2023-01-29

1 thought on “Хроника на тъгата, причинена от вандали

  1. Улица „Иванка Ботева“, центъра на Враца. Най-известната улица в България през последните дни.

    Еднопосочна. Стеснена, заради паркиралите коли, със синя зона. С пешеходната улица „Полк. Лукашов“ образуват ъгъл и малко кръстовище, където трябва да има пешеходна пътека. На платното няма зебра, но под дърветата на десния тротоар стои знак за нея. Точно там, където пътеката трябва да свършва, сега е затрупано с цветя и свещи в памет на 18-годишния Тодор Йорданов.

    Смъртта на момчето във вторник разтърси града и цялата страна. Първоначалната история, която влезе в медиите съобщаваше за едностранна, непростима проява на агресия и целенасочен жесток побой от двама яки мъже над едно дете до издъхването му. В следващите дни обаче версиите, които разказваха за нападението започнаха да се разминават значително.

    Репортер на „Дневник“ прекара последните два дни и половина в града в опит да възстанови какво точно се е случило.

    12 януари, вторник, 13 часа – първата версия през медиите

    Инцидентът става малко преди 13 часа на улицата в центъра на града. Първоначално за случая се съобщаваше единствено, че момчето издъхнало след побой от двамата братя Иван и Десислав Дамянови на 32 и 36 години, по-големият известен с прякор Поничката. Първите информации от местните медии са, че 18-годишният ученик и мъжете се скарали, когато те пресичали улицата на пешеходна пътека, а той им свирнал с клаксон. Те се ядосали, извлекли го от колата и го убили („убиха с юмруци“). В материалите в медиите се появи, че двамата са криминално проявени. За трагичния инцидент се раказваше още, че единият от двамата братя е държал Тодор, а другият – го е биел.

    Сред най-първите версии беше и, че при маневра на заден ход младежът издраскал скъп джип и това предизвикало боя, но тя отпадна рано.

    Част от инцидента е заснет от случайни минувачи и в първите разкази това е един от шокиращите факти – колко хора наблюдават без да се намесят в опит да предотвратят случващото се.

    На следващата сутрин (13 януари) кметът на града Калин Каменов коментира пред „Нова телевизия“, че „след като са възрастни хора, защо не са опитали да му направят забележка, ако смятат, че те са прави. Не разбирам причината, която ги кара да не спират да бият. Това е абсолютно предумишлено убийство. Свидетелите, които са били тук, и снимките, които гледах, за мен тези хора са били с ясната нагласа да го убият“ и обобщи, че във Враца често се решават проблеми по този начин. В следващите дни той така и не прие среща с екипа на „Дневник“.

    14 януари, четвъртък, 11 часа – очевидците

    Очевидците на боя са пак по местата си – в съседните офиси, репове, сергии и са готови да разкажат на всеки, който попита, но на журналистите са сърдити – „Защото не казвате истината“. По тази причина повечето от тях предпочитат да запазят анонимност.

    От местопрестъплението – Враца: Фактите не отменят трагедията, но променят историята
    Лобното място на 18-годишния Тодор Йорданов
    Фотограф: Георги Кожухаров
    Дневник

    Хората в офиса, непосредствено до мястото, където са се сбили 18-годишният Тодор и братя Дамянови, казват, че младежът е бил въоръжен и агресивен. Твърдят, че „версията, която съобщават медиите, не е истината. Трябваше да видите мъжете – единият с разбита устна, другият с подуто око, докато по момчето нямаше драскотина“. Но и те не са видели началото на спора и боя, а само края на инцидента.

    Според разказа им един от двамата братя, участвали в боя, влязъл в офиса им да поиска вода, за да свестяват припадналия Тодор. Опитвал се е да помогне след като младежът колабирал, тълкуват очевидците. От офиса чак тогава разбрали за случващото се навън и станали свидетели на опитите на случаен минувач да спаси задушаващото се момче, докато чакат линейката. Според тях се виждало, че момчето си е глътнало езика, но този, който опитвал да го извади, не успявал.

    Полицията пристигнала бързо, но линейката се забавила около половин час, твърдят всички били на мястото на инцидента, докато от Спешния център във Враца казаха, че екипът се е отзовал 5 минути след подаване на сигнала в 13 часа. „Полицаите нямаха какво да направят, чакаше се линейката, но пътят й беше задръстен от автомобил, защото улицата е тясна“, твърди Митко Дакев от паркинг службата в града, който също бил на мястото по време на инцидента. И той започва с думите: „Не стана така както казват…“ Първата му реакция била да се обади на 112. Като го питали дали е нужна линейка, казал че не е, защото боят вече бил разтърван и всички стояли наоколо, живи, ако не здрави.

    „Не сме сеирджии, всички извадиха телефони да звънят на полицията“, разказва продавач от отсрещна сергия. Част от хората, работещи наоколо, които се съгласиха да разговарят с „Дневник“, казваха, че първоначално не обърнали внимание, защото се чувало скандал от улицата и не предполагали колко е сериозно. Обяснението на местните е, че „скандалите и агресията на улицата са нещо обичайно тук“.

    Боят продължил само 2-3 минути, в които хората не знаели как да реагират, но не е изглеждало така, че някой убива друг, категоричен е продавачът. В последвалите събития вече нямало какво да се направи.

    „Момчето е било провокирано. Напсували са го, ритали са му колата. Дори да е бил агресивен и въоръжен, той се е защитавал. А те защо са продължили да го налагат, докато умре?!“, пали се учителката Светла Дикова на въпроса дали е чула версията, в която починалият младеж е нападал. Тя е била на мястото малко след инцидента и забелязала щетите по колата на младия човек. Според нея автомобилът бил с вдлъбнатини в шофьорската врата и страничното огледало било изкъртено.

    В част от разказите на наблюдавалите случващото се, Тодор останал прав и без явни признаци на фатални наранявания известно време след като боят вече бил приключил. Майка му, която работи на метри от мястото, пристигнала бързо и се скарала на сина си, че се набърква в конфликти, когато той внезапно паднал. Това падане се вижда и на един от разпространените видео записи. Пред медиите тя разказа, че последните думи на сина й към нея били „Спокойно“ и после припаднал. Според нейния разказ случаен минувач, когото не познава след това два пъти извадил езика на Тодор.

    От местопрестъплението – Враца: Фактите не отменят трагедията, но променят историята
    Мястото, на което Тодор Йорданов и братя Дамянови се спречкват
    Фотограф: Георги Кожухаров
    Дневник

    Хората във Враца обсъждат, че от вълнението Тодор си глътнал езика, друга версия е, че получил сърдечен удар, защото имал сърдечен проблем. В последствие аутопсията и реаутопсията не показаха ясна причина за смъртта на момчето, а говорителят на Окръжния съд във Враца Снежана Наумова уточни за медиите, че има данни за сърдечни проблеми и се чака хистологичният анализ.

    Какво показват снимки и записи

    В разпространените в интернет и от медии кадри (видео и снимки) няма такива, които да показват целия инцидент. Има една снимка, на която изглежда, че Тодор наистина е държан от единия брат, а другият замахва към него. Има видео, в което се вижда суматоха, а после той пада. И повечето снимки са от момента, в който е на земята – човек се опитва да му помогне, а наоколо вече има още хора, полицаи и дори деца, които наблюдават случващото се.

    Кой е Тодор, кои са братята

    Черен колан по таекуондо и треньор на начинаещите в школата, доброволец в местна организация за помощ на бездомни кучета и обичан човек – това е починалият Тодор Йорданов по описанията на близките му. Родителите и брат му, които от вторник насам са в центъра на медийното внимание, са категорични, че момчето не може да е предизвикало боя, защото не е бил агресивен. Местни журналисти казаха, че са говорили и с хора, които го познавали и твърдят, че бил „кибритлия“ и лесно се палел.

    От местопрестъплението – Враца: Фактите не отменят трагедията, но променят историята
    Мълчаливият протест на 13 януари в памет на Тодор
    Фотограф: Георги Кожухаров
    Дневник

    Повечето местни, с които „Дневник“ говори, казват едно и също за братя Дамянови – не са известни, нямат репутация на криминални типове, нито присъстват по някакъв начин в публичния живот. Някои обаче са чували истории за по-възрастния – Десислав, че е избухлив и често провокирал боеве по заведения и дискотеки, също и че бил обвързан с криминални дейности. Според други и двамата братя са свързани с ГЕРБ и се занимават с купуването на гласове в района по избори. Регистрираната криминална проява на големия е шофиране в нетрезво състояние.

    Страната на обвинаемите осезаемо мълчи. Близките на двамата братя не са се афиширали, а местните медии дори не направиха опит да ги издирват, защото според общото убеждение семейството им живее в отдалечено село и нямат какво да ги попитат. Автокъщата, за която се казва, че е тяхна, беше затворена.

    „Дневник“ намери адрес, на който е регистриран Десислав Дамянов във Враца, но никой не откликна на позвъняването ни в четвъртък. В същия ден се свързахме и с един от адвокатите им – Светла Генова, но тя категорично отказа да коментира случая пред нас. При четенето на мярката за неотклонение в петък Генова заяви пред съда и пред журналистите, че въпреки обществения натиск, обвиняемите имат право на справедлив и обективен процес, защото и свидетелските разкази и доказателствата до този момент не показват връзка между боя и смъртта.

    14 януари, четвъртък, 14:30 часа

    В четвъртък прокуратурата внесе яснота по някои от въпросите, които тормозеха всички следящи случая след като започнаха да се появяват противоречиви версии за побоя. Според обвинението „категорично“ е установено, че Тодор е имал метален бокс в ръката и е „безспорно“, че е имало взаимно разменяне на удари, а не е било едностранно. Уточнено беше, че няма личен мотив зад инцидента, а само хулиганство.

    Братята Дамянови първо получиха обвинение, което на фона на съобщаваната информация скандализира – убийство по непредпазливост с нанасяне на лека телесна повреда, за което се полагат между 3 и 5 години лишаване от свобода. Това би било адекватното обвинение, ако действително, както твърдят част от свидетелите, момчето е било добре след побоя и е починало внезапно по друга причина.

    Заради силния обществен интерес и негативна реакция случаят веднага беше взет на лично наблюдение от главния прокурор Сотир Цацаров.

    В същия ден във Враца пристигна и говорителят на главна прокуратура Румяна Арнаудова и успокои духовете, като обяви че има промяна в обвинението и то вече е най-тежкото възможно – съизвършителство на умишлено убийство с хулигански подбуди с присъда между 15 и 20 години затвор или доживот. Дори момчето да е починало от лични здравословни проблеми, ясно е че боят е това, което ги е влошило, се разбра от думите й. Тя обясни и че първото обвинение е било спрямо събраните към онзи момент доказателства и е било задължително да се повдигне, за да не се допусне освобождаването им след изтичането на първата наложена мярка за задържане от 24 часа.

    15 януари, петък, 13:30 ч.

    Срещу братята беше внесено искане и за най-тежката мярка за неотклонение докато тече делото – задържане под стража. Тежестта на обвинението е достатъчно основание за съмнение, че ако бъдат пуснати обвиняемите ще се укрият, обясни пред журналистите Арнаудова предния ден.

    От местопрестъплението – Враца: Фактите не отменят трагедията, но променят историята
    Говорителят на главна прокуроратура Румяна Арнаудова представя какво е установило разследването към този момент – 14 януари
    Фотограф: Георги Кожухаров
    Дневник

    Привечер на заседанието съдът обаче прие искането на адвокатите на двамата братя и им наложи домашен арест, което отново скандализира Враца. Афектираните граждани на града не могат да приемат, че без медицинската експертиза разследването е все още в твърде ранен етап, за да се сочат виновни. Съучениците и близките на Тодор посрещнаха новината със закани за вендета и лична разправа с подсъдимите.

    Какво е ясно и какво не е ясно досега

    Така четири дни след убийството във Враца, случаят изглежда по-заплетен и различен от първоначалната история. Разследващите не искат да коментират какво е установено или да отговорят на въпроси извън вече обявената от тях информация. Повечето местни, които застават пред микрофоните, само препредават случилото се и неизбежно то е повлияно от емоции.

    Това, което може да се възстанови от различните версии и не си противоречи е, че Тодор е пътувал заедно с приятелката си Грета и е свирнал с клаксон на преминаващите пред колата му мъже. След това е последвала размяна на реплики между тях. Все още не е потвърдено дали, как и къде те са удряли колата му. Тодор е спрял, излезнал от автомобила си, започнал е скандалът и тримата са си разменяли удари.

    Досега разследващите не са съобщили кой е нанесъл първият удар.

    Тодор е носил метален бокс в ръката си и също е удрял братята. От прокуратурата съобщиха още, че приятел на убития младеж потвърждава, че веднага след боя Тодор е пуснал бокса, а той го взел и го изхвърлил на 15-20 метра от мястото. За момента боксът не е намерен.

    В някакъв момент размяната на удари спира и малко след това Тодор пада на земята. По тялото и главата му според прокуратурата има 28 нанесени удара. Обвиняемите имали леки телесни повреди и охлузвания.

    Румяна Арнаудова обяви в четвъртък, че ще бъдат иззети записите на охранителни камери в района и по тях ще се проверяват нанесените удари. По това може да се установи и различна вина между двамата братя.

    Най-много въпроси и спекулации има около началото на скандала

    Същинското раздвоение във версиите е точно тук – според едните Тодор е бил провокиран да се защити от нападателите си, според другите – самият той е изскочил от колата, готов за бой.

    Свидетели на началото на практика са само приятелката му и братята.

    На мярката за неотклонение двамата обвинени твърдяха, че въобще не са го удряли. Версията на Десислав, разказана пред камерите в съда в петък е: „Аз пресичах улицата, не съм го видял, той щеше да ме удари. Обърнах се и го питах: Какво става? Той спря на десет метра, а пък брат ми беше отишъл за цигари. Той слезе с бокс и брат ми му вика „Какво правиш с тоя бокс, запри се“. Той го удари в лицето и падна. След това аз се опитвах да го хвана да не ме удря, защото ние може да сме по сто кила, но не сме биячи. Има много свидетели, но всички говорят противно. Не сме го докосвали и виждате, че съдебно-медицинската експертиза показва, че няма удари, а ние имаме. Изказваме съболезнование на близките му. Съжаляваме, нелеп случай е.“

    Приятелката на Тодор Грета първоначално разказа пред медиите, че не Тодор е имал бокс, а братята и че те са го пребили. Твърдеше, че той е излезнал да се защити, а те са го смазали. Момичето не разказва детайли за цялата ситуация и казва, че е била в шок, както и че не помни неща и от първия й разпит от полицаите. Според нея целият сблъсък е продължил десетина минути.

    След това като свидетел тя е потвърдила, ча той е носил бокс. Това беше потвърдено и от приятелят, който взел бокса и го изхвърлил. Грета извикала и майката на Тодор, която работи наблизо. Тя се обажда на баща му, идва и неговият кръстник. Те обаче също не са преки свидетели на боя.

    Най-големият въпрос, който все още няма отговор, е причината за смъртта на Тодор.

    Беше направена и реаутопсия от съдебни медици от София, също и от специалист кардиолог. Според разследването около 10 дни обаче ще са необходими за хистологичния и химичния анализ, които да дадат категоричен отговор. Всичко изречено до тогава като причина за смъртта ще е само предположение.

    Какво следва

    Общественото настроение за обстоятелствата около случая е раздвоено, но болезненият резултат е неоспорим – момче на 18 години вече не е между живите. Консенсусът, доколкото го има е, че фактите не отменят трагедията, но променят историята. Хората на протестите – близките, съучениците и приятелите на младежа обаче все още отказват да допуснат, че историята не е черно-бяла.

    Прокуратурата обеща да действа изцяло в рамките на закона, да провери всички показания от няколко страни, да използва всички ресурси и експертиза, за да достигне до истината. Седем прокурори от София са командировани във Враца по случая.

    Под натиска на толкова медиен и обществен интерес, е важно прокуратурата и съдът да си свършат работата професиално, а не спрямо очакванията. Може да се окаже, че справедливостта и това, което очаква обществото, са съвсем различни неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *