Home » Избрано, история

Какво говорят нашите гени

2016.05.13 Няма коментари
Spread the love

Славян Стоянов, Kreksofin.blogspot.bg

1

Така изглежда генетичната картина на съвременна България според едно от големите генетични проучвания. За онези, които имат определено понятие от историята ни, ще бъде интересно да се направи опит тя да проговори на разбираем и популярен език.

1. Това, което най-силно прави впечатление е, че близо 45% от генетичния състав на съвременния българин е от така наречената протобалканска хаплогрупа  I. Ето какво най-общо ни казва науката за нея:

Хаплогрупа   е най-старата европейска хаплогрупа. Счита се че, тя пристига в Европа от Близкия изток като хаплогрупа IJ преди около 35 000 години, и се развива в хаплогрупа I на Балканите преди приблизително 25 000 години. В наши дни хаплогрупа  I  съставлява от 10 до 45 % от населението на Европа. Дели се на четири подтипа. Нещо забележително е, че именно хората, носители на тази група, са построили мегалитните структури (5000 -1200 г. пр. Хр.) навсякъде, където те се срещат.

Карта на разпространение на хаплогрупа I

Пеласгите са тези, които са определяни като представители на  хаплогрупа I. По дефиниция, те са автохтонни, местните жители на мезолитните Балкани. В България се срещат подгрупите : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2.

Ранен Мезолит (9 000 – 7 000 / 6 500 пр.Хр.)

Късен Мезолит (ок. 7.000 / 6 500 – 5 500 / 4 500 пр.Хр.)

2. Следващите две групи са мутации на така наречената арийска група, затова ще говорим за тях заедно.  R1a  бива определяна през призмата на античността като скитска и е приела в смисъла на съвремието обобщаващото название “славянска”, а  R1b  като кимерийска и в съвремието – под обобщаващото название келтска. Двете заедно представляват около 25% от цялостната картина. Заедно с доминантата на хаплогрупа  те съставляват 70% от генезиса на съвременния българин. Интересен е момента обаче кога тези групи се появяват на Балканите.

През 2009 година излязоха резултати на едно от най-обширните генетични проучвания. Една от големите изненади беше, че в Европа най-стария вариант на R1a1 (първата мутация от R1a ) е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Реално мутацията се е формирала тук. Арийското семейство, за чиито прародина до н отдавна се считаха земите на Северна Индия, се оказа на Балканите и Причерноморието, хилядолетия преди да се появи в Индия. Ето че двата основни компонента, съставляващи съвременните българи, са на Балканите от дълбока древност. Нещо повече, те са формирани в Причерноморския регион.

През 2014 г. бе направено грандиозно проучване на Ъндърхил, в което бяха включени 16, 244 лица от 126 държави от Европа и Азия. Въпреки мащаба на проучването, нямаше убедителни доказателства, че R1a – М420 (арийска) е формирана в Иран. А както стана ясно, е мутация, формирала се в Причерноморския район и още по-конкретно – Северно Причерноморие и Балканите.

Последното обновяване относно проучването на семейството R1a  е от 2015 г. и първата група, съответно най-старата, е наречена “СТАРА ЕВРОПА”, касаеща именно Балканите и датирана на повече от 7000 години. Ето къде можете да видите дървовидната структура на това семейство с най-новите му изследвания ( R1a Project)

R1a се отличава с няколко уникални маркери, включително мутацията M420, е субклад (подгрупа) на хаплогрупа R-M173 (наричан преди R1). R1a има сестра-субклад (подгрупа) на хаплогрупа R1b-M343, и парагрупа R-M173 *.

Обикновено най популярната карта която ще срещнете да представя епицентъра на зараждане на мутацията R1a1а е тази:

Която в предвид последните изследвания се нуждае от известна корекция, за да се степенува етапа на развитието. Следващата карта прави именно това:

Тази карта е наречена “Арийската прародина и разселения”, която е базирана на еволюцията на индоевропейските езици.

Тоест генетиката потвърди изследванията по отношение на еволюцията на индоевропейските езици. Всъщност, Балканите и Северното Причерноморие, та дори Северен Кавказ и Южен Урал, могат смело да бъдат посочени като епицентър на най-интензивното развитие на древните арии със съответните по-етапни уточнения.

На тази карта траки, даки и кимери са посочени като една група в езиково отношение.

С въпросното изследване можете да се запознаете тук: (The Evolution of the Indo-European Languages / Dr. C. George Boeree )

Защо досега в написаното не посочих траките, нито пък са упоменати в първата карта с групите на съвременния българин?

Ще отговоря така: От всичко, с което досега съм се запознал, съм стигнал  до заключението, че в самото начало на техния генезис влизат две основни групи. Тази на хаплогрупа   и тази на посестримите R1a  и  R1b . Именно те са и доминанта в генезиса на съвременния българин.

Съществува хипотеза, която не е нито нова, нито без основание, която твърди, че самият ни етноним е показател на този древен съюз БОЛГАРИИ. Или иначе казано, П(Б)еласги и Арийци. Дали това означава, че траките, чието название е трансформирана (гръцка) форма на името на легендарен техен праотец, Тир, Тирас, Арес, Ярес,  който в последствие е обожествен и са наричани по името му Тирасиани, Ариии, Ярии, са всъщност старите Болг-Арии / пеласго – арий, оставям сами да прецените.

Моето лично убеждение е, че българите са древен съюз именно от народите, принадлежащи към тези две основни групи. Етнонимът ни е един от най-силните показатели за това. Далеч не считам, че този съюз е основно в границите единствено на Балканите. Народите, които са се обединили, още в периода на палеолита са съжителствали заедно на Балканите и Северното Причерноморие. Като на Балканите се вижда, че доминира хаплогрупа  I , към която можем да прибавим и Анатолийската J , тъй като те също са сестри и произлизат от IJ и като втора доминанта е арийската. В земите на днешна Украйна, Крим и части от Кавказ, пропорциите между двете семейства се изравняват. Тоест R1a  и  R1b е почти в същите пропорции като   и  .

3. Заедно с  процентите стават 80 %. До момента това, което виждаме е, че съвременните българи са същите хора, които са присъствали в днешните ни земи от минимум 10 000 години.

Карта на обособяване и разселение на хаплогрупа J2

Счита се, че J2 мъже са се заселили в Анатолия, Южен Кавказ и Иран преди 12 000 години. Тази група, както вече споменахме, е родствена на  I . Тези групи обособяват европеидната раса, заедно с представителите на R1a  и  R1b. Те са определено с по-матова, но все пак светла кожа. J2 e силно разпространена в Южните Родопи, Беломорска Тракия и крайбрейните райони на почти цялото Средиземноморие. Поради това се смята за характерен маркер на елинистичната експанзия над Средиземно море. Сред българите се срещат най-често подгрупите: J2, J2a и J2b, като най-разпространена е J2 (M172), а най-рядко срещана – J1.

4. Прескочих групата E3b защото исках да разясня обвързаността на    с  . Тази група се определя като Близкоизточна, чието най-ранно разселване е в Северна Африка, поради което често ще я срещнете да е споменавана като Африканска, тъй като съществува и хипотеза, че тя се заражда в Етиопия. Типична хамитска група. В България най-често се среща един oт нейните клонове Е1b1b1a (М78) и подклон Е1b1b1а2 (V13 – α-кластер). Предполага се, че тя навлиза на Балканите преди 12-10 хиляди години от южната част на Aнадола и Близкия Изток, през островна Гърция и о. Крит към средна Гърция, и след това на север към Македония. Там се заражда и най-разпространеният в Европа клон Е-V13, преди около 10 000 години.

От групи E1b1b1 (M35), както и E1b1b1a (M78), са част от фараоните от късните династии, 30 % от типичните евреи. От първата династия до петата се пази кръвна линия, дошла от Балканите, чиито представители са били амалгама от двете основни доминантни групи, които обсъдихме при съвременните българи.

5. Хаплогрупа N  е с едно от най-слабите присъствия. Тя е типична Евразийска и е зародена в земите на Китай. Тя има почти идентично слабо присъствие в цяла Западна и Централна Европа, но особено силно присъствие в Източна Европа, в лицето на Русия и Балтийските държави. Също така в Скандинавия – и по-конкретно в граничната зона с Русия.

6. Най-слабо присъствие в това проучване има хаплогрупа K. За нея ще кажа само, че е по-стара от    и   и е посестрима на тази, от която произлизат споменатите две IJ , които от своя страна са мутации на IJK. 

Ще бъде любопитно да видим каква е близостта ни със съвременните татари, на чиято територия е съществувала Волжска България.

Това е графиката, според същото проучване на съвременното население на Татарстан.

За да ги сравня визуално, ще оставя само доминантните групи при нас и при тях, и ще добавя Русия и Украйна.

Добре се вижда, че ние имаме много общо с всички тези народи, затова е добре да не се спекулира, само и само да се угоди на определени политически интереси.

Татарстан общо 60% БОЛГ-АРИЙЦИ. Не може да се отрече и, че имат силно азиатско присъствие около 20 %. В това няма нищо странно, тъй като те са контактна зона с азиатските народи.

България 80% БОЛГ-АРИЙЦИ с най-слаб азиатски фактор.
Украйна 80% БОЛГ-АРИЙЦИ с около 12% азиатски фактор.
Русия 73% БОЛГ-АРИЙЦИ с 20% азиатски фактор.

Смятам, че ще помогна до известна степен за баланс в твърденията, които варират от пълно отричане да имаме каквото и да е било общо с тези народи, до крайно приравняване. Както при при Татарстан, Русия и Украйна, е налице силно азиатско присъствие, при нас това се компенсира с гени от Леванта и Африка.

Ето и цялата карта на Европа според това проучване.

От тук можете да изтеглите PDF с пълните графики от това проучване.

Искам да подчертая, че това далеч не е единственото изследване и съществува известна статистическа относителност в резултатите.

Ето например едно друго изследване, което няма да коментирам така подробно, но ще направим сравнение на графиката, която дават за България, с тази, която вече е коментирана.

Източник: The Genetic Map Of Europe

Както добре личи, това изследване е включило и халпогрупа G за България, като от групата на I са вкарали конкретика чрез три от нейните мутации, които ги има в България I1a, I1b, I1c. В същото време напълно са изключили N Въпреки тези разлики, промяна в общата картина за България няма.

Възможно е някои хора да се подразнят, че в основното коментирано проучване арийската R1a е посочена като олицетворяваща скити, сармати, и в съвремието с обобщаващото название “славяни”, но сами ще видите, че във второто проучване R1a е посочена като група на Slavic, Kurgan, Aryan. 

Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци. Терминът курганна идва от тюркската дума курган, с която се наричат един вид примитивни гробници, състоящи се от дървена или зидана подземна камера и оформена върху нея могила. В науката терминът е въведен от литовската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индоевропейци. Тази хипотеза има изключителна важност за индоевропеистиката и днес е най-широко разпространената в научните кръгове. Тя е характерна за скити и родствените им сармати.

Мария Гимбутас определя четири последователни етапа на развитие на курганните култури и три „вълни“ на тяхната експанзия:

Курган I — до 4 хил. пр.н.е. в района на реките Днепър и Волга. Тези култури започват развитието си от басейна на Волга и към тях принадлежат културите Сарама и Серогласовка. Курган II-III — 4 хил. пр.н.е. Включва културите Средний Стог и Майкоп в Северен Кавказ. Характерни за тях са каменните кръгове, колесниците и антропоморфни изображения на божества.

Курган IV (Ямна) — началото на 3 хил. пр.н.е. Тези култури обхващат целия район от Урал до Румъния.

Първа вълна — експанзия, предшестваща Курган I, която тръгва от долното течение на Волга и се насочва към река Днепър, предизвиквайки съжителство на курганната култура с културата Кукутени. Сътресенията от тази експанзия достигат до Балканите и по Дунав — до културите Винча и Ленгел в Унгария.

Втора вълна — около средата на 4 хил. пр.н.е. Започва от културата Майкоп и довежда до поява и разпространение на курганизирани хибридни култури в Северна Европа през цялото 3 хил. пр.н.е. Според Гимбутас, това съвпада с първото навлизане на индоевропейски езици в Западна и Северна Европа.

Трета вълна — 3000–2800 г. пр.н.е. Експанзия на културите Ямна отвъд степните райони. Характерните курганни погребения се разпространяват по цялата територия на Румъния и България, чак до Източна Унгария.

Във второто проучване ще срещнете и забавното противоречие R1a да е наречена Slavic, Kurgan, Aryan. А хаплогрупата I2a Sout Slavic (Южно Славянска) , Sardinian. В цветовата легенда посочена катo I1a. Сами разбирате, че няма как южни “славяни” да са коренно различна хаплогрупа от северни “славяни”, ако това название не е просто езиково, а наложеният термин “славяни” се пропуква и за арийско принадлежните и за пеласго принадлежните. Причината обаче една част от пеласго-ариите да говорят близки езици от “славянското” езиково семейство е възможно да се крие именно в този древен съюз, когато тези групи са се слели в един огромен народ и в този смисъл ние сме братя. Това ясно се вижда в доминацията на основните хаплогрупи.

Днес наричаме тези езици “славянски” и колкото и дразнещо да звучи за някой хора и обидно за други “славянски” държави, правилният термин за езика е бил болг-арски /пеласго-арийски.

Съществува хипотеза, която тълкува името славяни буквално като синонимна форма на болгари:

Сла (славен, слънчев, божествен, бога слънце, белият, сияещият) и Вян, като  Вян-Ван-Вайн-Войн.

Бол (бял, слънчев, БОЛГ, сиреч БОГ, сияещ) Бол (г) ар . Ар е типично арийски суфикс за човек, орач. Тук Г е в синергизъм и с Бол-г, и с Г-ар, като по този начин дава значение за Бол-г в смисъла на бял Бог, а за Г-ар като хора войни. В някой наречия Г се видоизменя през ГХ към Х и К. БолГар, БалХар, БалГХар, БалКар.

Тази хипотеза е интересна и има резон в нея. Един от хората, които я подкрепят, е българистът от Татарстан Фаргат Нурутдинов.

Ето нещо особено интересно, което излезе скоро.

Резултатите от ДНК изследването на Българите от 8-10 век, взети от Ножарево и Мостич. Изследването е на БАН и екипа на академик Ангел Гълъбов и Италианският национален генетичен институт. Публикувано е в престижното списание “Human Biology”.

Съвременните Българи сме старите Европейци, идентични с Българите на Аспарух. Нещо, което прави силно впечатление, е идентичността ни с централна Италия. Това би могло да се обясни само по два начина. ЕТРУСКИТЕ и АЛЦЕКОВИТЕ БЪЛГАРИ.

Аз лично не подкрепям крайните изказвания от типа “НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО” – очевидно е, че имаме доста общи неща с народите и от Източна, и от Западна Европа. За едно обаче няма спор. Ние сме народ, който с пълно право може да се нарече НАЙ-СТАРИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.