като бръснач!И логика и емоция!!!

  2. Не знам на кого са служили предците ти, но знам ти как служи в Елхово набор 87 поделение 34290, беше писар на командира на поделението, играеше шах с един допотопен компютър ‘Правец’ и ден не си носил автомат. А да станеш писар май не беше случайно, имаше момчета, които пишеха по-красиво от тебе. Така че, ако обичаш, реториката за минала власт малко да омекотиш а ?

  3. Кажете как може да очаквате, че тези които прокудиха близо една четвърт от населението ще се съгласят те да се гласува за тях и едно голямо „НЕ“ да ги събори.. Защото истината и корените на злото са съвсем дълбоки.

    Някога когато пратиха българската армия да гони хитлеристите, Маршал Толбухин раздаде десетина хиляди пистолета на джепчии, кокошкари и убийци, които бяха „политически грамотни“ да не спазват чуждата собственот и живот. Те обявиха „народно възстание“, ръководено от войските на НКВД. Организираха бандите на „Борците против фашизма“ без да са се „борили“ само на „думите“ на двама други „борци“. Плячкосаха и изтърбушиха държавата. Верно минало, но то е и настояще. Те се погрижиха и се грижат и днес децата и внуците им да не загубят плячката. Ако не вярвате, че е така погледнете паметниците навсякъде на „Освободителите“ на България от народа й. Въоръжените войници на окупатора и днес пазят прокудените да не гласуват. Както преди и сега ни баламосват.

  4. ПОЗДРАВЛЕНИЯ
    Бойчо Кокинов светла му памет е намерил достоен наследник в твое лице.
    Ти най-добре знаеш как се решават проблеми.Трябва да се обединим всички родолюбиви българи в чужбина и с политически средства да превземем властта, ако не с революция. Това са двете възможности.

  5. Хубава статия на един много интелигентен българин. За съжаление тази статия няма как да постигне целта си и да поправи причиненото зло. Българите за пореден път се разделяме. Това не е процес от последните месеци. От както живея в емиграция постепенно върви един процес на разделение на „емигранти,и „патриоти“. Отвратителен, непонятен за мен процес.
    Успоредно с него върви и един друг процес на сближаване не всички българи по света. Да, има го и този процес приятели. Има нощ, но има и ден, има дъжд, но има и слънце. Днес новите емигранти пристигащи в Северна Америка са посрещани от българска реч, още на летище О’Хара, пазаруват бенички и боза в магазините на Дес Плейнс, бистрят политиката в „Механата“ или „България“ и дават децата си на български неделни училища. Даже и в Индианаполис си имаме български магазин и се гордеем с първата в историята на града ни българска избирателна секция, която отвори врати на изборите през 2014.
    Много може да се пише и вписано за другата България и аз приканвам „патриотите“ да прочетат преди да пишат и да се постараят да изграждат мнения основани на факти а не на комплекси и първични емоции.
    За мен най-важното е не да гласувам. За мен най-важен е този процес на обединение на който служа. Днес братята ни в България са против това ние да гласуваме. Продължавайки да спорим с тях само ще служим на разединението. Нека спрем с обясненията, нека престанем с оправданията. Нека оставим живота да покаже истината, защото слънцето ще блесне рано или късно.
    Аз няма да престана да съм българин даже и да нямам право да гласувам. Ще си остана българин даже и да ми отнемат българското гражданство. А вие?

  6. До Stibo: Аз не живея в чужбина, живея в България. Така че случи, че без да съм емигрант, станах преди няколко години редактор на емигрантско издание. И освен личните си приятели и познати, които имах преди това, и които бяха заминали, се сдобих с още много различни приятели и познати – българи, живеещи в разни краища на света. Не знам дали знаете какви достойни за уважение български учители има зад граница – е да, вероятно не всички, но има много достойни български учители зад граница, които правят чудеса, дето се казва, за да съхранят връзката, знанието за езика, традициите, културата и пр. на България у българчета, родени в чужбина или заминали там като много малки. Без съмнение човешкият капитал е много важен, както казвате. Но стойността на хората не се определя от това къде живеят, а какви са те самите. Има достатъчно недостойни хора в България, част от които представляват днешния и елит, политически, икономически и пр. И парите, които те имат, и които въобще не са малко, ги правят свободни да напуснат винаги потъващия кораб, така да се каже, и да отидат в чужбина да живеят и да си ги харчат. Пари, които често са откраднати по един или друг начин от обикновените български граждани и данъкоплатци в страната. Аз не смятам тези хора за човешки капитал, понеже примерно още не са заминали. Не смятам и, че обявяващите се за първи патриоти политици в България са точно такива. За да се издигнат по социалната и политическа стълбица и те, като мнозина други, са правили какви ли не далавери и компромиси. Не вярвам в патриотизъм, който е арогантен и безпардонен. Не вярвам в патриотизъм, който ще продължава да гони българите от страната и да ги превръща в емигранти, а тези, които вече са заминали, ще ги дели от другите, останалите в страната и ще ги отдалечава от нея, вместо да ги привлича.

  7. Den :… първостепенни национални проблеми, като вмешателсво на друга държава във вътрешните ни работи чрез новата партия ДОСТ, под опеката на Ердоган. Да, има такава партия в България, и срещу нея са насочени промените. Много неща се случиха от октомрви миналата година, в българската политика се вихри своеобразна ‘международна война’, отражение на напрежението между Русия и Турция, и ако наистина се интересувате от държавата си, четете.. …
    Den, четем, но не прочетох как се противопоставиха българите в България на това да бъде регистрирана още една партия на етническа основа, както и на всички останали законови промени против интересите на българските граждани ?

  8. До Мариана:

    Само искам да обясня най-голямата разлика за мен между българите в и тези извън България:
    – Българите в България раждат българчета, т.е. все пак след себе си ще оставят нещо на родината
    – Българите в чужбина раждат англичанчета, испанчета, германчета, американчета и пр. Защо смятам така? Защото едно малко дете, макар и етнически да е българче, когато израства, расте, учи се и след това работи в друга държава, то най-логично е да е гражданин на тази държава. Да не говорим за такива със смесени бракове, където положението с децата е още по-сложно.
    – Най-големият ресурс на една страна не са парите, не са висшистите, не са милионерите, а хората. Именно поради горните две точки, аз смятам, че българите в България, каквито и да са те, все пак продължават традицията и дават именно най-ценното на България – нови хора.

    Не се държа презрително, но съм бил в няколко държави като живущ, познавам достатъчно хора освен себе си, които са навън, включително емигранти (понеже избегалец е обидно) от други държави – напр. гърци, сърби, румънци и пр. живеещи в трета държава.

    Разберете, че най-ценното, което можем да вземем от вас, които сте там далеч, не са парите ви, а това сте самите вие, да сте тук, да ви има, когато има нужда от вас. Да сте тук, когато близките ви имат празници, да сте тук, когато близките ви са болни, да сте тук.

    Имаше една народна песен, в която се пееше за любимият на една жена, който е заминал на гурбет и той я пита (в песента) какво искаш да ти донеса – пръстен ли, гердан ли, това ли, онова ли. А тя му отговаря, че няма нужда от тези неща, има нужда от него.

    Пак казвам, без да има нищо презрително, опитайте се да разберете, допуснете поне, че има и друга гледна точка.

    Поздрави

  9. Stibo: „Надявам се да се опитате да разберете другата гледна точка без да се засягате. България има много по-големи проблеми за решаване от това избегалците дали ще гласуват или не.“

    Ако вие лично се смятате или сте се смятал за избегалец, това си е ваша работа. Но нямате все пак право да лепвате подобно прозвище, което звучи доста презрително, на всички български емигранти. Да, в България има много проблеми за решаване и винаги е имало, но те проблемите в България не се решават и заради това, че който и да управлява, отзад стои едно и също статукво. Което най-вероятно иска да бъде избрано задължително и на следващите избори, и на което въобще не му пука, че продуцира нови емигранти, въпреки че България е пълна вече с обезлюдени села и градчета.

    Няма никакво родолюбие в това да не се интересува човек от чувствата на хора като автора на това отворено писмо, които никак не са малко. Няма никакво родолюбие и в опитите за разделение на българите в такива живеещи в страната и такива, дето са извън. Няма никакво родолюбие и в това сложни национални въпроси да се решават с дребни партийни сметки. А родолюбци от типа на бай Ганьо, който се бие в гърдите и казва: „Булгар! Булгар!“, могат и да убият Щастливеца, но не могат да го заменят.

  10. Den: „Човек, който посещава България всяко лято и има достатъчно финанси да подпомага свои роднини, можи би има възможност да пътува, за да гласува. Това е минимално усилие в полза на нашия съверенитет и в никакъв случай не бива да се чувствате отлъчен, а по-скоро амбициран, че можете да подкрепите народа си в решаващ момент.“

    Те досега някои българи в САЩ, както и в други страни, пътуваха твърде надалеч, за да могат да гласуват. Защото българи живеят в най-различни страни и най-различни щати на САЩ. Надявам се обаче не смятате като г-жа Цецка Цачева, председателката на парламента, че не било проблем да се пътува стотици мили в САЩ, за да се гласува, или че българите в Гърция примерно можели да дойдат и да гласуват за два часа. Ако си позволя да перифразирам една известна поговорка, „На чужд гръб и сто мили са малко“.

    Вие някога пътувал/а ли сте стотици километри, за да гласувате? Случвало ли ви се е това? Едва ли… Затова може би ви изглежда лесно. А на много българи в чужбина то се случваше, дори при досегашните положения в Изборния кодекс, които бяха по-облекчени.

  11. И аз живея извън пределите на България вече 16г. И определено не смятам, че един такъв закон накърнява кой знае колко и съм склонен да го подкрепя, пък дори и да има някакъв ефект и рефлектира върху мен и сънародници ни в чужбина. През годините когато съм гласувал съм бил свидетел на това, как български граждани идват да гласуват и не могат да кажат 2 думи на български. Пиша от Дания, за Турция не ми се мисли какво чудо е. Подкрепям закона

  12. Реално погледнато, хората, които живеят дълго зад граница няма как да имат реална и обективна представа за случващото се в страната. На мен тези напъни са ми дори смешни, зор та зор да се гласува. Някой си живее на хиляди километри, идва си за Коледа през зимата и за моренце през лятото (а тези извън Европа максимум 1 път в годината), чете фейсбук и интернет медии, чува се с този и онзи по скайп или телефон и смята, че има адекватно мнение за това какво, кога и как се случва в България и още повече, че има правото да нарежда на тези, които са там целогодишно кой и как да ги управлява (wtf бих добавил тук, това да не е аутсорсинг фирма някаква, в която шефовете от Лондон, Берлин или Ню Йорк нареждат дистанционно на робите (балъците) в България какво да правят и как да живеят ???).

    Едно е да прочетеш или да чуеш по новините, че в България утре сутрин ще вали дъжд и друго е да си там и да те навали или пък времето да изненада синоптиците и да грейне слънце(и то грее различно, под друг ъгъл падат лъчите 🙂 ).

    Надявам се да се опитате да разберете другата гледна точка без да се засягате. България има много по-големи проблеми за решаване от това избегалците дали ще гласуват или не.

    Поздрави от бивш избегалец като Вас (затова и смея да твърдя, че докато човек е в чужбина няма как да има адекватна представа ако ще всеки ден да гледа Булсата и да се чува с близките си по скайп), а може би и бъдещ отново. Ако решите да се прецакате и върнете за по-дълго, ще може да гласувате колкото си искате без излишни нерви.

    п.с. Много българи,руснаци,румънци, украинци и пр. ходят лятото на море в Гърция и Турция, а зимата отиват на ски във Франция и Австрия например. Това дава ли им моралното право да нареждат какво да се случва в тези държави, посещавайки ги 1 път годишно за няколко дни? Основната разлика е, че нямат съответните гражданства, но аналогията я има – и те харчат свои пари в държава, различна от тази, в която основно живеят. Отговорите са за Вас  

    С най-добри чувства

  13. Разбирам много добре, че законът не е формулиран съвсем на място и обижда много българи в чужбина, но аз, живеейки в друга държава от ЕС и следейки от близо събитията в България, гледам на него като на по-малкото зло.
    Проблемът с електората в Турция е толкова неотложен, че само човек неангажиран с тревогите на страната си може да приоритизира своите леки притеснения при гласуване. И да, всъщност законовите промени са и тактически, и стратегически, насочени срещу нехайните десетки хил. с български паспорти в южната съседка управлявана като диктатура, подчинана на исляма. Българските власти носят отговорност за изселването (да не забравяме колко години са минали оттогава), но това не означава, че трябва да пренебрегваме първостепенни национални проблеми, като вмешателсво на друга държава във вътрешните ни работи чрез новата партия ДОСТ, под опеката на Ердоган. Да, има такава партия в България, и срещу нея са насочени промените. Много неща се случиха от октомрви миналата година, в българската политика се вихри своеобразна ‘международна война’, отражение на напрежението между Русия и Турция, и ако наистина се интересувате от държавата си, четете. Трябва да приемем, че Турция в момента не се ръководи на демократичен принцип и не е възможно да се повлиява на гласуването оттам чрез демократични средства.
    Човек, който посещава България всяко лято и има достатъчно финанси да подпомага свои роднини, можи би има възможност да пътува, за да гласува. Това е минимално усилие в полза на нашия съверенитет и в никакъв случай не бива да се чувствате отлъчен, а по-скоро амбициран, че можете да подкрепите народа си в решаващ момент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *