Home » Авторски страници, политика

Демографска демагогия

2016.04.14 Няма коментари
Снимка: neverojatno.wordpress.com

Снимка: Neverojatno.wordpress.com

Нереалистична идея за пореден път ще отложи взимането на реални мерки за преодоляване на демографската криза. Става въпрос за лансираното от АБВ, Патриотичния фронт и Български демократичен център предложение за трайно заселване в обезлюдени райони у нас на етнически българи от чужбина, които желаят да се занимават със селско стопанство. Идеята на пръв поглед безспорно звучи добре и едва ли има нормален българин, който да е против. Още повече, че подобен механизъм на заселване на сънародници е използван в близкото минало от много европейски държави, но сякаш умишлено се пропуска да се спомене, че въпреки това те днес изпитват аналогични на нашите демографски проблеми.

Наличната информация показва, че от 1878 до 1941 г. България също активно заселва лица от български произход. През този период 19,5 % от нейното население са преселници. След 1990 г. у нас на няколко пъти са отправяни призиви за възобновяване на тази политика, но освен добрите пожелания, нищо по същество не бе направено от страна на българската държава, в т.ч. не бе заделена и земеделска земя за оземляване на заселващи се у нас сънародници.

В наши дни статистическите данни показват, че от над 200 хиляди лица от български произход, получили българско гражданство след 1990 г., едва 5 % живеят в България. Този пример по-скоро доказва как с подобен подход не се решава демографската криза, защото предоставянето на българско гражданство по произход се основава на покриването на формални критерии, а не на установяването на действителна и трайна връзка между кандидата и българската държава. Този формалистичен подход в същото време девалвира мощния и май основен инструмент на българското гражданство, с който България би могла да повлияе активно в своя полза на процесите сред историческата българска диаспора.

Предлаганата идея за предоставяне на зелена карта за период от 5 години на желаещите да се заселят у нас няма да сработи, защото получаването на българско гражданство на основание български произход става за една година. Основната историческа общност, към която е ориентирано предложението – бесарабските българи, нямат съществен проблем с удостоверяването на българския си произход и никой няма да тръгне по трудния път, при условие, че може да избере лесния.

Също така трябва да се има предвид, че еднократното заселване на по-голяма група население в средните възрасти, при навлизането им в пенсионна възраст, допълнително утежняват социалната система. Това превръща предлаганата мярка в закъсняла и нереалистична, защото за да има подобно заселване, трябва да е налице миграционен потенциал сред евентуално желаещите да се установят у нас. Той се определя като излишък от работна сила спрямо предлаганите работни места в страните на произход. При разпадането на СССР такива условия съществуваха и безспорно имаше тенденция за мигриране на лица от български произход към България. Броят на историческата българска диаспора обаче е ограничен, а протичащите сред нея сегашни демографски процеси не се различават съществено от тези в България. Сред тях и особено сред бесарабските българи поне от 15 години миграционният потенциал рязко намаля. Освен това те преминаха през различни етапи като съветизация и адаптация в постсъветските условия, което изгради у тях модел, значително по-различен от този у нас. Печална роля тук играе и споменът от злополучното заселване у нас през 1942-1943 г. на няколко хиляди наши сънародници от окупираните от Германия райони на СССР. През 1945 г. те с активното съдействие на комунистическите български власти са насилствено депортирани обратно в СССР, където не успяха да избегнат жестоките сталински репресии. Тези неприятни и трудни за преглъщане факти мъчно се забравят, а всичко това допълнително намалява възможностите за завръщане в България на по-големи групи наши сънародници.

Най-важният извод обаче е, че с подобен нереалистичен подход след 5 или 10 години пак ще отчитаме негативни демографски тенденции, т.е. предлаганата тук мярка ще остане само една утопия, както остана утопия идеята за подобно преселване на българи преди 10-15 години. Проблемът на подобен популизъм е, че хаби напразно обществена енергия и ценно време, и създава фалшиви илюзии, че е възможно лесното разрешаване на демографската криза. Подобен начин на мислене ни пречи да се съсредоточим върху оставащите все по-малко реални механизми за повлияване на демографските процеси.

Най-добрият пример, че налаганият през изминалите 25 години подход по формални признаци се е провалил, е именно липсата на постигнати значими резултати от българската държава сред историческата ни диаспора. Защото нито със заселване се подобри демографската картина, нито се заздравиха връзките ни с историческите общности зад граница. Посочените слабости поставят под въпрос способността на законотворците ни да анализират трезво демографските процеси и да намерят адекватни решения. А за да разберем дали те самите си вярват, трябва да видим въпросните депутати колко деца имат и ще ни стане ясно дали ще се преборят успешно с демографската криза.

Всичко това налага приемането на нова философия и разработването на нов подход по тези важни за бъдещето на държавата ни проблеми. Демографската криза в богатите общества може да бъде победена. Като пример за това може да се посочи модерен Израел, където въпреки високия жизнен стандарт няма социално стимулиране на раждаемостта, но има забележителен естествен прираст. За да постигнем и ние подобен резултат, трябва да наблегнем основно на вътрешните резерви за демографско възпроизводство, да създадем осезаемо чувство на справедливост в държавата, да преборим корупцията и шуробаджанащината, да превърнем семейството и децата в истинска, а не декларативна ценност, която да залегне и в системата за образование. Трябва да намерим баланса между материалното и духовното, и да осмислим днешната си мисия като консолидиран народ със съществен принос в световната цивилизация. От тази гледна точка демографската криза може да се пребори не толкова със социалното, колкото с образователното министерство. Само че какво може да направи един министър на образованието, ако стратегическите му задачи не се споделят от неговия премиер?

Ето тези неща трябва да видим в една модерна програма на политическите сили и тогава ще им повярваме, че ще се справят с демографската криза.

 

Д-р Спас Ташев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.