Home » българи зад граница, Избрано, политика

Кого (колко) лишиха управляващите от глас

2016.04.29 Няма коментари

Румен Петров, Тerminal3.bg

 068045f54192b9a80c3ce2571d229319

Вчера (28 април 2016 година) Народното събрание окончателно (въпреки цялата условност на това понятие за 43-тия ни парламент) реши в приетите изменения и допълнения в Изборния кодекс, че в градовете в чужбина, където има български дипломатически и консулски представителства, няма да могат да се откриват допълнителни секции за гласуване при избори. А извън Европейския съюз ще може да се гласува само в мисиите и допълнителни секции ще се отварят с решение на ЦИК и по предложение на Министерството на външните работи само в градове с над 1 милион население, и то само по една секция.

Резултатите от парламентарните избори през 2014 година ясно показаха, че тези ограничения ще засегнат особено силно българите в градове като Лондон, Виена, Мюнхен, Атина, Солун и други, където досега се откриваха много повече от една секция в посолството. Общо в столицата на Великобритания тогава са открити 10 (десет) секции и са гласували 8515 души. И дори тогава не достигаха секциите, и пак българите висяха на опашки с часове заради Външно министерство, което не се справи с организацията на изборите.

На президентските избори този октомври всички български гласоподаватели в Лондон (със сигурност над 50 000) ще гласуват в една секционна избирателна комисия. Честито! Както Терминал 3 вече писа, гласуването в една секция на повече от 1000 души е абсолютен кошмар.

А най-интересно е, че през 2014 година над 51% от гласовете от гласовете са били за… ГЕРБ. #КОЙ накара депутатите на ГЕРБ да приемат закон, ограничаващ възможността да гласуват хората, които ги избраха. Да, няма въпросителен знак, защото няма въпрос.

Струва си да обърнем по-сериозно внимание на факта кого лишиха от глас в Народното събрание и какви бяха някои от опорните точки в публичното говорене на привържениците на изборните ограничения в чужбина.

Ето я първата опорна точка:

I. Българските гласоподаватели в чужбина съвсем не са толкова много – около 1 млн. – и активно гласуват само тези в Турция.

Сто двадесет и пет години преди основаване на Политическа партия “ГЕРБ”, по време на първото правителство на либерала и министър-председател, Драган Цанков (не е кръстен на булевард в София, а всъщност е обратното), е учредено Статистическо отделение към Министерството на правосъдието, както и Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите (25 юни 1880 г.). Днес тази администрация се изявява като Национален статистически институт (“НСИ”). Съгласно един европейски Регламент (223/2009 за европейската статистика), Европейската статистическа система e партньорство между статистическия орган на Общността (Евростат) и националните статистически институти – в случая това е нашенският НСИ. Може да му се вярва на НСИ, партньор на Евростат.

От 1 до 28 февруари 2011 г. в България се проведе 17-то (седемнайстото) преброяване на населението в страната. Веднъж на 10 години НСИ събира тази информация. За първи път преброяване е направено през 1900 година, а за последен – 2011 година.

Ето две много интересни поредни преброявания:

– към 31.12.1910 г. Царство България има население от 4 337 513;.
– към 31.12.1920 г. – 4 846 971.

От първата до втората дата са водени 3 (три) войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Военните жертви – убити и ранени войници и офицери – са над 300 000. Мобилизирани са до 700 000 хиляди души в определени моменти. България губи половината от територията на т.нар. Българско землище (територии, населени предимно с българи). Но населението й се увеличава за това десетилетие с над половин милион души.

Тенденцията за увеличаване на населението на България продължава до 1985 година, когато при поредното преброяване са отчетени 8 948 649 души. Само около 50 000 не достигат, за да стигнем 9 млн. През предходния десетгодишен период 1975-1985 г. населението на България нараства с около 20 000 души на година. Спокойно можем да допуснем, че до края на 1988 година населението на България действително е нараснало с около 80,000 души и е минало 9 млн. Следва да се има предвид, че през десетилетието 1975-1985 г. нарастването на населението на България е най-малко дотогава. Например през 1965-1975 г. България нараства с около 50 000 души на година. В други години (от много по-ниска база!) населението е растяло с до около 100 000 души на година.

За 2015 година НСИ изчислява населението на България 7 153 784 души. Това е с още около 200 000 надолу от последното официално преброяване в страната, направено към 1 февруари 2011 година – 7 364 570. В момента страната ни намалява с около 50 000 българи.

Ако теглим чертата, от 1988 година до днес населението ни е намаляло с почти точно 2 млн. души в абсолютни числа. Къде са тези хора? Много е просто – основна заслуга на това намаление е миграцията. Започва на 3 юни 1989 година с Голямата екскурзия, организирана на 360 000 български граждани от Държавна сигурност и престъпния режим на Българската комунистическа партия, и се разраства с либерализацията на пътуванията и отпадане на изходните визи и демократизацията на страната.

Миграцията продължава вече 26 години и вероятно статистиците могат да обяснят на прост език, че броят на българите в чужбина е много по-голям от тази разлика в абсолютните числа. Разликата не отчита естествения прираст на населението при липса на такава интензивна миграция от България. А българските емигранти са именно цветът на нацията – млади, работоспособни, конкурентоспособни, активни и талантливи.

България не разполага с данни за своите граждани, пребиваващи в чужбина. Държавата не се и старае да събира такива данни. Тя не харесва хора не са активни гласоподаватели. От всичките милиони българи в чужбина, най-големият брой гласували е за парламентарните избори през 2009 година – 156 195. Защото са избягали именно от тази държава, за чийто органи на управление трудно ще ги накараш да гласуват. Те от тези управленци са избягали. Един път в годината (дори не всяка година) Министерство на външните работи праща по една окръжна грама до дипломатическите си мисии и ги пита колко са българите в съответната страна. Представителствата, разбира се, нямат и най-бегла представа и питат приемащата държава. Последната – ако има такива данни и ако иска да ги предостави – ги дава. Ако не – здраве! Не е важно…

Българите в чужбина са добри само за едно – да продължават да пращат парички. Така те станаха през 2014 година най-големият инвеститор в страната и не отстъпват палмата на първенството.

От всички данни, които държавата притежава за нашите сънародници в чужбина, аз избирам да вярвам на Агенцията за инвестиции. Tам, все пак, се броят и парите, които от чужбина се пращат в KLETA MAJKA BALGARIQ.

Още през януари 2014 година Агенцията за инвестиции е споделила куриозна статистика – през 2013 в страната заетите са около 2 милиона и 200 хиляди българи, докато извън границите ни, препитанието си осигуряват 2 милиона и половина наши сънародници. Щом са трудоспособни, могат и да гласуват.

Ето и минималният брой на български гласоподаватели в чужбина – 2.5 млн. Това са доста повече от два града с размера на София (защото в София живеят и граждани, които не са гласоподаватели). А в София има три многомандатни избирателни района.

Е, според вас, заслужават ли българите в чужбина да получат избирателен район “Чужбина”? Не. Поне разбрахме защо от самия председател на парламентарната група на ПП “ГЕРБ”: Виновен бил Северозападът – Видин например! Ако направят избирателен район “Чужбина”, ще трябва да вземат мандати от Видин!

Гоу Бак Видин! Имидятли!

II. Втората опорна точка е: можем да им организираме избирателни секции на тия хъшове, ама много е скъпо.

Външно министерство трябвало да командирова свои служители, за да им организира секционни избирателни комисии. Повтарят го всички разпространители на опорни точки. Повтаря го и самият министър-председател в днешното му (29 април 2016 година) участие в “Денят започва” в БНТ.

Тази опорна точка звучи добре като оправдание, но, уви, страда и от недостатъци. Например поради това, че няма нищо общо с истината.

Преди да промениш Изборния кодекс (ИК), е добре да го прочетеш. В разпоредбата на чл. 103 ИК е дефинирана функцията на министъра на външните работи (или оправомощен от него зам.-министър) да назначава по един член във всяка секционна избирателна комисия. Само че нищо в ИК не задължава същия този министър да предлага член, който трябва да се командирова от България.

Това, че българското външно министерство използва всички парламентарни и президентски избори, за да командирова част от българска администрация на екскурзия в чужбина, е съвсем друг въпрос. Причината следва да се търси по-скоро в изконно гюведжарската природа на българския чиновник. Важното е, че никой не задължава министъра да го прави. Във всяка една държава има достатъчно достойни български граждани, уважавани от диаспората и вече опитни в изборния процес, които могат да бъдат предложени от министъра на външните работи. Не само това, но ал. 2 на чл. 103 ИК даже изрично позволява на министъра да прави своята номинация, въз основа на предложения от организации на български граждани в съответната страна. Ами, ако този министър милее толкова много за т.нар. “национална сигурност” заради провеждането на изборите в Турция, той може да назначи по един БГ патриот (например служител на МВР) във всяка една избирателна секция, който да даде решителен отпор на Ердоган и да не допусне изборни нарушения.

“Да, ама не!” Чиновниците, не само от Външно министерство, но и от другите администрации, са петимни да пътуват до екзотични места, за да участват в секционните избирателни комисии. Чувам, че за Палма де Майорка на последните парламентарни избори е имало сбивания в администрацията на Министерски съвет.

Скъпи на триците, евтини на брашното – запазена марка на 43-то Народно събрание.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.